Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
при секретаря Цветелина Пецева изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 5302/2023 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С въззивно решение № 197 от 29.06.2023 г. по в.гр.д. № 168/2023 г. на Окръжен съд - Смолян е потвърдено решение № 41 от 23.01.2023 г. по гр.д. № 1047/2020 г. на Районен съд - Смолян в частта, с която е уважен предявеният от С. Г. С. против Г. Х. С. иск с правно основание чл. 30 ЗН, като е намалено универсалното саморъчно завещание, обявено с протокол общ рег. № 2053 от 19.08.2020 г. по нот. д. № 6/2017 г. на нотариус с рег. № 122 по РНК, направено от Ш. С. С. в полза на Г. Х. С., и е възстановена запазената част на С. Г. С. в размер на 9 694.18/51 429.08 ид. части от наследството на Ш. С. С. .
В тази част въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Г. Х. С. чрез неговия пълномощник адв. В. Р.. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба. В условията на евентуалност се поддържа, че същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил приетите по делото съдебно - технически експертизи за определяне на стойността на останалите в наследството имоти и не е изложил съображения защо възприема едно от заключенията, а не друго. Твърди, че е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 30 ЗН, тъй като не е приспадната от запазената част на ищцата направеното в нейна полза дарение на 1/2 ид. част от имот, съставляващ съпружеска имуществена общност, извършено от единия съпруг без съгласието на другия.
С определение № 2183 от 30.04.2025 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Настъпват ли последиците на дарението на имот съпружеска имуществена общност, извършено при действието на СК от 1968 г. от единия съпруг без съгласието на другия и следва ли това дарение да се вземе предвид при определяне на наследствената маса по чл. 31 ЗН на неучастващия съпруг, след като сделката не е била оспорена от него в предвидения в закона срок. 2. Как следва да се формира наследствената маса по чл.31 ЗН, когато са налице извършени от наследодателя дарения в полза на наследника със запазена част.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация С. Г. С. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е установено и не е било спорно между страните, че със саморъчно завещание, съставено на 16.10.2017 г., Ш. С. С. е завещала на своя внук Г. Х. С. цялото притежавано от нея движимо и недвижими имущество. Ш. С. е починала на 17.08.2020 г. Нейни наследници по закон са ищцата по делото С. Г. С. – дъщеря, и Х. Г. С. - син, баща на ответника.
Установено е също и не е било спорно между страните, че към момента на откриване на наследството Ш. С. е притежавала в собственост множество недвижими имоти и идеални части от недвижими имоти, описани в приложения №№ 1-8 към исковата молба - земеделски земи и гори, възстановени съответно по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, както и 2/18 от поземлен имот с идентификатор *** / нот. акт № 19 от 15.06.2007 г. по нот.д. № 393/2007 г./ и 4/6 ид. части от 1/2 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Смолян, с площ от 435 кв.м., ведно с 4/6 от 1/2 ид. част от жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 50 кв.м и селскостопанска сграда с идентификатор *** от 63 кв.м./ нот. акт № 165 от 10.04.2007 г. по нот.д. № 328/ 2007 г./
По делото е представен нотариален акт № 89, т.ХV, нот. дело № 348/1973 г. на районен съдия при Смолянския районен съд, с което Г. Х. С.- съпруг на Ш. С., е дарил на своята дъщеря С. Г. С. втория етаж, а на сина си Х. Г. С. - първия етаж от жилищната си сграда, застроена върху държавен парцел *** в кв. 158 по плана на [населено място], кв. С.. По делото не е било спорно, че тази сграда е построена през време на брака на Х. С. и Ш. С.. В кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2005 г., сградата е нанесена с идентификатор *** . Състои се от сутерен и два жилищни етажа със застроена площ 121 кв.м. Сутеренът е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ 72.18 кв.м.
С нотариален акт № 165, т.ІІ, нот. дело № 328/2007 г. Ш. С. е дарила на дъщеря си С. С. собствените си 4/6 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ сутерен със застроена площ от 72.18 кв.м от масивна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в имот, идентичен с УПИ *** в кв. 158 по плана на [населено място]. Не е било спорно между страните, че този обект се намира в сградата, самостоятелните етажи от която са били предмет на дарението, направено през 1973 г.
При формиране на масата по чл. 31 ЗН въззивния съд е включил:
- стойността на притежаваната от наследодателката 1/8 идеална част от описаните в приложение № 1 общо 23 земеделски имота, възстановени на наследници на В. А. К. / 14 860 лв./;
- стойността на описаните в приложение № 2 общо 7 земеделски имота, възстановени на Ш. С. с решение № 0636/27.11.1996 г. на ПК- Смолян като нейна собственост / 1 468 лв./;
- стойността на описаните в приложение № 3 общо 8 поземлени имота в землището на [населено място], които Ш. С. е придобила по силата на договор за доброволна делба на недвижими имоти от 11.07.2002 г. / 2 889 лв ./;
- стойността на притежаваната от наследодателката 1/6 идеална част от описаните в приложение № 4 общо 17 земеделски имота, възстановени на наследниците на Х. Д. С. с решение № 06339/22.05.1997 г. и с решение № М6339/22.05.1997 г. на ПК- Смолян / 1 719 лв ./;
- стойността на притежаваната от наследодателката 1/6 идеална част от описаните в допълнение на приложение № 4 общо 75 горски имота, възстановени в идеални части от ревири на наследниците на Х. Д. С. с решение № 2/23.06.2000 г. на ПК- Смолян / 1 546 лв./;
- стойността на притежаваните от наследодателката 2/18 идеални части от имота по нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот № 19, т. ІІІ, дело № 393 от 2007 г. по описа на нотариус с рег. № 366 по РНК, съставляващ имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] / 1551 лв./, и 1/6 идеална част от 7 земеделски имоти, възстановени на наследниците на С. Х. С. с решение № 06330/03.11.1997 г. на ПК-Смолян / 387 лв ./, които имоти са описани в приложение № 5;
- стойността на 1/6 ид. част от описаните в допълнение към приложение № 5 общо 52 горски имота, възстановени в идеални части на наследниците на С. Х. С. с решение № 2/23.06.2000 г. на ПК - Смолян, равняващи се на 23, 100 дка / 1 540 лв./;
- стойността 4/6 ид. части от описания в приложение № 6 поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], заедно с 4/6 ид. части от първия етаж от построената в него сграда и стопанска постройка / 8595.33 лв./;
- стойността на 1/8 ид. част от описаните в приложение № 7 общо 101 горски имота, възстановени на наследниците на В. А. К. с решение № 2/23.06.2000 г. на ПК- Смолян в идеални части в ревири, равняващи се на 80, 900 дка, с изключение на последните три имота, които са възстановени като самостоятелни в землището на [населено място] / 3 033, 75 лв./
- стойността на 1/2 идеална част от описаните в приложение № 8 общо 39 горски имота, възстановени на наследниците на С. М. Л. с решение № 2/23.06.2000 на ПК- Смолян в идеални части от ревири, равняващи се на 69, 200 дка / 13 840 лв ./.
Въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването на жалбоподателя Г. С., заявено с въззивната жалба, относно размера на притежаваните от наследодателката идеални части от имота с идентификатор *** по КККР на [населено място] и от първия етаж от построената в него сграда и стопанска постройка, както и относно тяхната пазарна оценка.
Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че в масата по чл. 31 ЗН не следва да се включва стойността на 1/2 ид. част от дарените през 1973 г. първи и втори етаж от сградата с идентификатор ***, тъй като дарението е извършено от съпруга на наследодателката и по аргумент от разпоредбите на чл. 13, ал.3 СК от 1968 г., чл. 22, ал.3 и § 4 от ПР на СК от 1985 г. и чл. 24, ал.4 СК от 2009 г., дарението е породило действие и за нея, доколкото тя не го е оспорила.
Макар да е посочил в мотивите си, че към стойностното изражение на имуществата, които са останали в патримониума на наследодателката Ш. С., следва да се прибави и стойността на дарените от нея на ищцата С. С. 4/6 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор ***, на стойност 7 448.85 лв., при извършване на аритметичните действия въззивният съд е пропуснал да стори това. По този начин е приел, че наследствената маса възлиза на 51 429.08 лв., запазената част на ищцата, която е 1/3, е в размер на 17 143.03 лв. От тази сума е приспаднал стойността на дарените 4/6 ид. части от сутерена с идентификатор *** и така е достигнал извод, че нейната запазена част е накърнена с 9 649.18 лв., поради което е уважил предявения иск по чл. 30 ЗН, като е постановил намаляване на универсалното завещание с 9 694.18/51 429.08 ид. части.
По първия въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване / настъпват ли последиците на дарението на имот съпружеска имуществена общност, извършено при действието на СК от 1968 г. от единия съпруг без съгласието на другия и следва ли това дарение да се вземе предвид при определяне на наследствената маса по чл. 31 ЗН на неучастващия съпруг, след като сделката не е била оспорена от него в предвидения в закона срок/ , настоящият състав споделя практиката на ВКС, обективирана в решение № 162 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 1299/2016 г. на І г. о. и решение № 33 от 21.02.2013 г. по гр. д. № 791/2012 г. на ІІ г.о/., според която и при действието на СК от 1968 г. разпореждането с имот, съпружеска имуществена общност, извършено от единия съпруг, поражда действие и за неучаствалия в сделката съпруг, ако не е била оспорена от него. Възприето е становището, че когато единият от съпрузите се разпорежда с общ имот, се предполага, че той действа от името и за сметка и на неучаствалия съпруг /т. нар. презумптивно представителство/. Логичната последица от това разрешение е, че когато единият съпруг се е разпоредил чрез дарение с имот - съпружеска имуществена общност, което не е било оспорено от другия съпруг, при формиране на масата по чл. 31 ЗН на неучастващия в сделката съпруг следва да се включи стойността на 1/2 от дарения имот. Това не е съобразено от въззивния съд.
По втория въпрос / как следва да се формира наследствената маса по чл.31 ЗН, когато са налице извършени от наследодателя дарения в полза на наследника със запазена част/, въззивното решение противоречи на константната практика на ВКС по приложението на чл. 31 ЗН, според която за да се определи размерът на разполагаемата част на наследодателя и съответно, на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на неговата смърт, които се остойностяват към момента на откриване на наследството. От тази стойност се изваждат задълженията на наследодателя и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН . След това се прибавят всички дарения, с изключение на обичайните такива, които се оценяват според тяхното положение към момента на подаряването, а когато се касае за дарение на недвижими имоти- тяхната стойност към момента на откриване на наследството. От така получената стойност на масата по чл. 31 ЗН се определя стойността на разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследниците в съответствие с правилата на чл. 28 и чл. 29 ЗН . Когато наследодателят е извършил дарения в полза на наследника, предявил конститутивния иск по чл. 30 ЗН , стойността на тези дарения се приспада от неговата запазена част. Така получената стойност се съпоставя със стойността на дела, който наследникът ищец получава от свободното имущество, и ако няма такова или то е недостатъчно да покрие запазената част, се пристъпва към намаляване на извършените от завещателя завети и дарения на други лица .
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон.
На първо място, при формиране на масата на наследството на Ш. С. въззивният съд необосновано е отказал да включи 1/2 ид. част от дарените през 1973 г. първи и втори етаж от сградата с идентификатор ***. Според заключението на разширената съдебно - техническа експертиза, изготвено от вещите лица инж. А. С. и инж. Т. Т., неоспорено от страните, пазарната стойност на първи етаж е 21 983.48 лв., а на втория етаж- 22 371.46 лв. Съответно стойността на 1/2 ид. част от тези обекти, съответстваща на правата на наследодателката, са 10 991.50 лв. за първия етаж и 11 181 лв. за втория етаж. Тези стойности следва да се прибавят към стойността на чистия актив на наследството.
Основателно е оплакването на жалбоподателя, че въззивният съд неправилно е изчислил пазарната стойност на притежаваните от Ш. С. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** и построената в него жилищна сграда с идентификатор ***. Видно от неоспореното от страните заключение на съдебно- техническата експертиза, изготвено от в.л. С. и Т., пазарната стойност на този имот - дворно място и сграда, е 12 893 лв./ 2 453+ 10 440/. С нотариален акт № 13 , т.ІV, дело № 536/2007 г., Ш. С. е призната за собственик на основание давностно владение, наследство и съдебна спогодба на 4/6 ид. части от 1/2 от дворното място и от 1/2 от жилищната сграда, т.е. на 1/3 от имота. При това положение пазарната стойност на дела й възлиза на 4 297.66 лв., а не на 8 595.33 лв., както е приел въззивният съд.
Към стойностното изражение на масата по чл. 31 ЗН следва да се включи и пазарната оценка на дарените от Ш. С. на ищцата по делото С. С. 4/6 ид. части от сутерена, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, в размер на 7 448.66 лв. Това дарение не е пресметнато от въззивния съд.
При това положение, наследствената маса, изчислена по правилото на чл. 31 ЗН, е на обща стойност 76 757.07 лв./ 14 860+1 468+2889+1719+1546+387+1551+1540+4297.66+3033.75+13840+7448.66+10991.5+11185.5/, а запазената част на ищцата - 25 585.69 лв. От тази стойност следва да се приспадне стойността на полученото от нея по дарение от наследодателката имущество - 18 634.16 лв./ 7448.66+11185.50/. Тъй като завещанието е универсално, т.е. в наследството няма други имущества, от които ищцата да допълни запазената си част, завещанието следва да бъде намалено с 6 951.53/ 76 757.07 ид. части, необходими за възстановяване на запазената част на С. С. от наследството на нейната майка Ш. С..
По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като бъде възстановена запазената част на С. Г. С. от наследството на нейната майка Ш. С. в размер на 25 585.69 / 76 757.07 ид. части чрез намаляване на извършеното от наследодателката универсално завещателно разпореждане в полза на Г. Х. С. с 6951.53/ 76 757.07 ид. части.
С оглед този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Г. Х. С. разноски за касационната инстанция в размер на 848.74 евро/ равностойност на 1 660 лв./.
Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 197 от 29.06.2023 г. по в.гр.д. № 168/2023 г. на Окръжен съд – Смолян, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. Г. С. от наследството на Ш. С. С., поч. на 16.08.2020 г., в размер на 25 585.69 / 76 757.07 ид. части, като НАМАЛЯВА с 6 951.53/ 76 757.07 ид. части универсалното завещание от 16.10.2017 г., с което Ш. С. С. е завещала на Г. Х. С. цялото свое движимо и недвижимо имущество.
ОСЪЖДА С. Г. С. да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на Г. Х. С. сумата 848.74 евро/ осемстотин четиридесет и осем евро и 74 евроцента/ , представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение пред ВКС.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ: