7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 491
София, 06.08. 2025 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков
Десислава Попколева
при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 4594 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 1686 от 3.04.2025 г. е допуснато по жалба на С. И. Ф., чрез пълномощника й адв. Г. Х., касационно обжалване на въззивно решение № 260297/14.05.2024 г. по в.гр.д. № 3052/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която като е отменено решение № 248172/18.10.2019 г., постановено по гр. д. № 73150/2018 г. по описа на Районен съд София относно режима на лични отношения на бащата А. Р. А. с детето А. А. А. е постановен следния режим на лични отношения: бащата А. Р. А. има право да вижда детето всяка последна събота от месеца за времето от 10,00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на майката С. И. Ф., или на посочено от нея пълнолетно лице.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като съдът не е преценил най-добрия интерес на детето, доколкото не е отчел личните качества на бащата, моралния му облик, липсата на близост, доверие и обич между детето и бащата в резултат на прекъснатия за дълъг период от време контакт помежду им, нежеланието на детето да поддържа отношения с рождения си баща. В открито съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.
Насрещната страна – А. Р. А., не е подал отговор на касационната жалба. Не се явява и не се предствалява в откритото съдебно заседание.
От заинтересованата страна ДСП С. – отдел „Закрила на детето“ е постъпил социален доклад, изготвен на базата на проведена среща-разговор с майката и детето, според който детето има изградена емоционална връзка с майка си, не помни точно преди колко години за последен път е виждало баща си и съобщава, че към настоящия момент не желае вижда баща си.
За да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска за определяне режим на лични отношения на бащата и детето и вместо него да определи такъв, при който бащата има право да вижда непълнолетното дете всяка последна събота от месеца от 10,00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на майката С. И. Ф., или на посочено от нея пълнолетно лице, въззивният съд е приел, че основно право на всяко дете е да има пълноценни контакти и с двамата си родители, независимо от това дали те са разделени, и да участва в семейния живот на всеки от тях, като родителите са длъжни да постигнат родителско сътрудничество по отношение на грижите, нуждите и възпитанието на детето, както и да съхранят връзката му с неотглеждащия родител, в случая - с бащата. Прието е за установено, че двамата родители по специфичен начин показват недостатъчна чувствителност към интересите и нуждите на детето си и поради това не са в състояние да му окажат адекватна подкрепа; родителите не общуват по въпросите, касаещи непълнолетното дете; връзката на детето с бащата е трайно нарушена, като детето е изградило отрицателно отношение към него и нежелание за контакти, а майката не е в състояние, по собствените си признания, да окаже нужното въздействие за промяна на това отношение на дъщеря си; отчуждението на детето към бащата е настъпило в резултат на различни обстоятелства, в това число на собственото му поведение, на негови прояви към майката, на които непълнолетното дете е ставало свидетел в миналото, както и на настоящото му неподходящо отношение, свързано с отправяне на обвинения към близките на майката, с което допълнително отблъсква детето от себе си. Кредитирайки заключението на съдебно психологическата експертиза, съдът е приел, че отчуждението на детето към бащата, доколкото не е резултат на активни действия на майката, не може да се определи като родителско отчуждение, но въпреки това е неполезно за детето и следва да бъде преодоляно по подходящ начин, като вещото лице е категорично за необходимостта от контакти на детето с бащата, като препоръчва същите да се осъществяват в ограничен обем и в присъствието на майката. При съобразяване на заявеното от страните при изслушването им, както и от детето при неговото изслушване, съдът е приел, че заявеното от майката има декларативен характер, но показва неспособността й да мотивира по подходящ начин дъщеря си за контакти с баща й, а последният пък не дооценява собствената си отговорност за липсата на желание у детето за каквито и да е контакти с него и не показва възможност да мотивира детето за общуване с него. Самото дете заявява нежелание да се вижда с баща си, като демонстрира привързаност към партньора на майка си. При тези данни, въззивният съд е приел, че непълнолетното дете се нуждае от пълноценни контакти с двамата си родители, като с оглед конкретните обстоятелства по делото, контактите на детето с бащата следва да се определят в ограничен обем и при защитни мерки докато бъдат възстановени доверието и отношенията помежду им, като не може да се предвиди колко време, респективно проведени контакта ще са необходими за това. Едва след създаване на емоционална и доверителна връзка дете-баща, би могло да се премине към режим на лични контакти, доближаващи се до обема, предвиден от законодателя в нормата на чл.59, ал.3 СК. Ето защо, съдът е приел, че следва да се определи ограничен режим на лични контакти, в присъствието на майката или на определено от нея и близко на детето пълнолетно лице, в който смисъл са и препоръките на вещото лице и по същество представлява подходяща защитна мярка в смисъла на чл.59, ал.8 СК и ще съдейства за възстановяване на отношенията на бащата с детето. Въззивният съд е приел, че на този етап е невъзможно определянето на преходен период или реализиране на определен брой контакти на бащата с детето в присъствието на майката или на посочено от нея пълнолетно лице, за да премине към по-разширен режим на лични отношения.
Касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос кои са обстоятелствата, имащи отношение към вземане на решение в най-добрия интерес на детето при определяне режима на личните отношения на детето с неупражняващия родителски права родител и служебно от състава на ВКС по въпроса за необходимостта от ясно, точно и адекватно на установените по делото обстоятелства предписание относно личните отношения на детето с неупражняващия родителските права родител, когато връзката между родител - дете е трайно нарушена и детето изпитва тревожност от срещата с него, за да се провери дали въззивният съд е дал разрешение в противоречие с разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г. и със съдебната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК- решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 6851/2014 г. на ІV г.о. и решение № 36 от 20.03.2015 г. по гр.д. № 4794/2014 г. на ІІІ г.о., както и служебно известната на настоящия състав практика на ВКС по въпросите – решения по гр.д. № 85/2021 г., по гр.д. № 1395/2020 г. и по гр.д. № 3794/2021 г., и трите на ІV г.о .
По повдигнатите въпроси е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, според която съдът, при вземане на решение за режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл.59, ал.4 СК и § 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г., доразвити и в многобройната практика на ВС и ВКС. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; неговите физически, психически и емоционални потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителя, за когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.
Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл.59, ал.3 СК, включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са неизчерпателно посочени в чл.59, ал.8 СК, когато това е необходимо. Съдът може да постанови осъществяването на личните отношения на определено място, както и в присъствието на определено лице, което ако не е конкретно посочено от него, да е достатъчно определяемо, като бъде ясно постановено и кой ще го определи. Сред мерките за закрила в семейна среда са осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите по проблеми, свързани с отглеждането и възпитанието и обучението на децата, социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; насочване към подходящи социални услуги в общността.
С оглед отговора на повдигнатите въпроси, настоящият състав на ВКС намира, че изложените от въззивния съд мотиви за необходимостта да се възстанови връзката баща-дете и доверието между родителите, както и нуждата те да положат усилия за това, се явяват само пожелателни с оглед определения от него режим на лични отношения, тъй като последният не би способствал за постигане на тези цели. В случая определеният режим не би бил ефективен и не би способствал за действителното възстановяване на отношенията на бащата с непълнолетното дете. Макар е да е констатирал обстоятелствата, че и двамата родители по специфичен начин показват недостатъчна чувствителност към интересите и нуждите на детето си и съответно не са в състояние да му окажат адекватна подкрепа; че последните не общуват по въпросите, касаещи непълнолетното им дете; че връзката на детето с бащата е трайно нарушена и последното има отрицателно отношение към него и нежелание за контакти, а майката не е в състояние, по собствените си признания, да окаже нужното въздействие на детето за промяна на това отношение, въззивният съд не е оценил нуждата от психологическа помощ на детето при възстановяване на контактите с неговия баща. Така определен режима на лични отношения- в присъствието на майката, или на посочено от нея пълнолетно лице, без участие на психолог или социален работник, не би могъл да окаже положителен резултат при възстановяване на контактите между бащата и детето, а би създал условия за конфликти между родителите относно мястото на провеждане на срещите и относно третото лице, което да присъства на тях. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че за ефективното възстановяване на личните отношения между непълнолетното дете и бащата, е необходимо през първите шест месеца, след влизане в сила на настоящото решение, контактите между тях да се осъществяват през три седмици, както следва: през първия месец – първата и четвъртата седмица, през втория месец – третата седмица, през третия месец - втората седмица, през четвъртия месец – първата и четвъртата седмица, през петия месец – третата седмица и през шестия месец – втората седмица, в събота от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на психолог или социален служител, определен от Дирекция „Социално подпомагане“ – С., на място, определено от ДСП, без участие на майката, като определените от съда дни от седмицата и часови интервали могат да бъдат променяни само при взаимно съгласие на страните и ДСП. През следващите шест месеца, бащата следва да осъществява срещи с непълнолетното дете всяка първа и трета събота от месеца от 12.00 ч. до 16.00 ч., както и на рождения ден на детето на 02.05.2026 г./почивен ден/ от 12.00 ч. до 16.00 ч., като срещите между двамата се осъществяват на подходящо място в [населено място], посочено от определения психолог или социален служител на Дирекция „Социално подпомагане“ – С., като през първия един час - от 12.00 ч. до 13.00 ч. – и в присъствието на последния. След изтичане на този едногодишен период, бащата следва да осъществява срещи с детето всяка първа и трета събота от месеца от 12.00 ч. до 17.00 ч., както и на К. – 26.12.2026 г. от 11.00 ч. до 16.00 ч. и на своя рожден ден - 14.02.2027 г. /почивен ден/ от 12.00 ч. до 18.00 ч., като взема детето и го връща в дома на майката. Определянето на обичайния режим на лични контакти, вкл. с преспиване и периоди на престой на детето при бащата по време на ваканциите, с оглед конкретно установените по делото обстоятелства, към настоящия момент, не би бил в интерес на непълнолетното дете.
Гореизложеното налага отмяна на въззивното решение на основание чл.293, ал.2 ГПК и постановяване на друго, с което да бъде определен посочения по-горе режим на лични отношения с включени защитни мерки за определен преходен период .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260297/14.05.2024 г., постановено по в.гр.д. № 3052/2020 г. по описа на Софийски градски съд, и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между бащата и непълнолетното дете:
През първите шест месеца, считано от датата на обявяване и влизане в сила на настоящото решение, бащата А. Р. А., ЕГН [ЕГН] да вижда непълнолетното дете А. А. А., ЕГН [ЕГН], през три седмици, както следва: през първия месец – първата и четвъртата седмица, през втория месец – третата седмица, през третия месец - втората седмица, през четвъртия месец – първата и четвъртата седмица, през петия месец – третата седмица и през шестия месец – втората седмица, в събота от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на психолог или социален служител, определен от Дирекция „Социално подпомагане“ – С., на място, определено от ДСП, без участие на майката. Определените от съда ден от седмицата и часови интервали могат да бъдат променяни само при взаимно съгласие на страните и ДСП.
През следващите шест месеца бащата А. Р. А., ЕГН [ЕГН] да вижда непълнолетното дете А. А. А., ЕГН [ЕГН], всяка първа и трета събота от месеца от 12.00 ч. до 16.00 ч., както и на рождения ден на детето на 02.05.2026 г./почивен ден/ от 12.00 ч. до 16.00 ч., като срещите между двамата се осъществяват на подходящо място в [населено място], посочено от ангажирания със случая психолог или социален служител от Дирекция „Социално подпомагане“ – С., като в периода от 12.00 ч. до 13.00 ч. – и в присъствието на последния.
След изтичане на посочения едногодишен период, бащата А. Р. А., ЕГН [ЕГН] да вижда непълнолетното дете А. А. А., ЕГН [ЕГН], всяка първа и трета събота от месеца от 12.00 ч. до 17.00 ч., както и на К. – 26.12.2026 г. от 11.00 ч. до 16.00 ч. и на рождения ден на бащата - 14.02.2027 г. /почивен ден/ от 12.00 ч. до 18.00 ч., като взема детето и го връща в дома на майката.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: