Върховен касационен съд

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ , в закрито заседание проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

като разгледа, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 2800 по описа за 2024г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 2800/2024г. по описа на ВКС, III ГО е образувано на 25.07.2024г. по частна жалба на Н. М. Н. с вх. № 19220/16.07.2024г. срещу разпореждане № 10015/27.05.2024г. по в.гр.д. № 5473/2017г. по описа на Апелативен съд – София, с което е върната частна касационна жалба вх. № 29728 от 29.12.2023г. срещу разпореждане от 09.11.2023г., с което е върната друга негова частна жалба.
С определение № 3660/14.07.2025г. съставът на Върховния касационен съд е върнал частната жалба на Н. М. Н. с вх. № 19220/16.07.2024г.
С определение № 1424/23.03.2026г. постановено по настоящото дело съставът на Върховния касационен съд е върнал като нередовна и следваща частна касационна жалба с вх. № 16426/10.09.2025г. подадена от Н. М. Н. срещу определение № 3660/14.07.2025г. постановено по настоящето дело.
Срещу последното определение е подадена частна жалба с вх. № 7619/15.04.2026г. от Н. М. Н., чрез адв. Н. М.. С разпореждане от 21.04.2026г., частната жалба е оставена без движение, като на частния жалбоподател съдът е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности – за представяне на приложения към жалбата – пълномощно и документ за внесена такса. Указанията са надлежно съобщени на страната на 23.05.2026г. Предоставеният едноседмичен срок за изпълнение на дадените указания, продължен с два месеца, е изтекъл на 30.07.2026г. Указаните нередовности на частната жалба не са отстранени, поради което частната жалба е останала нередовна. На основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК нередовната частна жалба е върната с Разпореждане № 180/06.08.2026г.
Съобщението за това разпореждане е надлежно връчено на адв. Н. Н. – жалбоподател на 29.08.2026г.
Съобразно указанията, дадени с разпореждания на съдебния състав на ВКС от 21.04.2026г. и от 06.08.2026г. следващото поведение на жалбоподателя се преценява от съдебния състав като злоупотреба с процесуални права.
На 04.09.2026г. по делото са депозирани две молби съответно с вх. № 18581 и вх. № 18583 от адв. Н. М. Н., обективиращи искания за продължаване на срока, както и за предоставяне на правна помощ.
На 09.09.2026г. по делото е постъпила частна жалба с вх. № 18741 /с пощенско клеймо от 08.09.2026г., с непълно съдържание, съгласно констатация на съдебния деловодител в служба „Регистратура“ на ВКС по приложен Протокол от 09.09.2026г./.
Исканията за продължаване на срока за обжалване на разпореждане за връщане на частната жалба от 06.08.2026г. са неоснователни. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ГПК възможността за продължаване на законните и определените от съда срокове не се прилага за сроковете за обжалване. На това основание исканията на основание чл. 63, ал. 1 от ГПК следва да се оставят без уважение.
Подадената на 08.09.2026г. поредна частна жалба срещу разпореждането от 06.08.2026г., съдебния състав преценява като проява на злоупотреба с процесуални права, накърняваща конституционно закрепения правен принцип /чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България/ за спазване на добрите нрави, както и за добросъвестността /заложен и в чл. 3 от ГПК/. Злоупотребата с процесуални права може да има различни проявни форми, включително извършване на допустими процесуални действия, чрез които обаче се цели заобикаляне на закона или увреждане на насрещната страна. В практиката на ВКС по чл. 3 от ГПК са разгледани такива случаи, например: създаването на верига от частни жалби, които забавят процеса; злоупотреба с право на иск; злоупотреба с право на отвод; когато чрез искането за тълкуване на решението се иска признаване на нови факти или постановяване на нещо различно от отразеното в решението и др.
В хипотеза на последователно създаване на верига от частни жалби, се извършват допустими процесуални действия, които обаче целят заобикаляне на закона или увреждане на насрещната страна. Когато злоупотребата цели неоснователно забавяне на делото, какъвто е настоящият случай – съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното му разглеждане, включително като не уважава неоснователните искания на страните, използвайки средствата на ГПК за преустановяване на действията, съставляващи злоупотреба с право. В случая – последицата на увреждащата злоупотреба следва да е преустановяване на разглеждането на идентичните частни жалби. Настоящото дело е образувано на 25.07.2024г. по частна жалба на адв. Н. М. Н., подадена чрез адв. Н. М. на 16.07.2024г. срещу разпореждане на САС от 27.05.2024г. До настоящия момент – 14.09.2026г. по делото пред ВКС са постановени три съдебни акта, с които е върната поредна подадена от адв. Н. Н. частна жалба и е оставена без уважение негова молба за предоставяне на правна помощ. Не е налице ограничаване на правото на страната на ефективна защита. Подадените по делото поредица частни жалби са били оставени без движение за отстраняване на констатирани нередовности, срокът за изпълнение е бил продължаван многократно, а исканията за предоставяне на правна помощ са квалифицирани като злоупотреба с процесуални права /мотиви към определение № 3660/14.07.2025г./. Жалбоподателят е адвокат, представляван от друг адвокат, като всеки дължи спазването на разпоредбите на чл. 41, ал. 1 и ал. 4 от ЗА.
Съгласно практиката на ВКС, възможностите, с които съдът разполага, за да противодейства на превратното упражняване на процесуални права, зависят от конкретното нарушение. Когато злоупотребата цели неоснователно забавяне на делото, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното му разглеждане, включително като не уважава неоснователните искания на страните, дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. Другата възможност е присъждането на обезщетение за вреди, включително и неимуществени. Налице е и практика, която приема, че съдът не дължи произнасяне по искане/възражение, лишено от правен интерес и упражнено в противоречие с принципа на чл. 3 от ГПК, забраняващ злоупотреба с процесуални права. Разяснено е, че превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и има за правна последица отказ от съдебна защита. Това следва от факта, че за да е ефективна защитата, процесуалните права следва да се упражняват добросъвестно и в съответствие с процесуалните изисквания, което е гаранция за спазване правата и законните интереси и на останалите правни субекти и разглеждане на делата в разумен срок – чл. 13 от ГПК. В този смисъл решение № 260/12.05.2025г. по гр.д. № 1307/2024г. на ВКС, I ГО; определение № 3974/12.08.2025г. по ч.гр.д. № 2961/2025г., III ГО; определение № 3946/20.07.2026г. по ч.гр.д. № 2996/2026г., III ГО; определение № 4219/23.09.2025г. по ч.гр.д. № 3332/2025г., III ГО, определение № 2337/14.05.2024г. по гр.д. № 1057/2024г., II ГО и др.
Ето защо и с цел преустановяване на така установената злоупотреба с процесуални права, поредната подадена от страната частна жалба следва да се върне.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 63, ал. 3 от ГПК исканията на Н. М. Н. за продължаване на срока за обжалване на разпореждане № 180/06.08.2026г. по настоящото дело по описа на ВКС, III ГО.
ВРЪЩА на основание чл. 3 от ГПК частна жалба с вх. № 18741/09.09.2026г. подадена от Н. М. Н., чрез адв. Н. М. срещу разпореждане № 180/06.08.2026г. по настоящото дело по описа на ВКС, III ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, който за жалбоподателите започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
УКАЗВА на Н. М. Н., че последователно създаваната верига от подавани нередовни жалби, придружени с искания за продължаване на срок и предоставяне на правна помощ съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.