Върховен касационен съд

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 1627 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по искова молба на А. А. Д. с ЕГН [ЕГН], лично и в качеството си на ЕТ ДОНЕВА 51 – АНКА ДОНЕВА с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу ЛЕНО АД с ЕИК[ЕИК] за прогласяване на нищожност на арбитражно решение от 12.09.2023 г. по арбитражно дело № 74/2023 г. на АС при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД, с което е осъдена да заплати на ответника суми в общ размер на 162 828, 89 лв. по договор за „бизнес кредит“ от 05.02.2021 г., на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА. В исковата молба са изложени подробни доводи относно това, че ищцата е сключила договора за кредит в качеството си на потребител по смисъла на ЗЗП и следва да се ползва от съответната законова защита, макар че за нуждите на кредитирането, без да разбира последиците от този акт и без да изяви съзнателна воля, в резултат от поредица заблуждаващи действия от представителите на ЛЕНО АД, конкретно изброени, дни преди сключване на договора за кредит формално е била регистрирана като ЕТ. В подкрепа на доводите си твърди, че договорът е сключен изцяло с оглед личните потребителски нужди на ищцата - за да погаси задължения по предходен договор за кредит, изтеглен в качеството й на физическо лице, като не е получила никаква част от сумата по отпуснатия кредит, която да използва за търговска дейност, а и такава дейност поначало не е осъществявала и не осъществява. С оглед горното и предвид императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК вр. § 13, т. 1 от ДРЗЗП моли да бъде прието, че спорът относно неизпълнението на договора е неарбитрируем и постановеното по него арбитражно решение е нищожно. Претендира разноски.
Ответникът по исковата молба – ЛЕНО АД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, с депозирания в срок писмен отговор оспорва исковата молба и всички твърдения относно фактите, при които А. А. Д. се е регистрирала като ЕТ. Изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 ГПК, ограничаващи валидността на арбитражното споразумение, тъй като ЕТ ДОНЕВА 51 – АНКА ДОНЕВА няма качество на потребител, а сключеният между страните договор представлява двустранна търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ. Излага подробни съображения в подкрепа на защитната си теза (вкл. че се е снабдил с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение за други вземания по същия договор за кредит, срещу която длъжникът не е възразил и съответно оспорванията относно действителността на договора или отделни негови клаузи са преклудирани), въз основа на които моли да се приеме, че спорът по арб. дело № 74/2023 г. на Арбитражен съд при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД е арбитрируем, а постановеното по него решение – валидно, поради което и искът по чл. 47, ал. 2 ЗМТА следва да се отхвърли, с присъждане на сторените от ответника разноски.
С оглед отговора на исковата молба ищцата представя писмено становище, с което оспорва доводите на ответника и в тази връзка развива допълнителни аргументи за основателността на исковата претенция, като поддържа, че в случая от значение са не наименованието на договора („за бизнес кредит“) или качеството на кредитополучателя като ЕТ, а неговият предмет и целен резултат. Заявява и възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Преди първото публично съдебно заседание ищцата, чрез нови пълномощници, е депозирала молба за отказ от предявения иск. Съдът е приел, че молбата не е редовна от външна страна и не изразява по категоричен начин воля за десезиране на съда по конкретното дело, като в предоставения срок за изразяване на ясната воля на ищцата във връзка с посоченото разпореждане с предмета на спора, молбата за отказ от иска е и оттеглена.
В проведеното публично съдебно заседание и в представените писмени бележки страните са изразили подробни становища по спорните въпроси относно допустимостта и основателността на иска.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение приема следното:
Исковата молба е предявена от надлежна страна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и поради това е допустима. Допълнително наведените от ответника възражения за недопустимост на исковото производство съдът счита за неоснователни, по следните съображения: Трайноустановена е практиката на Върховния касационен съд, споделяна и от настоящия съдебен състав, че молбата за оттегляне или отказ от иска е оттегляема до момента, в който съдът постанови определението си за прекратяване на производството по делото на основание чл. 232, респ. чл. 233 ГПК. В този смисъл например са: определение № 810 от 17.10.2011 г. по т. д. № 650/2011 г. на ІІ т. о., определение № 804/07.12.2012 г. по ч. т. д. № 644/2012 г. на І т. о., определение № 249 от 10.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2116/2017 г. на ІІІ г. о., решение № 121 от 13.07.2017 г. по т. д. № 145/2017 г. на І т. о., определение № 50488 от 02.12.2022 г. по ч. т. д. № 1389/2022 г. на ІІ т. о., определение № 4373 от 14.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4469/2022 г. на ІІІ г. о., решение № 50036 от 08.08.2023 г. по т. д. № 1640/2022 г. на ІІ т. о. и др. Посоченото от ответника определение на ВКС, ГК от 2011 г. представлява изолирана съдебна практика, която се намира в противоречие със становището на съда, изразено в цитираните съдебни актове. Предвид горното и с оглед осъществените по делото от страна на ищцата процесуални действия настоящият съдебен състав не е надлежно десезиран от разрешаването на спора и дължи произнасяне по съществото му. Не представлява процесуална пречка за разглеждане на делото и постигането на извънсъдебна спогодба по уреждане на отношенията във връзка с договора за кредит, която не е скрепена с адресирани до съда волеизявления на страните за прекратяване на исковото производство. Неотносими към допустимостта на иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, с оглед неговия предмет, са обстоятелствата за наличие на влязла в сила заповед за изпълнение относно падежирали вноски за главница и договорна лихва по договора за кредит, във връзка с която настоящата ищца не е направила възражения, вкл. с оглед качеството й на потребител. Извън това следва да се посочи, че с оглед практиката на СЕС потребителската защита не е ограничена от типичните преклузии по ГПК, доколкото за нищожността на договора, страна по който е потребител, или на отделни негови клаузи съдът е длъжен да следи служебно, а потребителят може да се позове на тази нищожност както в случаите, когато е изпълнил доброволно задълженията си съобразно договора, така и по време на принудителното изпълнение.
Разгледана по същество, исковата молба се преценява като основателна, поради следните мотиви:
С изменението на чл. 19, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./ изрично се изключи възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по материалноправен спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като едновременно с това бе създадена и новата ал. 2 на чл. 47 ЗМТА, според която арбитражни решения, постановени по спорове, чийто предмет не подлежи на арбитраж по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК, са нищожни.
С оглед горното основният спорен въпрос между страните е дали ищцата – ответник в производството по арбитражно дело № 74/2023 г. на АС при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД, е имала качество на потребител при сключване на Договор за бизнес кредит с кл. № 6924 от 05.02.2021 г., доколкото го е подписала в качеството си на ЕТ ДОНЕВА 51 – АНКА ДОНЕВА.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и данните в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищцата е регистрирана като ЕТ на 28.01.2021 г., броени дни преди сключването на договора за кредит с включена в същия алтернативна арбитражна клауза, предвиждаща, че споровете между страните могат да се разрешават и чрез арбитраж, при изрично посочена компетентност на Арбитражния съд при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД. От съдържанието на договора за „бизнес кредит“ е видно, че част от кредита се отпуска за покриване на таксите на ЛЕНО АД за юридическо и административно обслужване, като се удържа (усвоява) директно от кредитора, друга част се удържа от кредитора за покриване и погасяване на задължения на А. Д. и Д. Д. за връщане на безлихвен паричен заем, отпуснат във връзка с Писмо - намерение за отпускане на кредит, обезпечен с ипотека (т. е. процесния). След надлежно учредяване на обезпеченията (първа по ред договорна ипотека и др.) кредиторът отпуска 23 264.94 евро с цел погасяване на задължения на А. Д. по друг договор за кредит, обезпечен с ипотека, и заличаването на последната, която сума се превежда на съответно посочено трето лице. Предвижда се също, че след изпълнение на всички поставени условия остатъкът от кредита ще бъде преведен по банков път на кредитополучателя (такъв остатък обаче липсва – всички суми са послужили за погасяване на стари задължения на физическото лице и за задължения във връзка със сключването на договора за кредит). Следователно никаква част от така предоставения кредит не е била предназначена и не е послужила за осъществяване на търговската дейност на ищцата като ЕТ, като освен това по делото няма каквито и да било данни, че ищцата - пенсионер на 70 години, към момента на сключване на договора, преди това или по-късно е извършвала подобна дейност. Формалната регистрация на А. Д. като ЕТ (вероятно извършена за нуждите на кредитирането и с цел заобикаляне на императивните разпоредби за защита на потребителите), посочването на това нейно качество при сключването на договора за кредит, както и наименованието на договора („за бизнес кредит“) не са достатъчни да обусловят извода, че не се касае за договор, сключен с потребител. Съгласно решение на СЕС от 08.06.2023 г. по дело С-570/21 и цитираните в него съдебни актове, разпоредби и съображения от правото на Съюза, „потребител“ означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, като в определението за „потребител“ следва да се включват и тези физически лица, които са сключили договори с двойна цел, когато търговската цел е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на договора.
Следователно задължителната практика на Съда на Европейския съюз възприема широкото тълкуване на понятието „потребител“, като отдава значение на предназначението на кредита и на това, за какви цели и нужди същият ще се използва – за стопанска или за нестопанска дейност, както и на съотношението между двете, ако целите са смесени. В конкретния случай се установява, че т. нар. „договор за бизнес кредит“ е сключен изцяло с оглед погасяването на задължения на А. Д. по предходен договор за потребителски кредит и на същата не са били предоставени парични средства за други нужди.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че ищцата е сключила обсъждания договор за кредит като потребител, вкл. по смисъла на националния закон (ЗЗП). Ето защо намира, че с атакуваното арбитражно решение на АС при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД, постановено на основание договор за „бизнес кредит“ от 05.02.2021 г. и съдържащата се в него арбитражна клауза, е разрешен неарбитрируем спор, поради което и съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, вр. чл. 19, ал. 1 ГПК същото е нищожно.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса от 6 513,16 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата, която е била представлявана безплатно, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в размер на 5 740 лв. с включен ДДС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО, на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, арбитражно решение от 12.09.2023 г. по арбитражно дело № 74/2023 г. на АС при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД.
ОСЪЖДА ЛЕНО АД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, сумата от 6 513.16 лв., представляваща дължимата за производството държавна такса.
ОСЪЖДА ЛЕНО АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. А. З. Д. от САК с л. № [ЕГН] сумата от 5 740 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на А. А. Д..
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: