Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев ч. гр. дело № 2776 по описа за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. В. К., чрез адв. Д. К., срещу определение № 1135 от 06.04.2026 г. по в. ч. гр. д. № 552/2026 г. на Апелативен съд – София. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане № 27978 от 03.11.2025 г. по гр. д. № 2965/2022 г. на Софийски градски съд, с което е върната въззивната жалба на К. срещу постановеното решение по гр. д. № 2965/2022 г. на Софийски районен съд и е оставена без разглеждане молба по чл. 248 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси:
1. Редовно ли е връчване на съобщение/призовка при собственоръчна корекция на датата от страна на призовкар, извършена без знанието на процесуалния представител (адвокат), който вече е отбелязал дата на получаване?
2. Следва ли въззивният съд да укаже на първоинстанционния съд да се произнесе по искането по чл. 64 ГПК, след като приключи обжалването на разпореждането, с което се връща въззивна жалба поради изтекъл за съда срок за депозиране на такава?
3. Налице е ограничаване правото на защита на страната, когато призовкарят не е уведомил процесуалния й представител за корекции, които е нанесъл впоследствие върху въведената срещу подпис от адвоката дата на връчване и е отчел документа в съда с коригираната от него дата?
4. Следва ли призовкарят да удостовери уведомяване на страната/нейния процесуален представител за нанесени от него корекции в датата на връчване на съобщения, преди да отчете последните в съда като връчени на коригираната от него дата?
5. Следва ли призовкарят да направи преценка за относими и непреодолими обстоятелства, за да отчете едно съобщение като невръчено поради заболяване на малолетно дете на адвоката, чийто адрес посещава, или да отчете същото като връчено на единствената дата, на която е посетил този адрес, без да съобщава на страната/нейния процесуален представител, че е изпълнил последното, както и без да съобщава на съда при поискване на обяснение по какви причини адвокатът е отказал получаване на датата на посещението?
6. Има ли задължение съдът за съвкупна преценка при съмнение за редовност?
7. При спорно връчване следва ли съдът първо да установи дали срокът изобщо е започнал да тече?
8. Длъжен ли е съдът, който е сезиран с искане по чл. 64 ГПК при условията на евентуалност в хода на обжалване на разпореждане за връщане на въззивна жалба, да отрази какъв е редът за произнасяне по искането и респективно – по жалбата, преди да администрира последната?
Във връзка с въпросите се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това се твърди противоречие на обжалваното определение с определение № 278/2013 г. по ч. гр. д. № 1929/2013 г. на ВКС, І г.о., определение № 129/2015 г. по ч. т. д. № 3286/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 396/2018 г. по ч. т. д. № 1254/2018 г. на ВКС.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
От данните по делото се установява, че срещу решение от 07.08.2025 г., постановено по гр. д. № 2965/2022 г. на СГС, е депозирана въззивна жалба с дата на входиране 24.10.2025 г. от В. В. К., чрез адв. Д. К.. На същата дата е подадена и молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. С разпореждане № 27978/03.11.2025 г. въззивната жалба е върната, а молбата по чл. 248 ГПК е оставена без разглеждане по съображения, че препис от решението е бил връчен на процесуалния представител на ответника адв. К. на 09.10.2025 г., а срокът за обжалване е изтекъл на 23.10.2025 г. /четвъртък, работен ден/, т.е. и жалбата, и молбата по чл. 248 ГПК са подадени извън законоустановения срок. От представеното съобщение за връчване на обжалваното решение на В. В. К., чрез адв. Д. К., както и от дадените обяснения от връчителя се установява, че съобщението с препис от решението е връчено на пълномощника на страната на 09.10.2025 г. Този факт не се оспорва и от самата адв. К., която заявява, че е вписала невярна дата на връчване - 10.10.2025 г., считайки, че разполага с достатъчно основателни причини за това.
При тези данни апелативният съд е приел, че страната не е спазила посочените в чл. 259, ал. 1 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК срокове за подаване на въззивна жалба и на молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Изложените съображения относно наличието на уважителни причини, поради които въззивната жалба е депозирана извън срока за обжалване на решението, не са разгледани, тъй като съдът е преценил, че те подлежат на разглеждане в производството по възстановяване на срок за обжалване на решението и за подаване на молба по чл. 248 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следното:
В изложението към жалбата се поставят две групи въпроси. Едната (тя обхваща първия, третия, четвъртия, петия, шестия и седмия въпрос) обобщено се отнася до надлежното връчване на съобщението, удостоверяването на този факт от длъжностното лице и въвеждането на корекция на посочената в съобщението дата на връчване. Въпросът е относим, но по него е формирана богата съдебна практика и разрешението, дадено от Апелативен съд – София не противоречи, а е в съответствие с нея. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. С разпоредбите на чл. 42, ал. 1, пр.1 и чл. 44, ал.1, изр.1 ГПК на връчителя са възложени удостоверителни функции относно датата на връчване на съобщения, начина на връчване и лицето, на което се връчва. Ето защо, удостоверителните изявления на длъжностното лице – връчител в съобщението за връчване на препис от първоинстанционното решение, доказват факта на извършване на посочените от него действия, на посоченото място и на посочената дата, както и констатираните от него обстоятелства. Това съобщение има не само формална, но и материална доказателствена сила, която обвързва съда да приеме за осъществили се фактите, предмет на удостоверяването, до опровергаването на тази доказателствена сила чрез доказване, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо положение (в този смисъл решение № 249/12.11.2012 г. по гр.д. № 270/2012 г. на ВКС, II г.о.; решение № 76/10.07.2012 г. по т.д. № 490/2011 г. на ВКС, I т.о., определение № 5589/03.12.2025 г. по гр.д. № 4501/2025 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Независимо от разпространената сред връчителите практика да предоставят на самия получател на съобщението поставянето на датата на връчването му, процесуалният закон в разпоредбата на чл. 42, ал. 1, изр.4 ГПК е предписал, че датата на връчване на съобщението се отбелязва от връчителя, а получателят удостоверява с подписа си единствено, че го е получил. Поради това, извършената в случая корекция от страна на връчителя на датата, на която действително е връчено съобщението на процесуалния представител на жалбоподателя, се явява изцяло в кръга на функциите му. В конкретния случай процесуалният представител на жалбоподателя не представя доказателства, че нанесената от призовкаря корекция на датата на връчване, отбелязана на съобщението, не отговаря на действителното фактическо положение. Напротив, както в обясненията на призовкаря, така и в самата жалба се твърди, че съобщението е връчено на 09.10.2025 г., поради което и независимо от посочените житейски съображения няма как да се приеме, че вярната дата е 10.10.2025 г. Ирелевантно за самото удостоверително изявление е наличието на посоченото непреодолимо обстоятелство – заболяване на малолетното дете на адвоката, както и последващите служебни ангажименти на процесуалния представител, налагащи пътуване извън страната. Същите могат да бъдат от значение единствено в производството за възстановяване на срока по чл. 64, ал. 1 ГПК. По изложените съображения по поставените в тази група въпроси не следва да се допуска касационно обжалване.
Втората група въпроси (втори и осми въпрос) касаят начина, по който следва да процедира въззивният съд, когато е сезиран с искане по чл. 64 ГПК при условията на евентуалност в хода на обжалване на разпореждане за връщане на въззивна жалба. И по този въпрос е установена трайна и безпротиворечива съдебна практика, която приема, че абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството по чл. 64 и сл. ГПК за възстановяване на процесуален срок е неговото пропускане. Когато въззивната жалба е върната поради подаването й извън законовия преклузивен срок, окончателното разрешаване на въпроса, дали срокът е пропуснат, настъпва с влизане в сила на разпореждането за връщане на жалбата. С връщането на въззивната жалба, за страната са започнали да текат два срока: този по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалване на разпореждането за връщане и срокът по чл. 64, ал. 3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обстоятелства. Поначало страната би могла да направи едновременно и двете си искания, но предвид връзката на преюдициалност между тях, пръв ще следва да се произнесе горестоящият съд, който при разглеждане на частната жалба срещу връщането на въззивната жалба ще установи дали срокът е пропуснат. При положителен отговор на този въпрос, съдът потвърждава разпореждането за връщане на въззивната жалба и тогава се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК. Разглеждането на искането за възстановяване на срок е от компетентността на съда, постановил преграждащия акт (в посочения смисъл са напр. Определение № 121 от 16.02.2023 г. по ч. т. д. 193/2023 г. на ВКС, I т.о. и Определение № 333 от 09.08.2010 г. по ч. гр. д. № 273/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.). Дали в обжалваното определение на въззивния съд изрично е посочено, че първоинстанционният съд ще следва да се произнесе по искането по чл. 64 ГПК, не повлиява на последователността на провеждане на двете производства и не е основание, обуславящо отмяна на това въззивно определение. Предвид изложеното и по тази група въпроси не следва да се допуска касационно обжалване.
Не е налице и твърдяната в изложението очевидна неправилност на определението – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното определение не страда от подобен порок.
Доколкото в частна жалба вх. № 144079/01.12.2025 г. на САС са отправени искания за възстановяване на срока за въззивно обжалване, то същата следва да се изпрати на Софийски градски съд за провеждане на производство по чл. 64, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1135 от 06.04.2026 г. по в. ч. гр. д. № 552/2026 г. на Апелативен съд – София.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване и за изменение първоинстанционното решение в частта за разноските, инкорпорирана в частна жалба вх. № 144079/01.12.2025 г. на САС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.