Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на И. Г. П. и Т. А. П. за допълване на Определение № 2887 от 02.06.2026 г., постановено по настоящото гр. д. № 392/2026 г. на ВКС в частта за разноските, чрез присъждане по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокатско възнаграждение на пълномощника на молителите адв. К.-Н..
Насрещната страна Й. Д. П., чрез адв. М., оспорва молбата като поддържа, че от представения по делото договор за правна защита не може да бъде установено основанието, на което процесуалният представител е предоставил безплатна правна помощ на ищците П. и по същество оспорват наличието на такова.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд констатира, че по така поставения с отговора на молбата по чл. 248 ГПК въпрос, дали съдът има право на преценка за наличие на основанията за безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв, или това е изцяло предоставено на преценката на страните по договора за правна защита и съдействие, е образувано и към момента висящо тълкувателно дело № 3/ 2025 г. на ОСГТК на ВКС, поради противоречивото му решаване от съдилищата. С оглед на това, настоящото касационно производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по посоченото дело.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, на основание чл. 229, ал.1, т.4 вр. чл. 292 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по настоящото гр. д. № 392/2026 г. на ВКС, ІІІ г.о., до приемане на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.