Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 19.05.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОРИС Д. ИЛИЕВ

при участието на секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Борис Д. Илиев гр. д. №3596 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на З. Г. Г., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. Т. Ч., против Решение №766 от 13.06.2024г., постановено по в. гр. д. №636/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е било потвърдено Решение № 5163/20.12.2024г., постановено по гр.д.№ 20151/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което се предоставя упражняването на родителските права по отношение на децата Г. Г. П. и П. Г. П. на бащата Г. Г. П. и се определя местоживеенето на децата при бащата; определен е режим за осъществяване на лични отношения между децата и майката З. Г. Г. както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата; З. Г. Г. е осъдена да заплаща на всяко от децата си П. Г. П. и Г. Г. П., чрез неговия баща и законен представител Г. Г. П., издръжка в размер на 250,00лв. месечно, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2021г. до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на възивния съд или решаване на делото по същество, като предявените от бащата искове бъдат отхвърлени, предоставяне на родителските права и определяне на местоживеенето на малолетните деца Г. Г. П. и П. Г. П. при майката З. Г. Г., определяне на режим на лични отношения на бащата Г. Г. П. с децата и осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на всяко от децата, чрез тяхната майка, в размер на по 350 лв. месечно.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Г. Г. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Р. М., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.
С определение №1185 от 13.03.2025г. по настоящото гр. д. №3596/2024г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите за критериите и обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при решаване на спор между родителите на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете, както и за задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства, които имат отношение към интереса на детето, за който съдът следи служебно. Касационното обжалване е допуснато за извършване на проверка за съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВС и ВКС и практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:
По правните въпроси, по които е било допуснато касационното обжалване:
Съгласно трайно установената практика на ВС и ВКС, при решаването на споровете между родителите относно въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК , интересът на детето е приоритетен при преценката кой от тях да упражнява родителските права, при кого да живее детето и какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защита на интересите на децата, за които съдът следи служебно, като най-съществените от тях, като критерии за извършването на служебната преценка от съда, са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г., чл. 59, ал. 4 от СК , § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД - възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, жилищно- битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност с оглед установената фактическа обстановка по всеки конкретен случай. Съдът следва да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето, като се съобразят и указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По касационната жалба:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните Г. Г. П. и З. Г. Г. са родители на малолетните деца П., роден през 2015г., и Г., роден през 2017г., като са ги отглеждали заедно до 2020г., когато са се разделили. След раздялата им до м.07.2021г. по общо съгласие са отглеждали децата си при режим по една седмица при всеки родител. Бащата Г. П. притежава собствено жилище в [населено място], състоящо се от две спални, кухня, хол и санитарни помещения, като едната стая е детска и изцяло е обзаведена и пригодена за нуждите на децата. Съсобственик и съуправител е в четири търговски дружества, декларира месечно възнаграждение в размер на 3 000лв., като получава и дивиденти от дружествата. Майката З. Г. живее в наето жилище в [населено място], за което съгласно уговорката в договора й за наем не заплаща месечен наем за срок от пет години. Жилището й се състои от стая и кухня, като в стаята има легла и кът за децата, спалня и диван. Работи по трудов договор при договорена минимална работна заплата и притежава жилище в [населено място]. От изготвените социални доклади се установява, че жилищните условия в домовете и на двамата родители са добри, като в дома на бащата е налице и самостоятелна стая за децата, която е обзаведена с необходимата мебелировка за тяхната възраст.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че до навършване на 3- годишна възраст на малкото дете, родителите им са живели заедно в дома на бащата, като майката ги е гледала целодневно. Получавала е помощ в домакинството както от наета за това жена, така и от бащата, който се е стараел вечер да се прибира навреме, за да помага за отглеждането на децата. След раздялата си през 2020г. родителите започнали да отглеждат децата поотделно, като една седмица децата са при бащата, а следващата- при майката. Този режим е бил спазван до лятото на 2021г., когато майката оставила децата на бащата, като този период продължил около половин година, през който майката не е поддържала никаква връзка с тях, което според съда сочи на известни дефицити в родителския й капацитет. Доколкото обаче съдебно- психологичната експертиза установява, че децата не са били травмирани от това, то съдът е приел, че бащата се е справил добре със задачата да осигури психическия им комфорт, за да не бъдат засегнати от липсата на майката и да не се чувстват изоставени и пренебрегнати, което е индиция за развити личностни качества у този родител и за много добър родителски усет относно интересите и нуждите на децата. Обсъдил е и установеното от свидетелските показания и от експертизата обстоятелства, че бащата установява и поддържа връзки на децата с разширения кръг от семейството им- баба им по майчина линия и дядо им по бащина линия. Посочил е, че за децата е от огромно значение да имат и поддържат контакти с по-възрастните си роднини, тъй като бабите и дядовците заемат самостоятелна и значима роля в живота на всяко дете. Положително е бил оценен фактът, че дори след раздялата между родителите и въпреки конфликта на З. с майка й, бащата е продължил да стимулира тези връзки на децата с баба им. Според съда отрицателно впечатление прави опита на майката да внуши идеята, че гостуванията на бабата са породени от интимни връзки с Г.. Твърденията на майката за наличие на актове на домашно насилие от страна на Г. в годините преди раздялата им съдът е приел за недоказани, доколкото свидетелите К. и К. преразказват чутото от самата нея, а показанията им не се подкрепят от останалите доказателства.
Прието е, че в случая и двамата родители имат желание и възможности да отглеждат общите им деца, но помощ и подкрепа от близки роднини при отглеждането им може да получи само бащата, който се стреми да установи и поддържа близки отношения на децата с възрастните им роднини- баба и дядо, съответно по майчина и по бащина линия. По отношение на жилищните условия е отчетено, че в дома на бащата е обособена детска стая, изцяло съобразена с нуждите и възрастта на децата, а в жилището на майката децата ще споделят една стая с нея. Посочено е, че и двамата родители проявяват обич и привързаност към децата и имат родителски капацитет и качества да ги отглеждат децата, но бащата Г. П. е демонстрирал и доказал отлично справяне с кризисен епизод в живота на децата /отсъствието на майка им за един сравнително дълъг период/, в който е съумял да ги предпази от психически травми и чувство на изоставеност от нея. По отношение на възпитателски качества съдът е посочил, че и двамата родители имат капацитета и се стремят да възпитават децата си в моралност и общочовешки ценности. За майката този извод се налага от неколкократното споделяне от нея и установяване от гласните доказателства, че се стреми да изучава Библията и да се развива духовно и да предаде това на децата, а за бащата- от демонстрираното му поведение да не отчуждава децата от майката въпреки обстоятелствата, да ги учи на семейни ценности- да уважават възрастните, да имат общи семейни празници и да се интегрират в обществото. В тази насока са и системните му опити да ги научи на дисциплина и организираност чрез заниманията им с различни видове спорт. За периода на раздялата на родителите, бащата е проявил по-зрялото поведение- стремил се е да не въвлича децата в конфликта, да им осигури спокойствие и нормално детство, независимо от развитието на отношенията му с майката. Съдът е отчел и обстоятелството, че децата са момчета, които все повече ще имат необходимост от следване на модела на поведение на бащата, неговата фигура ще става все по-значима в живота им, което ще формира у тях самосъзнанието им на мъже. По отношение на установеното от експертизата обстоятелство, че по-голямото дете П. има предпочитания да живее с майка си съдът е посочил, че това предпочитание намира своето обяснение в по-гальовното отношение на майката и по-дисциплиниращото на бащата. Посочил е и че в същото време детето не проявява негативно отношение към бащата, не сочи нещо в поведението му или отношението му, което го притеснява или тревожи. По така изложените съображения съдът е приел, че родителските права над децата П. и Г. следва да бъдат предоставени на бащата, който според съда е и по-пригодния родител за отглеждането им и проявява и е доказал по-голяма склонност към родителско сътрудничество и усилия за запазване в съзнанието и живота на децата на фигурите и на майката, и на бащата. На майката е бил определен режим за осъществяване на лични отношения с децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата. Прието е, че посоченият режим не следва да бъде допълван с различните празници- Коледни, Великденски, рождени и именни дни, доколкото според разбиранията на майката това не са значими дни, които следва да се празнуват.
Доводите в касационната жалба, че при решаването на въпроса на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, тъй като не е обсъдил всички релевантни обстоятелства от значение за преценката за най- добрия интерес на децата, са неоснователни. В конкретния случай в съответствие със задълженията си по чл. 12 , чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК , както и с указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, при постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и направените от страните доводи и е посочил и преценил всички конкретни обстоятелства, които са релевантни за спора. Съобразена е трайната съдебната практика на ВКС по споровете относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения между родители и деца, с която се възприемат и доразвиват постановките на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., според които от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, като съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства.
В случая, за да предостави на бащата упражняването на родителските права по отношение на децата, съдът е отчел, обстоятелството, че същият реално е демонстрирал наличие на много добри родителски умения за справяне с отглеждането и възпитанието им в периода от около шест месеца, в който майката е отсъствала от живота им, като не е допуснал възникване на емоционални травми у тях от това, нито отчуждение към майката. В същото време правилно съдът е оценил отрицателно поведението на майката в посочения период, в който тя не е проявила интерес към децата, като е приел, че сочи на известен дефицит на родителски качества. Отчетено е, че бащата проявява в по- голяма степен от майката желание за родителско сътрудничество при упражняване на родителските права спрямо децата, което обстоятелство пролича и при проведеното в касационното производство изслушване на родителите. Взето е предвид, че за разлика от майката бащата насърчава контактите на децата с роднините им както по бащина, така и по майчина линия, че може да разчита на помощ от близки при отглеждането им, че разполага с по- добри социално- битови условия за това, че полага системни усилия да научи децата на дисциплина и да развие положителни качества у тях чрез занимания с различни видове спорт, че децата са момчета, които в процеса на израстването си ще имат все повече от нужда от наличие на мъжка фигура в живота си. При комплексната преценка на всички тези обстоятелства правилно съдът е стигнал до извода, че най- добрият интерес на децата налага предоставянето на упражняването на родителските права именно на бащата. Не могат да бъдат споделени доводите в касационната жалба, че съдът не бил отчел моралният облик на бащата и обстоятелството, че той поставял в рискови ситуации децата при отглеждането им. За сочените в подкрепа на тези доводи факти не са били събрани убедителни доказателства, тъй като те се основават само на твърдения на майката, преповтаряни от водените от нея свидетели. Никой от свидетелите няма непосредствени впечатления за упражнено домашно насилие от бащата спрямо майката, а освен това няма данни за подадена от нея молба за защита от такова по реда на ЗЗДН, каквато би било логично тя да е потърсила, ако в действителност е била жертва на домашно насилие. Действително по делото се установява, че бащата е бил санкциониран за различни нарушения на Закона за движение по пътищата, включително и за управление на МПС след употреба на алкохол /през 2015г./, но няма данни от това да са възникнали рискове за живота или здравето на децата. По отношение на употребата на алкохол от него по делото са били събрани достатъчно свидетелски показания, от които се установява, че е била преустановена веднага след като се е наложило той сам да се справя с грижите за децата. Липсват преки доказателства и за неполагане на достатъчно надзор от страна на бащата спрямо децата по време на отглеждането им от него, а от показанията на свидетелите А. И., Х. М. и Е. В., които имат непосредствени впечатления от моментите, в които бащата се грижи за децата, се установява обратното, поради което изложените в този смисъл твърдения на майката следва да се приеме, че се дължат на стремежа й да изгради негативен образ на бащата с оглед произнасянето на съда по спора за упражняването на родителските права. Ако в действителност същият според нея не е бил в състояние да се справи с грижите за децата и не е разполагал с достатъчно родителски капацитет за това, то не би било логично тя да му предостави посочените грижи и да не прояви интерес към децата за продължителен период от време. Неоснователни са и доводите, че при постановяване на решението съдът не бил отчел желанието на децата. Съобразно трайната съдебна практика изразените от децата предпочитания при кого от родителите си да живеят не са задължителни за съда при решаването на въпроса за предоставяне на родителските права, а следва да се преценяват заедно с останалите установени по делото обстоятелства с оглед защита на най- добрия интерес на децата. В случая от заключението на приетата съдебно- психологична експертиза се установява наличие на близка емоционална връзка между всяко от децата и бащата, като по- голямото дете П. действително е изразило желание да бъде отглеждано от майката. Това обстоятелство е било отчетено от съда, който правилно е приел, че се дължи на по- милото отношение на майката към него и съответно на по- строгого и дисциплиниращо отношение на бащата при възпитанието му, поради което не следва да има решаващо значение за изхода на спора. Предвид горното настоящият състав на съда намира, че в частта й, с която се обжалва произнасянето на въззивния съд по въпроса за предоставянето на родителските права спрямо децата на бащата, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение с оглед задължението си да следи за интересите на ненавършилите пълнолетие деца настоящият състав на съда намери, че в частта му за определения режим на лични отношения на майката с децата обжалваното решение е неправилно. Съгласно формираната многобройна и последователна практика на ВКС поддържането на лични отношения с детето е право и отговорност на родителя, а правото на лични отношения с родителите е самостоятелно основно човешко право и на детето- чл. 124, ал. 2 СК, чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ и чл. 9, ал. 3 К.. Чрез режима на личните отношения, определен от съда при раздяла на родителите, трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, поради което мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения и честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В случая според настоящия състав на съда на майката е бил определен твърде ограничен режим на лични отношения с децата, който не е съобразен с интереса на последните от осигуряване на по- широка възможност за контакти и общуване с нея както през почивните и празничните дни, така и през периода, в който децата посещават учебни занятия. Обстоятелството, че майката не желае да празнува съответните религиозни и други празници не следва да води до лишаването както на нея, така и на децата, от възможността да прекарват заедно тези дни, които са неработни и неучебни. Предвид горното в частта му за определения режим на лични отношения обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се определи следния режим, който настоящата инстанция намира за уместен с оглед интереса на децата от личен контакт с майката: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18,00ч. или от приключване на учебните занятия в петък до 18,00ч. в неделя с преспиване в дома на майката, като в посочените дни не се включва рождения ден на бащата- 14.09 за времето от 12,00 ч. до 20,00 ч.; по време на учебната година- всяка сряда след приключване на учебните занятия с преспиване в дома на майката, като децата се вземат от училище от нея в сряда и се водят на училище от нея в четвъртък; 30 последователни дни или два пъти по 15 дни през лятото /01.06.-15.09/ по споразумение между родителите, а ако такова не се постигне- от първи до петнадесети юли и от петнадесети до тридесети август всяка година; всяка четна година: по време на следните официални празници- на Трети март, Гергьовден /06.05./, Деня на съединението /06.09./ и Деня на народните будители /01.11./- от 18ч. предходния ден до 18ч. на съответния ден, както и на Коледа /Бъдни вечер и Рождество Христово/- от 18ч. на 23.12. до 18ч. на 26.12; всяка нечетна година- на Великден /от 10ч. на Велики петък до 18ч. на Велики понеделник/, на Нова година /от 10ч. на 31.12. до 18ч. на 01.01./, както и на Първи май, Двадесет и четвърти май и Деня на независимостта /22.09/- от 18ч. предходния ден до 18ч. на съответния ден.
Настоящият състав на съда намира за основателни доводите в касационната жалба по отношение на началния момент на присъдената в тежест на майката издръжка на децата. По делото няма спор между страните, че след завеждане на делото същите са установили по споразумение режим на споделено упражняване на родителските права спрямо децата с редуване през две седмици, през които издръжката им се осигурява от съответния родител, който ги отглежда. При това положение и съобразно задължителните указания, дадени в т.17 от Постановление №5/1970г. на Пленума на Върховния съд, както и съгласно практиката на ВКС /цитираното в касационната жалба Решение №172 от 05.12.2018г. по гр.д.№895/2018г., трето г.о./ издръжката следва да се присъди от датата на привеждане в изпълнение на решението относно упражняването на родителските права. Предвид горното в частта му, с която издръжката е била присъдена от датата на подаване на исковата молба, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови присъждането й от датата на привеждане в изпълнение на решението относно упражняването на родителските права.
С оглед частичното уважаване на касационната жалба и частичната отмяна на обжалваното решение и доколкото се касае до производство по спорна съдебна администрация, уредено в СК, то съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №3/2023г. от 27.06.2024г. на ОСГК на ВКС по т.д.№3/2023г., всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила по делото за въззивното и касационното производство. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, с която З. Г. Г. е била осъдена да заплати на Г. Г. П. сумата от 800 лв.- разноски за въззивното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №766 от 13.06.2024г., постановено по в. гр. д. №636/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, в частта му, с която е било потвърдено Решение № 5163/20.12.2024г., постановено по гр.д.№ 20151/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което се предоставя упражняването на родителските права по отношение на децата Г. Г. П. и П. Г. П. на бащата Г. Г. П. и се определя местоживеенето на децата при бащата, както и в частта му, с която З. Г. Г. е осъдена да заплаща на всяко от децата си П. Г. П. и Г. Г. П., чрез неговия баща и законен представител Г. Г. П., издръжка в размер на 250,00лв. месечно, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение №766 от 13.06.2024г., постановено по в. гр. д. №636/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, в частта му, с която е било потвърдено Решение № 5163/20.12.2024г., постановено по гр.д.№ 20151/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което издръжката, която З. Г. Г. следва да заплаща на всяко от децата си П. Г. П. и Г. Г. П., е била присъдена считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2021г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА издръжката да се дължи, считано от привеждането в изпълнение на решението относно упражняването на родителските права спрямо децата, до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение №766 от 13.06.2024г., постановено по в. гр. д. №636/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, в частта му, с която е било потвърдено Решение № 5163/20.12.2024г., постановено по гр.д.№ 20151/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, по отношение на режима за осъществяване на лични отношения между децата П. Г. П. и Г. Г. П. и майката З. Г. Г., както и в частта му, с която З. Г. Г. е била осъдена да заплати на Г. Г. П. сумата от 800 лв.- разноски за въззивното производство, като вместо това ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между децата П. Г. П. и Г. Г. П. и майката З. Г. Г.:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18,00ч. или от приключване на учебните занятия в петък до 18,00ч. в неделя с преспиване в дома на майката, като в посочените дни не се включва рождения ден на бащата- 14.09 за времето от 12,00 ч. до 20,00 ч.;
- по време на учебната година- всяка сряда след приключване на учебните занятия с преспиване в дома на майката, като децата се вземат от училище от нея в сряда и се водят на училище от нея в четвъртък;
- 30 последователни дни или два пъти по 15 дни през лятото /01.06.-15.09/ по споразумение между родителите, а ако такова не се постигне- от първи до петнадесети юли и от петнадесети до тридесети август всяка година;
-всяка четна година: по време на следните официални празници- на Трети март, Гергьовден /06.05./, Деня на съединението /06.09./ и Деня на народните будители /01.11./- от 18ч. предходния ден до 18ч. на съответния ден, както и на Коледа /Бъдни вечер и Рождество Христово/- от 18ч. на 23.12. до 18ч. на 26.12;
- всяка нечетна година- на Великден /от 10ч. на Велики петък до 18ч. на Велики понеделник/, на Нова година /от 10ч. на 31.12. до 18ч. на 01.01./, както и на Първи май, Двадесет и четвърти май и Деня на независимостта /22.09/- от 18ч. предходния ден до 18ч. на съответния ден.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.

2.