Върховен касационен съд

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Бисера Максимова к. ч. гр. дело № 1112 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. С. С., действаща чрез адвокат Х. Д. Д. в качеството й на особен представител, назначен с решение на Националното бюро за правна помощ, срещу определение № 30 от 19.01.2026 г., постановено по в. ч. гр. дело № 17/2026 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 5591 от 11.12.2025 г. по гр. д. № 2624/25 г. на Окръжен съд – Варна, с което е върната молбата на жалбоподателката, подадена по реда на чл. 105, ал. 1 СК, и е прекратено производството по гр. д. № 2624 по описа за 2025 г. на ВОС.
В частната касационна жалба се твърди, че определението на Варненския апелативен съд е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и в противоречие със закона. Излагат се съображения, че правото на информация по чл. 105, ал. 1 СК обхваща достъп до пълното осиновително дело, включително данни за здравословно състояние, социални доклади, документи от родилно отделение, данни за биологични роднини и др. и че осиновеният винаги има правен интерес да получи такава информация.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което моли да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение и да се отмени същото със съответните от това последици.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалният представител на жалбоподателя поставя следните въпроси:
1. Допустимо ли е съдът да прекрати производството по чл. 105 СК с аргумент, че осиновеният „знае кои са биологичните му родители“, при положение че правото по чл. 105 СК включва достъп до цялата налична информация за произхода, включително медицинска и социална информация?
2. Може ли съдът да прекрати производството поради липса на правен интерес, когато самият чл. 105 СК е специална норма, която изчерпателно определя кръга на лицата с право да искат информация и не въвежда допълнителни условия за допустимост на искането?
3. Съвместимо ли е с чл. 32, ал. 1 КРБ и чл. 8 ЕКПЧ да се откаже достъп до информация за произхода при положение, че без пълен достъп осиновеният не може да установи наследствена медицинска обремененост или други жизненоважни данни?
Позовава се на практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 70 от 07.07.2023 г. по гр. д. № 3943/2022 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 366 от 24.06.2025 г. по гр. д. № 131/2024 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 210 от 10.04.2025 г. по гр. д. № 212/2024 г. III г .о. на ВКС; решение № 161 по гр. д. № 1179/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Касационната инстанция приема, че частната касационна жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в съответния срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което формално са изпълнени изискванията за нейното разглеждане.
По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови обжалваното въззивно определение, апелативният съд е приел за установено, че първоинстанционното производство е образувано по молбата на Т. С. С. от [населено място], чрез адв. Хр. Д., с искане за постановяване на решение, с което да й бъде предоставена информация за произхода й.
Въззивният съд е изложил съдържанието на подадената молба, а именно: молителката твърди, че с решение от 29.05.1978 г., постановено от РС-Провадия (представила е копие от решението на съда в което са отразени рождените родители, посочени с трите им имена), е било допуснато осиновяването й от С. С. С. и С. П. С.; към настоящия момент и двамата осиновители са починали; след осиновяването са били променени и рождените имена на молителката; изложила е още, че от години е в недобро здравословно състояние и желае да получи достъп до информация за осиновяването си, тъй като иска да разбере кои са биологичните й родители и роднини, защото по този начин ще има данни за наследствените си заболявания и ще може да предприеме по-адекватни мерки за стабилизиране на здравето си.
Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 105 СК осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения; че уреденото с посочената норма специално охранително производство има за цел от една страна да бъде защитен законния интерес на лицето, което е било пълно осиновено, да получи информация за своя произход (което произтича от неговото право на личен и семеен живот, закрепено в нормите на чл. 32, ал. 1 от КРБ и чл. 8 от ЕКЗПЧОС), а от друга страна - да се гарантира защитената от закона тайна и да не се засягат чужди права - тези на осиновителя и на рождените родители (чл. 41, ал. 2 от КРБ).
Според въззивния съд по отношение на осиновения при условията на пълно осиновяване защитената от закона тайна касае две групи факти - факта на самото осиновяване и факта на неговия произход по рождение. Съдът е приел, че молителката не само знае, че е била осиновена, но и имената на своите рождени родители, тъй като представя препис-извлечение от осиновителното решение, съдържащо диспозитива.
Отделно от това въззивният съд е посочил, че съобразно действалата към датата на осиновяването норма на чл. 52 от СК от 1968 г., молбата за осиновяване се разглежда от районния съд, който събира сведения за осиновявания и осиновяващия от общинските (районните) народни съвети или кметствата по местожителствата им и взема мнение от тях дали осиновяването е в интерес на осиновявания; сведения за детето не се събират, когато то се взема от обществено заведение. Това означава, според състава на Варненския апелативен съд, че сведения за рождените родители, включително и такива за здравословното им състояние, не е било предвидено да се събират. Поради това е достигнал до крайния си извод, че подадената молба от Т.С. за получаване на информация за нейния произход е без правен интерес, тъй като от една страна тя вече знае кои са рождените й родители, а от друга страна - не би постигнала резултата да получи информация за тяхното здравословно състояния по реда на чл. 105 от СК.
По изложените съображения въззивният съд е приел подадената пред него частна жалба за неоснователна и е потвърдил прекратителното определение на първоинстанционния съд .
При тези данни настоящата касационна инстанция приема следното:
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на частното производство, и по отношение на който правен въпрос е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК.
Поставените от жалбоподателката въпроси са зададени в контекста на това дали лице, което знае, че е осиновено и разполага с имената на своите биологични родители, има правен интерес да подаде молба по чл. 105, ал. 1 СК – въпрос, който е обуславящ за крайните изводи на въззивния съд. Въпросът касае допустимостта на производството по чл. 105 СК в посочената конкретика, поради което спрямо него е налице общата предпоставка за допускане на въззивното определение на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото по поставения въпрос няма изричен отговор в практиката на ВКС, макар същият да може да се изведе от нея, са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – за развитие на правото.
По поставения въпрос настоящият състав на ВКС, III г. о. съобрази следното:
Правният интерес е необходимостта дадено лице да получи съдебна защита или съдействие за реализиране на свое право или законен интерес. Той се явява абсолютна процесуална предпоставка, при липсата на която производството е недопустимо. В охранителното производство, каквото е и производството по чл. 105 СК, правният интерес има по-широко съдържание, отколкото в исковото производство. Правен интерес в охранителното производство има всяко лице, което има право или законен интерес, нуждае се от съдебно съдействие и няма друг начин да постигне същия резултат.
Съгласно актуалната редакция на чл. 105, ал. 1 СК навършилият 18 години осиновен има право да поиска от съда достъп до информация за своя произход (данни за биологичните родители; обстоятелства около раждането; медицинска информация). С промяната в СК през 2023 година, за разлика от други охранителни производства, в производството по чл. 105 СК не се изисква доказване на важни обстоятелства или специална нужда. Самият факт, че лицето е осиновено, е достатъчен.
Следователно, по повод поставения за разглеждане правен въпрос настоящата касационна инстанция приема, че осиновеното пълнолетно лице винаги има законово признат, личен и пряк правен интерес да иска достъп до информация за своя произход по чл. 105 СК, независимо, че разполага с частични данни за него. Този интерес обуславя допустимостта на охранителното производство, но не гарантира уважаване на искането, тъй като съдът извършва преценка с оглед защитата на конкуриращи се права и интереси.
В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че в съдебната практика на ВКС се приема, че в охранителното производство по чл. 105 от СК съдът следва да положи усилия за индивидуализиране и издирване на биологичните (рождените) родители на осиновения, включително като служебно изиска справки и информация от други институции. Посочено е, че това служебно задължение на съда произтича и от охранителния характер на производството по чл. 105 от СК, а също и от обстоятелството, че молителят е в невъзможност (или най-малкото е изключително затруднен) сам да открие информация за биологичните родители и тяхното местонахождение, поради забраната за това, установена със самата тайна на осиновяването, както и поради установената от закона защита на техните лични данни - така решение № 70 от 07.07.2023 г. по гр. дело № 3943/2022 на IV г. о. на ВКС. В продължение на тази практика са и правните разрешения, съдържащи се в решение № 130 от 25.02.2026 по гр. дело № 2205/2025 г., в което е посочено, че съгласно чл. 105 СК, в редакцията след изменението с ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., родителите по произход на осиновения трябва да са известени от окръжния съд с уведомяване за производството по реда на ГПК, стига да са установени и живи, като явяването им за изслушване от съда не е задължително, а евентуално изразено несъгласие за разкриване тайната на осиновяването, не е обвързващо за съда. Отбелязано е, че съдът няма как да извърши предварително уведомяване, когато рождените родители не могат да бъдат установени, но че това не е пречка за развитие на съдебната процедура и произнасянето на съда, вкл. да уважи молбата по чл. 105 СК. Прието е, че държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за произхода на осиновения или касаеща лично него, следва да му я предоставят, след като съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение (чл. 105, ал. 4 СК).
Така посочените разрешения в съдебната практика на ВКС също сочат, че правото на осиновения на достъп до информация за неговия произход не включва единствено информация за имената на неговите биологични родители - същият има правен интерес, дори и да знае имената на биологичните си родители, да бъде проведена процедура по чл. 105 СК. Законът презумира правния интерес на осиновеното лице за достъп до информация по чл. 105 СК, тъй като преди да бъде проведена процедурата по съответния ред чрез служебното събиране на информация и доказателства относно индивидуализирането и издирването на биологичните (рождените) родители на осиновения, няма как да се предполага дали има или няма налична информация относно произхода на осиновеното лице-молител.
При това положение, предвид и отговора на правния въпрос, относим в настоящото производство, основателни са оплакванията в частната касационна жалба.
Варненският апелативен съд е приложил стеснително тълкуване на регламентираното в разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК право на достъп до информация за произхода на осиновеното лице, слагайки знак на равенство между произход и имената на рождените родители, поради което е достигнал до неправилния извод за недопустимост на подадената молба по чл. 105 СК. Въззивният съд не е съобразил, че осиновеното лице или такова, което твърди, че е осиновено, навършило 18 години, винаги има правен интерес да подаде молба по чл. 105, ал. 1 СК, а дали молбата ще бъде уважена или не – това е въпрос, на който съдът ще следва да даде отговор след изпълнение на задълженията си в процедурата по чл. 105 СК.
По горните съображения, обжалваното въззивно определение, като неправилно, следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по неговото разглеждане.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 30 от 19.01.2026 г., постановено по в. ч. гр. дело № 17/2026 г. на Варненския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 30 от 19.01.2026 г., постановено по в. ч. гр. дело № 17/2026 г. на Варненския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствени действия по него.
Определението е окончателно.