Върховен касационен съд

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Николова гр. дело № 4327 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
С постановеното по чл. 288 ГПК определение № 5298 от 19.11.2025 год. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 231 от 1.08.2024 год. по в. гр. д. № 304/2024 год. на Окръжен съд – Стара Загора, в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Касаторът „Каскадас Маг“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. С. Т.-П. поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон - основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му и вместо това искът срещу дружеството бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът по касация – Д. М. П., чрез пълномощника й адв. В. А., в представения писмен отговор оспорва жалбата и иска обжалваното решение да се потвърди, като претендира присъждане на направените разноски.
И двете страни не се явяват в откритото съдебно заседание, представят писмени становища.
Настоящият състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните и съгласно правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение от 18.03.2024 год. по гр. д. № 4832/2022 год. на Старозагорския районен съд, с което дружеството, касатор е осъдено, по иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от Д. П., да премести използваните от него охладителни системи за хладилни витрини на магазин за хранителни стоки, монтирани на фасадата откъм вътрешния двор на сградата, находяща се в гр. Ст. Загора, ул. „В. Левски“ № 17, на място, където генерираните от тях шум и вибрации няма да пречат на използването по предназначение на апартамент № 5, разположен на втория етаж на сградата.
Прието е от въззивният съд, че собственик на този апартамент е ищцата Д. П., а ответното дружество е наемател на намиращия се на партерния етаж магазин за хранителни стоки с прилежащо машинно помещение на сутеренен етаж. По показания на разпитаните свидетели /обитатели на същата жилищна сграда/, през месец юли 2021 г. на северната фасада на сградата е била монтирана охладителна инсталация, която още с въвеждането й в експлоатация през август същата година започнала да издава силен шум и вибрации, които не преставали през деня, нито през нощта. От това страдали всички жители и техните гости. Конкретно ищцата се оплаквала, че не може да спи и не се чувства добре, като при посещение на дома й един от разпитаните свидетели лично установил, че шумът се чува и при отворени и при затворени врати – той не бил регулярен, понякога се усилвал, а в други периоди намалявал, като това било обвързано от метеорологичните условия. За този проблем живущите в сградата, включително управителят на етажната собственост, били сигнализирали редица институции, видно от приетите по делото писмени доказателства.
По делото са изслушани и две заключения на вещи лица, като въззивният съд е намерил за обосновано второто от тях. Въз основа на него е прието за установено, че процесната инсталация е монтирана на северната стена на сградата откъм вътрешния двор посредством метални държачи, като за виброизолация служат само гумени тампони /подложки/ в мястото на връзката между охладителните тела и крепежните елементи. Всяко едно от телата е снабдено с два вентилатора, като те служат за поддръжката на ниски температури на две вертикални отворени хладилни витрини в магазина. В зависимост от необходимостта от охлаждане системата работи на различна мощност. При затворени прозорци на жилището на ищцата измерените нива на шум в спалнята й не превишават установените гранични стойности за показателите Lден, Lвечер и Lнощ. При направени допълнителни измервания в жилищните зони и територии обаче, се регистрират значими превишения от порядъка на 5 dB (A). Стойността на измерения шум откъм стълбищния прозорец в сградата, непосредствено до източника, регистрира стойности от порядъка на 52 dB (A) /при дневна и вечерна нормирани стойности от 35 dB (A), и нощна - 30 dB (A)/. Според вещото лице, максималното ниво на шум от инсталацията, което се достига за кратки периоди от време, при отворени прозорци в жилището на ищцата може да предизвика внезапни събуждания, сепване и стряскане. Установяват се и наднормени стойности на вибрациите за част от изследваните честотни ленти, които също могат да бъдат предпоставка за дискомфорт у обитателите на жилищните пространства.
