Върховен касационен съд

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 705

гр.София,29.10. 2010 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА
Т. Г.

при участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1744 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Н., Е. К. П. и С. К. Н. срещу решение № 266 от 14.07.2009 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 677 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 1627 от 03.04.2008 г. по гр.д.№ 717 от 2007 г. на Благоевградския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу А. Т. Т. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване на владението на Г. Н., Е. П. и С. Н. върху 1/6 ид.ч. от 480/857 ид.ч. от поземлен имот № 04279.615.183 по кадастралната карта на гр.Благоевград, одобрена със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на И. директор на АК, с административен адрес: гр.Благоевград, ул.Менча Кърничева” № 39.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Ответницата А. Т. Т. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди доводите на страните по наведените в жалбата касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 360 от 28.04.2010 г. по настоящото дело.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент на придобивната давност при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение/, настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива, ако недобросъвестният владелец е владял имота в продължение на повече от 10 години. Релевантно за придобиването на право на собственост върху недвижим имот на това основание е не самото държане на имота, а владението върху този имот, тоест осъществяването на фактическа власт върху имота лично или чрез другиго с намерение да се свои. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Съгласно чл.84 от ЗС във връзка с чл.116 от ЗЗД, давностният срок на владение се прекъсва само с определени, изрично посочени от закона действия. Едно от тях е предявяване на иск за спорния имот от собственика /чл.116, ал.1, б.”б” от ГПК/. За да доведе предявяването на такъв иск до прекъсване на давностния срок и съответно до смущаване /обезпокояване/ на владението върху имота, искът следва да е бил предявен за установяване на собствеността или за ревандикиране на същия имот или същата ид.ч. от този имот. Предявяването на иск за собственост върху опредЕ. ид.ч. от имота, не може да прекъсне и не прекъсва давностния срок на владение върху друга идеална част от този имот, притежавана от лица, които не са предявили иск за собственост. Поради това владението на идеална част от сънаследствен имот при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение, не се прекъсва /остава необезпокоявано/ по отношение на идеалната част на сънаследниците, които не са оспорили по съдебен ред правата на владелеца.

С оглед на този отговор на поставения по делото правен въпрос, правилно е приетото в обжалваното решение, че решението по гр.д.№ 238 от 1996 г. на Благоевградския районен съд, водено от други сънаследници срещу същата ответница, няма сила на присъдено нещо по настоящия спор и съответно не прекъсва владението на ответницата върху ид.ч. от имота, притежавана от сънаследници, които не са били страна по горепосоченото гражданско дело.
Постановеното от съда решение обаче е неправилно поради следното: Безспорно установено е по делото, че процесният имот е бил собственост на Д. /Мите/ А. Б., починал през 1963 г., а ответницата А. Т. е установила фактическа власт върху този имот след смъртта на собственика. Действително, съгласно чл.69, ал.1 от ЗС, когато едно лице упражнява фактическа власт върху имота, счита се, че го владее за себе си. Когато обаче основанието за установяване на владение върху един имот е наследяване от бившия собственик на имота /какъвто е и настоящия случай- А. Т. е внучка на Д. Б./, презумпцията на чл.69, ал.1 от ЗС не се прилага и наследникът, който упражнява фактическа власт върху наследствения имот, следва да извърши действия, отричащи правото на останалите наследници /да манифестира пред тях своето намерение да свои имота/, които да достигнат до тях.
В конкретния случай не е доказано ответницата А. Т. да е довела до знанието на всички сънаследници на Б. намерението си да свои целия наследствен имот. Снабдяването с нотариален акт за собственост по давностно владение през 1990 г. действително обективира такова нейно намерение. Няма доказателства обаче това нейно намерение да е доведено до знанието на останалите сънаследници. Вписването на нотариалния акт за признаване на собственост по давностно владение не е действие за довеждане на намерението да се свои имота до знанието на останалите сънаследници, тъй като вписването няма такова действие: Действието на вписванията на нотариалните актове е уредено в ЗС и в Правилника за вписванията. Съгласно чл.113 от ЗС поредността на вписването на нотариалните актове за учредяване или прехвърляне на права върху недвижими имоти е от значение само при конкуренция между права на лица, които са придобили един и същ имот от същия собственик по различно време, какъвто не е случая на придобиване по давност на право на собственост от сънаследник върху наследствен имот. Действително, съгласно чл.1 от ПВ, вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в този правилник- чрез подреждане на подлежащите за вписване актове в достъпни за гражданите книги /чл.7 от ПВ/ и възможност гражданите да правят справки по тези книги /съгласно чл.42 от ПВ/. За гражданите /в случая останалите наследници на собственика Б./ обаче не съществува задължение да следят за съдържанието на книгите за вписване, нито в закона е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове. Поради това вписването на нотариалния акт, издаден на основание давностно владение в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот, не е действие на довеждане до знанието на останалите сънаследници на имота на намерението на владелеца-сънаследник да свои целия имот.
С оглед на това следва да се приеме, че ответницата не е доказала да е отблъснала владението на ищците върху притежаваните от тях по наследство ид.ч. от процесния имот и съответно не е придобила по давност правото на собственост върху тези идеални части от имота.
Поради гореизложеното, ищците като наследници на едно от шестте деца на бившия собственик на имота М. /Димитър/ Б.- С. Д. Н. са собственици към настоящия момент на 1/6 ид.ч. от този имот, поради което искът им за собственост върху тази ид.ч. от имота е основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора и на основание чл.81 във връзка с чл.78 от ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените от тях разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 996,25 лв. /214,25 лв. държавна такса за завеждане на делото, 108 лв. държавна такса за въззивна жалба, 134 лв. държавна такса по касационната жалба, 200 лв. адвокатско възнаграждение и 340 лв. възнаграждения за вещи лица/.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 266 от 14.07.2009 г. на Благоевградския окръжен съд по в.гр.д.№ 677 от 2008 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на А. Т. Т.- ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Благоевград, бул.”Кирил и М.” № 12, вх.Б, ет.2, ап.6, че С. К. Н.- ЕГН xxxxxxxxxx, Е. К. П.- ЕГН xxxxxxxxxx и Г. К. Н.- ЕГН xxxxxxxxxx и тримата с адрес за призоваване: гр.Благоевград, ж.к.”Еленово”, бл.201, вх.Г, ет.1, ап.1 са собственици общо на 1/6 ид.ч. от 480/857 ид.ч. от ПИ с идентификационен № 04279.615.183 с трайно предназначение- урбанизирана територия и начин на трайно ползване за паркинг по кадастралната карта на гр.Благоевград, одобрена със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на И. директор на АК с административен адрес: гр.Благоевград, ул.”Менча Кърничева” № 39 и
ОСЪЖДА А. Т. Т. с горепосочения адрес да предаде на С. К. Н., Е. К. П. и Г. К. Н. гореописания имот, както и да им заплати на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 996,25 лв. /деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.