Върховен касационен съд

Съдебен акт

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4515

София, 24.09.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и петата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2538 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета К. К., чрез адв. Д. С., против решение № 86 от 7 март 2025 г., постановено по в.гр.д. № 76/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 342 от 1 октомври 2024 г., постановено по гр.д. № 378/2024 г. на Районен съд – Велинград, с което е прието за установено, че [община] дължи на адв. Г. Х. Б. сумата от 6844,31 лева дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на [община] по ч.гр.д. № 3/2014 г. по описа на Районен съд – Велинград, определено с решение № 538/13.12.2023 г. на Адвокатски съвет [населено място], ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 174/2024 г. по описа на Районен съд – Велинград.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно. Въззивният съд не обсъдил всички факти и обстоятелства по делото и неправилно тълкувал закона. Исковата претенция била недоказана както по основание, така и по размер. Решението на адвокатската колегия относно определения размер на адвокатско възнаграждение не можело да обвърже общината, която не е участвала в приемането му. По делото следвало да се приложи решението на СЕС по дело С-438/22 г., според което при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. Неправилно съдът приел, че искането на общината за прилагане на цитираната съдебна практика на СЕС е преклудирано; съдът следвало да е запознат със задължителната съдебна практика, а позоваването на нея от страната не било обвързано от преклузия. Според касатора сумата, която адв. Б. искал за осъществената от него правна защита, била прекомерна за извършените от него действия. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Г. Х. Б., чрез адв. С. С., в отговор излага становище за неоснователност на жалбата.
По делото е установено, че на 04.02.2019 г. между кмета на [община] д-р К. К. и адвокат Б. е сключен писмен договор за представителство по пълномощие по чл. 33, вр. чл. 32, т. 1 ГПК, вр. чл. 286 ЗЗД (с наименование пълномощно), по силата на което кметът на [община] упълномощава адв. Б. с права да осъществява процесуално представителство в производството по ч.гр.д. № 3/2014г. по описа на Районен съд – Велинград, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключването му във всички съдебни инстанции, включително и с права по чл. 34, ал. 1, 3 и 4 ГПК. До приключване на производството по процесното дело пълномощното не е оттеглено от страна на доверителя, нито е налице прекратяване на представителството на адвоката по реда на чл. 36 ГПК. Между страните е безспорно, че помежду им няма сключен писмен договор за правна защита и съдействие по процесното дело с уговорено при условията на чл. 36, ал. 1 и 2 ЗАдв възнаграждение в полза на адвокат Б., нито адвокатско възнаграждение е уговорено устно.
Към датата на упълномощаването на адвоката по процесното ч.гр.д.№ 3/2014 г. по описа на Районен съд – Велинград е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която заповедният съд е разпоредил длъжникът [община] да заплати на кредитора „Еко-Т.“ ЕООД клон София, главница от 409175,76 лева, законна лихва от 06.01.2014 г. до окончателното плащане на вземането и разноски от 8183,52 лева за внесена държавна такса, представляваща неплатена дължима сума по 15 фактури за периода 01.11.-30.11.2013 г. и по нотариално заверен договор за обществена поръчка от 16.02.2009 г. Три дни след упълномощаването, от адв. Б. е депозирана писмена молба с искане до заповедния съд да обезсили издадените в полза на заявителя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като в молбата са изложени редица възражения. Молбата е оставена без движение с указания, в изпълнение на които адв. Б. е подал допълнителна молба. Накрая с разпореждане от 23.04.2019 г. заповедният съд е оставил молбата без разглеждане. Това разпореждане е обжалвано от пълномощника адв. Б. и частната му жалба е уважена от въззивния съд, който е отменил разпореждането и е върнал делото на районния съд. Последвало е постановяване на определение от 10.07.2019 г., с което заповедният съд е отхвърлил молбата за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Въпреки че заповедният съд е постановил, че актът му не подлежи на обжалване, адв. Б. е депозирал частна жалба срещу него, която е върната с разпореждане от 25.09.2019 г. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от адв. Б., изпратена по компетентност на Окръжен съд – Пазарджик. Междувременно в Окръжен съд – Пазарджик е постъпила писмена молба от 04.12.2019 г., подадена от кмета на [община], с която недвусмислено се заявява, че се оттегля подадената от адв. Б. частна жалба и изрично е поискано производството по нея да бъде прекратено. Въз основа на постъпилата молба с определение от 06.12.2019 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 847/2019г., съдът е върнал частната жалба. Това определение е влязло в законна сила като необжалвано на 23.12.2019 г.
Изяснява се, че с двустранно подписано писмено споразумение от 10.12.2019 г., сключено между „Еко Т.“ ЕООД и [община], е постигнато съгласие по уреждане на паричните вземания на дружеството срещу общината. Страните са се споразумели дружеството да се откаже от сумата от 500000 лева с включен ДДС – част от общия размер на задължението, възлизащ на 9354 470 лева, което общината има към дружеството по инициираните заповедни производства пред Районен съд – Велинград и образувани изпълнителни дела. От своя страна, [община] се е задължила да оттегли своите въззивни жалби и въззивни частни жалби, между които и въззивната частна жалба по ч.гр.д. № 3/2014 г. по описа на Районен съд – Велинград, срещу задължение на дружеството да не претендира от общината никакви съдебно-деловодни разноски и адвокатски възнаграждения по тези дела.
По делото се установява, че адв. Б. е отправил искане до Адвокатски съвет – П. за определяне на възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв по ч.гр.д.№ 3/2014 г. по описа на Районен съд – Велинград поради липса на уговорено между страните възнаграждение за адвоката. Адвокатският съвет е постановил решение № 538 по протокол № 29 от заседание от 13.12.2023 г., с което е определил на основание чл. 36, ал. 3 ЗАдв адвокатско възнаграждение на адв. Б. в размер на 6844,31 лева с включен ДДС за осъщественото от него процесуално представителство и защита по посоченото дело, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., при материален интерес за определянето му от 208679,64 лева, представляващ половината от заявения материален интерес по делото от 417359,28 лева. Решението на адвокатския съвет не е обжалвано от заинтересованите страни в законния срок и е влязло в сила. Въз основа на това решение адв. Б. е инициирал заповедно производство по чл. 410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която своевременно е подадено възражение и се води производството по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съдът е приел, че сключеното между страните редовно пълномощно е възпроизвело правното си действие и въз основа на него пълномощникът е предприел фактически и правни действия по ефективна правна защита на правата и интересите на представлявания от него длъжник [община] в заповедното производство. Доколкото страните не са се уговорили писмено или устно за заплащане на конкретно адвокатско възнаграждение за положения труд, е осъществена законната предпоставка по чл. 36, ал. 3 ЗАдв за адв. Б., като адвокат от Адвокатска колегия – П., да инициира производство пред Адвокатски съвет – П., който да определи такова възнаграждение. Решението на адвокатския съвет, с което е определено възнаграждение в размер на 6844,31 лева с ДДС, не е обжалвано от [община] по предвидения за това ред пред Висшия адвокатски съвет. Съдът е приел, че упълномощеният адвокат в заповедното производство е предприел незабавно всички възможни и необходими фактически и правни действия с цел да постигне изгоден и благоприятен за представлявания правен резултат. Всички искания от пълномощника са били направени в съответните процесуални срокове и със задълбочена аргументация, при добросъвестно упражняване от адвоката на учредените му от клиента процесуални права и със знанието на последния. Факт е, че производството е завършило по начин, независещ от пълномощника, а именно след намесата на упълномощителя [община]. Счетено е, че независимо от това, като краен резултат от осъщественото процесуално представителство и предприетите процесуални действия от адв. Б., е постигнат благоприятен и в полза на общината изход, доколкото в резултат на инициирането от пълномощника производства и произнасянията на заповедния съд и на Окръжен съд – Пазарджик е станало известно на кредитора „Еко-Т.“ ЕООД, че съществува реална процесуална възможност и вероятност за евентуално обезсилване на издадените в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист поради допуснат съществен процесуален порок в производството по издаването им, и то не само по процесното заповедно производство, а и по останалите заповедни производства, описани в споразумението от 10.12.2019 г. Въззивният съд е приел, че това е било основен мотив на дружеството кредитор да ограничи евентуални вредоносни последици, съгласявайки се да опрости част от дълга на общината срещу задължението на общината да оттегли всички предприети от нея оспорвания и така да могат безпрепятствено да продължат изпълнителните действия по принудително събиране на вземанията на дружеството, в случай че общината не изплати извънсъдебно дълга съгласно условията на споразумението. Следователно интересите на общината са защитени в голяма степен благодарение на активната професионална и правна работа и действия на пълномощника й. Липсват доказателства, че тези действия не са в интерес на общината, каквито твърдения е изложила.
Относно размера на определеното възнаграждение съдът е посочил, че съгласно съдебната практика същото може да се редуцира като прекомерно и необосновано в хипотеза, когато ответникът е направил изрично възражение в тази насока с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК и са налице условията на закона. Съдът е приел, че в случая нито в отговора на исковата молба, нито в първото по делото заседание пред първата инстанция няма изложени от [община] такива доводи. Ответникът не оспорва начина и механизма на определяне на адвокатското възнаграждение от адвокатския съвет, като признава действието на Наредба № 1/2004 г. в отношенията между страните. Едва в писменото становище на общината за първи път се прави възражение за приложимост на решението на СЕС по дело С-438/2022 г. Затова според съда такова възражение е преклудирано и не може да бъде обсъждано. Дори да се приеме, че въззивният съд следи служебно за неприложимостта на Наредба № 1/2004 г. и без страната изрично да се позовава на това, няма основание за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, което не е прекомерно, нито е несъобразено с фактическата и правна сложност на спора, нито е несъответно на защитавания материален интерес в заповедното производство. Няма и налице данни и доказателства за упражняване на процесуалните права от пълномощника адв. Б. против интересите на упълномощителя. Действията на адвоката са реални, своевременно извършени и са постигнали положителен за представлявания ефект в чисто правен и финансов аспект.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по уточнения въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими и допустими доказателства, както и всички наведени от страната доводи и възражения, за преценка на твърдението за допуснато противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 50169, постановено по гр.д. № 2939/2021 г. по описа на ІІІ г.о., ВКС.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 69,91 евро.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 86 от 7 март 2025 г., постановено по в.гр.д. № 76/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
УКАЗВА на [община] в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката за държавни такси на ВКС сума от 69,91 евро, като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: