№ 176
София, 07.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
с участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2620/ 2015 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 351 от 10.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 219/ 8.05.2013 г. по гр.д.№ 756/2012 г. на окръжен съд П., потвърдено с решение № 798/ 15.12.2014 г. по гр.д.№ 1283/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд. Обжалването е допуснато с оглед проверка за допустимостта на производството, тъй като ответникът по делото е придобил процесния имот при висящност на спора за собствеността на имота и правата му са обусловени от изхода на този спор.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на един магазин в [населено място], който първоначално е придобит от [фирма] / в несъстоятелност/, а след това дружеството го продало на Г. Д. Г. и Е. Р. Г.. Между страните по тази сделка е налице висящ спор за действителността на продажбата, като в хода на делото спорното право е било прехвърлено на третото лице Р. И..
[фирма] / в несъстоятелност/ е предявила отделни искове за ревандикация както срещу своите непосредствени съконтрахенти- Г. Г. и Е. Г., така и срещу третото лице Р. И.- последен приобретател на имота. Първо по време е поставено решението срещу Р. И., като ревандикационният иск срещу него е отхвърлен.
Към момента на подаване на касационната жалба делото на „Л.” срещу Г. Г. и Е. Г. е било висящо, което е обусловило допускане на жалбата да разглеждане с оглед проверка за допустимостта на производството срещу Р. И. предвид хипотезата на чл.226, ал.3 ГПК.
С влязло в сила решение № 33 от 2.07.2015 г. по гр.д.№ 3903/ 2014 г. на ВКС, 1 г.о. искът на [фирма] / в несъстоятелност/ срещу Г. Г. и Е. Г. е отхвърлен, като е прието, че макар и договорът, с който са закупили имота да е нищожен, те са станали собственици по давност. Това решение разпростира действието си и спрямо Р. И. по силата на чл.226, ал.3 ГПК, тъй като той е придобил имота при висящност на спора, който има за предмет правото на собственост на неговите праводатели. Съгласно чл.226, ал.3 ГПК влязлото в сила решение по този спор съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. В отношенията между [фирма] / в несъстоятелност/ и Р. И. последният се легитимира като собственик, с оглед признаване качеството на собственици и на неговите праводатели. Спорът между [фирма] / в несъстоятелност/ и Г. Г. и Е. Г. относно собствеността на процесния магазин е разрешен в полза на Г., а това означава в полза и на техния правоприемник, тъй като правоприемството е настъпило при висящност на първия спор. Налице е пълна идентичност както относно страните, така и по предмет и основание, поради което разрешаването на спора между [фирма] и Г. е пречка да се повдига същия спор и с Р. И., поради което второто заведено дело е недопустимо и следва да се прекрати, като постановените по него решения на първоинстанционния и на въззивния съд следва да се обезсилят на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение № 798/ 15.12.2014 г. по гр.д.№ 1283/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него решение № 219/ 8.05.2013 г. по гр.д.№ 756/2012 г. на окръжен съд П..
Прекратява производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: