Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3337 по описа за 2023 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.
С определение № 3073 от 18.06.2024 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 156 от 06.03.2023 г. по в.гр.д.№ 546 от 2022 г. на Софийския окръжен съд, III въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260016 от 21.04.2022 г. по гр.д.№ 762 от 2020 г. на Ботевградския районен съд за уважаване на предявените от Г. К. П. /починала и заместена в хода на процеса от наследницата й М. И. П./ срещу П. К. Г. и „Адессо Кредит България“ ООД искове:
1. с правно основание чл.440 ГПК за признаване за установено между страните, че П. К. Г. не е собственик на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от УПИ ***-*** в кв.*** по регулационния план на [населено място], общ.Б., С. област, заедно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 45 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 20 кв.м., върху който имот е насочено принудителното изпълнение по изп.д.№ 97 от 2018 г. по описа на ДСИ при РС- Ботевград, по което изпълнително дело „Адессо Кредит България“ ООД е взискател, а П. К. Г.- длъжник и
2. с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.167, ал.3 ЗЗД за признаване за установено между страните, че сключеният между „Адессо Кредит България“ ООД и П. К. Г. с нотариален акт № 3 от 27.04.2017 г. договор за ипотека върху горепосочения имот е нищожен, като противоречащ на закона и на основание чл.179, ал.1, т.2 ГПК е постановено заличаване от Службата по вписванията по реда на чл.179, ал.2 ЗЗД на вписаната договорна ипотека от 27.04.2017 г.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие с решение № 4 от 28.06.2021 г. по гр.д.№ 2796 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., в което е прието, че ипотекарният кредитор не е необходим другар на ответника в производството по предявен иск за унищожаване на сключената между ипотекарния длъжник и праводателя му сделка за ипотекирания имот; че решението по това дело не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо ипотекарния кредитор и не засяга ипотечното му право върху имота, придобит от ипотекарния длъжник по унищожената сделка.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват, не изпращат представители и не изразяват становище.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. по поставения правен въпрос споделя приетото в решение № 4 от 28.06.2021 г. по гр.д.№ 2796 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., че решението за унищожаване на договор на основание чл.29 ЗЗД /поради измама/ няма сила на пресъдено нещо спрямо ипотекарния кредитор на приобретателя по унищожения договор, когато договорната ипотека е била учредена /вписана/ преди завеждане на делото за унищожаване на договора. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.298 ГПК съдебните решения, с изключение на решенията, посочени в чл.298, ал.3 ГПК, имат сила на пресъдено нещо спрямо страните по делото и техните наследници и правоприемници, но само спрямо тези от тях, чието правоприемство е настъпило след впизане в сила на решението. Ако правоприемството е в хода на делото, прилага се разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК. Ако правоприемството е настъпило преди завеждане на делото, решението по това дело, водено срещу праводателя, няма сила на пресъдено нещо спрямо приобретателя.
Ипотечното право е производно от правото на собственост на длъжника върху ипотекираната вещ. Спрямо това право ипотекарният кредитор е конститутивен правоприемник на длъжника. Като такъв, той ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решение, с което преди учредяване на ипотеката между длъжника и едно друго лице е установено със сила на пресъдено нещо, че в полза на длъжника съществува или не съществува право на собственост върху ипотекираната вещ. На основание чл.226, ал.3 ГПК ипотекарният кредитор ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо и на решение по заведено и неприключило към момента на учредяване на ипотеката дело за прогласяване на нищожност или за унищожаване на договора, легитимиращ ипотекарния длъжник като собственик на ипотекирания имот. Обратно, когато ипотеката е била учредена преди завеждане на делото за собственост, за нищожност или за унищожаемост на договора, легитимиращ ипотекарния длъжник като собственик на имота, е налице хипотеза на конститутивно правоприемство, настъпило преди завеждане на делото, поради което решението по това дело няма сила на пресъдено нещо спрямо ипотекарния кредитор.
Решението за унищожаване на договор, освен сила на пресъдено нещо, има и конститутивно /преобразуващо, правопогасяващо порочния договор/ действие спрямо страните по делото. Конститутивното действие на това решение следва да бъде зачитано и от третите лица. В зачитането на конститутивното действие на решението се състои неговата противопоставимост спрямо всички /неговото действие спрямо всички/. Зачитането на конститутивното действие на решението се състои в задължението на третите лица да третират конститутивното действие на решението като настъпило между страните по делото, но не и в промяна на материално-правното положение на тези трети лица, тъй като те не са адресати на потестативното право, нито са били страни по делото, по което е постановено конститутивното решение.
Ако с конститутивно съдебно решение /каквото е и решението за унищожаване на договор/ се намалява имуществото на длъжник, законът е предвидил възможност неговият кредитор по исков ред /чрез иска по чл.135 ЗЗД/ да атакува правното действие /включително преобразуващото съдебно решение/, с което длъжникът го уврежда. Съответно на това, по заведено срещу кредитора дело, ако той не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора, кредиторът може да противопостави своите права и да възрази, че ищецът по делото, по което е постановено конститутивното съдебно решение, не е имал потестативно право да иска унищожаване на договора. В този смисъл е както теорията /проф.Ж.Сталев, Българско гражданско процесуално право, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1988 г., стр.324; Камелия Цолова, Прехвърляне на спорно право, Изд.Сиби, 2024 г., стр.233; Стефан Брайков, Преобразуващи искове и преобразуващи решения, Изд.Сиби, 2014 г., стр.141-143; Ирина Богданова, Противопоставимо ли е на ипотекарния кредитор решение, с което са отречени права на ипотекарния длъжник, Списание „Съвременно право“, книжка 2 от 2024 г. и др./ , така и съдебната практика /ППВС № 1 от 29.03.1965 г. по гр.д.№ 7 от 1964 г., решение № 87 от 05.07.2018 г. по гр.д.№ 4028 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др./.
В обобщение ВКС приема, че по дело за установяване валидността, съответно нищожността на ипотека, водено срещу ипотекарен кредитор, спрямо който решението за унищожаване на договора, по силата на който ипотекарният длъжник е придобил право на собственост върху ипотекирания имот, няма сила на пресъдено нещо, ипотекарният кредитор може да възрази, че ищецът по делото, по което е постановено конститутивното съдебно решение, не е имал потестативно право да иска унищожаване на договора. При направено такова възражение от ипотекарния кредитор, по делото за нищожността на ипотеката отново следва да бъдат доказани фактите и обстоятелствата, обуславящи унищожаемостта на договора.
С оглед на всичко гореизложено, неправилно е и като такова следва да бъде отменено въззивното решение, в което е прието: 1/ че решението по гр.д.№ 173 от 2019 г. на Ботевградския районен съд за унищожаване на основание чл.29 ЗЗД на договора за покупко- продажба от 14.03.2014 г., сключен между първоначалната ищца Г. К. П. и ответника и длъжник по изпълнителното дело П. К. Г., обвързва със сила на пресъдено нещо неучаствалия в това дело ипотекарен кредитор „Адессо Кредит България“ ООД, въпреки че ипотеката е била учредена преди завеждане на делото за унищожаемост на договора /договор за ипотека от 27.04.2017 г., вписан на същата дата, а заведено дело за унищожаемост на договора през 2019 г./; 2/ че това решение на Ботевградския районен съд обвързвало ипотекарният кредитор като трето лице, което е длъжно да зачита конститутивното действие на решението за унищожаване на договора и 3/ че ипотекарният кредитор не е имал право да възрази, че Г. П. не е имала потестативно право да иска унищожаване на договора от 14.03.2014 г. и поради това не било нужно по настоящото дело да бъдат доказвани отново фактите и обстоятелствата, обуславящи унищожаемостта на този договор.
След отмяна на решението и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия: даване на указания на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по настоящото дело фактите и обстоятелствата, обуславящи унищожаемостта на договора от 14.03.2014 г. и съответно- даване възможност на страните да ангажират доказателства за тези факти и обстоятелства.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 156 от 06.03.2023 г. по в.гр.д.№ 546 от 2022 г. на Софийския окръжен съд, III въззивен граждански състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.