№ 211
София, 17.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
EМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 3222 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 262176 от 28..09.2020 г. на „СМК-Монтажи“ АД, гр. Бургас чрез пълномощника му адвокат Х. К. против определение № 260285 от 1.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1575 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е оставена без уважение жалбата му срещу определение № 15, том I от 26.05.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд-Несебър за отказ да бъдат заличени три броя вписани възбрани по постановления от публични изпълнители на НАП-Бургас и НАП-Пловдив по изпълнителни производства, както следва: 1. възбрана, вписана на 01.10.2018 г., вх.рег.№ 7425, акт № 66, том 2 от 2018 г. наложена с Постановление изх.№ С 180002-023-0003362/21.09.2018 г. на НАП-Бургас; 2. възбрана вписана в СВ-Несебър на 21.12.2018 г. с вх.рег. № 9691, акт № 296, том 2 от 2018 г. по Постановление на публичен изпълнител с изх.№ С 180016-022-0105587/17.12.2018 г. на НАП-Пловдив по изп.дело №170208982/2017 г. и 3. възбрана вписана в СВ-Несебър на 01.02.2019 г. с дв.вх.рег. № 394, акт № 82, том 1 от 2019 г. с постановление из.№ С 190016-139-00001522/25.01.2019 г. на НАП-Бургас, върху недвижим имот, собственост на частния жалбоподател, представляващ апартамент № 50 с идентификатор № 51500.505.63.5.50, находящ се в гр. Несебър.
Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
При постановяване на атакуваното определение, окръжният съд е констатирал, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.06.2019 г., влязло в законна сила на 26.07.2019 г., вписано дв.вх.рег. № 5245/09.08.2019 г., Акт № 16, том 16 на СВ при НРС, издадено по изпълнително дело № 20188050401982/2018 г. по описа на ЧСИ С. Н. с рег. № 805, недвижим имот, апартамент № 50, представляващ СОС в сграда с идентификатор № 51500.505.63.5.50, находящ се в гр. Несебър, е възложен на частния жалбоподател.
С молба вх.№ 2119/26.05.2020 г. на СВ при НРС, "СМК-Монтажи" АД с ЕИК 102124298 е поискало заличаване на три броя възбрани върху имота.
При проверка съдията по вписванията е установил, че наложената на 19.12.2018 г. по изпълнително дело№ 20188050401982/2018 г. по описа на ЧСИ С. Н. с рег. № 805 е била заличена по искане на съдебния изпълнител, наложил възбраната. Върху този имот обаче са наложени още три възбрани, като първа по ред е вписана в полза на НАП-Бургас на 1.10.2018 г., втората в полза на НАП-Пловдив на 21.12.2018 г. и третата в полза на НАП-Бургас на 1.02.2019 г. Тъй като към молбата на частния жалбоподател за заличаване на тези три възбрани, не е представено писмено нареждане за заличаване от публичните изпълнители при НАП /Бургас и Пловдив/- органът, наложил възбраната, и поради липсата на акт, изпълняващ изискванията на чл.31 ПВ, съдията по вписванията не разполага с правомощието да прецени дали са налице предпоставките за заличаване единствено въз основа на молба на купувача на публичната продан на недвижимия.
Разглеждайки частната жалба срещу отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е посочил, че искането на купувача по публичната продан да бъде заличена възбраната върху закупения от него имот на публична продан, не представлява подлежащ на вписване акт по смисъла на чл.4 ПВ, а на вписване подлежи актът на съдебния изпълнител за заличаване на възбраната, а не молбата на купувача по публичната продан. Позовал се е на т.3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д. № 1 по описа за 2015 г. на ОСГТК на ВКС, че вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложени в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 ГПК и чл.452, ал.2 ГПК, не се заличават след провеждането на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените в закона хипотези, като в мотивите е посочено, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако същата не му е противопоставима и не брани права. Счел е, че това обстоятелство - дали наложената възбрана не брани права и на други лица, следва да бъде установено в производство по подадената молба за заличаване на вписването, заявена пред съдебния изпълнител, по чието искане е била наложена възбраната върху продадения на публична продан недвижим имот. Немислимо е в производството пред Съдията по вписванията молителя самостоятелно /без писмено нареждане на съдебния изпълнител, който е наложил възбраната/, да установи дали изпълнителното производство е приключило без да са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се от вписаната възбрана, тъй като, ако такива са налице, до пълното удовлетворяване на вземанията им възбраната брани правата им и следва да бъде запазена, доколкото дори след изчерпване на получените суми от проданта на имота и приключване на извършеното разпределение, е възможно същият имот да се върне отново в патримониума на длъжника и по отношение на него да се проведе нова публична продан. За този извод съдът се е позовал на практиката на ВКС по опр. № 75/23.04.2020 г. - по ч. гр. д. № 593/2020 г. на II-ро г., опр. № 86 от 17.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1590/2019 г., I г.о.; опр. № 177 от 12.10.2018 г. по ч. гр. д. № 1418/2018 г., II г.о.
Окръжният съд е отчел, че с новата разпоредба на чл.433, ал.4 ГПК /ДВ бр. 100/2019 г. / е предвидено, че вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, с което по законодателен път е отречена възможността заличаването на възбраната да има обратно действие. Това обстоятелство обаче не дава възможност на съдия по вписванията в развиващото се пред него охранително производство да установява дали в изпълнителното производство са останали неудовлетворени кредитори, така и да променя смисъла на разпоредбата на чл.31, ал.1 ПВ., съгласно която "Вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението".
Жалбоподателят се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.3 ГПК по следните въпроси:
1) новата редакция на чл.433, ал.4 ГПК от ДВ бр.100/2019 г. прилага ли се по отношение на възбрани, наложени преди влизане в сила на нормата;
2) при действието на новата редакция на чл.433, ал.4 ГПК за заличаване на възбраната винаги ли следва да е налице писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението;
3) кое лице може да иска вдигане на възбраната след извършване на публичната продан;
4) новата ал.4 на чл.433 ГПК обуславя ли самостоятелно право на купувача на публична продан след влизане в сила на постановлението за възлагане да поиска заличаване на вписаните възбрани, още повече, че в случая купувачът е взискател и ипотекарен кредитор с вписана ипотека върху процесния имот шест години преди налагането на процесните възбрани;
5) следва ли съобразно новата ал.4 на чл.433 ГПК след провеждане на публичната продан на възбранения недвижим имот по изпълнителното дело, вписаните възбрани върху този имот да бъдат заличени, ако същите не могат да бъдат противопоставени на вписана шест години преди тях ипотека в полза на взискателя и ипотекарен кредитор по изпълнителното дело, на когото е възложен имота.
Въпросите са относими към мотивите на въззивния съд, като по същество се свеждат до въпроса: легитимиран ли е купувач от публична продан да иска заличаване на наложените върху придобития при проданта имот възбрани и актуално ли е тълкуването по т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС с оглед последвалата законодателна промяна с приемането на новата норма на чл.433, ал.4 ГПК.
Жалбоподателят е удостоверил наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Практиката на ВКС, на която се позовава /определение № 65 от 10.04.2020 г. по ч.гр.д. № 596/2020 г., 1-во гр. отделение, определение № 72 от 28.04.2020 г. по ч.гр.д. № 532/2020 г., 1-во гр. отделение и определение № 81 от 12.05.2020 г. по ч.гр.д. № 632/2020 г., 1-во гр. отделение/, както и постановеното след подаване на частната жалба определение № 161 от 05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1507/2020 г., 2-ро гр. отделение, дава тълкуване, че в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС бе прието, че вписаните по изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи /един от които е чл.433, ал.3 ГПК/ и че след влизане в сила на постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако тя не му е противопоставима и не брани права. За да приеме, горното, ОСГТК на ВКС изхожда от това, че заличаването на възбраната има обратно действие - след заличаването все едно, че възбрана никога не е била вписвана. Поради това действие на заличаването на възбраната, след като бъде заличена, заинтересованите лица няма да могат да се позоват на защитното действие на чл.452, чл.453 и чл.496, ал.2, предл.2 ГПК, тъй като вписана възбрана вече няма. Има обаче хипотези, при които купувачът от публичната продан, взискателят и другите присъединили се по изпълнителното дело кредитори продължават да се нуждаят от защитното действие на вписването на възбраната и след извършване на публичната продан - за периода от вписване на възбраната до нейното заличаване, например, когато в този период длъжникът е прехвърлил имота на трето лице. В тези случаи вписаната възбрана продължава да брани права и след извършването на публичната продан, поради което ОСГТК на ВКС е приело, че не следва да бъде заличавана.
След приемането на горното тълкувателно решение е извършена законодателна промяна, която изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването на възбраната. Приета е нова разпоредба - чл.433, ал.4 ГПК /ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./, съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Тоест, с това ново законодателно разрешение изрично се запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване. Това означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан, на взискателя и на присъединилите се кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лица, вписали актове след вписването на възбраната, независимо че по-късно тя е заличена.
Целта на възбраната е да запази възбранения имот от изменение, повреждане и унищожаване, както и от разпоредителни сделки, до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединилите се кредитори от цената на продадения имот. Тази цел се обезпечава с разпоредбите на чл.451, чл.452, чл.453 и чл.496, ал.2, предл.2 ГПК. Целта на възбраната се постига с приключване на публичната продан на възбранения имот, влизане в сила на възлагателното постановление и заплащането на цената или част от нея на взискателя или извършване на разпределение между взискателите на тази цена. Новата разпоредба на чл.433, ал.4 ГПК е гаранция, че действието на възбраната ще се запази от нейното вписване до приключването на публичната продан на възбранения имот, независимо от последващото й заличаване.
Запазването на възбраната след публичната продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си. При настъпване на нови факти след заличаване на възбраната /например, последващо придобиване на същия имот от длъжника или прогласяване на недействителност на публичната продан по реда на чл.496, ал.3 ГПК/ взискателят има възможност да впише нова възбрана, както и да предприеме други действия за защита на своите права /например предявяване на иск по чл.135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в случай че такива бъдат извършени след заличаването на възбраната/.
След влизане в сила на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК /Нова - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, вписаните възбрани по изпълнително дело, по което възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена /с влязло в сила постановление за възлагане/, следва да бъдат заличавани по искане на купувача от публичната продан.
Настоящият съдебен състав възприема това тълкуване, което е приложимо и в настоящия случай.
По основателността на частната касационна жалба:
Въззивният съд е формирал изводи, които противоречат на практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. Атакуваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено. „СМК-Монтажи“ АД, гр. Бургас се легитимира като купувач по публична продан в проведено по ГПК изпълнително производство с влязло в сила постановление за възлагане. Дружеството е легитимирано да иска вдигане на наложените възбрани върху придобития от проданта имот, като заличаването им съгласно чл.433, ал.4 ГПК ще има действие за в бъдеще. Обстоятелството, ме Министерство на правосъдието не предприема действия да съобрази чл.31 ПВ със законовата регламентация, не може да обоснове отказ на съдията по вписванията да заличи възбраните. Без значение е и дали в изпълнителното производство са останали неудовлетворени кредитори, тъй като същите не биха могли да насочат изпълнение върху имот, спрямо който вече е реализирана публична продан за задължения на длъжника. Без значение е и че възбраните, чието заличаване се иска са наложени от публичен изпълнител по реда на ДОПК, тъй като чл.225, ал.1, т.7 ДОПК предвижда заличаването им и в други /освен изрично уредените/ случаи, предвидени в закон, а реализираната публична продан по ГПК е основание за заличаване на вписаните върху продадения имот възбрани.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260285 от 1.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1575 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Бургас.
ОТМЕНЯ определение № 260285 от 1.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1575 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Бургас и потвърденото с него определение № 15, том I от 26.05.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд-Несебър.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбрани по постановления от публични изпълнители на НАП-Бургас и НАП-Пловдив по изпълнителни производства, както следва: 1. възбрана, вписана на 01.10.2018 г., вх.рег.№ 7425, акт № 66, том 2 от 2018 г. наложена с Постановление изх.№ С 180002-023-0003362/21.09.2018 г. на НАП-Бургас; 2. възбрана вписана в СВ-Несебър на 21.12.2018 г. с вх.рег. № 9691, акт № 296, том 2 от 2018 г. по Постановление на публичен изпълнител с изх.№ С 180016-022-0105587/17.12.2018 г. на НАП-Пловдив по изп.дело №170208982/2017 г. и 3. възбрана вписана в СВ-Несебър на 01.02.2019 г. с дв.вх.рег. № 394, акт № 82, том 1 от 2019 г. с постановление из.№ С 190016-139-00001522/25.01.2019 г. на НАП-Бургас, върху недвижим имот, собственост на частния жалбоподател, представляващ апартамент № 50 с идентификатор № 51500.505.63.5.50, находящ се в гр. Несебър
Разпорежда на съдията по вписванията при Районен съд-Несебър да извърши необходимите действия по заличаване на възбраните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