№ 77
Гр . София , 16.03. 202 6г .
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд , Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т . д . № 2077 по описа за 202 5г ., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 3327/25.11.2025г. по к.т.д. №2077/2025г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 95/05.08.2025г., постановено по в.т.д № 149/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 78/13.06.2025г. по т.д. № 70/ 2025г. на Окръжен съд – Русе, с което е отхвърлена молбата по чл. 630, ал. 1 ТЗ на „ТРОЙМАКС“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.
Касационният жалбоподател „ТРОЙМАКС“ ЕООД чрез процесуалния си пълномощник адв. Р. поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Изтъква, че Апелативен съд – Велико Търново е отхвърлил молбата му за откриване на производство по несъстоятелност, приемайки, че длъжникът сам се бил поставил в състояние на неплатежоспособност чрез свои действия по разпределение на печалбата под формата на дивидент, което е в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът сочи, че дружеството е изпаднало в дълбоко, непоправимо и непреодолимо състояние на неплатежоспособност, като финансовите му затруднения имат траен характер. Касационният жалбоподател поддържа, че нямало никакво значение какво е субективното отношение на длъжника към настъпилото състояние и причините, довели до изпадането му в неплатежоспособност. С подадено в срок допълнение към касационната жалба от 22.08.2025г., касаторът твърди, че атакуваното решение е нищожно поради липса на логични мотиви. По подробно изложените доводи претендира отмяна на решението на АС - Велико Търново и уважаване на молбата му за откриване на производство по несъстоятелност, като бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на касационния жалбоподател и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно кредитираното заключение на съдебно - икономическата експертиза дружеството молител има непогасени публични задължения в общ размер 88 494,41 лв. към кредитор НАП, които са за корпоративен данък, за ДДС, за данък дивидент, за лихви, за осигурителни вноски за фонд ДОО и фонд ДЗПО, за здравни осигуровки, с различен краен срок за доброволно погасяване, като най - ранната дата на падеж е 25.06.2024г. за дължимите осигуровки, 25.07.2024г. - за ДОД, 14.06.2024г. - за задълженията по ДДС. Съдът е отчел, че последното плащане на публично задължение към НАП, извършено доброволно от дружеството, е на 09.08.2024г. в размер на сумата от 7 890 лв., послужила за покриване на задължение за ДДС. Изтъкнал е, че за събиране на непогасените публични задължения са предприети действия от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна ИРМ Русе, отдел ОСПВ, като е образувано изпълнително дело №[ЕИК]/2024г. Апелативният съд е посочил, че трудовите договори на служителите на „Троймакс“ ЕООД са прекратени през месец септември 2024г. / последните заети лица са освободени на 30.09.2024г./, като дружеството не е отчело приходи за периода 01.01.2025г. - 27.03.2025г. Последно осчетоводени приходи, съгласно приложена справка Главна книга за сметки „701 - Приходи от продажба на продукция“ и „702 - Приходи от продажба на стоки“ са в края на септември, т.е. след 28.09.2024г. дружеството не е реализирало приходи, не е извършвало търговска дейност.
Въззивният съд е посочил, че съгласно експертното заключение и баланса към 31.12.2024 г., оборотната ведомост и главната книга за 2024 г. дружеството е имало касова наличност в размер на 283 940,74 лв. Видно от предоставената справка Главна книга за счетоводна сметка „501 - каса в лева“ на 21.03.2025 г. от дружеството е извършено изплащане на дивидент в брой за сумата от 205 050,44 лв., а на 26.03.2025 г. - на дивидент в брой за сумата 78 890,30 лв. Плащанията са извършени въз основа на решения на едноличния собственик на капитала, обективирани в протоколи от съответните дати - 21.03.2025г. и 26.03.2025г. След тези дати дружеството не е разполагало с пари в брой и не е имало налично никакво имущество. Според заключението на вещото лице към 27.03.2025г. „Троймакс“ ЕООД е с нулев баланс, не притежава реално нетекущи /дълготрайни/ активи, текущи /краткотрайни/ активи и финансови активи, в това число и краткосрочни вземания, позволяващи му да покрие задълженията си. Към датата на подаване на молбата собственият му капитал е отрицателна величина / загуба в размер на минус 87 846,45 лв./, дружеството не притежава собствен капитал, а величината му е формирана единствено от реализирана загуба.
Въззивният съд е приел, че търговецът има публичноправни задължения към държавата в общ размер 88 494,41 лв., като към датата на изискуемостта им – месеците юни и юли 2024г. и след това - до 26.03.2025г. е разполагал с налични парични средства да ги погаси. Съдът е посочил, че след разпределянето и изплащането на печалбата на дружеството като дивидент през месец март 2025г. търговецът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. АС – Велико Търново е изтъкнал, че релевантна за изпадане в състояние на неплатежоспособност е само обективната невъзможност да се изпълнят задълженията към кредиторите, но не и такова състояние, предизвикано единствено от волята на самия търговец. Въззивният съд е счел, че разпределяйки и изплащайки печалбата на дружеството в общ размер 283 940,74лв. като дивидент, вместо да погаси изискуемо публичноправно задължение, търговецът сам се е поставил в това състояние на невъзможност, поради което тя не може да бъде третирана като обективна такава и да обоснове наличие на неплатежоспособност, респективно уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Приел е, че спирането на плащанията е правнорелевантно за несъстоятелността само ако е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си и по аргумент на противното основание, когато спирането на плащанията се дължи на съзнателни, волеви действия на търговеца, а не на невъзможност да обслужва задълженията си, институтът на несъстоятелността е неприложим.С така изложените мотиви е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ.
С определение № 3327/25.11.2025г. по к.т.д. №2077/2025г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по следния обобщен и уточнен въпрос: „Относно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по молба на длъжника“.
По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:
Откриването на производство по несъстоятелност по молба на длъжника изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: подателят на молбата да е търговец, съответно по изключение - да попада сред ограничен кръг други субекти, и да е в състояние на неплатежоспособност / свръхзадълженост. Неплатежоспособността и свръхзадължеността са обективни трайни икономически състояния, правно дефинирани в разпоредбите на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 742, ал. 1 ТЗ. Неплатежоспособността е състояние, при което търговецът не може да изпълнява изискуемите си парични задължения от вида на посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ свръхзадълженост е налице, когато имуществото на капиталовото дружество не е достатъчно да покрие паричните му задължения (краткосрочни и дългосрочни). В практиката на ВКС по приложението на чл. 608 ТЗ е възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с притежаваните краткотрайни и ликвидни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите. С разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ е въведена оборима презумпция за неплатежоспособност в случаите, когато търговецът - длъжник е спрял плащанията, включително когато е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ размества доказателствената тежест относно състоянието на неплатежоспособност и възлага на длъжника да докаже, че е способен да погасява задълженията си към кредиторите. В решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че спирането на плащанията е правнорелевантно за несъстоятелността когато е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си, но неплатежоспособност не е налице ако спирането на плащанията се дължи на съзнателни, волеви действия и/или бездействия на търговеца, а не на невъзможност да обслужва задълженията си. Според решение №54/08.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., в основата на състоянието на неплатежоспособност стои обективната невъзможност за плащане на дълга, която е извън волята на длъжника и е различна от съзнателното му фактическо бездействие да изпълни конкретно парично задължение към определен кредитор. В решение № 64/23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че когато констатира състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдът постановява решение по чл. 630 ТЗ (съответно по чл.632 ТЗ) за откриване на производство по несъстоятелност, а ако установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите, отхвърля молбата с решение по чл. 631 ТЗ. Съгласно решение № 152/ 13.07.2018 г. по т. д. № 2205/2017 г., I т. о., ВКС, и при основанието „свръхзадълженост“, както и при неплатежоспособност, следва да се съобрази действителната ликвидност на активите, когато е въведен довод или обективно са налице доказателства за наличие на същата спрямо счетоводното й отразяване. Недоказаност на съществуването или ликвидността на съответен вид активи изключва съобразяването им при формиране на общата стойност на актива на търговското предприятие на длъжника. Настоящият съдебен състав споделя изцяло горецитираната практика на ВКС относно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по молба на длъжника.
По същество на касационната жалба:
Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Доводите на касационния жалбоподател, че решението е нищожно не могат да бъдат споделени. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 1/ 10.02.2012 г. по тълк.д. № 1/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС нищожно е съдебно решение, което е постановено не в писмена форма или неподписаното решение. В практиката се приема, че решението е нищожно и когато мотивите му са до такава степен вътрешно противоречиви, че волята на съда не може да бъде установена нито чрез тълкуване, нито чрез поправка на явна фактическа грешка. В случая апелативният съд е изложил мотиви, като не се констатира същите да са неясни, нелогични или противоречиви до степен да обусловят извод за неразбираемост на волята на съда и нищожност на решението. Атакуваното въззивно решение не е и недопустимо, тъй като дори и при неясни и противоречиви мотиви не е налице такъв порок на съдебния акт, защото това няма отношение към процесуалните предпоставки за допустимост на производството по молбата по чл. 626 ТЗ.
Касационната жалба е основателна. Атакуваното въззивно решение е неправилно. Налице е въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК с оглед възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. Изводите на въззивния съд за предпоставките по чл. 608 ТЗ с оглед установяване неплатежоспособността на дружеството - молител са в отклонение от задължителната за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Отхвърлянето на молбата за откриване на производството по несъстоятелност с решение по чл. 631 ТЗ се постановява, когато съдът установи, че длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, или ако се докаже, че затрудненията му са временни, т.е. когато длъжникът може да изпълни задълженията си, но не го прави, поради това, че оспорва конкретно вземане на кредитор или не го плаща по други субективни причини. Обстоятелствата, които са довели до изпадането на дружеството в обективното състояние на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост и дали те са субективно обусловени от действия / бездействия на дружеството - длъжник, респ. на едноличния собственик на капитала му, не са релевантни за наличието на предпоставките по чл. 608 ТЗ. Въззивният съд неправилно е преценил относимостта на действията на едноличния собственик на капитала, който е извършил разпределение на дивидент, и действията по изплащането му в брой на каса, спрямо обективното състояние на неплатежоспособност. Не е налице хипотезата, в която длъжникът не изпълнява свое изискуемо и валидно задължение от тези по чл. 608, ал.1 ТЗ поради свое субективно отношение / оспорване вземането на конкретния кредитор или друго/, но без да е в затруднено състояние за това. Причините, които са довели до обективно състояние на неплатежоспособност биха били относими за евентуална отговорност на управителните органи. Разпределянето на дивидент при положение, че не се изпълняват изискуеми парични задължения, би могло да бъде увреждащо кредиторите на несъстоятелността действие, подлежащо на атакуване по предвидения в чл. 647 ТЗ исков ред, но не е относимо към предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност и обективното наличие на състоянието на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост. Предвид горното въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено.
Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да се върне на Апелативен съд – Велико Търново за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. Следва да бъде изслушано допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза за установяване на икономическото състояние на дружеството. Следва да се съобрази и че относно началната дата на неплатежоспобност, нито първоинстанционният съд, нито въззивният съд са изложили мотиви предвид отхвърлянето на молбата.
Съдът по несъстоятелността трябва да установи икономическото състояние на търговското дружество към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. С разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ е регламентирано правото на съда по свой почин да установява факти и събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения. Предвиденото в нея засилено служебно начало се отнася за цялото производство по несъстоятелност, включително за фазата по разглеждане на молбата за откриването му и се прилага, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство. В посочения смисъл е формирана константна практика на ВКС в редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 153/23.12.2010г. по т. д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 241/21.06.2013 г. по т. д. № 158/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 199/08.11.2013 г. по т. д. № 1819/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 78/19.08.2015г. по т. д. № 2271/2014г. на ВКС, ТК, І т. о. и други. С решение № 164/30.11.2016г. по т.д. № 284/2016г., 2 т.о., решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. е прието, че простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. При възражение или обективно установимо наличие на данни за несъбираеми и/или спорни активи, в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. Горното е приложимо и при данни за неточност на счетоводни записвания по баланса - активи/пасиви или несъответствие с реално съществуващи активи, вземания и задължения, респ. отразяването им с погрешна квалификация като краткосрочни /дългосрочни. С оглед горното при изслушване на допълнителната съдебно-икономическа експертиза следва да бъде възложено на вещото лице да направи проверка относно обосноваността на счетоводните записвания по актива на дружеството - молител, респ. формирането на отразената касова наличност в лева.
При новото разглеждане на делото за установяване на актуалното и обективно финансово състояние на длъжника въззивният съд следва да допусне допълнителна съдебно - икономическа експертиза, която да даде заключение и относно съществуването и действителната ликвидност на активите на длъжника с оглед доводите по жалбата, като при съобразяване на динамиката в търговската дейност, апелативният съд може да постави и други задачи на вещото лице.
При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, като в зависимост от произнасянето си съобрази и разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК досежно държавната такса, дължима за касационното производство.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 95/05.08.2025г., постановено по в.т.д № 149/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.