Върховен касационен съд

Р Е Ш Е Н И Е

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 829 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1534 от 14.10.2021 г. по в. гр. д. № 1330/2021 г. на Варненския окръжен съд.
Жалбоподателят „Фортуна кейп 4 и 5 Глико“ ООД обжалва решението в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е било признато за установено по отношение на дружеството, че ищецът В. В. Н., като собственик на апартамент в сграда, построена в ПИ с идентификатор ..........по КК на [населено място], е собственик на 5,88533 % идеални части от басейн, построен в същото дворно място, състоящ се от техническо помещение, площадка и две корита.
В. В. Н. обжалва с насрещна жалба въззивното решение в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от него срещу „Фортуна Кейп 4 и 5 и Глико“ ООД иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне катинара на входната врата за спорния басейн, както и поставените забранителни табели и табелите, указващи, че басейнът е изключителна собственост на ответното дружество.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
С определение № 367 от 25.07.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: При разделност на собствеността на сградите и земята как следва да се определи собствеността на басейн, представляващ допълващо застрояване в двора и приложим ли е спрямо него принципът на приращението - чл.92 ЗС, или е приложим принципът на чл.98 ЗС, че принадлежността следва главната вещ.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Разпоредбата на чл.92 ЗС гласи, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Това друго може да бъде или суперфициарната собственост по смисъла на чл.63 ЗС, независимо от начина на възникването ѝ, или построеното, за което се отнасят правилата на чл.97 и чл.98 ЗС.
В практиката на ВКС се приема, че когато в едно дворно място е изграден самостоятелен обект на правото на собственост /например жилищна сграда/, други несамостоятелни постройки, които имат обслужващи функции /складове, навеси, бараки, външни тоалетни и др./ следват по правилото на чл.98 собствеността на главната вещ, която е сградата, а не земята. В тези случаи принципът на приращението по чл.92 ЗС е изключен – решение № 137 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2008 г., II г. о., решение № 100 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4966/2013 г., I г. о., решение № 295 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4415/2014 г., I г. о., решение № 96 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1116/2015 г., II г. о. и др.
Разпоредбата на чл.98 ЗС обаче гласи, че принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. Затова когато от волята на страните следва нещо различно от правилото на чл.98 ЗС, то не може да бъде приложено. В хипотеза, при която в дворно място има построена сграда с жилищни функции и открит басейн, представляващ допълващо застрояване, и собственикът прехвърли на трети лица самостоятелни обекти от сградата заедно с правото на строеж върху мястото /чл.63, ал.2 ЗС/, но без в договора да се сочи, че се прехвърлят и идеални части от басейна, а впоследствие собственикът прехвърли на друго лице дворното място и басейна, е налице „друго“ по смисъла на чл.98 ЗС, което изключва прилагането на това правило по отношение на открития басейн. В този случай басейнът е собственост по правилото на чл.92 ЗС на собственика на земята. Суперфициарният собственик има правото по чл.64 ЗС да ползва земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, не е постановено друго. След като при придобиването на самостоятелен обект от сградата заедно с право на строеж върху дворното място не е посочено нищо за прехвърляне на идеални части от открития басейн, нито е предвидено ползването му на основание чл.64 ЗС, суперфициарният собственик няма никакви права върху басейна. Следва да се отчете и обстоятелството, че собственикът на земята може да строи в нея не само сгради на основното, но и сгради на допълващото застрояване. Той би могъл да построи само сграда на допълващо застрояване и по силата на чл.92 ЗС тя ще стане негова собственост. Затова само от волята на собственика на дворното място зависи дали той ще предназначи открития басейн за обслужване на сградата на основното застрояване и ще прехвърли идеални части от него при прехвърлянето на самостоятелни обекти от сградата заедно с правото на строеж, или ще запази за себе си басейна заедно със запазване на правото на собственост върху мястото. В практиката на ВКС има случаи, при които е прието, че за несамостоятелни постройки се прилага правилото на чл.92 ЗС, а не чл.98 ЗС - решение № 60139 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2021 г., I г. о.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение № 1534 от 14.10.2021 г. по в. гр. д. № 1330/2021 г. на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 261161 от 02.04.2021 г. по гр. д. № 13037/2019 г. на РС-Варна, е уважен предявеният от В. В. Н., гражданин на Руска федерация, срещу „Фортуна кейп 4 и 5 Глико“ ООД положителен установителен иск за собственост, като е признато по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 5,88533 % идеални части от басейн, състоящ се от техническо помещение, площадка и две корита, построен като съоръжение на покрива на сграда с идентификатор .............по КК на [населено място], в качеството си на собственик на апартамент № А4-1, съставляващ обект с идентификатор ............., находящ се на четвърти етаж в жилищна сграда с идентификатор .........., въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № ...../16.08.2013 г., том ..., рег. № ........, дело № ......./2013 г. на нотариус № 214 с район на действие района на РС-Варна, който басейн е обща част по предназначение на жилищната сграда с идентификатор ...........
Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът за собственост е отхвърлен за разликата над 5,88533 % идеални части до претендираните 13,59800 % ид. части от басейна, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. В. Н. срещу „Фортуна Кейп 4 и 5 и Глико“ ООД иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне катинара на входната врата за басейна, служещ като покрив на сградата с идентификатор ...........по КК на [населено място], В. област, както и поставените забранителни табели и табелите, указващи, че басейнът е изключителна собственост на ответното дружество.
Въззивният съд е приел, че ищецът е закупил с нотариален акт № ..../16.08.2013 г., том ..., рег. № ......., дело № ......../2013 г. на нотариус № 214 апартамент № А4-1, съставляващ обект с идентификатор ........... по КК на [населено място], В. област, ведно с 5, 88533 % идеални части от общите части на сградата и 2, 3370 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот, както и гараж № 1, съставляващ обект с идентификатор .............по КК на [населено място], изграден в сграда идентификатор ..........., ведно с 0,4647 % идеални части от правото на строеж върху терена.
Ответникът от своя страна е закупил с нотариален акт № ..../04.04.2019 г. от „Ф. Б.“ ООД земята, върху която са построени описаните сгради, представляваща поземлен имот с идентификатор .........., ведно с всички подобрения и приращения, в това число паркинги и басейни.
Прието е, че според заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, както и от изявленията на вещото лице инж. М. в съдебно заседание, в ПИ с идентификатор ..........са изградени две сгради – жилищна сграда с идентификатор .............и гаражи с идентификатор .............. В поземления имот са изградени два открити басейна, чиито дъна са изпълнени на различни нива. По-високо разположеният басейн е с площ от 114 кв. м., а по-ниският с площ от 74 кв. м. В сграда № ..........са разположени 7 броя гаражи със застроена площ от 189 кв. м., без площта на басейните, а площта по КК е 117 кв. м. Сградата е на един етаж, изградена е на регулационната линия. Изпълнена е по монолитен начин – стоманобетонни основи, носещи стоманобетонни колони, стоманобетонна плоча и греди. Зад гаражите е разположено машинно обслужващо помещение на двата басейна. В него се намират помпите с техните смукатели и тласкатели, филтри и мономери към тях, чрез които се регулира чистотата на водата, арматури и други обслужващи елементи към басейните. Покривът представлява стоманобетонна плоча, разположена върху сградата, в която се намират гаражите, и върху помещението за обслужване на басейните. Зад помещението, в което се намират гаражите, е разположено обслужващото басейните помещение. Това помещение и това, в което се намират гаражите, представляват една обща сграда в конструктивно отношение, които имат една обща плоча. Тази сграда /гаражите и обслужващото помещение/ е отделена от басейна с фуга и с още една фуга от другия басейн. Плочата върху цялата сграда, в която са изградени гаражите и обслужващото басейните техническо помещение, представлява площадка около двата басейна (т. е. около коритата на басейните), на която се разполагат шезлонги и чадъри; използва се от лицата, ползващи или обслужващи басейните. До площадката се стига по външна стълба, която започва от тротоара на улицата; пред площадката на басейните има врата. Към двата открити плувни басейна не са изградени спомагателни постройки и съоръжения, свързани със санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други. Двата открити басейна и третият, намиращ се в съседния имот, са оградени с една обща ограда и имат поне един вход. Застроената площ на сградата, в която са разположени гаражите, заедно с площта на обслужващото басейните помещение, е 189, 34 кв. м. Обемът на идеалните части, които ищецът притежава от сграда с идентификатор № .......... 2, възлиза на 8,778 %.
Прието е, че според техническата експертиза, допусната от въззивния съд, както и от изявлението на вещото лице арх. В. С. в съдебно заседание, се установява следното: Съгласно първоначално одобрения през 2012 г. архитектурен проект в дворната част на ПИ с идентификатор ..........по КК на [населено място] са предвидени тротоари, алеи, места за паркиране, озеленени площи и изграждане на два басейна с обем съответно, 150 кум. метра и 100 куб. метра и открити тераси към тях за разполагане на шезлонги и чадъри. Част от тези тераси от север са разположени върху терена, а тези от южната страна са разположени върху техническо помещение и върху 8 бр. паркоместа, а впоследствие с проекта за изменение по време на строителството – върху сградата с идентификатор ............, в която са изградени 7 броя покрити гаражи. Ползването на дворната част на ПИ с идентификатор ...........е за обслужване на жилищната сграда – паркиране, тротоари и алеи за пешеходен достъп, както и за отдих и развлечение чрез ползването на басейните и терасите към тях. Басейните и пространството около тях (т. е. терасите към басейните) са предвидени като зона за отдих и развлечение, те не са част от жилищната сграда, а са с обслужващо жилищната сграда предназначение и представляват допълващо застрояване по смисъла на чл.41 и сл. ЗУТ . Към басейните няма изградени (няма и предвидени за изграждане съгласно одобрения инвестиционен проект) спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране, като санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и др. Поради това и предвид формата и размерите на двата басейна те не са предназначени за спорт. Поземленият имот с идентификатор ................, в който са изградени двата басейна, граничи с ПИ с идентификатор ..........., в който е построена друга жилищна сграда „Фортуна Кейп 5“; между двата поземлени имота няма материализирана граница и достъпът от съседния имот към процесните басейни е безпрепятствен.
Въззивният съд е обсъдил и свидетелските показания по делото.
Свидетелят А. К. притежава апартамент и гараж в комплекса „Фортуна Кейп 4“ в [населено място]. Познава ищеца, защото са съседи. След като ответното дружество „Фортуна Кейп 4 и 5 Глико“ ООД е купило терена, върху който са построени жилищната сграда и сградата с покритите гаражи, собствениците на апартаменти в сградата, които не са съдружници в ответното дружество, в това число свидетелят и ищецът, не могат да ползват басейните; вратите към площадката на басейните са заключени, имало и поставени табели, че басейните са частна собственост на ответното дружество и че влизането на територията на басейните е забранено. Табелите били поставени на входовете за басейните, които са откъм улицата. С ключове за вратите към двата басейна разполагали съдружниците в ответното дружество, голяма част от които били собственици на обекти в сградата, построена в съседния поземлен имот – комплекс „Фортуна Кейп 5“. Понастоящем
табелите са премахнати и свидетелят не знае дали вратите към басейните са заключени.
Според свидетеля К. Ц. понастоящем басейнът не работи, през лятото на 2020 г. също не е работил. Басейнът се ползва само от съдружниците в ответното дружество. През 2019 г. табелата, указваща, че басейнът е собственост на ответното дружество, е свалена.