Въз основа на горните констатации въззивният съдебен състав е възприел от правна страна, че ответникът, като наемател на хранителния магазин, е материалноправно легитимиран да отговаря по негаторния иск, тъй като същият, без да е собственик, поддържа неоснователното въздействие върху собствения на ищцата имот. Още повече предвид констатацията, че процесната инсталация не е част от изградената от наемодателя вентилационна система, за която има издадено съответно разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация. Изтъкнато е, че в конкретния случай събраните доказателства категорично установяват, че ползваните и монтирани от ответника във връзка с осъществяваната от него стопанска дейност охладителни системи надхвърлят обичайния обем неудобства, които ищцата е длъжна да търпи, като й пречат да ползва по предназначение собствения си жилищен обект в сградата. За формирането на този извод е достатъчно да се установи превишение по поне един от показателите, които са установени от закона като допустим праг на нивата на шум съгласно приложение № 1 към Наредба № 6 от 26.06.2006 год. за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. За противоправното въздействие върху правото на собственост на ищцата по конкретното дело свидетелстват и показанията на изслушаните живущи в същата сграда трима свидетели, установяващи наличието на прекомерен шум и вибрации в цялата сграда.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на допустимостта му с оглед направената в определението по чл. 288 ГПК констатация за неопределеност в действията, които ответното дружество, сега касатор, е осъдено да извърши, с оглед изпълняемостта им и тяхната ефективност за търсената от ищцата и постановена от съда защита, както и относно редовността на исковата молба с оглед неопределеността на мястото на преместване на източника на вредното въздействие. Тази констатация се потвърждават и при проверката от настоящата инстанция в обхвата, дължим съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР № 1 от 17.07.2001 год. на ВКС, ОСГК.
Действително, постановеният осъдителен диспозитив на първоинстанционното решение, потвърдено с обжалваното въззивно решение, съответства напълно на заявения в исковата молба петитум – осъден е ответникът да премести използваните от него охладителни системи за хладилни витрини на магазин за хранителни стоки, монтирани на фасадата откъм вътрешния двор на сградата, находяща се в гр. Ст. Загора, ул. „В. Левски“ № 17, на място, където генерираните от тях шум и вибрации няма да пречат на използването по предназначение на апартамент № 5, разположен на втория етаж на сградата. Това осъдително решение ще подлежи на изпълнение – доброволно или принудително, което налага посочване на конкретното действие по преместването, най-малко посочване на новото място, на което следва да се поставят използваните системи, където те няма да генерират шум и вибрации. В това се изразява постановяването на търсеното преустановяване на упражняване на неоснователното въздействие върху имота, собственост на ищцата, като израз на търсената защита с иска по чл. 109 ЗС, в който смисъл са и разясненията в мотивите по т. 1 на ТР № 4 от 6.11.2017 год. по т. д. № 4/2015 год. на ВКС, ОСГК.
В този смисъл петитумът на исковата молба относно преместването на системите на място, където генерираните от тях шум и вибрации няма да пречат на използването от страна на ищцата на нейния апартамент № 5, не кореспондира с изискването ответникът да бъде осъден да извърши определено действие или да се въздържа от извършването на конкретно такова, за да кореспондира на целта на търсената с иска по чл. 109 ЗС защита.
Този неясен петитум е обусловил и произнасяне на решение в същия смисъл, което поради неопределеността на новото място на процесните охладителни системи, няма да може да бъде изпълнено, като създава същевременно възможност за спорове по преценката относно това ново място на поставяне на тези системи.
Поради това настоящият съд приема, че въззивното решение е постановено по нередовна искова молба, тъй като изложените обстоятелства, сочещи на иск по чл. 109 ЗС, не съответстват конкретно на формулирания петитум по отношение вида и обема на търсената защита, конкретно относно мястото, на което се иска преместването на охладителните системи с оглед предмета на негаторния иск. Като не е констатирал това несъответствие и не е указал на ищцата да го отстрани, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото се върне за ново разглеждане от друг състав, при което се съобразят горните констатации и се укаже на ищцата да уточни петитума на исковата молба, като посочи конкретното място, на което иска да се поставят процесните охладителни системи, както и се вземат предвид изложените в подадената молба на ищцата пред настоящата инстанция обстоятелства.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по претенцията за разноските, направени пред настоящата инстанция, съобразно изхода на делото и чл. 294, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 231 от 1.08.2024 год. по в. гр. д. № 304/2024 год. на Окръжен съд – Стара Загора и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: