Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди дванадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 385 по описа за 2022 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 706/21.01.2022 г. на З. П. С. и С. С. С., чрез адв. Ж. Б. срещу определение № 45 от 13.01.2022 г., постановено по в.ч.гр. д. № 1834/2021 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 735 от 10.11.2020 г. по гр.д. № 4654/2021 г. на Старозагорския районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 330, ал. 2 ГПК.
Поддържа се, че определението е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че неявяването на страната по делото поради отсъствието й от страната не е уважителна причина, поради което се иска то да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието на чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по въпроса: „Неявяването на една от страните, която е извън пределите на РБългария, представлява ли уважителна причина, като е представлявана от адвокат, или производството по делото следва да се прекрати на основание чл. 330, ал. 1 ГПК“, който въпрос е разрешен в противоречие с нормите на ГПК и практиката на ВКС, на която се позовават и прилагат. Позовават се и на очевидна неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, като считат, че неправилно съдът е приел, че молителката не се е явила без уважителна причина, като не е мотивирал извода си, нито е обследвал изначално декларираното от нея в молбата й до съда обстоятелство, че не живее постоянно в страната и към датата на насроченото съдебно заседание ще бъде в невъзможност да се яви, поради което и ще упълномощи адвокат.
Отговор на ответната страна по частната касационна жалба не е подаден, тъй като частната жалба е подадена от двете страни по делото - чрез пълномощника им.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.3 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
Жалбоподатели са страни по гр.д. № 4654/2021 г. на Старозагорския районен съд, образувано въз основа на подадена от тях молба вх. № 10428 от 12.10.2021 г. за развод по взаимно съгласие. Към молбата е приложено споразумение по чл. 51 СК и пълномощно.
Първото по делото /помирително/ заседание е било насрочено на 10.11.2021 г., когато се е явил лично само молителят, а вместо молителката - се е явил надлежно упълномощения процесуален представител, който се е легитимирал с актуално пълномощно /с нотариална заверка на подписа, направена на 07.10.2021 г./, като пълномощното съдържа и потвърждение на вече представения на съда с молбата вариант на споразумение, също подписано от страните на 07.10.2021 г.
Със свое протоколно определение от същата дата на заседанието /10.11.2021 г./ - Старозагорският районен съд е прекратил производството по делото, като е счел, че независимо от представеното пълномощно с нотариално заверени подписи, не дава право на процесуалния представител да замести личното явяване на ищеца, тъй като страните са задължени да се явят лично в съдебно заседание, за да заявят съгласието си за прекратяване на брака, а отсъствието на молителката от страната не е уважителна причина за неявяването й.
Последвала е частна жалба пред Старозагорския окръжен съд, който с обжалваното определение също е приел, че личното явяване на страните пред съда е задължително, тъй като следва да се прецени дали съгласието на страните за развод е сериозно и непоколебимо и не е възможно то да се изразява чрез представител.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателите правен въпрос: „Неявяването на една от страните, която е извън пределите на РБългария, представлява ли уважителна причина, като е представлявана от адвокат, или производството по делото следва да се прекрати на основание чл. 330, ал. 1 ГПК“, е релевантен, но е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с установената практика на ВКС, поради което касационният контрол следва да се допусне.
Съгласно чл. 330, ал.1 ГПК, при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебно заседание. Съгласно чл. 330, ал.2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. Личното явяване на молителите е предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и непоколебимо. Текстът обаче не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъде представлявани по силата на изрично пълномощно. Отсъствието от страната, когато по делото са представени доказателства за това, съставлява мъчно преодолима причина за личното явяване на молителите, поради което отказа на съда да даде ход на делото при процесуално представителство по силата на изрично пълномощно е в нарушение на закона. Това се подкрепя и от безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в /определение № 480 от 11.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3862/2020 г. на III г. о. на ВКС, определение № 534 от 27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 453/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, определение № 703 от 18.12.2009 г. по ч.гр.д. № 711/2009 г. на III г. о.; определение № 232 от 23.04.2014 г. по ч.гр.д. № 823/2014 г. на I г. о. на ВКС и др./ с която се приема, че продължителното пребиваване на страната в друга държава, където и работи, съставлява уважителна причина за такова неявяване. Тогава, когато ищецът не се яви поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака, разпоредбата на чл.330, ал.1 ГПК е неприложима, защото ищецът не демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност.
В случая вместо страната в съдебното заседание се е явил неин процесуален представител, изрично упълномощен да предяви иск за прекратяване на брака, да представлява упълномощителя в това производство, както и да потвърждава волята му за прекратяване на брака. Представени са и доказателства, от които е видно, че същата живее и работи по трудов договор в чужбина, респективно е в невъзможност да се яви лично в съдебното заседание. При тези данни не е било налице основание за прилагане нормата на чл. 330, ал.2 ГПК. Направеният извод от съда в обратен смисъл е необоснован, което е довело до неправилно прилагане на процесуалния закон, поради което обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г. о.,


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 45 от 13.01.2022 г., постановено по в.ч.гр. д. № 1834/2021 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 45 от 13.01.2022 г., постановено по в.ч.гр. д. № 1834/2021 г. на Старозагорския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/