Свидетелят Х. П. в периода 2016 г. - 31.05.2019 г. е работил в дружества, които са имали сключен договор с етажната собственост на сградата в комплекс „Фортуна кейп 4“, като е отговарял за поддържането на басейна. До 2016 г. басейнът се е ползвал абсолютно свободно. През лятото на 2016 г. било решено да се заключват двете вратички към басейна, тъй като той се ползвал и от външни хора, които не са собственици на апартаменти в сградата „Фортуна кейп 4“ и собствениците на жилища негодували. През лятото на 2016 г. били направени ключове за вратите към басейна за всички собственици на обекти в сградата и им били раздадени; до 31.05.2019 г. бравите не са сменяни. Били поставени и табели, указващи, че басейнът е частна собственост и че влизането е забранено, за да се преустанови достъпът до басейна на лица, които не са собственици на апартаменти в сградата. След 31.05.2019 г. свидетелят няма впечатления, тъй като не е посещавал комплекса.
При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че спорен по делото е въпросът дали процесният басейн, включващ площадка, техническо помещение и две корита, съответно с обем от 150 куб. метра и от 100 куб. метра, е обща част по предназначение към изградените в поземления имот жилищна сграда и сграда с покрити гаражи, или е отделен, самостоятелен обект на правото на собственост, респ. е самостоятелна, отделно обособена вещ, която може да бъде предмет на разпоредителни сделки.
Като елемент на застрояването, басейнът може да бъде съоръжение от допълващото застрояване – чл. 46, ал. 2 от ЗУТ , а може да бъде и самостоятелен обект на правото на собственост, да е отделна, самостоятелна вещ, като „открит обект за спортни дейности“ по смисъла на § 5, т. 68, б. „а“ от ДР на ЗУТ . Басейните не са самостоятелен обект на правото на собственост, ако са елемент от допълващото застрояване - с обем до 100 куб. метра в оградени поземлени имоти и за изграждането им не се изисква одобряването на инвестиционен проект ( чл. 147, ал. 1, т. 4 от ЗУТ ) или пък дори и да са с по-голям обем и да са изградени въз основа на одобрен инвестиционен проект, към тях няма предвидени установените в § 5, т. 68, б. "а" от ДР на ЗУТ спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране – санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и др. В случаите, в които басейнът отговаря на предвидените в § 5, т. 68 от ДР на ЗУТ изисквания за „открит обект“ – изграден въз основа на одобрен инвестиционен проект, включващ и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с функционирането на му – санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и др., които са изградени и съществуват на място, той е самостоятелна вещ, самостоятелен обект на правото на собственост.
Прието е, че процесният басейн не е самостоятелен обект на правото на собственост. Според приетата във въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза в одобрения инвестиционен проект в дворната част на ПИ ..............е било предвидено изграждането на два басейна с открити тераси към тях за разполагане на шезлонги и чадъри. Басейните и пространството около тях са предвидени като зона за отдих и развлечение, т. е. басейните са с обслужващо жилищната сграда предназначение и представляват допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 и сл. от ЗУТ . Към басейните няма изградени (няма и предвидени за изграждане) спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране – санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и др.
Съдът е направил извод, че процесният басейн не представлява „открит обект за спортни дейности“ по смисъла на § 5, т.68, б. „а“ от ДР на ЗУТ , поради което и същият не е самостоятелна вещ, съответно не е самостоятелен обект на правото на собственост, а е обща част по предназначение на изградената в поземления имот жилищна сграда, съответно е принадлежност към главната вещ – жилищната сграда с идентификатор ............ .. Басейнът не е обща част на сградата с покритите гаражи – сградата с идентификатор ............, доколкото последната е също част от допълващото застрояване по смисъла на глава трета, раздел седми от ЗУТ ; предназначението на басейните е да обслужват жилищната сграда, а не сградата с покритите гаражи. Без значение е обстоятелството, че покривът на сградата, в която са разположени покритите гаражи, е площадката (откритите тераси) пред коритата на двата басейна, в която е предвидено разполагането на шезлонги и чадъри.
Тъй като ищецът е суперфициарен собственик на апартамент в жилищната сграда с идентификатор ...............по КК на [населено място], включително и на 5,88533 % идеални части от общите части на сградата, и тъй като процесният басейн представлява обща част по предназначение към жилищната сграда, то ищецът е собственик на 5,88533 % идеални части от басейна. Общите части не могат да бъдат предмет на транслативни сделки отделно от главната вещ, към която принадлежат, затова договорът, с който собственикът на земята се е разпоредил и с басейна в полза на ответното дружество, е нищожен в тази му част поради липса на предмет, съответно дружеството не се легитимира като собственик на басейна въз основа на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ........../04.04.2019 г. на ВнН, а само на терена, отделно от построените в него сгради. Затова предявеният положителен установителен иск за собственост е основателен до обема права от 5, 88533 % идеални части от басейна, съответстващ на правата на ищеца в общите части на жилищната сграда с идентификатор ...............
Въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на първата инстанция по иска с правно основание чл.109 ЗС по съображението, че по делото не е доказано ищецът да е бил възпрепятстван да ползва басейна през лятото на 2019 г. Съдът се е позовал на признанието на процесуалния представител на ищеца, че той не е посещавал Република България в периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. Позовал се е и на показанията на свидетелите, според които не се установява да са поставяни табели, сочещи забрана за достъп до басейна. Поставени са били табели с надпис „Частна собственост“ през лято на 2016 г. с цел да се възпрепятства достъпът на външни лица до басейна, т. е. на лица, които не са собственици на апартаменти в жилищната сграда, към която басейнът е обща част, предвид установеното, че до 2016 г. и външни лица, включително и местни жители, са ползвали басейна, от което собствениците на апартаменти в жилищната сграда негодували. Съдът се е позовал и на данните, че понастоящем всички табели са премахнати, считано от есента на 2019 г.
Решението е неправилно.
Установено е по делото, че спорният басейн е построен върху дворното място, а не върху гаражите, представляващи сграда с идентификатор .............по КККР на [населено място]. Върху гаражите и намиращото се зад тях машинно помещение се намира само плоча, която на ниво басейни се използва като пространство за поставяне на шезлонги. Това се установява от представените скици, от заключението на вещото лице пред първата инстанция и от дадените обяснения на това вещо лице в открито съдебно заседание.
Безспорно е, че басейнът представлява съоръжение на допълващото застрояване по смисъла на чл.46, ал.2 ЗУТ . Това обаче не е достатъчно, за да се приложи към него правилото на чл.98 ЗС и да се приеме, че той е принадлежност към сградата на основното застрояване в имота, която има статут на суперфициарна собственост и че по тази причина ищецът има право на собственост върху идеална част от басейна. В нотариалния акт, с който ищецът В. В. Н. е закупил апартамент № А4-1, съставляващ обект с идентификатор ...............по КК на [населено място], ведно с 5, 88533 % идеални части от общите части на сградата и 2,3370 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот, както и гараж № 1, съставляващ обект с идентификатор ..............по КК на [населено място], изграден в сграда идентификатор ................, ведно с 0,4647 % идеални части от правото на строеж върху терена, нищо не е посочено за открития басейн. С този нотариален акт ищецът не е придобил право на собственост върху идеална част от басейна, нито пък е посочено, че той има правото да го ползва на основание чл.64 ЗС. Обратно, когато ответникът „Фортуна Кейп 4 и 5 Глико“ ООД е закупил дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ..................., в нотариалния акт изрично е посочено, че собствеността върху земята се прехвърля заедно с всички подобрения и приращения, в това число паркинги и басейни. Следователно по волята на лицето, което първоначално е било собственик на земята и на сградите и съоръженията в нея, е предвидено сградите на основното застрояване да станат суперфициарна собственост, но без права върху басейна, който се запазва заедно със земята и впоследствие е прехвърлен на трето лице. Ищецът не е придобил никакви права върху басейна. Този басейн не може да се третира като обща част на сградата, в която ищецът е придобил права върху самостоятелен обект и оттук да му се определят идеални части от правото на собственост върху басейна. Общите части са дефинирани в чл.38, ал.1 ЗС и това са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Първоначалният собственик на земята, сградите и съоръженията не е придал на басейна предназначението да служи за общо ползване на сградата, а е запазил собствеността си върху него, като впоследствие го е прехвърлил заедно със земята на трето лице – ответника „Фортуна Кейп 4 и 5 Глико“ ООД. Като е приел, че басейнът има характеристиката на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и че по тази причина ищецът има право на собственост върху идеална част от басейна, въззивният съд е постановил неправилно решение по чл.124, ал.1 ГПК, което следва да бъде отменено в тази част и предявеният установителен иск за собственост да бъде изцяло отхвърлен. Следва да бъде потвърдено отхвърлителното решение по обусловения иск по чл.109 ЗС, тъй като ищецът е само суперфициарен собственик и не може да иска от ответника да премахне катинара на входната врата за басейна, както и поставените забранителни табели и табелите, указващи, че басейнът е изключителна собственост на ответното дружество.
При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции. Пред първата инстанция разноските са 3795 лв. за въззивната инстанция – 2600 лв. и за ВКС - 1425 лв. С последното съдебно заседание пред въззивната инстанция пълномощникът на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника „Фортуна Кейп 4 и 5 Глико“ ООД в размер на 2600 лв. Това възражение е основателно. Цената на иска по чл.124 ГПК е 1542,20 лв., видно от данъчната оценка на стр.53 от първоинстанционното производство, а по иска с правно основание чл.109 ЗС цената е 99 лв., видно от експертизата на 77 и определението на стр.78 от първоинстанционното производство. При това положение минималният размер на адвокатското възнаграждение по първия иск е 337,94 лв., а по втория – 300 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото във въззивната инстанция изплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер на 1000 лв. по двата иска. Общият размер на възнаграждението, което следва да се присъди за всички инстанции, е 5320 лв.
Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,



Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1534 от 14.10.2021 г. по в. гр. д. № 1330/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от В. В. Н. срещу „Фортуна кейп 4 и 5 Глико“ ООД иск за признаване на правото му на собственост върху 5,88533 % идеални части от басейн, построен в поземлен имот с идентификатор .............по КК на [населено място], и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Н., гражданин на Руската федерация, със съдебни адреси [населено място], [улица], адвокат Н. Д. и [населено място], [улица], № 31, ап.3, адвокат П. С. Х., срещу „Фортуна кейп 4 и 5 Глико“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап.А4-4, искове за признаване на правото му на собственост върху 5,88533 % идеални части от басейн, състоящ се от техническо помещение, площадка и две корита, построен в поземлен имот с идентификатор ...............по КК на [населено място], в качеството му на собственик на апартамент № А4-1, съставляващ обект с идентификатор ..............., находящ се в жилищна сграда с идентификатор ................, въз основа на договор за покупко-продажба по нот. акт № ..../16.08.2013 г., том ...., рег. № ..........., дело № ........../2013 г. на нотариус № 214 с район на действие района на РС-Варна.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1534 от 14.10.2021 г. по в. гр. д. № 1330/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. В. Н. иск по чл.109 ЗС за осъждане на „Фортуна кейп 4 и 5 Глико“ ООД да премахне катинара на входната врата за басейна, служещ като покрив на сградата с идентификатор ..............по КК на [населено място], В. област, както и поставените забранителни табели и табелите, указващи, че басейнът е изключителна собственост на ответното дружество.
Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която искът по чл.124, ал.1 ГПК е отхвърлен за разликата над 5,88533 % до претендираните 13,59800 % ид. части от басейна.
ОСЪЖДА В. В. Н., гражданин на Руската федерация, със съдебени адрес [населено място], [улица], адвокат Н. Д. и [населено място], [улица], № 31, ап.3, адвокат П. С. Х., да заплати на „Фортуна кейп 4 и 5 Глико“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап.А4-4, сумата от 5320 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: