Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
при секретаря Теодора Ставрева и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3310/ 2025 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 663/ 12.02.2026 г., постановено по настоящето дело, по жалба на „Метро България“ ЕООД, гр.София /предишно наименование „Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД/ е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 234 от 24.04.2025 г. по гр.д.№ 210/ 2025 г., с което по предявените от В. Г. В. срещу касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със заповед № 22/ 31.05.2024 г.; ищцата е възстановена на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност - „търговски представител” в магазин „Метро“ в град Благоевград; касаторът е осъден да заплати на ищцата сумата 11 656,44 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 31.05.2024 г. до 30.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2024 г до окончателното плащане и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „Приложима ли е закрилата по чл.333 от КТ, когато служителят умишлено е отказал да съдейства на работодателя при изпълнението на задълженията по тази разпоредба, включително чрез отказ да представи декларация относно здравословното си състояние?“.
В решение № 246/ 12.07.2013 г. по гр.д.№ 711/ 2012 г., IV г.о., ВКС, е даден отговор на въпроса какви усилия трябва да положи работодателят, за да установи здравословното състояние на свой работник или служител, когато последният отказва да го уведоми дали страда от заболяване, нито му представя медицински данни при поискване. Прието е, че работодателят, за да може да спази изискването по чл. 333 ал.1 т.3 КТ да вземе предварително разрешение на инспекцията по труда преди да уволни работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, трябва да има информация за здравния статус на съответния работник или служител. Именно с тази цел е предвидено в Наредба № 5/ 1987 г. работодателят да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болестите, посочени в чл.1 ал.1 на същата наредба, включително да изиска представяне и на медицински документи, удостоверяващи болести по цитираната наредба /арг. ал. 2 на същия текст/. При бездействие, изричен отказ или умишлено затаяване на информация от работника или служителя, работодателят няма възможност да проверява, ако не разполага с информация от преди това, дали служителят или работникът страда от някоя от болестите по чл.1 от Наредба № 5/ 1987 г., нито правото да ги задължава да преминат на задължителни медицински преглед преди прекратяване на трудовото правоотношение за наличие на заболяване от вида на тези, за които се прилага закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ. От друга страна, работодателят няма как да принуди работниците или служителите, ако не желаят, да му предоставят резултатите от медицински прегледи, нито да ги изиска от медицинските специалисти. В случаите, когато работодателят е предприел всички нужни действия, за спазване на процедурата на чл.333 ал.1 т.3 и ал. 2 КТ, но именно със своето поведение служителят или работникът сам е осуетил произнасяне на ТЕЛК и на инспекцията по труда, той не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Общ принцип в правото е изискването за добросъвестност при упражняване на предоставените права; изрично той е прокламиран и в чл.8 ал.1 КТ, което изисква точно и честно отношение на всеки един от субектите по трудовото правоотношение, изпълнение на правата и задълженията в съответствие със законовите разпоредби. Отказът да се предостави при поискване от работодателя на информация и документация по чл.2 от Наредба № 5/1987 г. е проява на недобросъвестност от страна на работника.
Обжалваното решение не е съобразено с така установената практика, поради което по отношение на него е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Спорът следва да бъде разгледан от настоящата инстанция /по аргумент от чл.293 ал.3 ГПК, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия/.
По делото е установено и страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 68/ 22.05.2006 г., по силата на който В. Г. В. е назначена на длъжност “заместник - ръководител отдел” /впоследствие преназначена на длъжност “търговски представител”/ в магазин “Метро”, град Благоевград. Със заповед № 22 от 31.05.2024 г. работодателят наложил на ищцата дисциплинарно наказание “уволнение” за това, че в периода 28.02.2024 г. - 01.03.2024 г. служителката не провеждала телефонни обаждания до 40 клиенти, част от обслужваното от нея клиентско портфолио, не събрала пълна и точна информация за тях, като не отразила същата в базата данни за клиенти; на 28.02.2024 г. подала невярна информация към клиент на работодателя, уверявайки го, че поръчаните от него количества артикули са налични в магазина, същите са събрани и само трябва да бъдат заплатени и изтеглени; в периода 24.04. - 10.05.2024 г. не изготвила ефективен седмичен план на обажданията на клиентите, част от нейното портфолио; не отговорила на всички поставени й с имейл от 06.03.2024 г. въпроси от прекия й ръководител; по повод поискан отчет от прекия ръководител за периода 24.04. - 09.05.2024 г., както и за 10.05.2024 г., посочила, че информация може да се намери в система SAM, но в тази система нямало въведени данни за обслужваните клиенти в същия период, а в следващи обяснения ищцата посочила, че няма достъп до нея; в периода 24.04 - 10.05.2024 г. не разработила планове за работа с клиентите, базирани на индивидуалните им нужди и не обсъждала такива планове с прекия си ръководител или с ръководството на магазин "Метро" - град Благоевград. Заповедта била връчена на ищцата на 31.05.2024 г. при условията на отказ, като към тази дата В. В. страдала от неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения. Тя отказала да получи предложена от работодателя декларация, в която да отрази дали страда от болест, попадаща в обхвата на Наредба № 5 от 20.02.1987 г., като този отказ бил удостоверен с подписите на двама свидетели. От показанията на свидетеля Г. И. е видно, че при връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е поискана информация от В. дали се ползва със закрила от КТ и отговорът е бил отрицателен, като тя отказала да подпише представената й за целта декларация. Предварително разрешение на инспекцията по труда за уволнението не било взето.
При тези установявания неправилно въззивният съд счел исковете за основателни поради липса на предварително взето разрешение за преодоляване на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ. Както е посочено в отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, при бездействие, изричен отказ или умишлено затаяване на информация от работника или служителя да съобщи на работодателя дали страда от някоя от болестите по чл.1 от Наредба № 5/ 1987 г., със своето поведение служителят или работникът сам е осуетил произнасяне на ТЕЛК и на инспекцията по труда и не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В този случай той не може да се ползва от предварителната закрила при уволнение, извършено на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ. Това означава, че няма формално основание за отмяна на уволнението и следва да се разгледат доводите на страните по същество.
Ищцата е оспорила законността на уволнението с доводи, че заповедта, с която то е извършено, не е надлежно мотивирана; че заповедта е връчена без да се получи предварително разрешение от инспекцията по труда, макара ищцата да е страдала от неинсулинозависим захарен диабет към този момент; преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят не я изслушал, нито приел писмените й обяснения, съгласно чл.193 КТ; наказанието е наложено след изтичане на двумесечния срок по чл.194 ал.1 КТ за нарушенията, извършени на 28.02.2024 г. и 06.03.2024 г.; наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението; не е извършвала деяния, представляващи виновно неизпълнение на трудови задължения.
Ответникът е възразил, че наказанието е наложено с писмена заповед, която отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ; че при връчване на уволнителната заповед е изискал информация от ищцата страда ли от заболяване, за което може да ползва предварителна закрила за уволнение, тя е отказала да даде такава, поради което не може да се ползва от закрилата; че на 26.04 и на 14.05.2024 г. надлежно е изискал и е получил писмени обяснения на ищцата за нарушенията, посочени в уволнителната заповед; че от 08.03 до 20.04.2024 г. /44 дни/ ищцата е ползвала разрешен отпуск по болест, поради което и съгласно чл.194 ал.3 КТ сроковете по ал.1 за налагане на наказание са спазени; че на 16.02.2024 г. ищцата е била наказана с дисциплинарно наказание забележка, на 07.03.2024 г. била наказана с „предупреждение за уволнение“, че са извършени и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради което няма нарушение по чл.189 КТ; че описаните в заповедта за уволнение действия и бездействия на ищцата съставляват именно такива тежки нарушения на трудовата дисциплина.
След запознаване с отговора на ответника срещу исковата молба и до първото съдебно заседание ищцата е взела становище, че в личното й трудово досие се намира епикриза към ИЗ № 40452/2023 с посочено в нея заболяване неинсулинозависим захарен диабет. След като работодателят е знаел за това заболяване, нямало значение за приложимостта на закрилата по чл.333 КТ обстоятелството, че тя не е съобщила за наличието на такова.
По становището на ищцата ответникът е направил реплика, че такава епикриза не му е била представяна и не се намира в личното трудово досие на ищцата. Самото досие е представено по делото и в него не се намира епикриза към ИЗ № 40452/2023.
Законността на уволнението се контролира от съда въз основа на въведените от ищеца основания и възраженията на ответника. Съдът приема, че в настоящето производство ответникът е доказал възраженията си пълно, а въведените от ищцата основания за незаконност на уволнението не са налице.
Неоснователни са твърденията на ищцата, че заповедта, с която уволнението е извършено, не е надлежно мотивирана. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл.195 ал.1 КТ /срв. решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 236/ 2010 г., IV г.о. и цитираните в него други актове на ВКС/, задължението по чл.195 ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189 ал.2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е надлежно мотивирана. Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на закона когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин – такъв, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство.
В конкретния случай в заповедта са посочени няколко нарушения, които са индивидуализирани надлежно с посочване на времето и мястото на извършването им и с описание на действията и бездействията на ищцата, които според работодателя съставляват дисциплинарни нарушения. Мотивите на заповедта осигуряват възможност на наказаният служител пълноценно да защити правата си в процеса по оспорване законността на уволнението. Показателно в това отношение е, че заповедта съответства на двете искания за обяснения, които преди издаването й работодателят е отправил до ищцата и каквито обяснения тя е дала, без да възрази, че не й е ясно какви нарушения са й вменени.
Неоснователен е и доводът, че ищцата се е ползвала към момента на уволнението от закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ, макар ищцата да е страдала от неинсулинозависим захарен диабет към този момент, както и твърдението, че към момента на връчване на заповедта работодателят е знаел за това заболяване на ищцата. Доказано е, че действително към 25.10.2023 г. са били налице данни, че ищцата страда от неинсулинозависим захарен диабет – това е посочено като придружаващо заболяване в епикриза към ИЗ № 40452/2023 на УМАЛ „Софиямед“, където основното заболяване е друга първична коксартроза в дясно и за което ищцата е лекувана оперативно, след което и е разрешен отпуск по болест. В издадените два болнични листа, с които този отпуск е разрешен /от 25.10.2023 г. до 30.12.2023 г./ и които са приложени по личното трудово досие на ищцата, е посочено единствено заболяването друга първична коксартроза. Не е посочено заболяване неинсулинозависим захарен диабет, за да се приеме, че работодателят е знаел, че ищцата страда от такова заболяване. Това заболяване не е посочено и в следващи два болнични листа, с които на ищцата е разрешен отпуск за времето от 08.03.2024 г. до 20.04.2024 г. по диагноза наличие на ортопедични импланти на стави. Единствено в епикризата, която е представена с исковата молба, има данни за заболяването диабет и то като придружаващо, без данни кога и по какъв начин е диагностицирано. Ищцата обаче не доказа твърдението си, че тази епикриза е била известна на работодателя към момента на връчване на уволнителната заповед. Тя не е налична по трудовото й досие. Данни за представяне на епикризата на работодателя се съдържат единствено в показанията на свидетелката Б., но те са неубедителни, защото свидетелката заявява, че предала такава с първия болничен лист, но не е чела епикризата. Срещу тези данни стоят категоричните показания на свидетелката М., която е получила болничните листове и която заявява, че никаква епикриза не е представяна с тях. Показанията на М. са подкрепени и от показанията на свидетеля И., който не знае преди уволнението ищцата да е представяла епикриза за заболяване. Поради това съдът приема твърденията на ищцата, че работодателят е знаел преди връчването на уволнителната заповед за страданието й от захарен диабет, за недоказани.
Доказано е възражението на работодателя, че към момента на връчване на уволнителната заповед ищцата е отказала да даде информация страда ли от заболяване, което й осигурява предварителна закрила при уволнение. Това е удостоверено писмено от двама свидетели, които са установили отказа на В. В. да попълни декларация страда ли от заболяване по Наредба № 5/ 1987 г. на МНЗ, на 31.05.2024 г. – на същата дата, на която също при отказ й е връчена уволнителната заповед. Един от свидетелите на отказа е разпитан и пред първоинстанционния съд и е потвърдил удостовереното обстоятелство под страх от наказателна отговорност. Неправилно въззивният съд е приел, че декларацията е връчена на ищцата след уволнителната заповед. Това той е сторил въз основа на показанията на свидетеля И., който в отговор на въпрос на процесуалния представител на ищцата е съобщил „По време на връчване на заповедта я попитах дали боледува. Връчихме заповедта и след това й представихме тази декларация, която тя отказа да подпише“. Работодателят е задължен да изиска информация дали работникът страда от заболяване, осигуряващо закрила при уволнение /чл.1 ал.2 Наредба № 5/ 1987 г./, но не е длъжен да им връчва декларация за попълване. Както свидетелят сочи, информация за заболяване на ищцата е потърсена от нея „по време на връчване на заповедта“, но тя не е заявила такова. Независимо от изложеното, едновременното връчване на заповедта и декларацията, както и отказът на ищцата да даде сведения за налично заболяване, съставляват изпълнение на задължението на работодателя по чл.1 ал.2 от Наредба № 5/ 1987 г. Съдът неправилно е приел, че това е станало последователно, без да отчете обстоятелството, че съобщеното от свидетеля е в отговор на въпрос на процесуалния представител на ищцата. В отговор на въпрос на съда свидетелят И. е заявил изрично, че: „При връчването на заповедта беше поискана информация от В. В. дали се ползва със закрила от КТ срещу уволнение, дали страда от болест предвидена в Наредба № 5 и отговорът беше отрицателен. Връчихме декларация, която всеки един служител подписва в такива случаи, но тя отказа да я подпише, което го документирахме с подписи.“. Следователно работодателят е изпълнил задълженията си да събере предварителна информация дали ищцата страда от заболяване, даващо и предварителна закрила при уволнение, но служителят не е дал нужната информация, нито е изпълнил задължението си по чл.2 от Наредба № 5/ 1987 г. Както бе посочено в отговор на въпроса, по който касационно обжалване е допуснато, в този случай работникът е недобросъвестен, поради което не може да се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 КТ. Уволнението не е незаконно поради липса на предварително дадено разрешение за извършването му от съответната инспекция по труда.
Опровергани са твърденията на ищцата, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят не я изслушал, нито приел писмените й обяснения, съгласно чл.193 КТ. На л.160 т.1 от първоинстанционното дело е приложена покана № 34/ 26.04.2024 г. за представяне на обяснения за извършени дисциплинарни нарушения, връчена на ищцата на същата дата. В поканата ищцата собственоръчно е дала писмени обяснения по искането. На л.154 т.1 от първоинстанционното дело е приложена покана № 36/ 14.05.2024 г. за представяне на обяснения за извършени дисциплинарни нарушения, връчена на ищцата на същата дата. В поканата ищцата собственоръчно е дала писмени обяснения по искането. Поканите касаят нарушенията, за които е издадена уволнителната заповед, поради което уволнението не е незаконно на основание чл.193 ал.2 КТ.
Неоснователно ищцата твърди, че наказанието е наложено след изтичане на двумесечния срок по чл.194 ал.1 КТ за нарушенията, извършени на 28.02.2024 г. и 06.03.2024 г. На основание чл.194 ал.3 КТ този срок не е текъл от 08.03.2024 г. до 20.04.2024 г., през който период на ищцата е разрешен отпуск с болничен лист Е20240184572 и болничен лист Е20240184644, издадени от „МЦ-1-Благоевград“ ЕООД. С изключването на тези 44 дни ползван законоустановен отпуск срокът по чл.194 ал.1 КТ е спазен към датата на връчване на уволнителната заповед.
Неоснователен е и доводът, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. Наложено е наказание за шест отделни нарушения на трудовата дисциплина, никое от които не е незначително. Нарушението, свързано с подадена невярна информация на клиент на работодателя, че поръчаните от него артикули са събрани и може да ги вземе, е довело и до уронване на престижа на работодателя, видно от свидетелските показания. Останалите нарушения представляват неизпълнение на трудови задължения и неизпълнение на нареждания на прекия ръководител на ищцата, затруднили работата на предприятието. Тежестта на тези нарушения обуславя адекватност на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание.
Неоснователни са доводите на ищцата, че не е извършвала деяния, представляващи виновно неизпълнение на трудови задължения. Обстоятелствата, описани в уволнителната заповед, съставляват нарушения на трудовата дисциплина, установени както от писмените доказателства, така и от показанията на свидетелите И., Ж. и Г.. Свидетелите И. и Г. имат кореспондиращи и взаимнодопълващи се показания относно нарушението, състоящо се в подадена невярна информация на клиент на работодателя, че поръчаните от него артикули са събрани и може да ги вземе. Такава информация е била подадена от ищцата към „Неделина 2020“ ЕООД, макар поръчката да не била събрана в цялост. Видно от показанията на свидетеля Г., ищцата е трябвало, според установената при работодателя практика, да изпрати имейл до служителите, които трябва да съберат поръчката, а в случая бил проведен от нея само устен разговор, при който дадените данни за поръчката били непълни. Съответно тя не била събрана изцяло, когато клиентът пристигнал за получаването й и това породило неприятна ситуация. От показанията на свидетелите Ж. и И. се установява, че В. В. имала портфолио от клиенти, които трябвало да се прозвъняват на ежеседмична база по предварително изготвен план, да връща обратно информация към ръководителя на отдела за това какво се е случило при разговорите с клиенти. Тъй като претърпяла операция на става, било преценено, че това би я затруднило да посещава активно клиенти на място, било създадено портфолио от 200 и няколко клиента, с които не било работено до този момент и които тя трябвало да прозвънява на място от магазина, по 40 клиента на ден. Това бил нов проект, неосъществяван до момента, като според свидетеля Ж. той се спрял на ищцата и поради обстоятелството, че е натрупала достатъчно опит като търговски представител. В началото на седмицата трябвало да се изготви списък с 40 клиента, които ищцата да прозвъни в рамките на седмицата. Тя трябвало да намери контакти, да получи информация за вида бизнес на съответния клиент, за начина по който се развива и дали има интерес да пазарува от „Метро“. В края на седмицата трябвало да връща обратно тази информация за клиентите, които са прозвънявани. За успех на проекта щяло да се счита дори 2-3 клиенти от прозвъняваните дневно да бъдат привлечени като клиенти на работодателя. Както планът за работа, така и отчет за извършеното, следвало да бъдат регистрирани в системата САМ на работодателя. Задължение на всички търговски представители било въвеждане на тази информация ежедневно. Регистрации в системата САМ ищцата не е извършвала, нито изпълнявала нарежданията по имейл да даде седмични отчети. Нямало и разработени планове за работа с клиентите. Поради това извършването на описаните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина е доказано по несъмнен начин.
Видно от изложеното, всички наведени от ищцата твърдения и доводи за незаконност на извършеното уволнение са неоснователни, поради което предявените искове следва да се отхвърлят.
По изложените съображения съдът

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 234 от 24.04.2025 г. по гр.д.№ 210/ 2025 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. В. срещу „Метро България“ ЕООД, гр.София искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 22/ 31.05.2024 г.; за възстановяване на заеманата длъжност - „търговски представител” в магазин „Метро“ в град Благоевград; за осъждане на „Метро България“ ЕООД, гр.София да заплати сумата 11 656,44 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 31.05.2024 г. до 30.11.2024г.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], улица ’’*” № *, да заплати на „Метро България“ ЕООД, ЕИК 121644736, гр.София, булевард "Цариградско шосе" 7-11 километър, сумата от 335,54 лв /триста тридесет и пет евро, петдесет и четири евроцента/ разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: