Върховен касационен съд

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ, като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 174 по описа за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.346, т.1 от НПК.
Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия В. Р. С. срещу решение № 166 от 01.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 345/23 по описа на Апелативен съд - Варна. Заявени са всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, както и искане за връщане на делото за ново разглеждане или изменение на решението, независимо че съдебният акт се атакува само в частта относно размера на наложеното наказание. Последното според защитника е индивидуализирано при неправилно преценени утежняващи отговорността обстоятелства, за каквито са приети предходните осъждания на подсъдимия, без да се отчете, че същите не са двадесет на брой, както е приел съдът, както и че след изтърпяване на последното наказание – към 14.05.2016 г., лицето няма противообществени прояви. Освен това не били отчетени обстоятелствата, че подсъдимият е действал в състояние на афект и под въздействието на алкохол, както и че е с диагноза „лека умствена изостаналост“, за която е бил многократно лекуван стационарно в психиатрична болница и е установено по делото с назначената в досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза. Поставен е акцент и върху размера на щетите, които макар и значителни, не надхвърлят съществено установения за този размер праг, а отделно от това са и част от правната квалификация на деянието. С този аргумент съдът бил отказал да отчете като отегчаващо обстоятелство опасността огънят да се разпростре и върху други имоти, но в противоречие с това именно с него е обосновал извод за по-висока степен на обществена опасност на деянието. Изразено е и становище за необходимостта да се отчете в по-голяма степен направеното самопризнание от подсъдимия и оказаното по този начин негово съдействие за разкриване авторството на деянието. Въз основа на тези доводи се иска изменение на атакуваното решение, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода до първоначално наложеното такова в размер на три години с присъдата на окръжния съд.
В касационното съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по аргументите в нея. Акцентира се отново на мотива за извършване на деянието, свързан с нападение спрямо близко лице, както и на леката степен на умствена изостаналост на дееца, водеща до снижена критичност. Счита се, че наложеното от Окръжен съд – Шумен наказание лишаване от свобода за три години е справедливо и се иска изменение на въззивното решение в този смисъл, а алтернативно на това делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.
Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. За увеличаване на наказанието правилно съдът бил възприел аргументите на частното обвинение и независимо от констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, е отчел редица отгегчаващи такива. Сред последните са обремененото съдебно минало на лицето, невъзстановените вреди от извършения палеж, стойността им, надхвърляща квалификацията за значителност и засягането на още един имот. Поради това се счита, че наказанието в размер на 4 години, отмерено по реда на чл.58а, ал.1 от НК би могло да постигне въздействие спрямо лицето.
От частните обвинители З. Р. А. и Р. И. М., редовно призовани, се явява единствено последният, без упълномощените му повереници, също уведомени, като изразява становище за неоснователност на жалбата. В подкрепа на това сочи, че отношението към подсъдимия е било винаги добро, а в резултат на стореното шест деца са останали безпричинно на улицата, поради което се иска максимално наказание.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:
С присъда № 16 от 19.09.2023 г. по нохд № 344/2023 на ОС – Шумен подсъдимият В. Р. С. е признат за виновен в това, че на 30.10.2022 г. в гр. Шумен в имот на ул. № * умишлено запалил имущество със значителна стойност, собственост на Р. И. М. и З. Р. А. – 10 куб. м. дърва за огрев на стойност 1000 лв., 3 куб. м. строителни дъски на стойност 420 лв., 4 бр. употребявани гуми с джанти на стойност 320 лв., жилищна сграда на стойност 40 690 лв. и монтираните на нея система за видеонаблюдение на стойност 440 лв. и сателитна чиния с приемник на стойност 90 лв., като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху друг имот на значителна стойност, а именно жилищна сграда на стойност 21 700 лв., собственост на Л. С. И. на ул. „***“ № 35 и от пожара са последвали значителни вреди на обща стойност 15 648 лв., поради което и на основание чл.330, ал.3, пр.1, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК и чл.58а от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.59 от НК е приспаднато предварителното задържане, считано от 31.10.2022 г.
По въззивна жалба от повереника на частните обвинители З. Р. А. и Р. И. М. е постановено атакуваното понастоящем решение № 166/01.12.2023 г., по внохд № 345/2023 г. на АС – Варна. С него присъдата е изменена в частта относно наложеното наказание лишаване от свобода, като размерът му е увеличен от три на четири години. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Касационната жалба е основателна.
Подлежащите на разглеждане на първо място доводи за допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд счете за основателни, независимо че крайният извод в тази насока се формира не поради сочените от защитника пропуски при отмерване на наказанието, а касае нарушеното право на адвокатска защита на подсъдимия по чл.15 и чл.55 от НПК. Последното е от значение и за справедливостта на наложеното наказание, за което в касационната жалба се прави пространно оплакване и поради това констатираният порок, макар и да не е изрично посочен в касационната жалба, налага приоритетно обсъждане.
Въз основа на материалите по делото /заявеното от подсъдимия в с.з., съдебно- психиатрична експертиза – на л.53-64 от досъд. про-во, т.2 и писмо от ДПБ – Ц. б., обл. Шумен – на л.54 от нохд № 344/23 г./ се констатира, че подсъдимият е неграмотен и страда от лека форма на умствена изостаналост със значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. В тази връзка на основание чл.94, ал.1, т.2 от НПК още в досъдебната фаза на производството му е бил назначен служебен защитник /постановление на разследващия орган – л.21, т.3 досъд. пр-во/, с чието участие то е приключило. Впоследствие в производството пред първоинстанционния съд, развилото се по реда на чл.371, т.2 от НПК с оглед одобреното самопризнание на С., е бил упълномощен защитник по негов избор. Именно от последния е била осъществявана основната защита срещу обвинението, а подсъдимият само се е присъединил към изложените подробни аргументи по основния подлежащ на решаване въпрос за размера на следващото се наказание. Инициативата за сезирането на въззивната инстанция е била единствено на частните обвинители, като сред исканията им към съда е било увеличаване на наказанието. В единственото проведено съдебно заседание пред АС – Варна подсъдимият се е явил без защитник, а за участвалия до момент такъв е констатирано упълномощаването му само за първата инстанция. При отразеното становище на подсъдимия, че желае делото да се разгледа и ще се защитава сам, съдът е провел съдебното заседание в отсъствие на защитник, а с постановеното решение е увеличил размера на наложеното наказание.
Обстоятелството, че подсъдимият е лице с психически недостатък, пречещ му да се защитава сам е обуславяло хипотезата на задължителна адвокатска защита по смисъла на чл.94, ал.1, т.2 от НПК във всички етапи на производството, независимо от изразената готовност на лицето да реализира само правото си на защита. Това ангажира съда с осигуряването на ефективна възможност да бъде представляван от адвокат по собствен избор или служебно назначен. В процесния случай по делото е добре изяснено психичното състояние на подсъдимия въз основа на заключението на съдебно-психиатричната експертиза, констатирало лека умствена изостаналост, както и чрез предоставената информация от лечебно заведение –психиатрична болница. Установено е неколкократното му хоспитализиране, датиращо още от 1988 г. с диагноза „умерена олигофрения“, а актуалните такива са от 2022 г. и от 17.07.2023 г. с диагноза „психични и поведенчески разстройства вследствие комбинирана употреба на ПАВ“. Именно в тази връзка в досъдебното производство е констатирана необходимост от задължителна адвокатска защита и е постановено назначаването на служебен защитник, а упълномощен такъв от подсъдимия е взел участие и пред първата съдебна инстанция. В пледоарията си по същество защитникът изрично е настоявал за по-леко наказание за признатото престъпление по чл.330, ал.3, пр.1 от НК, излагайки идентични на настоящите доводи в касационната жалба, като е акцентирал и на психичното състояние на подсъдимия, обуславящо невъзможност за изграждане на пълноценна преценка и занижена критичност към извършеното. С провеждането на въззивното производство без изискуемата задължителна защита в процесния случай съществено са били нарушени правата на подсъдимия, който обяснимо не е могъл да възрази обстойно срещу изложените доводи на частното обвинение и повереника им, а само се е присъединил към становището на прокурора, заявявайки съгласие с присъдата на окръжния съд. Не би могло да се счете, че нарушеното му право на защита практически не е довело до влошаване на положението му, тъй като с постановеното решение на въззивния съд, независимо от споделената преценка на установеното психично състояние като смекчаващо отговорността обстоятелство, в крайна сметка е постановено увеличение на наложеното наказание.
Констатираното процесуално нарушение, рефлектиращо и върху справедливостта на процеса, пряко засяга правата на подсъдимия и е от категорията на съществените по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, поради което налага отмяна на постановеното въззивно решение и обуславя връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда с оглед отстраняването му. Сочените в жалбата останали пропуски при определяне на наказанието и конкретно при отчитане на значимите за индивидуализацията му фактори, на този етап не се налага да бъдат обсъждани, доколкото преценката в тази насока /за правилно приложение на закона и справедливото санкциониране/ следва да се извърши само при изрядна процесуална дейност на съда, изискваща провеждане на повторно въззивно съдебно заседание при спазване на императивното изискване по чл.94, ал.1, т.2 от НПК за задължително участие на защитник на подсъдимия.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2, вр. с чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение
ОТМЕНЯ решение № 166 от 01.12.2023 г., постановено по внохд № 345/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззизивния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.