Върховен касационен съд

Съдебен акт


Р Е Ш Е Н И Е

№ 325

София,02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадeсет и трети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 944/2025 г. и ч. гр. д. № 943/2025 г. на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр. д. № 944/2025 г. е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Б., И. Т. Г., С. Н. Г., К. Н. М., В. И. Т., Н. Т. Т., Я. С. Т., И. С. Б. и М. С. Т.-П. срещу определение № 1956 от 15.07.2024 г. по в. гр. д. № 330/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, имащо характер на решение, с което е обезсилено решение № 260069 от 26.04.2023 г., поправено с решение № 260001/10.01.2024 г. по гр. д. № 9405/2019 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. И. Т., Г. Л. Т., А. К. Б., И. Т. Г., С. Н. Г., К. Н. М. /последните трима като наследници на Н. К. Г./, В. И. Т., Н. Т. Т., Я. С. Т., И. С. Б., М. С. Т.-П. срещу А. И. Т., К. А. П., И. А. Т. /последните трима като наследници на починалата в хода на процеса М. П. Т./, И. Т. Х., като наследник на Р. Т. В., В. П. Д. /починала/, П. З. Д. и С. З. П. иск за делба на ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ от 154 кв. м., ведно с построените в имота сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 5 кв. м., двуетажна жилищна сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 45 кв. м. и сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 7 кв. м.
Жалбоподателите считат, че следва да се допусне делба на имотите по исковата молба, като съдът приложи приетото в т.1, б.“е“ на ППВС № 2/1982 г.
Ответниците П. И. Т. /починал в хода на касационното производство и заместен от наследниците си Г. Л. Т. И. П. Т. и К. П. В./ и Г. Л. Т. изразяват същото становище за допускане на делбата.
Ответниците А. И. Т., К. А. П. и И. А. Т. оспорват жалбата.
Ответниците И. Т. Х., П. З. Д. и С. З. П. не вземат становище по жалбата.
С определение № 312 от 26.01.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса намира ли приложение разрешението на т.1, б.“е“ на ППВС № 2/1982 г. в случай като настоящия, в който наследници на единия от съсобствениците в образуван по регулация преди ЗУТ общ парцел искат делба на правата на своя наследодател в парцела.
За да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС приема следното:
За да обезсили първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявеният иск за делба, въззивният съд е приел следното:
Процесният имот [№] по КККР на [населено място], заедно със съседния ПИ [№], който не е предмет на иска за делба, са част от съсобствен УПИ [№] по действащия план на [населено място] от 2019 г., а по плана от 1984 г. – съсобствен парцел [№],[№].
Собственик на 1/2 от общия парцел Х-1621,1622, сега УПИ Х-506.1535, заедно с построените в ПИ 56784.506 933 жилищна сграда, стопанска сграда и гараж, е бил Л. Т., наследодател на съделителите П. Т., Г. Т., А. Б., И. Г., С. Г., К. М., В. Т., Н. Т., Я. Т., И. Б., М. Т.-П. и праводател по завещание на ответника А. Т., като К. А. П. и И. А. Т. също претендират права върху имот 933 и сградите в него, а имот № 934 и сградите в него са собственост на ответниците И. Х., П. Д. и С. П., последните лично и като наследници на починалата в хода на въззивното производство В. Д..
Прието е, че с определение № 5295/02.06.2020 г. на Пловдивския районен съд производството по делото е прекратено по отношение на ПИ [№].
При тези данни съдът е приел от правна страна следното:
Посочил е какви са разрешенията, дадени в т.1, б. „г“, „д“ и „е“ на ППВС № 2/1982 г.
Приел е, че след като в съсобствения УПИ[№] са включени ПИ [№] и ПИ [№], в обхвата на които има самостоятелни обекти, принадлежащи на различни собственици, то в този случай недопустима на основание чл.34 ЗС, ал.1, предл. последно, е делбата само на ПИ [№] като отделна единица на собственост, както е заведена исковата молба. ПИ [№] и ПИ [№] са включени в УПИ [№], жил. застрояване, кв. 563, и по своето естество съставляват обща част и съсобствеността върху тях е неразделно свързана с отделните сгради /самостоятелни обекти/, които принадлежат на различни лица. Затова решението на районния съд, с което е отхвърлен изцяло искът за делба на ищците против всички ответници поради установена липса на съсобственост на изградените обекти в ПИ [№], следва да бъде обезсилено изцяло поради недопустимост и производството по делото да се прекрати.
Въззивното решение е неправилно.
На първо място следва да се посочи, че съдът се произнася по допустимостта на делбата със самото решение по съществото на спора, а не предварително с преграждащо решение или определение. Искът за делба би бил недопустим само ако има за предмет права, които нямат вещен характер. Само в този случай съдът предварително, без да разглежда спора по същество, прекратява производството по делото. Когато самата делба е недопустима, например по причините, разяснени в т.1 на ППВС № 2/1982 г., съдът отхвърля иска с решение по същество.
На следващо място въззивното решение противоречи на т.1, б. „д“ и „е“ на ППВС № 2/1982 г.
Съгласно т.1, б. „д“ на ППВС № 2/1982 г., недопустима е делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела, а съгласно б. „е“ – недопустима е делба на парцели, в които е изградена етажна собственост. Прието е също, че недопустимостта на делбата на общия парцел с оглед на посочените разпоредби не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в съсобствения парцел, без да засяга собствеността на неделимия парцел. Може също така да се иска делба на една от сградите, построени върху един парцел, между съсобствениците на тази сграда. В този случай ще се подели между съсобствениците само сградата и припадащата й се част от парцела.
В настоящия случай делбата на съсобствения УПИ [№], кв. 563 от ПУП-ПЗР на [населено място] от 2019 г. би била недопустима, тъй като в него две групи съсобственици притежават в индивидуална собственост жилищни сгради и сгради на допълващото застрояване, които са изключени от съсобствеността.
Допустима обаче е делбата на жилищната сграда, стопанска сграда и гаража, находящи се в ПИ [№], който е част от този УПИ, между наследниците на общия наследодател Л. Т., заедно с правата, които наследодателят Т. е имал в съсобствения парцел, сега УПИ. Този извод следва пряко от т.1, б. „д“ и „е“ на ППВС № 2/1982 г., които въззивният съд е цитирал, но не е приложил.
Следва да се има предвид и това, че предмет на иска за делба не е целият УПИ [№], а само една реална част от него - ПИ [№], за която се твърди, че е била собственост на Л. Т., т. е. иска се делба само на правата, които Л. Т. е притежавал в общия УПИ. С иска за делба не се засягат правата, които ответниците И. Т. Х., П. З. Д. и С. З. П. притежават в същия УПИ.
По изложените съображения въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на друг състав на въззивния съд за произнасяне по съществото на предявения иск, с който се иска допускане на делба на жилищната сграда, стопанската сграда и гаража, бивша собственост на Л. Т., построени в ПИ [№], заедно с притежаваните от Л. Т. права в УПИ [№], между ищците като негови наследници по закон и ответника А. Т., който е наследник по закон и същевременно наследник по завещание, оспорено в хода на процеса.
При произнасяне по съществото на предявения иск съдът трябва да уточни какви точно са били правата на Л. Т. в съсобствения имот 20, парцел VІІІ от кв. 563 по плана на [населено място] от 1955 г., идентичен с имоти [№] по обезсиления план от 1965 г., идентичен с парцел [№] по плана от 1984 г. и УПИ [№] по действащия ПЗР от 2019 г.
Следва да се отчете това, че с нот. акт № 193 от 28.12.1965 г. Л. А. Т. е закупил 1/2 ид. част от имот 20, парцел VІІІ, т.е. закупил е идеална част от целия имот 20, който е с площ 310 кв. м., а не реална част от него. По делото няма данни за юридическа трансформация на закупената 1/2 идеална част от имот 20 с площ от 310 кв. м. по плана от 1955 г. в реална част – имот № 1622 по плана от 1984 г. /планът от 1965 г. е обезсилен/, а сега имот ПИ [№] с площ от 154 кв. м. Данните по делото сочат, че останалата 1/2 ид. част от бившия имот 20 по плана от 1955 г., идентичен със сегашния УПИ [№], се притежава по документи за собственост от ответниците И. Т. Х., като наследник на Р. Т. В., П. З. Д. и С. З. П. също в идеални части, а не в реална част.
Следователно – при произнасянето по съществото на предявения иск съдът следва да изясни какви са били правата на Л. Т. в имот 20, парцел VІІІ по плана от 1955 г., сега УПИ [№] по плана от 2019 г., т.е. дали са в размер на 1/2 ид. част, или са реална част от УПИ, съответстваща на сегашния ПИ [№]. При произнасянето следва да бъдат съобразени и правата на ответниците И. Т. Х., Р. Т. В., П. З. Д. и С. З. П. в същия УПИ [№] – дали те общо притежават 1/2 от УПИ [№], или реална част от него - ПИ [№].
По изложените съображения въззивното определение, имащо характер на решение, следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на предявения иск за делба на наследството на Л. А. Т. между неговите наследници. Предмет на иска за делба е сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 5 кв. м., двуетажна жилищна сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 45 кв. м. и сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 7 кв. м., заедно с правата върху УПИ [№] по действащия ПЗР на [населено място] от 2019 г., които произтичат по наследство от Л. Т., след изясняване дали се касае за 1/2 ид. част от този урегулиран поземлен имот, или за съответната реална част от него - ПИ [№], както се сочи в исковата молба.
Производството по ч. гр. д. № 943/2025 г. е по чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. Б., И. Т. Г., С. Н. Г., К. Н. М., В. И. Т., Н. Т. Т., Я. С. Т., И. С. Б. и М. С. Т.-П. срещу определение № 2601 от 30.09.2024 г. по в. гр. д. № 330/2024 г. на Пловдивския окръжен съд.
С обжалваното определение е допълнено на основание чл.248 ГПК определение № 1956 от 15.07.2024 г. по в. гр. д. № 330/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, имащо характер на решение /арг. от т.7 на ТР № 2/02.07.2004 г. по тълк. д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС/ в частта за разноските, като П. И. Т., Г. Л. Т., А. К. Б., И. Т. Г., С. Н. Г., К. Н. М. /последните трима като наследници на Н. К. Г./, В. И. Т., Н. Т. Т., Я. С. Т., И. С. Б. и М. С. Т.-П. са осъдени да заплатят на А. И. Т., К. А. П. и И. А. Т. сумата от 2600 лв. разноски по делото.
Тъй като касационната жалба срещу определение № 1956 от 15.07.2024 г. по в. гр. д. № 330/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, имащо характер на решение, е основателна и по нея настоящият състав на ВКС отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане от въззивния съд, следва да бъде отменено и определението по чл.248 ГПК, тъй като разноските по делото ще бъдат присъдени с окончателния съдебен акт, който още не е постановен.
Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ определение № 1956 от 15.07.2024 г. по в. гр. д. № 330/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, имащо характер на решение, с което е обезсилено решение № 260069 от 26.04.2023 г., поправено с решение № 260001/10.01.2024 г. по гр. д. № 9405/2019 г. на Пловдивския районен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2601 от 30.09.2024 г. по в. гр. д. № 330/2024 г. на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: