В подадената от Д.М. касационна жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният от касатора иск бъде уважен.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. И. , чрез процесуалния си представител адвокат Ж. А. от САК, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.
С постановеното по делото определение №5908/17.12.2025година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване само в частта, с която е отменено решение № 121/17.05.2024г. по гр.д. № 827/2023г. по описа на Районен съд –гр.А. по иска на Д. Я. М.,[ЕГН] против С. Н. И.,ЕГН [ЕГН] за осъждане на ответницата да възстанови съществуващия между УПИ [№] и УПИ [№], изграден изцяло в УПИ [№]4 в квартал 171 пo плана на [населено място] каменен зид в първоначалния му вид, като премахне незаконно изпълнената бетонна надстройка и възстанови пo цялото протежение декоративните керемиди пo билото на оградата, като е постановено друго по същество, с което този иск е бил отхвърлен като неоснователен.Касационно обжалване е било допуснато по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като съдът е приел, че в тази си част обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/имота според нейното предназначение.С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.Негов предмет може да е не само несъществуването на сервитут, но и несъществуването на ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение.
Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.Такива са следните случаи : ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот; действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. /Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, мотиви/.
Касационният съд приема, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно поради следното :
Въз основа на експертното заключение въззивният съд е приел, че ремонтирайки собствената си сграда, ответницата е премахнала собствените си керемиди от стария зид на ищцата, а не „декоративните керемиди„ по билото на оградата. От показанията на свид. М. се установява,че още преди предприемането на ремонта по покрива /тъй като той е участвал в този ремонт/, на ищцата са били разяснени видовете ремонтни дейности, които предстоят да бъдат извършени,включително и като нагледно са й посочени резултатите в съседен имот.За всичко това тя е дала изрично съгласие, дори помолила ответницата да бъдат премахнати двата комина на покрива, защото пушат.Отделно от това е било представено разрешително от 25.03.2024г. ,изд. от [община], за ремонт на покрив, което доказва, че същият не е извършен неправомерно. Независимо от всичко обаче по делото по никакъв начин не е установено доколко и по какъв начин извършените от страна на ответницата действия пречат на ищцата пълноценно да използва имота си. Съобразно разпоредбата на чл.92 от ЗС ограда, разположена изцяло в един от съседните имоти, представлява приращение и става собственост на собственика на земята, върху която е построена.В това си качество и по аргумент от разпоредбите на чл.45 и чл.50 от ЗЗД, както и с оглед изискванията на благоустройствените закони/чл.47 от ЗТСУ - отм.,чл.195 от ЗУТ/ този собственик е задължен да поддържа оградата в състояние, което не оказва вредоносно въздействие върху съседните имоти.Той носи отговорността да полага грижа за целостта и устойчивостта й, да предотвратява вредоносно въздействие, включително като извършва ремонтно-възстановителни дейности за отстраняване последиците от развитието на естествени природни процеси, както и носи отговорността за ефективността на взетите мерки.Собственикът на оградата е длъжен, включително с оглед общата и принципна забрана да не се вреди другиму, да предприеме необходимото за избягване на привеждането й в състояние, което би могло да бъде източник на смущения и ограничения в пълноценното упражняване на правото на собственост върху съседните имоти.
Както бе посочено по-горе една от хипотезите, в които се приема, че естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, е тогава, когато се осъществяват действия в собствения на ищеца имот или се поддържат създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без насрещната страна да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.Ако в хода на исковото производство се установи, че ответникът е извършил такива действия, то ищецът не е длъжен да доказва, че това неоснователно действие му пречи да упражнява правото си на собственост.
Не е спорно по делото, а се установява и от представените по делото доказателства, че страните по делото са собственици на съседни имоти, които се намират в [населено място].Не се спори и относно това, че ответницата е извършила действия по изграждане на бетонов пояс върху зид, който се намира в имота на ищцата, върху който е била поставена метална обшивка. От заключението по допуснатата по делото СТЕ се установява, че процесната ограда, представлява зид с дебелина от 60 см от стара сграда, която е била отразена в кадастралния и регулационен план на [населено място] като масивна сграда,изградена в УПИ [№], кв.171 по плана на [населено място], който имот е собственост на ищцата по делото.Този зид се намира на границата между УПИ [№] и УПИ [№] и попада изцяло в УПИ [№]. Понастоящем сградата е съборена и на място съществува само този зид.Почти по цялата дължина на оградата върху съществуващия зид е изграден бетонов пояс с височина от 11 см в югоизточната част на имота до 34 см в югозападната част.Върху този бетонов пояс е била поставена метална обшивка по цялото протежение на сградата.
По делото са изслушани показанията на св.Ж., от които се установява, че преди изграждането на бетоновия пояс и поставянето на металната обшивка, оградата е била с по-ниска височина и върху нея е имало поставени декоративни керемиди.
Касационната инстанция на кредитира показанията на св.М., който е дал сведения пред първоинстанционния съд, че през м.07 е бил натоварен от ответницата да извършва ремонтни дейности в имота и, като в тази връзка е бил проведен разговор с ищцата/нейна съседка/, в който и е било обяснено естеството на тези дейности, в т.ч. и това, че ще бъдат предприети действия по промяна на състоянието на съществуващата в имота и ограда.Това се намира в противоречие с представените по делото писмени доказателства, от които се установява, че още на 26.06.2023г. ищцата е подала жалба до [община], в която е поискала да бъдат предприети действия по проверка на предприетите от ответницата действия по разрушаване на нейната стена и изготвяне на конструкция за заливане на бетонна плоча, която да обхване нейния имот.Изрично е посочила, че е била уведомена само за подмяна на керемидите на намираща се в съседство постройка.
От изложеното по-горе се установява, че ответницата е предприела действия в имота на ищцата по промяна вида на съществуващия между двата съседни имоти зид, които действия са по естеството си неоснователни, тъй като за тяхното извършване не е било дадено изрично съгласие от собственика на имота.Извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.Извършеното въздействие е довело до установяване на ново състояние в имота на ищцата, което означава, че адекватната защита на собствеността може да се постигне с осъждането на ответника да отстрани и премахне състоянието, създадено в резултат от извършените по-рано нарушения на ищцовото право на собственост.
Предвид изложеното касационната инстанция намира, че предявеният иск за осъждане на ответника да премахне бетоновия пояс и металната обшивка, поставени върху собствения на ищцата зид, както и за неговото възстановяване в състоянието отпреди нарушението, е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.295, ал.1 от ГПК въззивното решение в частта, в която е било допуснато до касационно обжалване следва да бъде отменено като неправилно и постановено друго по същество, с което се уважи предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС.
В полза на касатора следва да се присъдят половината от направените по делото разноски, които са в общ размер на 416.7евро.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №877/23.10.2024г. по в.гр.д.№1132/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено частично решение № 121/17.05.2024г. по гр.д. № 827/2023 г. по описа на Районен съд –гр.А., като е постановено друго по същество, с което са отхвърлени исковете на Д. Я. М.,[ЕГН] против С. Н. И.,ЕГН [ЕГН] за осъждане на ответницата да възстанови съществуващия между УПИ [№] и УПИ [№], изграден изцяло в УПИ [№] в квартал 171 пo плана на [населено място] каменен зид в първоначалния му вид, като премахне незаконно изпълнената бетонна надстройка и възстанови пo цялото протежение декоративните керемиди пo билото на оградата, както и в частта на присъдените в полза на С. Н. И.,ЕГН [ЕГН] разноски за разликата над 466.55 /четиристотин шестдесет и шест цяло и петдесет и пет/евро, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА С. Н. И.,ЕГН [ЕГН] да възстанови съществуващия между УПИ [№] и УПИ [№], изграден изцяло в УПИ [№] в квартал 171 пo плана на [населено място] каменен зид в първоначалния му вид, като премахне незаконно изпълнената бетонна надстройка и възстанови пo цялото протежение декоративните керемиди пo билото на оградата, по иска на Д. Я. М.,[ЕГН], на основание чл.109 от ЗС.
ОСЪЖДА С. Н. И.,ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Я. М.,[ЕГН] сумата от 416.7/четиристотин и шестнадесет цяло и седемдесет/евро, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :