Върховен касационен съд

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№1195/25г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 7980/27.12.2024г. на М. С. Н., чрез процесуалния си представител адвокат К. Б. от АК-Перник и касационна жалба вх. № 8002/30.12.2024 г. на С. И. Ц. и В. И. Ц., чрез процесуалния им представител И. Б.-Ц. от АК-София, срещу решение № 349 от 10.11.2024 г. по в.гр.дело № 396/2024 г. на Пернишкия окръжен съд.
М. С. Н., обжалва въззивното решение, в частта му, с която като е отменено първоинстанционното решение №2 от 01.03.2024г. по гр.д.№116/2023г. на Районен съд – Трън, са уважени предявените от С. И. Ц. и В. И. Ц. срещу касатора, положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищците притежават по 1/8 идеална част за всеки от правото на собственост върху празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел ***, кв. ***, при граници на парцела от изток - парцел ***, от запад - улица, от север - парцел *** и от юг - парцел ***, а по кадастралния план е отреден имот с планоснимачен № ***с площ от 307 кв.м. при граници: от изток - имот планоснимачен № ***на наследници на В. К., от запад - улица, от север - имот с планоснимачен № ***на наследници на М. С. Ц. и от юг - имот с планоснимачен № ***на И. С. Ц. и е отменен на основание чл. 537 ал.2 ГПК нотариален акт № 114 том I, рег. № 155, дело № 128/2002 г. на нотариус В. М. при РС - Трън за общо 1/4 идеална част от собствеността.
С. И. Ц. и В. И. Ц. обжалват въззивното решение, в частта му, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 2 от 01.03.2024 г. по гр. д. № 116/2023 г. на Районен съд – Трън, са отхвърлени предявените от касаторите срещу :
- И. М. С., М. М. С. и С. М. С. положителни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено между страните, че ищците притежават по 1/8 идеална част за всеки /1/4 идеална част общо/ от правото на собственост върху дворно място от 318 кв.м., за което по регулационен план е предвиден парцел ***, кв. ***, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, при граници: наследници на С. Ц., Л. В., улица и М. М. ; отхвърлено е искането по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 161 том I, дело № 237/1989 г. на районен съдия Б. М. при ТРС ;
- М. С. Н. : положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на М. С. Н., че С. И. Ц. и В. И. Ц. притежават правото на собственост върху заградената от М. С. Н. част от поземлен имот, с площ от 32кв.м., представляващ парцел ***, кв. ***по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965г. ; негаторен иск с правна квалификация чл.109 от ЗС за осъждане на М. С. Н. да премахне незаконно изградената ограда в парцел ***, кв. ***по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965г.
В касационната жалба на М. С. Н., са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение, в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване, в обжалваната му част, и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за собственост бъдат отхвърлени изцяло със законните последици.
Ответниците по касационната жалба – С. И. Ц. и В. И. Ц., чрез процесуалния представител адвокат И. Б.-Ц. от АК-София, са депозирали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който са изразили становище за неоснователност на касационната жалба.Претендират присъждане на направените в производството разноски.
В касационната жалба на С. И. Ц. и В. И. Ц. са изложени доводи за неправилност на постановеното въззивно решение, в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени изцяло със законните последици.
В срок е постъпил отговор от ответника по касационната жалба М. С. Н., чрез процесуалния си представител адвокат К. Б. от АК-Перник, в който се оспорва касационната жалба на насрещната страна и се изразява становище за правилност на въззивното решение в тази му обжалвана част.
С постановеното определение №731/17.02.2026г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси : следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани па делото доказателства в тяхната съвкупност, в рамките на наведените в жалбата доводи.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че наследодателите на страните по делото са били съсобственици на спорните имоти, като след смъртта на общия им наследодател С. Ц. К. /починал на 21.03.1967г./ неговите деца са инициирали делба, като е било образувано гр. д. №152/1968г. по описа на Трънски народен съд. Съгласно приложена скица от 05.06.1969г. в имот №***са били обособени три парцела: ***, *** и ***, които към настоящия момент имат изменена номерация, но като площ и разположение са идентични на имотите обособени по време на съдебната делба.Установено е, че наследствените колена са били четири : Н. С. Ц. /починал на 05.07.1988г./ с наследник внука си ответника М. С. Н., М. С. Ц./починал на 01.12.1992г./ с наследници ответниците И. М. С., М. М. С. и С. М. С., Л. С. Т./починала на 05.03.1999г./ с наследници К. М. А., Й. М. Т. и М. М. К., и И. С. Ц. /починал на 04.11.2007 г./ с наследници С. И. Ц. и В. И. Ц..
С решение №139/21.12.1970г. от допуснатия за делба имот са образувани три дяла, а съделителите са били четирима на брой, всеки с по 1/4 идеална част, поради което имотът е счетен за реално неподеляем, поради което са изнесени на публична продан: парцел *** с намиращата се в същия къща, парцел ***, заедно с намиращите се в същия кошара и плевня, както и парцел *** - празно дворно място. Установява се, че единственият имот реално изнесен на публична продан е парцел ***по плана на [населено място], общ.Т.
С решение на ИК на ОНС, гр.Трън от 25.08.1980г. за купувач на парцел ***- празно дворно място по плана на [населено място], окр. П. е определен И. С. Ц., като за продажбата не бил съставен нотариален акт или договор за покупко-продажба на недвижим имот, нито постановление за възлагане на недвижим имот.Определената продажна цена е била внесена на 02.10.1980 г. от И. С. Ц., съгласно заверително писмо от същата дата. Впоследствие наследодателят на ищците И. С. Ц. се е снабдил с документ за собственост на парцела на основание извършена обстоятелствена проверка по наследство и давностно владение по нотариално дело № 120/2002г. на нотариуса при ТРС, обективирана в нотариален акт № 106 том 1 рег.№ 147 дело № 120/2002 г. на нотариус при ТРС, като собствеността върху този имот не е оспорена в производството.
Констатирано е, че спорна е собствеността на останалите два съсобствени имота - *** и ***, за които се твърди, че се ползват единствено и само съответно от И. М. С., М. М. С. и С. М. С. и преди това от техния наследодател М. С. Ц. - за имот *** и от М. С. Н. и преди това от неговите наследодатели С. Н. С. и Н. С. Ц. - за имот ***.
Посочено е, че ищците са изложили твърдения, че и трите имота са използвани първоначално от бащата на ищците И. С. Ц., а след неговата смърт /2007г./ и до настоящия момент и от ищеца С. И. Ц..Правният си интерес от воденето на иска са мотивирали с твърдението, че през лятото на 2022 г. в имот *** се е нанесъл един от съсобствениците - ответникът М. Н., като е заявил на С. И. Ц. да изнесе личните си вещи от имота, а през май-юни 2023г. е поставил и ограда между двата парцела, както и с наличието на издаден нотариален акт за собственост на основание наследство и давностно владение върху поземлен имот с площ 290 кв.м., за който по регулационен план на [населено място] е отреден парцел ***, кв. ***, при граници на парцела от изток - парцел ***, от запад - улица, от север - парцел ***и от юг - парцел ***.
Въпреки наличието на влязло в сила решение за делба, с което страните в настоящото производство са признати за собственици на двата спорни имота, ищците, обосновават правния си интерес за предявяване на установителни искове за собственост против останалите ответници И. М. С., М. М. С. и С. М. С. с наличието на издаден констативен нотариален акт за собственост по отношение на дворно място от 318 кв.м., за което по регулационен план е предвиден парцел ***, кв. ***.
Посочено е, че по делото е категорично установено, че И. С., М. С. и С. С. владеят парцел ***, кв. ***и са ограничили достьпа на останалите страни до него.
Във връзка със събраните по делото гласни доказателства е прието, че не следва да кредитират показанията на свидетеля С. К. С., според които при извънсъдебната подялба преди смъртта на един от братята - Н. С. Ц., се е приело, че сестрата Е. С. Т. няма претенции по отношение на наследствените имоти - предмет на делото, тъй като тя рано се пренесла да живее в [населено място], които изявления не кореспондирали с останалите показания на този и другите свидетели за евентуалното доброволно разделяне на имотите между братята.Със свидетелските показания, както на ищеца, така и на ответниците едностранно е установено, че И. С. Ц. и впоследствие С. И. Ц. са ползвали фактически и без прекъсване и имот ***, заедно със С. Н. С. /починал на 09.11.1994г./, респективно ответника М. С. Н.. Показанията в тази насока са подкрепени от събраните писмени доказателства - жалби във връзка със собствеността и ползването на имота, както и изложените твърдения и от самия ответник М. С. Н. в отговора на исковата молба.
Прието е, че не е установено ответникът М. С. Н., респективно неговите наследодатели, да са придобили по наследство и давностно владение недвижим имот, представляващ празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел ***, кв. ***.От събраните писмени и гласни доказателства е установено, че ищците С. И. Ц. и В. И. Ц. са собственици на по 1/8 идеална част от процесния имот, представляващ празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел ***, кв. ***.
Прието е, че наследниците на М. С. Ц. - И. М. С., М. М. С. и С. М. С., се явяват единствени собственици на недвижим имот, представляващ дворно място от 318 кв.м., за което по регулационен план е предвиден парцел ***, кв. ***, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, на твърдяното от тях основание - наследство и давностно владение.Този извод е основан на база събраните по делото свидетелски показания, в т.ч. и на тези на свидетеля М.К..
По иска за признаване за установено по отношение на М. С. Н., че С. И. Ц. и В. И. Ц. притежават правото на собственост върху заградената от М. С. Н. част от поземлен имот, с площ от 32 кв.м., представляващ парцел ***, кв. ***по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965 г., 530 кв.м., е прието, че съгласно заключението на вещото лице границата между парцели ***и *** в кв. ***не е изменяна.Има изменение между сега действащия план и предходния план.Тази промяна е извършена с влизане в сила на новия сега действащ регулационен план.Към парцела на М. С. Н. няма придадени части от друг парцел и не се дължи уреждане на регулационни сметки.Промяната е извършена по силата на новия регулационен план.От тези изменения се променя и реалната площ на притежавания от ищците имот.Съгласно т. 5 от заключението на вещото лице измерената на място ограда между т. 1 и 3 е поставена по регулационната линия между двата УПИ по сега действащия план, поради което няма навлизане в имота на ищците, нито нарушение на регулационната граница между двата имота, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 109 ЗС е прието, че и ищците, и ответника М. С. Н. са собственици на недвижим имот, представляващ празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел ***, кв. ***, като до имотът има достъп и от друго място, освен от собствения на ищците имот, поради което е прието че изградената от М. С. Н. ограда не е незаконна и не препятства ползването на имота от останалите съсобственици, поради което искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване в постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.

По подадената от М. С. Н. касационна жалба :

Според Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога.По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части , съсобственикът , който не е техен владелец , следва да превърне с едностранни действия държането им във владение . Тези действия трябва да са от такъв характер , че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици . Ако се позовава на придобивна давност , той трябва да докаже при спор за собственост , че е извършил действия , с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои , като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Действия, показващи промяна на намерението за своене и придобиване по давност на владяния имот в отношенията между сънаследници, са : отстраняване от имота, недопускане, оспорване на правата на останалите сънаследници ; когато след смъртта на общ наследодател един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения /сънаследствен/ имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и го надстроява и това пряко се възприема от другите сънаследници /решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г. о. и решение № 484/4.02.2013 г. по гр. д. № 740/2011г., I г.о./.

По делото не е спорно, че страните по делото са част от наследниците на С. Ц., който приживе е притежавал правото на собственост върху недвижим имот, представляващ имот пл.№***по плана [населено място].След смъртта на С. Ц. и неговата съпруга, настъпила през 1968г., е било заведено дело за делба на този имот, в производството по което е установено, че същият е поделяем на три реални части, а съделителите са четирима, поради което съдът е постановил изнасянето им на публична продан.Съобразно заключението по допуснатата по делото СТЕ, кредитирано от касационната инстанция като обективно и компетентно дадено се установява следното : по плана от 1928г. от притежавания от общия наследодател имот пл.№***са образувани два парцел – *** с площ от 619кв.м. ; *** с площ от 1 040кв.м.Първоначалната регулация е била изменена със заповед от 30.11.1965г., като парцел *** се разделя на два парцела – *** с площ от 519кв.м. и *** с площ от 521кв.м.На 05.06.1969г., във връзка с производството за извършване на делбата парцел *** се разделя на два парцела – *** с площ от 310кв.м. и *** с площ от 309кв.м.

Не е спорно и това, че с решение на ИК на ОНС парцел *** е възложен на И. С. Ц., наследници на който са ищците по делото.Това е извършено по реда на ЗСГ-отм., който е предвиждал, че публичните продани не са се осъществявали по реда на чл.373 и сл. от ГПК, а след описа съдебният изпълнител е изпращал преписката на съвета за продажба.След като се определя купувач, който внася определената продажна цена, се издава нотариален акт/чл.51 от ППЗСГ-отм./.В случая в полза на праводателя на ищците е издаден нотариален акт за имота през 2002г.Съсобствеността върху останалите два съсобствени парцела е останала непрекратена.

С отговора на исковата молба ответникът М.Н. е направил възражение, че владение върху парцел *** с площ от 309кв.м. е било установено от неговия дядо, а след неговата смърт от баща му.След като последния е починал владението е било упражнявано лично от него. Посоченият имот е съсобствен между наследниците на С. Ц. по наследяване, което означава, че в отношенията им помежду им всеки е владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите.По делото не са били представени доказателства, които да установяват твърдението за установено владение върху частите на останалите сънаследници от страна на този ответник и неговите наследодатели.По искане на ответника е бил проведен разпит на св.С., който е дал сведения на съда, че заедно са посещавали неколкократно имот в [населено място], за който Н. му е споменал, че е негова собственост, като първото посещение е било през 2015г.-2016г.Установява се, че двамата само са влизали в имота, без да остават да спят в намиращото се там бунгало, но не и това, че М.Н. е предприел действия, с които е отрекъл правата на останалите съсобственици.С оглед на горното следва да се приеме, че направеното възражение за изтекла в полза на ответника М.Н. придобивна давност за УПИ №*** е неоснователно, а предявеният иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен.

Решението на въззивния съд в частта, с която е уважен предявеният срещу М.Н. иск за собственост за посочения имот е правилно и следва да бъде потвърдено.

По жалбата на С. И. Ц. и В. И. Ц. :

При сходна на изложената по-горе аргументация следва да бъде уважен предявеният от двамата ищци иск за собственост, предявен срещу И. М. С., М. М. С. и С. М. С., който е с предмет парцел №***, кв. ***, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда.Следва да се отчете обстоятелството, че отговор в срока по чл.131 от ГПК е постъпил само от ответника И. С., която е направила възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност.По делото са били изслушани показанията на св.С., св.К. и св.С., от съдържанието на които се установява, че същите нямат преки впечатления за вътрешните отношения между съсобствениците.Заявили са, че не знаят за уговорка между тримата братя/деца на общия наследодател/ за доброволно поделяне на общите имоти, както и нямат сведения кой от тях какво конкретно е владял.Това, че св.С. е виждал ответницата С. и нейния баща да живеят в старата къща, в която се намира в имота не означава, че са установили владение върху частите на останалите, тъй като всеки един от съсобствениците разполага с правото да ползва общия имот/чл.31, ал.1 от ЗС/.Липсата на промяна в намерението се установява по безспорен начин и от писмените доказателства, представени от самата ответница С., които установяват, че по нейно искане е бил издаден изпълнителен лист от 30.03.2006г. по гр.д.№152/1969г. за изнасяне на имотите на публична продан, а на 04.11.2010г. е била подадена молба пред ДСИ – РС – гр.Трън за образуване на изпълнително дело за публична продан на двата парцела и постройките, които са останали съсобствени между страните/стр.87-88/.С тези действия се е целяло да се прекрати съсобствеността върху тези имоти, което по естеството си е признание на правата на останалите съделители.

От заключението по допуснатата по делото СТЕ се установява, че сега действащият регулационен план на [населено място], [община], е бил приет с решение №3/2006г. на общинския съвет.Установява се още, че площ от 32кв.м. от парцел ***, кв.***по плана от 1965г., собственост на ищците/идентичен с УПИ №*** по сега действащия план/ е била включена с плана от 2006г. в УПИ***кв.м. в кв.***, който е идентичен с парцел *** по плана от 1965г.При изслушване на вещото лице в с.з. на 01.02.2024г. е пояснено, че по сега действащия регулационен план не е предвидено придаване на площи от единия имот към другия.При извършен оглед на место вещото лице е установило, че изградената от ответника М.Н. ограда попада върху регулационната граница между УПИ №*** и УПИ№*** по плана от 2006г.

Според т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк.д.№8/2014г., ОСГК, мотиви : за разлика от одобрените дворищнорегулационни планове при действието на ЗТСУ/отм./ одобрените по ЗУТ планове, включително и подробният устройствен план, нямат пряко отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и по волята на собствениците в хипотезата на чл. 15, ал. 3 - 6 и чл. 17, ал. 3 - 5 ЗУТ .Въведеното с чл. 17, ал. 1 ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно имотните им граници, без да се извършва разместване на правото на собственост.Затова при непълнота или грешка в кадастралната карта и в изработения въз основа на нея подробен устройствен план, действителният собственик не губи правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот.Такъв е и настощия случая, в който по плана от 2006г., приет по време на действие на ЗУТ, площ от 32кв.м. е била отразено неправилно като част от съседния имот.Действителните собственици на УПИ №*** не са загубили правото си на собственост върху тази площ, поради което предявеният установителен иск за собственост срещу ответника М.Н., който се легитимира формално като едноличен собственик на УПИ№***, е основателен и следва да бъде уважен.Основателен е и предявеният срещу него иск по чл.109 от ЗС за премахване на оградата, която попада върху регулационната линия между УПИ №*** и УПИ№*** по плана от 2006г., която не отразява вярно границите между двата имота.Фактически тази ограда попада изцяло в имота на ищците. Извършеното от ответника М.Н. действие е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, поради което следва да бъде постановено нейното събаряне/арг.т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015г., ОСГК/

Въззивното решение в обжалваната от С. Ц. и В. Ц. част е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество, с което предявените от тях искове по реда на чл.124, ал.1 от ГПК и чл.109 от ЗС, бъдат уважени.

В полза на касаторите С. Ц. и В. Ц. следва да се присъдят направените пред трите инстанции разноски, които са в размер на : 1 459.74евро за първия от тях, съотв. 1 124.84евро за втория.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ПОТВЪРЖДАВА решение №349 от 10.11.2024г. по в.гр.дело № 396 /2024 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от С. И. Ц. и В. И. Ц. срещу М. С. Н., положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищците притежават по 1/8 идеална част за всеки от правото на собственост върху празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел ***, кв. ***, при граници на парцела от изток - парцел ***, от запад - улица, от север - парцел *** и от юг - парцел ***, а по кадастралния план е отреден имот с планоснимачен № ***с площ от 307 кв.м. при граници: от изток - имот планоснимачен № ***на наследници на В. К., от запад - улица, от север - имот с планоснимачен № ***на наследници на М. С. Ц. и от юг - имот с планоснимачен № ***на И. С. Ц. и е отменен на основание чл. 537, ал.2 от ГПК нотариален акт №114 том I, рег. № 155, дело № 128/2002г. на нотариус В. М. при РС - Трън за общо 1/4 идеална част от собствеността.
ОТМЕНЯ решение №349 от 10.11.2024г. по в.гр.дело № 396 /2024 г. на Пернишкия окръжен съд в останалата му част, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА за установено по отношение на И. М. С., М. М. С. и С. М. С., че С. И. Ц. и В. И. Ц. са собственици по делба и наследяване на по 1/8 идеална част за всеки следния недвижим имот : дворно място от 318 кв.м., съставляващо парцел ***, кв. ***, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, при граници: наследници на С. Ц., Л. В., улица и М. М. ; отменя нотариален акт № 161 том I, дело № 237/1989 г. на районен съдия Б. М. при ТРС до размер на 1/4 ид.ч. от признатото право на собственост ;
ПРИЕМА за установено по отношение на М. С. Н., че С. И. Ц. и В. И. Ц. са собственици по делба и наследяване на 32кв.м. от парцел ***, кв. ***по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965г. идентичен с УПИ№*** по плана от 2006г./неправилно заснети като част от УПИ №***/, заключени между точки 1-2-3 на комбинираната скица на в.л.инж.А. Ц. на стр.156 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА М. С. Н. да премахне ограда от кръгли метални тръби с поцинкована мрежа, попадаща между т.1-т.3 на комбинираната скицата на в.л.инж.А. Ц. на стр.156 от първоинстанционното дело, изградена изцяло в УПИ№*** по плана от 2006г., по предявения иск от С. И. Ц. и В. И. Ц. срещу М. С. Н..
ОСЪЖДА М. С. Н., И. М. С., М. М. С. и С. М. С. да заплатят на С. И. Ц. сумата от 1 459.74евро, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА М. С. Н., И. М. С., М. М. С. и С. М. С. да заплатят на В. И. Ц. сумата от 1 124.84евро, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: