№ 2650
[населено място] 24.09.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, 5 състав, в закрито заседание на 28 август, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1576 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Ю. Д. - лично и като представляващ дружество регистрирано в Нидерландия - STUKADOORSPLEIN V.O.F., чийто едноличен собственик и управител е А. Д. - против определение № 1963/17.06.2026 г. по ч.гр.д.№ 1675/2026г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 151/17.04.2026г. по т.д.№ 19/2026г. на Софийски окръжен съд.С потвърденото определение е прекратено производството по предявените от дружеството - жалбоподател искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, против ЗАД „Евроинс„АД, за осъждане на застрахователното дружество да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, в причинност с ПТП от 22.01.2025г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество автобус, в размер на 17 058,47 евро : пропуснати ползи от неполучено възнаграждение за възложени от трето лице СМР, поради невъзможност за изпълнение, вследствие получените от А. Д. увреди и претърпени загуби, съизмерими със заплатена от STUKADOORSPLEIN V.O.F.,по неизпълнения договор с третото лице – възложител, неустойка за неизпълнение. Първоинстанционният съд се е позовал на недопустимост на така предявения от дружеството иск, на основание чл. 498, ал. 3 КЗ, поради неотправена от дружеството - ищец молба до застрахователя, за изплащане на претендираното обезщетение, независимо от подадената такава от А. Д., по която е получен отказ.
Жалбоподателят намира, че въззивният съд е подходил формално, следвайки буквата, а не духа на закона, като се позовава и на мотивите на определение по ч.т.д. № 2417/2025г. на І т.о. на ВКС. Счита, че доколкото застрахователят е постановил отказ по претенцията на физическото лице, приемайки за недоказано наличие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования автобус, то това му основание за отказ би било напълно относимо и към предявена претенция от дружеството, претендиращо вреди от същото застрахователно събитие. Изхождайки от целта на чл. 498, ал. 3 КЗ, разяснена в мотивите на цитираното определение, жалбоподателят намира, че даденото в него разрешение е приложимо и в настоящата хипотеза.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, но е допустима единствено в частта си, в която въззивното определение е атакувано от дружеството STUKADOORSPLEIN V.O.F., чрез представляващия го А. Д., не и от последния, като самостоятелна страна в процеса. Д. не е страна по прекратителното определение и за него не е възникнало потестативно право на жалба срещу същото. Независимо че частната жалба срещу първоинстанционния акт е подадена идентично и частичната й процесуална недопустимост не е изрично констатирана и санкционирана от въззивния съд, същият е разгледал частната жалба в единствено допустимата й част - като подадена от дружеството ищец.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Ищецът А. Д. е предявил против ЗАД „Евроинс“ АД обективно кумулативно съединени искове, за осъждането му да му изплати обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпили в причинност с ПТП от 22.01.2025г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество автобус. Искове за заплащане на обезщетение са предявени от А. Д. и като представляващ дружеството STUKADOORSPLEIN V.O.F., регистрирано в Нидерландия, чийто едноличен собственик и управител е, които съизмерява с пропуснати, в причинност със същото ПТП, ползи и претърпени загуби, посочени по-горе. Извънсъдебна претенция до застрахователя, за заплащане на обезщетение, е отправил единствено А. Д., по която е постановен отказ / изх. № 1992/ 18.03.2025 г., стр.11 по номерацията на първоинстанционното дело /, обоснован с липсата на доказателства за противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при ответното дружество автобус.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по предявените от дружеството - ищец искове, на основание чл. 498, ал. 3 КЗ, като се е обосновал с това, че предвид неотправена предварително от този ищец извънсъдебн претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, не са се реализирали предвидените в разпоредбата алтернативни предпоставки за допустимост на иска му.
Въззивният съд е споделил тези съображения, като е приел, че спрямо настоящата хипотеза са неотносими мотивите на определение по ч.т.д. № 2417/2025г. на І т.о. на ВКС. Приел е, че някоя от алтернативно предвидените в чл. 498, ал. 3 КЗ предпоставки трябва да е настъпила конкретно, спрямо отправена от съответния правен субект претенция, каквато не се твърди и установява да е заявена от STUKADOORSPLEIN V.O.F..
В мотивите на цитираното от жалбоподателя и пред въззивния, и пред настоящия съдебни състави определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт, е прието следното : „Действително, за допустимостта на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо увреденият да е предявил искане пред застрахователя по чл. 380, ал. 1 КЗ и да е изтекъл съответният срок за удовлетворяването му. Тази процесуална предпоставка, установена в чл. 498, ал. 3 КЗ, обаче, не е самоцелна, а е предназначена да гарантира в интерес на страните принципа на процесуална икономия (на време и на съдебни разходи), като ограничи съдебното предявяване на претенции за обезвреда само до случаите, в които действително са спорни възникването или размера на вземането. Ако в изпълнение на вменената от закона процедура пострадалият е поискал обезщетение за един вид вреди , а извънсъдебно застрахователят е манифестирал позиция, отричаща някой от елементите на възникването на отговорността като цяло (вина, противоправност, липса на застрахователен договор), това означава, че той не би признал какъвто и да е дълг за обезвреда (било за имуществени, било за неимуществени вреди) от същия деликт и всяко вземане, претендирано от събитието, би се явило спорно. В такъв случай пред пострадалия се открива единствено възможният, признат от закона, път на защита – съдебният. Ето защо, изхождайки от целта на разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ (а не от нейната буква), следва да се заключи, че в хипотеза като гореописаната, процесуалната предпоставка ще е удовлетворена за всички съдебно предявени вземания от деликта и когато пострадалият е отправил извънсъдебно искане за обезщетяване само на някоя от претърпените от него вреди, но е получил отказ поради отричане на вината/противоправността или на елемент от застрахователното правоотношение.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Нарушена ли е целта на чл. 498 КЗ и недопустим ли е съдебен иск за имущствени вреди по чл. 432 КЗ от събирателно / командитно дружество, в хипотеза на заведена претенция по чл. 380 КЗ лично от собственика и управителя на това дружество и оспорен от застрахователя изцяло деликт, по отношение неговата противоправност и вина, отказвайки да поеме отговорност за причинените при пътния инцидент неимуществени и имуществени вреди ? - допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с възпроизведеното по-горе в частта му, приложима по спора, определение по ч.т.д.№ 2417/2025 г. на І т.о. на ВКС ; и 2/ Отказът на застрахователя по заведена извънсъдебна претенция, изчерпващ се единствено с отричане противоправността и вината, като елемент на деликта / без да коментира по никакъв начин претендираните вреди от непозволено увреждане / представлява ли по своята същност неговата официална позиция за въпросния деликт и може ли да се ползва от други пострадали лица, претендиращи вреди от същото застрахователно събитие и на същото правно основание ? В тази връзка, допустим ли е иск по чл. 432 КЗ в хипотезата, в която е предявен от лице, което не е завело лично претенция пред застрахователя по чл. 380 КЗ, но представя с исковата молба отговор на същия по извънсъдебна претенция на друго пострадало лице, с който отговор застрахователното дружество отрича отговорността си като цяло ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без допълнително обосноваване, извън цитиране предпоставките по разпоредба – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въпросите удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като кореспондират с решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на исковете на STUKADOORSPLEIN V.O.F. , основан и на отречена за същите релевантност на получения отказ, по предявената от А. Д. извънсъдебно претенция за обезщетяване на вреди от същото застрахователно събитие, поради липса на доказателства за противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Не се обосновава, обаче, допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - по първия и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - по втория въпроси, предвид следното:
Определението по ч.т.д. № 2417/2025г. на І т.о. ВКС е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не попада в обхвата на относимата към чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК практика на касационна инстанция. Това е достатъчно за недопускане на касационното обжалване по първи въпрос. Независимо от това, посоченото определение не е и постановено в идентична на настоящата хипотеза, а по предявена от едно лице извънсъдебна претенция за едни вреди, в причинност с конкретно застрахователно събитие, по която е постановен отказ, основан на отречен деликт, но при предявена от същото лице съдебно претенция за други, непредявени по реда на чл. 380 КЗ, вреди от същото застрахователно събитие .
Не е обосновано и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в съответствие със задължителните указания на т. 4 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ не е неясна или противоречива и по приложението й е постановена многобройна и непротиворечива съдебна практика, с която въззивното определение е съобразено / постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения по ч.т.д. 1614/2018г. на I т.о., ч.т.д. 1027/2018г. на II т.о., ч.т.д. 972/2019г. на ІІ т.о., ч.т.д. 805/2019г. на І т.о. на ВКС и др./. Касаторът не е навел съображения за логично разширително прилагане последиците на отказа на застрахователя, по претенцията на един пострадал, спрямо друг / а възможно и спрямо много други правни субекти /, като пострадал от същото застрахователно събитие. Тезата му не отчита обстоятелството, че отказа, основан на отричан деликт, не изчерпва всички възможни основания за отказ, спрямо различните лица, пострадали от едно и също застрахователно събитие. Както се сочи и в определение по ч.т.д.№ 2417/2025 г. на І т.о., чл. 498, ал. 3 ГПК съобразява принципа на процесуалната икономия и цели да ограничи съдебното предявяване на претенции за обезвреда само до случаите, в които действително са спорни възникването или размера на вземането. Спрямо различните правни субекти, пострадали при едно и също застрахователно събитие, основанията за отказ могат да са различни и всяко от тях самостоятелно значимо, при предварителната преценка на интереса от предявяване на бъдещите искове, дори когато едно от тези основания е отречен деликт, тъй като пострадалият може да не е съгласен с отричането му, но да възприеме други основания за отказа на застрахователя, като обосновани. В конкретната хипотеза, например, застрахователят би могъл да оспори пряката и непосредствена причинност на твърдените от дружеството вреди, с настъпилото застрахователно събитие, доказаността на претендираните конкретни размери - претърпени загуби и пропуснати ползи и пр.. Целта на предварителното производство по чл. 498 КЗ е да съдейства за доброволно уреждане на претенцията на пострадалото лице, в случаите, когато това е постижимо, спестявайки съдебни процедури и свързани със същите допълнителни време и разходи / така и в опр. по ч.т..д.№ 1947/21г. на І т.о. ВКС /. Тази цел предполага двустранното му протичане, с диалог между конкретния пострадал и застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, като недопустима, поради липса на активна процесуална легитимация, подадената от А. Ю. Д. частна жалба против определение № 1963/17.06.2026г. по ч.гр.д.№ 1675/2026г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба , в едноседмичен срок от уведомяване на страната, пред друг състав на Върховен касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на подадената от STUKADOORSPLEIN V.O.F. / дружество регистрирано в Нидерландия /, чрез едноличния му собственик и управител А. Ю. Д., частна жалба против определение № 1963/17.06.2026г. по ч.гр.д.№ 1675/2026г. на Софийски апелативен съд.
Това определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: