Върховен касационен съд

1

5
страница към решение по гр.дело №1406/2023 год. по описа на ВКС, ІV г. о., ГК

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян гр.дело №1406 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Булгартрансгаз“ ЕАД срещу въззивно решение № 131 от 05.01.2023 год., постановено по в. гр. дело № 4387/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Е с-в, с което, като е потвърдено решение № 2135 от 17.03.2022 год., постановено по гр. дело № 61731/2021 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 с-в, са уважени предявените от Р. Т. К. срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ с акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. №110 от 14.10.2021 год. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел „Административен“.
С определение № 1437 от 27.03.2024 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: За начина на доказване наличието на бизнес програма в случаите на прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ и за това необходимо ли е тази бизнес програма да се съдържа в самия договор за управление или може да бъде отделно от него?
В касационната жалба на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че неправилно въззивният съд приел, че тъй като в сключения договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ липсват конкретни икономически и финансови задачи и резултати, то не е доказано наличието на предварително установена стопанска задача, както и че наличието на такава не е установено от останалите представени писмени доказателства, а след като няма бизнес програма прекратяването на трудовото правоотношение с лице по § 1, т. 3 от ДР на КТ е незаконосъобразно. Неправилно въззивният съд изискал доказване на конкретното съдържание на бизнес програмата, което било ирелевантно за спора. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответната страна Р. Т. К. в отговора на касационната жалба излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на направените разноски по делото.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и с правно основание чл. 344, ал 1, т. 2 КТ, въззивният съд е приел за безспорно, че между страните е възникнало трудово правоотношение /трудов договор № 1081003 от 24.10.2021 год./, като ищецът е изпълнявал длъжността „юрисконсулт“, а по силата на допълнително споразумение от 01.08.2016 год. – длъжността „ръководител отдел „Административен“. Това трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ с акт № БТГ- ЧР-изх. № 110 от 14.10.2021 год. на изпълнителния директор на ответното дружество, връчен на ищеца на 14.10.2021 год.
По спорния по делото въпрос дали ищецът е сред лицата, с които трудовото правоотношение може да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, въззивният съд е приел, че заеманата от ищеца длъжност е част от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т. 3 ДР на КТ. За да направи този извод, съдът е посочил, че от представената длъжностна характеристика за процесната длъжност е видно, че естеството на основните трудови задължения на ищеца предполага възлагане на задачи и упражняване на контрол по отношение на всички служители в отдела и секторите в него във връзка с посочените в длъжностната характеристика дейности; дейността на ищеца е от значение за цялостния трудов процес и е свързана пряко с контролиране спазването на правилника за вътрешния трудов ред; т.е. на ищеца е възложено да отговаря за структура от длъжности на предприятието в отдел „Административен“, ефективността на провежданите обучения, начинът, по който се оценява изпълнението на трудовите функции и спазване на вътрешните правила в отдела на предприятието от работниците и служителите. Въззивният съд е приел също така, че ръководните трудови функции на ищеца в предприятието се извличат и от наименованието на заеманата от ищеца длъжност – същата е на пряко подчинение на началника на управление „Административно“, но това не рефлектира върху извода, че заеманата от ищеца длъжност е ръководна, тъй като е без правно значение обстоятелството дали длъжността е подчинена пряко на началника на управление „Административно“ или на управляващия предприятието, след като в нея е включена дейност по ръководство и контрол на трудовия процес.
За да направи извод за основателност на предявените искове, въззивният съдът е приел, че ответникът не е установил, че към момента на уволнението е налице бизнес задача или бизнес програма, в изпълнение на която работодателят е пристъпил към прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Посочил е, че съгласно раздел 4, т. 4.11 от представения договор за управление, сключен на 28.05.2021 год. между „Булгартрансгаз“ ЕАД и В. А. М., последният е поел задължение да участва в разработването и изпълняването на годишните и дългосрочни финансови планове на дружеството за целия срок на действие на договора, както и за всяка година по конкретни финансово-икономически показатели в съответствие със стратегията за развитие и вътрешните правила на дружеството. В договора обаче липсват конкретни икономически и финансови задачи и резултати, каквито не се установяват и от представените от ответника писмени доказателства, вкл. приложените преписи от протоколи от заседания на Управителния съвет и на Надзорния съвет не установяват наличието на бизнес програма, основана на конкретни икономически и финансови задачи и резултати. Въззивният съд е изложил съображения, че постигането на определени финансови резултати е в основата на правото на новия изпълнителен директор в установения в чл. 328, ал. 2 КТ срок да избере ръководния си екип за изпълнение на определените стопански задачи и за постигането на основната цел на всяко търговско дружество – финансова стабилност и реализиране на търговска печалба, поради което и недоказването на предварително установена стопанска програма води до незаконност на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:
Фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ се състои от един единствен елемент – да е сключен договор за управление на предприятието /има се предвид предприятие, което развива стопанска дейност, независимо от собствеността на капитала – държавен, частен, смесен; § 1, т. 2 ДР на КТ и чл. 1, ал. 1 КТ/. Правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ може да се упражни само по отношение служителите от „ръководството на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и в срок до 9 месеца от началото на изпълнение на договора за управление.
Приложното поле на това специфично по цел основание за уволнение – да се даде възможност на управителя да подбере сам ръководен екип, не е ограничено от законодателя от условието започналото изпълнение по сключения договор за управление да е релевантно само ако е по конкретна бизнес програма. Такова условие не може да бъде изведено и чрез тълкуване на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ, което е недопустимо да е разширително. Изводът следва от целта на договора за възлагане на управление. Правоотношението по договора за управление е функция на съществуващо правоотношение между търговското дружество и управителя, възникнало от извършените в писмена форма избор от съответния орган на дружеството и съгласие на управителя и чието основно съдържание е уредено в закона /правомощията на управителя и обема на представителната власт/. С този договор се уреждат облигационните права и задължения между управителя и дружеството – чл. 141, ал. 7, 8 и 9 ТЗ, чл. 241, ал. 7 ТЗ, чл. 52 – чл. 55 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, а преди чл. преди чл. 27 и чл. 28 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружество с държавно участие в капитала /отм. с ДВ, бр. 40 от 05.05.2020 год./. Функционалната връзка между избора и договора за управление се изразява в това, че избраният управител приема положението на орган на дружеството, когато има сключен договор за управление, а последният се сключва с цел управителят да встъпи в органовите задължения. Ако няма сключен договор за управление управителят може да откаже да изпълнява служебните си задължения. Поради това и правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е предпоставено от сключването на договор за управление. Наличието на бизнес програма, по която работодателят, който е публично предприятие, е нормативно задължен да осъществява дейността си, /чл. 57 и чл. 58 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия вр. с § 1, т. 1 от ДР на Закона за публичните предприятия, а преди чл. преди чл. 27 и чл. 28 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружество с държавно участие в капитала /отм. с ДВ, бр. 40 от 05.05.2020 год./ или в която работодателят, който е частно предприятие, е заложил постигането на определени икономически резултати, е от значение единствено за отношенията между страните по договора за управление.
По същество на касационната жалба:
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и извърши проверка за неговата правилност съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е обусловил законността на уволнението от предварително установена бизнес програма /при възложена на работодателя доказателствена тежест в тази насока/. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – чл. 328, ал. 2 ГПК, предвид възприетото разрешение на поставения въпрос, обусловил касационно обжалване. Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/.
Трудовото правоотношение с ищеца Р. Т. К. /което е възникнало като безсрочно/ е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ с акт № БТГ-ЧР-изх. №110 от 14.10.2021 год. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, считано от 14.10.2021 год. /чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ; предизвестие не е дадено/.
На ищеца са възложени функции по организирането, планирането и контрола на трудовия процес в отдел „Административен“, поради което заеманата от него длъжност е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ.
С решения по протокол № 22 от 14.05.2021 год. /по т. 1.4, т. 16, т. 1.9 и т. 1.11/ надзорния съвет на „Булгартрансгаз“ ЕАД избира нови членове на управителния съвет, с които са сключени договори за управление и контрол. С решение по т. 2.1 от протокол УС № 532 от 28.05.2021 год. управителният съвет на дружеството избира В. А. М. за изпълнителен член на управителния съвет. Това решение е одобрено от Надзорния съвет на дружеството. На 28.05.2021 год. с В. А. М. е сключен договор за управление на ответното акционерно дружество – публично предприятие /чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПП/.
Правото по чл. 328, ал. 2 КТ е упражнено от оправомощено лице в законния 9-месечен срок – актът за прекратяване на трудовото правоотношение е издаден от лицето, с което на 28.05.2021 год. е сключен новия договор за управление на ответното дружество, и е връчен на 14.10.2021 год. С това е завършен фактическият състав на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ.
Касационната инстанция намира, че уволнението на ищеца е законно, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са неоснователни и след отмяната на въззивното решение същите подлежат на отхвърляне.
Решението трябва да се отмени и в частта за разноските. С оглед изхода от спора и на основание на чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 80 лв. и сумата от 100 лв., представляща юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в касационното производство за държавна такса в размер на 110 лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 131 от 05.01.2023 год., постановено по в. гр. дело № 4387/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Е с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Т. К. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 16, срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ с акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. №110 от 14.10.2021 год. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел „Административен“.
ОСЪЖДА Р. Т. К. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 16, да заплати на „Булгартрансгаз“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 80 лв. и сумата от 100 лв., представляща юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в касационното производство за държавна такса в размер на 110 лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/