Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 03 юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1671 / 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 1471 от 26.03.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от С. В. Е. на въззивно решение № 106 от 30.01.2004 г. по гр.д. № 1048/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение 346/20.01.2023г. по гр.д. № 6411/21 по описа на СГС, в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. В. Е. на основание чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. Б. И., във връзка с непривеждане в изпълнение на присъда с наказание „лишаване от свобода“ наложена на Р. Ж. А. за разликата над сумата 48000 лв. до 160 000лв. и вместо това иска е отхвърлен за тази разлика и в частта, в която е потвърдено решението на СГС, в частта, с която иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер – 200 000 лв.
В касационната жалба, подадена от ищцата С. В. Е. се твърди противоречие с чл. 53 ЗЗД предвид приетото от въззивния съд за разпределение на обема отговорност между Прокуратурата и прекия причинител в това производство и отричане на солидарността при съпричиняване. Твърди се нарушение и на чл. 52 ЗЗД, тъй като не са съобразени конкретно критериите, посочени в ПП-4-68 и установените по делото факти относно обстоятелствата, при които е убит сина на ищцата.
Ответникът по касация Прокуратурата на Република България оспорва касационната жалба, защото Прокуратурата, като ЮЛ не отговаря като съизвършител на деянието. Р. А. е извършител, а Прокуратурата не участва в извършеното от него изпълнително деяние, поради което не е съизвършител. Счита, че присъденият размер на обезщетението е достатъчен, за да репарира вредите от поведението на Прокуратурата.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По основанието за допускане до касация:
Касационно обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „При причинена на вреда от повече от едно лице приложима ли е разпоредбата на чл. 53 ЗЗД при иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен единствено срещу ЮЛ, което е отговорно като възложител за действията /бездействията само на единия от съпричинителите или в производството по обезвреда на пострадалото лице следва да се установи размера на съпричиняването и да се отграничи отделната отговорност на съпричинителите“ поради констатирано противоречие с ПП-17-63, т.5 и ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС. Според тази задължителна съдебна практика, когато вредоносния резултат е причинен от неколцина, отговорността им пред пострадалия кредитор е солидарна, т.е. иска може да се предяви против който и да е от солидарните длъжници по преценка на кредитора. В този смисъл са и Решение № 206 от 7.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4573/2022 г., II г. о., Решение № 334 от 7.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2437/2023 г., IV г. о., Решение № 123 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г., IV г. о., Решение № 606 от 22.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2023 г., I г. о. и цитираните в него, Решение № 769 от 30.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3600/2023 г., I г. о. и др. Според тези решения по приложението на чл. 53 ЗЗД, когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност пред пострадалия за възмездяване на вредите. Съпричиняване по смисъла на чл. 53 ЗЗД е налице, когато вредата за пострадалия е неделима, налице е причинна връзка между неделимата вреда за пострадалия и деянието на два или повече правни субекти. За разлика от наказателното право, за съпричиняване отговарят и юридическите лица, чиято гражданска отговорност е да обезщетят пострадалия. Съпричиняването може да се изразява както в съизвършителство, когато изпълнението на вредоносното деяние се осъществява от две или повече лица без оглед на формата на вината, така и в случаите, когато противоправното деяние на всеки от съпричинителите е част от единен верижен процес, всяко от деянията от който е в причинна връзка с настъпилата вреда. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не изследва съотношението между степента на съпричиняване и вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно пред пострадалия, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД пострадалият, който има качеството кредитор, може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на степента на съпричиняване е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД , където предмет на делото са вътрешните отношения между солидарните длъжници и преценка на вината на всеки от тях.
По касационната жалба:
По делото е установено следното:
Ищцата е майка на Б. Б. И., [дата на раждане] , починал на 02.01.2018г. Смъртта му е причинена от Р. Ж. А. на 31.12.2017 г. вечерта срещу 01.01.2018 г. с огнестрелно оръжие. Образуваното срещу извършителя наказателно производство № 513 ЗМК 5/2018г. на СДВР, пр. пр. № 49/2018 г. на СГП за умишленото умъртвяване на Б. И. и други петима души в къща на адрес: [населено място], кв.Изгрев, [улица], представляващо престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 9 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 115 и чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК е прекратено поради смърт на дееца на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК с постановление от 16.04.2019 г. на прокурор при СГП. Пострадалият син на ищцата се намирал на посочения адрес при приятелката си Н. Н. И.. От присъда № 20 от 13.05.2009 г. по н.о.х.д. № 413/2018 г. на Софийски ОС е видно, че Р. А. бил признат за виновен в това, че на 12.02.2007 г. около 12.30 ч. в [населено място], област Софийска, местността Сърце, във вилна сграда, собственост на Г. Д. от [населено място], е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - на 11 години, като деянието представлявало опасен рецидив, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК и чл. 54 НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от осем години при първоначален „строг” режим на изтърпяване. След осъществен инстанционен контрол, присъдата е влязла в сила на 22.12.2009 г.
С писмо вх. № ДП-3 от 11.01.2010 г. и в съответствие с чл. 2, ал. 2 от Указания № И-30 от 05.03.2009 г. за дейността на Прокуратурата при привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди, решения и определения на съда, Окръжна прокуратура – София (ОПС) е изпратила по делегация на Софийска градска прокуратура (СГП) за привеждане в изпълнение на наложеното с присъдата наказание на Р. А.. Към писмото били приложени присъдата и решенията на САС и ВКС, постановени при осъществения и инстанционен контрол, и свидетелство за съдимост, от което е видно, че с предходна присъда от 13.07.1998 г. по н.о.х.д. № 3281/1997 г. на СРС Р. А. е признат за виновен и осъден за изнасилване, представляващо престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК. Въз основа на писмото била образувана изпълнителна преписка № ДП3/2010 г. по описа на СГП, като организацията на работата на Прокуратурата по привеждане на влезлите в сила присъди в изпълнение, включително и образуването на преписките по тях, е регламентирана и в горепосочените указания - чл. 46 ал. 1 и чл. 57 ал.2, предвиждащи осъществяване от Прокуратурата на подготовка за изпълнение на присъдите от разглеждането на делото в първоинстанционния съд до осъществяване на ежемесечни проверки от прокурора на книгата за тяхното изпълнение с даване на разпореждания на констатираните в тях пропуски, както и изискване на ежемесечни отчети от органите на МВР за извършените действия по издирването. По така образуваната преписка с писмо от 14.01.2010 г. на основание чл. 418 от НПК, СГП е изпратила на началника на ОЗ Охрана при Министерството на правосъдието присъдата за привеждането й в изпълнение. След извършена на 19.01.2010 г. проверка на известния адрес и проведени разговори от служители на ОЗ Охрана, при които се установило отсъствие на осъдения и се съставила докладна записка, с писмо от 25.01.2010 г. СГП е била уведомена за необходимостта от обявяване на осъдения за издирване. С постановление от 26.01.2010 г. на прокурор при СГП е постановено осъденият да бъде обявен за общодържавно издирване. С писмо от 05.02.2010 г. СДВР е уведомила Прокуратурата, че Р. А. бил обявен за издирване с телеграма № 43449 от 08.09.2009 г., актуализирана с бюлетин № 32 от 02.02.2010 г., но въпреки проведените оперативноиздирвателни мероприятия не е намерен. През периода 2010 – 2018 г. периодично - 2 или 3 пъти годишно, с изключение на 2015 г, са изисквани от СГП еднотипни справки за издирването на осъдения Р. А. и възможността за привеждане на присъдата в изпълнение. През 2015 г., освен справка за издирване на осъдения, с писма от 05.05.2015 г. и 03.06.2015 г. СГП е изискала и данни за идентификация на лицето чрез снимка и дактилоскопна карта и наказателното производство, по което е постановена присъдата, като след предоставянето им на СГП , на 22.06.2015 г. , за лицето Р. А. е издадена европейска заповед за арест, а въз основа на нея същият е обявен за международно издирване – така писмо от 03.07.2015 г. на Дирекция Международно оперативно сътрудничество при МВР. На 30.04.2018 г. по изпълнителна преписка № ДП-3/2010 г. по описа на СГП, е представен препис-извлечение от акт за смърт от 27.03.2018 г., от който е установено, че лицето Р. Ж. А. е починал на 07.01.2018 г. в [населено място], [община]. Въз основа на него издирването на осъденото лице е прекратено.
Установено е, че простреляният Б. Б. И. е бил на 18 години и живеел в [населено място] заедно със своята майка – ищцата С. Е.. Бил е и ученик в дневна форма на обучение през учебната 2017/2018 година в 170 СУ В. Л. – [населено място], където е бил оценяван с добра наблюдателност и възприятия в учебния процес. Според характеристика от 13.06.2014г., имал добри умения за общуване със съучениците си, към които бил толерантен. От показанията на свидетелката К. Ц. – майка на ищцата, която живеела заедно с дъщеря си С. Е. и внука си Б. И., ежедневно се виждали преди смъртта му, ищцата С. Е. сама отгледала детето си с помощта на своите родители и съобразявала работата си, така че да бъде по-близо и дълго време със сина си, което ги направило много близки. Синът й споделял с нея и винаги на празници със спестените си средства й отправял жест на внимание, бил добро и обичано дете, готов да започне работа веднага след като завърши, за да помага на майка си. Разбрали за смъртта му на 02 януари, когато били на работа в Софарма. Дъщеря й треперела при съобщаването за случилото се и след смъртта на детето й получила сърцебиене и страдала от безсъние, не можели да приемат смъртта му и понастоящем посещавали гроба му поне един – два пъти седмично. Свидетелката Й. Х., която работила заедно с ищцата С. Е. и нейната майка, заявява в показанията си, че преди смъртта на сина си, за който тя постоянно говорила и с който се гордеела, ищцата С. Е. била изключително трудолюбива, отзивчива и усмихната. Загубата му я променила – постоянно плачела и пушела навън, усамотявала се и се изолирала от колегите, които преди смъртта на сина си приемала, като семейство.
Приетите заключения, изготвени от комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, установяват, че при узнаването за внезапната смърт на сина си С. Е. е преживяла остра стресова реакция с усложнени последици от нея – протрахирани тревожно-депресивни симптоми, като понижено настроение, безсъние, липса на удоволствени преживявания и желание за общуване с околните и витална тъга, представляващи протрахирана депресивна реакция. Според вещите лица, смъртта на сина й, която е разтърсващо и бурно събитие с висок стресогенен потенциал, бележи динамика на разстроени в психичен план преживявания, които се наблюдават и понастоящем. Преживяната психотрамва и нейните симптоми са засегнали личностово, емоционално и хемодинамичното й функциониране Към момента на изследването при ищцата С. Е. е констатирано депресивно състояние с клинична характеристика на депресивен епизод – умерено тежък със соматични симптоми. За кратък период и по своя преценка тя е приемала Д. и успокоителни на „билкова основа“, като не е посещавала специалист и не е провеждала адекватно и специално лечение. Приетата от въззивната инстанция СПЕ с в.л. Б. установява, че и към момента на разглеждане на делото от въззивната инстанция, състоянието ищцата не е стабилно - наблюдава се изразен невротичен синдром от астеничен тип със значителни психо- соматични нарушения, което е свързано с високи нива на личностна и ситуативна тревожност, наличието на депресивен синдром в емоционалното състояние, в поведението, в отношението към себе си и към социалната среда. Наблюдава се тенденция за социална изолация, апатия, деструктивни мисли, наличие на тревожност, скованост, несигурност, вследствие на което се появяват затруднения при справяне с ежедневните ангажименти и социалните контакти.
При така установената безспорна фактическа обстановка, въззивната инстанция е приела от правна страна, че непривеждането на присъдата в изпълнение от компетентния прокурор представлява противоправно деяние, извършено от лице, на което ответника е възложил това. Противоправността на деянието, според съда се изразява в това, че липсват целенасочени, своевременни, последователни и ефективни действия по изпълнението на присъдата от прокурора. След влизане в сила на присъдата Прокуратурата е следвало да изисква ежемесечни справки и да дава указания за отстраняване на констатираните пропуски, препятствали изпълнението и изтърпяването й от осъдения. Съдът се е позовал на чл. 416, ал. 2 от НПК, според който действията по привеждане на присъдата в изпълнение се осъществяват от прокурора, който може да издава разпореждания до различни държавни органи, съгласно чл. 145 ЗСВ. За изпълнение на това задължение, Прокуратурата възлага задържането на осъдения и отвеждането му до мястото за изпълнение на наказанието от звено „Охрана на съдебната власт“ към Министерството на правосъдието или при неговата липса на постоянния му адрес - възлага издирване на съответните органи на Министерството на вътрешните работи. Затова са издадени Указания И-30/05.03.2009г. на Главния Прокурор на Република България за дейността на Прокуратурата по привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди, решения и определения на съда. Според тях, прокурорът привежда в изпълнение всички влезли в сила присъди, независимо на кой орган възлага извършването на конкретни действия, с оглед спецификата на случаите. Съдът е приел, че в съответствие с указанията, прокурорът по изпълнителна преписка № ДП-3/2010 г. на СГП е възложил издирването на осъдения Р. Ж. А. с оглед привеждане в изпълнение на присъдата. В нарушение на чл. 57, ал.2 от Указанията обаче по-късно, а не в тридневен срок са предприети действия по привеждане на присъдата в изпълнение - лицето е обявено за общодържавно издирване с бюлетина от 02.02.2010г., а на 19.01.2010г. е констатирано, че не пребивава на адреса. Съдът е приел, че не е спазено и изискването в Указанията, при липса на резултат от издирването от органите на МВР, те да докладват писмено ежемесечно на прокурора, а прокурора не е изисквал такива сведения ежемесечно. Дори когато са изискани сведения от органите на МВР, това е ставало абсолютно формално – с бланкетни писмата до СДВР с еднакво съдържание. В отговорите не са описани конкретни действия по издирването, от кои лица са извършвани и с каква честота, от прокурора не са давани никакви конкретни указания за издирвателни действия. Съдът е съпоставил тези констатации от прокурорската преписка по привеждане на присъдата в изпълнение с констатациите в Постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу Р. Ж. А. поради смъртта му, от което е видно, че той е работил, посещавал е магазини, имал е контакти с други хора, не е живял в пълна изолация т.е. при извършването на конкретни действия по неговото издирване е било възможно да бъде открит. В резултат от бездействието на прокуратурата, присъдата не е била преведена в изпълнение осем години и производството по привеждане в изпълнение е прекратено поради смъртта на осъдения. Прокуратурата отговаря, като възложител на работата на прокурора, който е работел по преписката за привеждане на присъдата в изпълнение, а презумпцията за вина не е оборена.
Съдът е приел, че е налице причинна връзка между непредприемане на ефективни действия по изпълнение присъдата на Р. А. и неимуществените вреди на ищцата – майка на убития от него неин син Б., тъй като при изпълнение на задълженията си по привеждане на присъдата в изпълнение (което би могло да се случи най-рано на 19.01.2010г.) и ограничаване на правото на Р. Ж. А. на свободно придвижване за срока на наказанието – осем години, той не би могъл на 01.01.2018г. да убие сина на ищцата, тъй като би продължавал да бъде лишен от свобода. Възраженията на ответника, че би могъл да бъде освободен по-рано са отхвърлени като неоснователни, тъй като се вземе предвид обичайното стечение на обстоятелствата, а не случайното им хипотетично развитие.
Приетото в тази част от мотивите към въззивното решение относно ангажиране отговорността на Прокуратурата е съобразено със закона – чл. 416, ал.2 НПК, във вр. с чл. 145 ЗСВ и чл. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/, която е натоварена да упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията, като в изпълнение на това си правомощие може да издава задължителни разпореждания, включително и на правоохранителните органи за изпълнение задълженията им по чл. 418 НПК. Решението на въззивния съд е влязло в сила в частта, с което иска е уважен до размер 48 000 лв., поради което са преклудирани доводите, че Прокуратурата не отговаря.
Пред касационната инстанция, Прокуратурата развива тежа, че не е налице съизвършителство, защото бездействието на прокуратурата е различно деяние от извършеното убийство от А., от което са последвали вреди за ищцата. Прокуратурата отговаря по чл. 49 ЗЗД поради неупражнен надзор върху органите за издирване на осъдения и привеждането му в затвора за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Неупражняването на надзор, за което е установено задължение на Прокуратурата в чл. 416, ал.2 НПК и чл. 5 ЗИНЗС/, е противоправно бездействие. То е създало предпоставка за извършване на новото престъпление от осъдения – убийствата. Осъденият, като пряк причинител на убийствата, отговаря за виновно лично деяние, но той се е възползвал от бездействието на Прокуратурата и органите, на които тя е възлагала издирването му, за да извърши умишленото тежко престъпление. Така бездействието на прокуратурата е в причинна връзка с настъпилата вреда за ищцата от убийството на сина й, поради което е ангажирана и отговорността на Прокуратурата, като съпричинител. Както вече бе посочено съпричиняване е налице не само при съизвършителство, когато всички причинители участват в едно деяние, съставляващо деликт, а и когато единната вреда за пострадалия е причинена от няколко действия или бездействия, респективно от действие и бездействие на различни правни субекти, съставляващи деликти, които са взаимно свързани в единен процес. В съдебната практика на ВКС /Решение № 50051 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1822/2022 г., II г. о. и Решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр.д.№ 1144/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о./ се приема, че от значение за ангажиране на отговорността за непозволено увреждане са не само действията или бездействията, които превръщат една потенциална възможност в действителност (т.е. поведението, което пряко трансформира вероятността в обективен факт), но и тези действия или бездействия, които създават реална възможност за това, защото те са условието без което не би настъпил вредоносния резултат (т.нар. condition sine qua non). Отговорността за деликт не се изключва и когато деянието не е единствената причина за резултата, а вредата е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития.
При бездействието на длъжностни лица в структурата на Прокуратурата да приведат в изпълнение влязла в сила присъда в срока на абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1 НК, с която е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода”, по отношение на осъденото лице не се постига целта на наказанието - да бъде ограничена възможността на дееца да продължи престъпната си дейност. Това създава реална възможност осъденото лице с неприведена в изпълнение присъда да извърши друго престъпление и когато тази възможност е реализирана преди да е изтекла абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1 НК, бездействието на Прокуратурата (в качеството й на орган по ръководство и надзор) се явява елемент от веригата на причини и следствия, довела до настъпването на вреди в патримониума на лицето, увредено от такова друго престъпление.
С въззивното решение е прието, че тъй като вредата е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития и от поведението както на прекия причинител на убийството Р. Ж. А., така и от бездействието на Прокуратурата, следва в това производство да се разпредели обема отговорност между тях. Съдът е определил, че Р. А., който е прекият причинител с огнестрелно оръжие на смъртта на сина на ищцата носи отговорност в обем 70 %, а ответникът – Прокуратурата, която е възложител на работата на прокурора, натоварен нормативно с функциите по привеждане в изпълнение на присъдата „лишаване от свобода“, които не е изпълнила, отговаря в обем 30 %; Съдът е приел, че в тази хипотеза съдът следва да отчете комплексния характер на каузалния фактор и в настоящото производство по чл. 49 ЗЗД да определяне размера на сумата, предназначена за репариране на неимуществените вреди, отчитайки обема, в който всеки от причинителите е допринесъл за вредоносния резултат. Така е потвърдено решението в частта, в която иска е уважен до размер 48000 лв. / 30 % от 160000 лв./, а за разликата, искът по чл. 49 ЗЗД на майката на убития Б. Б. И. е отхвърлен
Предвид даденият отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, този извод на въззивния съд противоречи на чл. 53 ЗЗД и е неправилен, тъй като вредоносното събитие – убийството на сина на ищцата е причинено от действия на прекия причинител, условие за които е бездействието на прокуратурата, те са съпричинители по смисъла на чл. 53 ЗЗД и носят солидарна отговорност пред ищцата за възмездяване на претърпените от нея неимуществени вреди. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не следва да изследва съотношението между вината на съпричинителите и степента на съпричиняване от всеки от тях, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно и съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината между настоящия ответник и трети лица, съпричинители на вредоносния резултат и поради това солидарни длъжници е предмет на изследване в производство по иск по чл. 127 ЗЗД , където предмет на делото са вътрешните отношения между солидарните длъжници и вината на всеки от тях.
Предвид изложеното, прокуратурата, като солидарно отговорна носи отговорност за цялото вземане пред пострадалата ищца.
Доказани са посочените по-горе вреди за ищцата – убито е единственото й дете - синът й Б. Б. И., който е бил на 18 години. Тя го е отглеждала сама, живяла заедно с него, организирала е живота си така, че да бъде максимално време с него. Бил е обичливо дете, проявявал е жестове на внимание към майка си, бил е готов след като завърши училище, в което се е справял много добре и имал добри умения, да започне работа, за да й помага. Тя постоянно говорила за сина си и се гордеела с него. Ищцата била изключително трудолюбива, отзивчива и усмихната, а след загубата на сина си постоянно плачела и пушела, усамотявала се и се изолирала от колегите, които преди смъртта на сина си приемала, като семейство.
Заключенията, изготвени от комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, установяват въздействието на убийството на Б. върху здравето на ищцата и състоянието й. При съобщението за внезапната смъртта на сина й, С. Е. е преживяла остра стресова реакция с усложнени последици – протрахирани тревожно-депресивни симптоми, като понижено настроение, безсъние, липса на удоволствени преживявания и нежелание за общуване с околните и витална тъга. Смъртта на сина й, която е разтърсващо и бурно събитие с висок стресогенен потенциал, бележи динамика – свързано е с преживявания в психичен план, които се наблюдават и понастоящем и са засегнали емоционалното и хемодинамичното функциониране на ищцата. Констатирано е при С. Е. депресивно състояние с клинична характеристика на депресивен епизод – умерено тежък със соматични симптоми. По собствена преценка тя е пиемала успокоителни на билкова основа. Според в.л. Б., при разглеждане на делото пред въззивната инстанция, състоянието ищцата не е стабилно - наблюдава се изразен невротичен синдром от астеничен тип със значителни психо- соматични нарушения, което е свързано с високи нива на личностна и ситуативна тревожност, наличието на депресивен синдром в емоционалното състояние, в поведението, в отношението към себе си и към социалната среда. Наблюдава се тенденция за социална изолация, апатия, деструктивни мисли, наличие на тревожност, скованост, несигурност, вследствие на което се появяват затруднения при справяне с ежедневните ангажименти и социалните контакти.
При така доказаните вреди, съобразявайки и общественият критерий за справедливост, съдът намира, че следва да определи обезщетение в размер на 160 000 лв., от които са присъдени с влязлата в сила част на решението 48 000 лв. и с настоящото решение следва да се присъдят още 112 000 лв. Затова въззивното решение, с което е отменено решението на първата инстанция, в частта, с която иска е уважен за разликата над 48 000 лв. до 160 000 лв., ще се отмени, като вместо това и за тази разлика иска ще се уважи. Сумата е дължима ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.01.2018 г. За разликата над 160 000 лв. до пълния предявен размер 200 000 лв. иска е неоснователен. Затова ще се потвърди решението на въззивният съд, с което е потвърдено решението на първата инстанция, с което за разликата над 160 000 лв. иска е отхвърлен.
Съобразно този резултат, следва да се отмени възивното решение в частта, с която е отменено решението на първата инстанция в частта с която Прокуратурата осъдена да плати на основание чл. 38, ал.2 ЗА възнаграждение за първа инстанция за разликата над 1592,24 до присъдения размер от СГС - 5308,80 лв., т.е. следва да се присъди сумата 3716,56 лв. За въззивната инстанция е присъдено възнаграждение в размер на 3189 лв. За касационна инстанция, съдът съобразявайки сложността на казуса, доводите на Прокуратурата по претенцията на ищцата, това, че в тази фаза на процеса се разрешават само правни въпроси и не се събират доказателства, намира, че следва да присъди на основание чл. 38, ал.2 ЗА възнаграждение на адвокат Н. Н. Д. в размер на 6 000 лв. с включено ДДС за указаната безплатна правна помощ на С. Е. на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение ОТМЕНЯ въззивно решение № 106 от 30.01.2004 г. по гр.д. № 1048/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение 346/20.01.2023г. по гр.д. № 6411/21 по описа на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлен иска, предявен от С. В. Е. против Прокуратурата на Република България на основание чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. Б. И., във връзка с непривеждане в изпълнение на присъда с наказание „лишаване от свобода“ наложена на Р. Ж. А. за разликата над сумата 48000 лв. до 160 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 01.01.2018 г. и в частта, с която е намалено присъденото от първата инстанция възнаграждение на адвокат Н. Д. за указаната от него безплатна правна помощ за разликата над сумата 1592,24лв. с ДДС и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на С. В. Е., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], на основание чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. Б. И. на 0.01.2018 г., във връзка с непривеждане в изпълнение на присъда с наказание „лишаване от свобода“ наложена на Р. Ж. А. още сума в размер 112 000 лв. /т.е. ведно с присъдената сума 48000 лв. общо обезщетението е в размер 160000 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2018 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на адв. Н. Н. Д. от ШАК, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА възнаграждение в размер на още 3716,56 лв. за предоставената на С. В. Е. безплатна правна помощ пред въззивна инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 106 от 30.01.2004 г. по гр.д. № 1048/2023 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на адв. Н. Н. Д. от ШАК, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв възнаграждение в размер на 6000 лева с включен ДДС за предоставената на С. В. Е. безплатна правна помощ в производството пред касационната инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: