Върховен касационен съд

Съдебен акт

15


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 248


С., 30.03. 2021 година




Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3464 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационна жалба с вх. № 70015 от 03.07.2020 г. от К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т., всички от [населено място], чрез пълномощника си адв Ц. Ч. от АК-С., и касационна жалба с вх. № 70336 от 08.07.2020 г. от Г. С. Г. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. В. П. от АК-С. и адв. Б. Г. от АК-С., против въззивно решение № 886 от 16.03.2020 г. по в.гр.д. № 3064/2019 г. на Софийския апелативен съд го, VІІ въззивен гр. с-в, с което е отменено решение № 918 от 07.02.2019 г., постановено по гр.д. № 11197/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, 1 с-в, в частта му, с която е осъдена М. Т. И.-Д. да заплати на основание чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД на Г. С. Г. сумата от 93 000 евро имуществени вреди, причинени от виновно неизпълнение на задължения като нотариус № 260 при съставяне на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, том ІІ, нот.д. № 250 от 18.07.2014 г. между продавача „АММ-Инженеринг“ЕООД и „М.С.И. Груп“ЕООД, ведно със законната лихва от 01.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата, както и в частта му, с която са оставени без разглеждане исковете, предявени от Г. С. Г. срещу К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т., с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят сумите, както следва: К. А. Т. сумата от 31 000 евро – част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лв. – част от разноските за придобиване на имота; А. Л. Л. – сумата от 15 500 евро - част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лв. - част от разноските за придобиване на имота; И. И. Т. – Л. - сумата от 15 500 евро - част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лв. - част от разноските за придобиване на имота и В. А. Т. - сумата от 31 000 евро – част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лв. – част от разноските за придобиване на имота, ведно със законната лихва от 01.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата, както и в частта му с която е осъдена М. Т. И.-Д. да заплати на Г. С. Г. направените разноски пред първата инстанция в размер на 8 733, 87 лв. и вместо това е постановил решение, с което е отхвърлил иска с правно основание чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от Г. С. Г. срещу М. Т. И.-Д., за заплащане на сумата от 93 000 евро за имуществени вреди, причинени от виновно неизпълнение на задължения като нотариус № 260 при съставяне на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, том ІІ, нот.д. № 250 от 18.07.2014 г. между продавача „АММ-Инженеринг“ЕООД и „ М.С.И. Груп“ЕООД, ведно със законната лихва от 01.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата; осъдил е на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД К. А. Т. да заплати на Г. С. Г. сумата от 31 000 евро – част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лв. – част от разноските за придобиване на имота; А. Л. Л. да заплати на Г. С. Г. сумата от 15 500 евро - част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лв. - част от разноските за придобиване на имота; И. И. Т. – Л. да заплати на Г. С. Г. сумата от 15 500 евро - част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лв. - част от разноските за придобиване на имота и В. А. Т. да заплати на Г. С. Г. сумата от 31 000 евро – част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лв. – част от разноските за придобиване на имота, ведно със законната лихва от 01.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумите. Присъдил е и съответните разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Въззивното решение е постановено при участието на „М.С.И.Груп“ЕООД като трето лице помагач на ответниците К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т. и при участието на „Дженерали Застраховане“АД като трето лице помагач на ответницата М. Т. И.-Д.. Първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният иск с правно основание 189, ал. 1, изр. 1, вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е развален договор за продажба на недвижим имот, сключен между ищцата Г. Г. и ответниците К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т. с нот. акт за продажба на недвижим имот № 149, том ІІ, н.д. № 298 от 27.12.2016 г. на нотариус № 043 К. Белазелкова, като необжалвано пред въззивната инстанция, е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК. Касаторите релевират касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите ответници в производството К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т. поддържат, че в постановеното въззивно решение, с което е отхвърлен искът по чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, в противоречие с установената практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че за част от тях, разрешаването им ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Изведените от жалбоподателите правни въпроси са: дължи ли нотариусът изчерпателна проверка на правото на собственост на прехвърлителя при извършване на нотариален акт за транслативна сделка, вкл. в нейните рамки да изиска и събере допълнителни доказателства като при констатация на недостатъчно доказателства за принадлежност на правото на собственост върху прехвърлян недвижим имот и/или за съществуването изобщо на обекта на недвижима собственост, който се прехвърля, длъжен ли е нотариусът, който извършва нотариалния акт, да инициира събиране на допълнителни доказателства и да укаже на страните необходимостта от това; може ли да се приеме за пряка и непосредствена последица от невярно удостоверяване на правото на собственост в нотариален акт вредата, причинена от сделка, последвала това невярно удостоверяване за предходен прехвърлител на недвижим имот; представлява ли неизпълнението на нормативно задължение от страна на нотариуса противоправно поведение, което от субективна страна се характеризира с вина; има ли право нотариусът в рамките на охранителното производство, в което извършва нотариален акт за прехвърлителна сделка, да отрече доказателствената сила на представени предходни нотариални актове; порочно ли е заключението на специализирана експертиза, в което се дават отговори на правни въпроси, по които съдът разполага с компетентност и има ли право съдът да се позове на негови изводи в решението си. По първите четири въпроса се твърди противоречие с установената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС, както и с тази по стария процесуален ред, както следва: решение № 497 от 03.11.2009 г. по гр.д. № 2173/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ г.о., решение № 105 от 06.07.2017 г. по гр.д. № 2604/2016 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 296 от 05.11.2013 г. по гр.д. № 48/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 422 от 20.10.2011 г. по гр.д. № 1118/2011 г. на ВКС, ІV г.о., извадки от решение № 21 от 24.03.2015 г. по гр.д. № 3529/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 15 от 01.07.2015 г. по гр.д. № 5432/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр.д. № 1144/20176 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 296 от 05.11.2013 г. по гр.д. № 48/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 228 от 19.01.2016 г. по гр.д. № 6774/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 81 от 27.01.2006 г. по гр.д. № 23/2005 г. на ВКС, ІV-А г.о. и решение № 449 от 17.06.2009 г. по гр.д. № 3696/2007 г. на ВКС, ІV г.о. По петия правен въпрос се твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответниците по тази касационна жалба – ищцата Г. С. Г., чрез пълномощника си адв. Б. Г. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразила становище, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставените от касаторите ответници правни въпроси на основание чл. 280, ал. 1 ГПК и по същество бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД, а ответницата М. Т. И. – Д., чрез своя пълномощник адв. В. Г. от АК-С., е изразила становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката ищца в производството Г. С. Г., чрез пълномощниците си адв. В. П. от АК-С. и адв. Б. Г. от АК-С. поддържа, че в постановеното въззивно решение, с което е отхвърлен искът по чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото в противоречие с установената практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените правни въпроси са: може ли да бъде ангажирана отговорността на нотариуса по реда на чл. 73, ал. 1 ЗННД за обезщетяване на претърпени вреди от лица, придобили имот след поредица от прехвърлителни сделки, следващи извършената от нотариуса-ответник, ако е установено кумулативно осъществяване на останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност; при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица, съдът длъжен ли е да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение; следва ли нотариусът да извърши пълна проверка на правото на собственост на продавача, респ. има ли възможност на изиска допълнителни доказателства или да назначи експертиза с цел изясняване на правото на собственост. По поставените правни въпроси се позовава на противоречие с установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, която представя, както следва: решение № 105 от 06.07.2017 г. по гр.д. № 2604/2016 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д. № 7493/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 408/2010 г. на ВКС, І г.о. и решение № 497 от 03.11.2009 г. по гр.д. № 2173/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по стария процесуален ред.
Ответницата по касационната жалба на ищцата Г. С. Г. - М. Т. И. – Д., чрез своя пълномощник адв. В. Г. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразила становище за неоснователност на касационната жалба, както и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по поставените правни въпроси.
Третите лица „М.С.И.Груп“ЕООД като помагач на ответниците К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т. и „Дженерали Застраховане“АД като помагач на ответницата М. Т. И.-Д. не са изразили становище по касационните жалби в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба на К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т. срещу въззивното решение в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение, с което е уважен искът на Г. С. Г. срещу М. И.-Д. за сумата от 93 000 евро, на основание чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД и този иск е отхвърлен като неоснователен, е процесуално недопустима в тази част и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като касаторите не са страна по предявения от Г. С. Г. срещу нотариуса М. И.-Д. иск, с правно основание чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Това е така, тъй като легитимирани да обжалват въззивното решение в тази част са единствено главните страни по този иск – ищцата Г. Г. и ответницата М. И., както и допълнителната страна - конституираното трето лице помагач на страната на ответницата, и то при наличие на правен интерес от обжалването, какъвто в случая е налице единствено за ищцата Г. Г. предвид отхвърлянето на този иск. Касационната жалба на К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т. срещу въззивното решение в частта му, с която те са осъдени на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД да заплатят на Г. С. Г. сумата общо от 93 000 евро, съобразно квотите им от съсобствеността, е допустима и редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Касационната жалба на Г. С. Г. от [населено място] е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД, с цена на иска над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявената искова претенция по чл.73 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД е за вреди, причинени от нотариус М. И. при изповядване на сделка, отразена в н.а. №197, том II, нот.дело №250 от 18.07.2014г. между продавача „АММ-Инженеринг" ЕООД и „М.С.И. Груп" ЕООД, поради това, че не е извършила вярна преценка, че прехвърлителят не е собственик на посочения в н.а. недвижим имот - ателие №12 и че същият е собственост на трето лице, като не е отчела идентичност между посоченото ателие №12 и таванско помещение № 4. Страни по посочения договор не са ищцата по делото, нито нейните прехвърлители на правото на собственост. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 73, ал. 1 ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД - наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Отговорността за вреди е ограничена до размера на удостоверявания материален интерес, който представлява паричната оценка на удостоверяваното право. Съдът е приел, че съгласно чл. 586, ал.1 ГПК при издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката. Съгласно ал.2 от същия текст правото на собственост се удостоверява със съответните документи, а когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК. Съгласно ал. З от този текст нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост, както и другите изисквания.
С развалянето на договора за покупко-продажба, отразен в н.а. №149, том II, нот. дело № 298 от 27.12.2016г на нотариус К. Белазелкова на основание чл. 189, ал. 1, изр.1, вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД/в която част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила/, за ищцата са настъпили вреди в размер на заплатената цена за придобиване на имота, за който не й е прехвърлено правото на собственост. В тази връзка съдът е приел за неоснователни възраженията, че не са настъпили вреди, тъй като ищцата не е отстранена от имота, няма съдебно производство между нея и трето лице-собственик на процесния имот. Приел е също така, че отговорността на нотариуса по чл. 73, ал. 1 ЗННД може да бъде ангажирана и без съставения нотариален акт да е обявен за нищожно нотариално удостоверяване, развален договорът, тъй като законът не поставя такова изискване, както и без предварително (в отделно производство) да бъде разрешен въпросът за принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот, без да е налице отправена покана до продавача да възстанови на купувача получената сума, тъй като и тези обстоятелства са правно ирелевантни за ангажиране на неговата отговорност по чл. 73, ал. 1 ЗННД. Съгласно тази разпоредба нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, които са причинени от виновното неизпълнение на неговите задължения до размера на удостоверения материален интерес, без законът да поставя допълнителни изисквания за носенето на тази отговорност. В тази връзка съдът подробно е обсъдил изслушаните заключения на единичната и тройна съдебно-техническа експертизи, чиито изводи се различават. Единичната приема, че има идентичност между ателие №12 и таванско помещение №4, който извод се различава от направения такъв в тройната съдебно-техническа експертиза, според която от представените пред нотариуса документи не е може да се установи такава идентичност, за да се направи извод, че имотът не е собственост на продавача по договора. В тази връзка съдът е приел, че в случая релевантният въпрос е, не дали е налице обективна идентичност на двата обекта, а дали въз основа на представените документи пред нотариуса е можело да се установи такава. Възприел е изводите в мотивираното и подробно заключение на тройната съдебно-техническа експертиза, изготвено при съпоставяне на граници, съседи на имота, отразяване в кадастрална карта и регистри по документацията в нотариалното дело, че не може да се направи извод за идентифициране на таванското помещение с процесното ателие. Приел е, че изводът на тройната съдебно-техническа експертиза е по-обоснован и задълбочен при извършената проверка, че не е било възможно установяването на идентичност между двата обекта. При отчитане, че е била налице такава невъзможност за нотариуса, както и основания за възникване на съмнения при противоречия в данните, е приел за неоснователни доводите, че същият е следвало да извърши допълнителни проучвания не само въз основа на представените от страните по договора документи и когато те са недостатъчни, непълни или неясни, да изиска допълнителни такива, а при необходимост да ползва вещо лице, поради което е приел, че в този случай се явява неприложима съдебната практика, че е било налице задължение на нотариуса да извърши допълнителна проверка на правото на собственост, като конкретно да извършва справки за автентичност на оригинални и актуални проекти за сградата с цел установяване разминаване в площ, обособени помещения, на разрешението за ползване от 14.10.2010 г., назначаване на експертиза за идентичност. Съдът е приел, че отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди и че причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. В тази връзка е приел, че дори и да се приеме, че нотариусът е имал възможност да установи, че процесния имот не е собственост на продавачите по сделката, то ответникът по исковата претенция не е нотариус по сделката, по която страна е ищцата, за да се установи връзка между действията й и причинените вреди на ищцата, заплатила продажната цена без да е придобила правото на собственост. Всеки нотариус дължи да направи самостоятелни изводи относно правото на собственост, а не да се основава на изводи за това право, извършени в предходни сделки със същото. В случая дори не се касае за непосредствен праводател на продавачите на ищцата, а за още по-предходна сделка между две дружества, едното от които е праводател на продавачите на ищцата. Липсва пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и претърпените имуществени вреди с непрехвърляне на правото на собственост и заплатената цена от ищцата по друга сделка, а не изповяданата от ответника-нотариус. Прекъсната е връзката между извършените действия от ответницата по предходен нотариален акт за продажба на същия имот, но между други страни и на друга цена.Поради липса на противоправно поведение и установена пряка връзка между действията на нотариуса и настъпилата вреда за ищцата, съдът е отхвърлил предявената исковата претенция по чл.73 ЗННД, вр. с чл.45 ЗЗД като неоснователна.
С оглед на този резултат съдът е разгледал евентуално съединената искова претенция по чл. 189, ал.1, изр. 2 ЗЗД за връщане на цената на процесния имот. В тази връзка е приел, че съгласно чл.189, ал.1, изр. 1 ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД . В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За уважаването на иска е ирелевантно дали третото лице е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта, или купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е налице висящ спор или третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но съществува възможност за това. Това е така, тъй като и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост. Купувачът може да развали договора и да търси обезщетение за вредите и когато вещта все още не му е отнета, но съществува реална заплаха от това. Такава заплаха е налице винаги когато трето лице притежава правото на собственост върху продадения му имот, защото то може по всяко време да поиска вещта си. Позовавайки се на установена съдебна практика/решение № 261 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 390/2012 г., II г.о./, съдът е приел, че законът не прави разлика между реализирана или предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще. Затова купувачът може да развали договора за продажба по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и да търси обезщетение за вредите, които претърпява от неизпълнението /чл. 189, ал. 1 ЗЗД/, стига да е добросъвестен, т.е. по време на купуването да не е знаел, че купува от несобственик или че трети лица имат права върху купуваното от него /чл. 188 ЗЗД/. Приел е, че по делото е установено, че продажната цена по договора е в размер на 93 000 евро и е била заплатена от купувача на продавачите, поради което този иск като основателен следва да бъде уважен, съобразно дела на всеки от продавачите, а именно - К. А. Т. - сумата от 31 000 евро - част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лева - част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; А. Л. Л. - сумата от 15 500 евро - част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лева - част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот/; И. И. Т.-Л. сумата от 15 500 евро - част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лева - част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; и В. А. Т. - сумата от 31 000 евро, част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лева - част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; ведно със законната лихва от 01.09.2017 г до окончателното заплащане на сумите. Присъдил е и разноските за двете инстанции на основание чл. 78 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая, тъй като касационната жалба на касаторите ответници К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т. срещу въззивното решение в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение, с което е уважен искът на Г. С. Г. срещу М. И.-Д. за сумата от 93 000 евро, на основание чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД и този иск е отхвърлен като неоснователен, е процесуално недопустима в тази част и следва да бъде оставена без разглеждане, по съображенията изложени по-горе, се явява и безпредметно обсъждането на поставените в изложението им правни въпроси от материално и процесуално естество, тъй като те се отнасят само до този иск. Що се отнася до обжалваното решение в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД от въззивния съд, тъй като по него липсва поставен правен въпрос в изложението, обусловил изхода на делото по този иск, в случая не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което по него касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД и по касационната жалба на касаторката ищца по поставените от нея в изложението правни въпроси. Това е така, тъй като въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касаторката правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие със задължителната и установена практика на Върховния касационен съд. Посочената от касаторката ищца съдебна практика е от категорията на установена практика на ВКС – решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и едно решение - по стария процесуален ред, с твърдението, че приетото от въззивния съд в обжалваното решение по поставените правни въпроси им противоречи, но това не е достатъчно за да се приеме, че е налице релевираното от нея основание за допускане на касационно обжалване. В случая изведените въпроси от процесуално и материалноправно естество не са решени от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика. По първия въпрос - може ли да бъде ангажирана отговорността на нотариуса по реда на чл. 73, ал. 1 ЗННД за обезщетяване на претърпени вреди от лица, придобили имот след поредица от прехвърлителни сделки, следващи извършената от нотариуса-ответник, ако е установено кумулативно осъществяване на останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, въззивният съд не се е произнасял в обжалваното решение. За да отхвърли иска по чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД срещу ответницата И., решаващият мотив на съда е, че нотариусът не е извършил нарушение при удостоверяване на нот. акт № 197, том II, нот.дело №250 от 18.07.2014г. между продавача „АММ-Инженеринг" ЕООД и купувача „М.С.И. Груп"ЕООД, тъй като въз основа на представените в нотариалното производство доказателства, не е могъл да установи, че ателие № 12/предмет на удостоверителната сделка/ и таванско помещение № 4 са идентични и поради това да откаже да удостовери сделката, както и че липсва причинна връзка между вредата за ищцата, изразяваща се в плащане на сумата от 93 000 евро и твърдяното противоправно поведение на нотариуса. Така поставен въпросът има теоретичен характер, не е бил разрешаван от въззивния съд, а неотносимостта му към обуславящите изводи на въззивната инстанция за неоснователност на иска изключва наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По втория правен въпрос - при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица, съдът длъжен ли е да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение, също не е налице релевираното от касаторката основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Приетото от въззивния съд не е в противоречие с посочената съдебна практика, тъй като в мотивите на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил заключенията на двете технически експертизи, като е приел, че вещото лице по единичната експертиза е работило на база на събраните доказателства – три различни варианта на инвестиционни проекти, предоставени на вещото лице от район „В.“, СО, установява идентичност между ателие № 12 и таванско помещение № 4 по местоположение, кота и площ, но са описани по различен начин, а вещите лица по тройната експертиза са работили единствено по документите, находящи се в нотариалното дело и са дали заключение, че от тези документи не може да се направи извод за идентичност между ателие № 12 и таванско помещение № 4. Съобразявайки характера на иска по чл. 73 ЗННД и най-вече на това, дали въз основа на представените документи пред нотариуса е можело да се установи идентичност между ателие № 12 и таванско помещение № 4, обсъждайки двете заключения, съдът е кредитирал това на тройната техническа експертиза, която е дала отговор за липсата на идентичност на база на представените пред нотариуса документи, докато единичната експертиза е дала заключение, че обективно е налице идентичност между тези обекти. Следователно, съдът не се е отклонил от посочената от касаторката съдебна практика и изводите му по този въпрос не са в противоречие с нея, тъй като е изложил ясни, пълни и точни мотиви по какви съображения кредитира заключението на тройната експертиза с оглед и характера на иска по чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД, поради което по този въпрос не е налице основанието за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същото се отнася и до третия поставен правен въпрос - следва ли нотариусът да извърши пълна проверка на правото на собственост на продавача, респ. има ли възможност на изиска допълнителни доказателства или да назначи експертиза с цел изясняване на правото на собственост, тъй като по него приетото от въззивния съд не е в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, цитирана от касаторката. Това е така, защото обстоятелството, че нотариусът следва да установи правото на собственост преди извършването на нотариалния акт, съгласно чл. 586,ал. 1 ГПК и разполага с принципната възможност да изисква и събира доказателства, в т.ч. и назначаването на експертиза, е безспорно, но в случая няма отношение към правните изводи на въззивния съд по настоящото дело. В тази връзка въззивният съд е приел, че предвид представените пред нотариуса документи, той не е могъл да установи идентичност между ателие 12 и таванско помещение № 4, а при липса на противоречие в данните, съдържащи се в представените пред него документи, не е имало основание да възникне у нотариуса съмнение относно правото на собственост, респ. относно идентичността на двата обекта, за да изисква представянето на допълнителни доказателства – документи и експертизи. Освен това, следва да се отбележи, че така както е формулиран този правен въпрос и изложените доводи от касаторката, по същество представляват такива за неправилност на решението по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, която би била разгледана, ако въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол, но не представлява основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по касационната жалба на касаторката ищца.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, касаторката Г. С. Г. следва да бъде осъдена да заплати на М. Т. И. – Д. направените разноски за касационното производство, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и платежен документ – фактура от 25.08.2020 г. – изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И :



ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима касационна жалба с вх. № 70015 от 03.07.2020 г. от К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т., всички от [населено място], против въззивно решение № 886 от 16.03.2020 г. по в.гр.д. № 3064/2019 г. на Софийския апелативен съд го, VІІ въззивен гр. с-в, с което е отменено решение № 918 от 07.02.2019 г., постановено по гр.д. № 11197/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, 1 с-в, в частта му, с която е осъдена М. Т. И.-Д. от [населено място] да заплати на основание чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД на Г. С. Г. от [населено място], сумата от 93 000 евро имуществени вреди, причинени от виновно неизпълнение на задължения като нотариус № 260 при съставяне на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, том ІІ, нот.д. № 250 от 18.07.2014 г. между продавача „АММ-Инженеринг“ЕООД и „М.С.И. Груп“ЕООД, ведно със законната лихва от 01.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата и този иск е отхвърлен като неоснователен.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 886 от 16.03.2020 г. по в.гр.д. № 3064/2019 г. на Софийския апелативен съд го, VІІ въззивен гр. с-в, в частта му, с която са осъдени на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД К. А. Т. да заплати на Г. С. Г. сумата от 31 000 евро – част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лв. – част от разноските за придобиване на имота; А. Л. Л. да заплати на Г. С. Г. сумата от 15 500 евро - част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лв. - част от разноските за придобиване на имота; И. И. Т. – Л. да заплати на Г. С. Г. сумата от 15 500 евро - част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лв. - част от разноските за придобиване на имота и В. А. Т. да заплати на Г. С. Г. сумата от 31 000 евро – част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лв. – част от разноските за придобиване на имота, ведно със законната лихва от 01.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумите, както и в частта за разноските, по касационна жалба с вх. № 70015 от 03.07.2020 г. от К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т., всички от [населено място].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 886 от 16.03.2020 г. по в.гр.д. № 3064/2019 г. на Софийския апелативен съд го, VІІ въззивен гр. с-в, с което е отменено решение № 918 от 07.02.2019 г., постановено по гр.д. № 11197/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, 1 с-в, в частта му, с която е осъдена М. Т. И.-Д. от [населено място] да заплати на основание чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД на Г. С. Г. от [населено място], сумата от 93 000 евро имуществени вреди, причинени от виновно неизпълнение на задължения като нотариус № 260 при съставяне на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, том ІІ, нот.д. № 250 от 18.07.2014 г. между продавача „АММ-Инженеринг“ЕООД и „М.С.И. Груп“ЕООД, ведно със законната лихва от 01.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата и този иск е отхвърлен като неоснователен, по касационна жалба с вх. № 70336 от 08.07.2020 г. от Г. С. Г. от [населено място].
ОСЪЖДА Г. С. Г. от [населено място] да заплати на М. Т. И.-Д. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 12 000/дванадесет хиляди/ лв.
Определението в частта му, с която касационната жалба с вх. № 70015 от 03.07.2020 г. от К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т., всички от [населено място], против въззивно решение № 886 от 16.03.2020 г. по в.гр.д. № 3064/2019 г. на Софийския апелативен съд го, VІІ въззивен гр. с-в, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ГК, в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, а в останалата му част е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: