Върховен касационен съд

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова гр.д. № 578 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. Д. Т., чрез адвокат Т. М., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Пазарджик № 419/13.10.2025 г. по в. гр. д. №470/2025 г. в частите, с които: упражняването на родителските права по отношение на детето С. Г. Т. е предоставено на майката Н. С. П.-Т.; определено е местоживеенето на детето С. Г. Т. при майката Н. С. П.-Т. в [населено място], [улица]; определен е режим на лични контакти на бащата Г. Д. Т. с детето С. Г. Т., както следва: всяка първа и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; двадесет дни годишно през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождените дни на детето от 13,00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите и Г. Д. Т. е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба 26.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.
Касационното обжалване е допуснато служебно с определение №1789/03.04.2026 г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, оглед задължението на съда да прецени най-добрия интерес на детето, по следния правен въпрос: Допустимо ли е, когато страните са се споразумели за съвместно упражняване на родителските права, съдът да откаже с единствения мотив, че според него условията по споразумението не са достатъчно подробни.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:
Носител на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, като съгласно правилото на чл.123 от СК същите се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. При прекратяване на брака с развод или при настъпване на фактическа раздяла, родителите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на не навършилите пълнолетие деца в техен интерес. Споразумението относно упражняването на родителските права следва да обхване всички въпроси свързани с децата – кой от родителите ще упражнява родителските права, при кого ще живеят децата, какъв ще бъде режимът на лични отношения с не отглеждащия родител и за издръжката. При избора на начина, по който да бъдат отглеждани децата и режима на мерки за поддържане на личните отношения, родителите имат по-голяма свобода и са ограничени единствено от интереса на децата. Постигнатото между родителите съгласие за съвместни грижи за децата и упражняване на родителските права след прекратяване на брака или раздялата, е израз на равенството им и на интереса на децата да бъдат отглеждани в разбирателство, като им се осигури безболезнено и щадящо преминаване към настъпилата в семейството промяна.
Когато родителите са постигнали съгласие по съществените въпроси посочени в закона, съдът не може да откаже да одобри споразумението с единствения мотив, че според него условията не са достатъчно подробни. Задължение на съда е да напъти страните към отстраняване на констатираните непълноти и да спомогне за разрешаване на разногласията помежду им относно онези пропуски, права и задължения, които се нуждаят от допълнително уточняване или предизвикват спорове. При невъзможност родителите да изпълнят дадените указания, съдът следва да извърши преценка дали постигнатото съглашение по въпросите за отглеждане на децата е в техен интерес, като се стреми да запази съществуващото между родителите разбирателство и хармония в отношенията. Преценката на съда винаги е конкретна, основана на обективно установените по делото обстоятелства и при съобразяване дали споразумението противоречи на закона, морала, интересите на децата и на принципа за тяхната всестранна защита.
В жалбата си касаторът Г. Д. Т. излага доводи за неправилност на решението в оспорената му част поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че същото е постановено при нарушение на правилото на чл.59, ал.4 СК за зачитане на най-добрия интерес на детето и принципа на стабилна семейна среда за неговото отглеждане. Излага, че по делото е установена дълбоката привързаност на детето към неговия баща, като твърди че промяната в местоживеенето му би довела до емоционален стрес и нарушаване на чувството му за сигурност. Претендира за неговата отмяна и постановяване на друго, с което упражняването на родителските права по отношение на детето С. Г. Т. да бъде предоставено на него, да бъде определено местоживеенето на детето при него, а на майката бъде определен подходящ режим на лични отношения, съобразен с възрастта и учебната заетост на детето.
Ответницата Н. С. П., чрез адвокат Л. Б., оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага, че съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като е преценил интереса на детето. По същество претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските за производството.
Въззивният съд, след частична отмяна на решението на Районен съд Велинград, постановил друго, с което предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето С. Г. Т. на майката Н. С. П.-Т. и определил местожителството на детето при майката; определил режим на лични контакти на бащата Г. Д. Т. с детето С. Г. Т., както следва: всяка първа и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; двадесет дни годишно през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождените дни на детето от 13,00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите; осъдил Г. Д. Т. да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба 26.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
За да постанови този резултат, съдът приел, че страните по делото са родители на децата Д. Г. Т. и С. Г. Т.. С влязлото в сила решение на първостепенния съд сключеният между тях граждански брак бил прекратен с развод. Със същото родителските права по отношение на детето Д. Г. Т. били предоставени на майката, на бащата бил определен режим на личен контакт и същият бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 300лв., а родителските права по отношение на детето С. Г. Т. били предоставени на бащата Г. Д. Т.; на майката бил определен режим на личен контакт и същата била осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 300лв.
Въззивният съд посочил, че при изслушването им и двамата родители заявили готовност и желание да се грижат за детето С.. Майката посочила, че желае и двете деца да живеят при нея, тъй като между тях съществувала дълбока връзка – двамата играели заедно в махалата, търсели се и имали обща приятелска среда. Посочила още, че С. боледувал често и тя била добре запозната със здравословното му състояние, като полагала необходимите за него грижи; не отказвала и не препятствала контактите на детето с неговия баща и поддържала доброто му име. Констатирал, че според бащата детето С. било свикнало повече с него, тъй като цяло лято той се грижел за него, а след това отивало при другите си баба и дядо, но не и при майка си; имал възможност да работи когато поиска и можел да отделя повече време за неговото възпитание; държал да съхрани връзката си с детето. Според бащата разликата между децата била голяма и те имали различни интереси. Голямото дете не искало да отива при него.
Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка П. Н. П. (майка на ищцата), от които приел за установено, че след раздялата на страните през месец февруари 2024г. голямото дете живеело преимуществено при тях, а малкото дете – при баща си. Децата били там, където желаят. Те били еднакво привързани към двамата родители и имали много близка емоционална връзка с тях. Приел, че бащата купувал на децата играчки, дрехи, а майката ги водила на ваканции, на море, детски центрове, празнуване на рождени дни, като за последния рожден ден се включил и бащата. Според свидетелката детето С. по-често било при баща си, но когато било болно било при своята майка.
Съдът кредитирал и показанията на разпитаните по делото свидетели на ответника – М. А. Т. (негова майка) и М. А. М., от които приел за установено, че бащата разполагал с необходимите битови условия, финансови средства, имал желание и готовност да се грижи за малкото дете С.. То било силно привързано към него и за разлика от голямото дете (М.), често преспивало при баща си. Според свидетеля Т. грижите за Д. били поети от неговото раждане от бабата и дядото по майчина линия, а детето С. живеело при тях, защото майката се върнала на работа веднага след като навършило една година. Посочила още, че след раздялата на страните детето С. останало да живее при баща си, като само два месеца през лятото преспивало в дома на майка си, защото там имало повече деца. Не посещавало редовно детска градина, понеже често боледувало и тогава за него се грижел бащата, подпомаган от бабите.
Съдът посочил, че според представения по делото социален доклад на отдел „Закрила на децата“ при ДСП – [населено място] и двамата родители притежавали родителски капацитет, необходим за полагане на адекватни грижи по отглеждането и възпитаването на децата Д. Г. Т. и С. Г. Т., както и за посрещане на всички техни потребности. Според доклада, в обитаваните от родителите жилища били осигурени необходимите хигиенно-битови условия за отглеждане на двете деца; те били обградени от подкрепяща среда в лицето на бабата и дядото по майчина линия П. П. и С. П., съответно бабата и дядото по бащина линия – М. и Д. Т.. Социалните работници посочили, че е в интерес на децата да продължат да получават нужните родителски грижи, необходими за пълноценното им израстване и развитие и да контактуват редовно и пълноценно с двамата родители. Констатирали, че след раздялата на родителите, детето Д. Т. се отглеждало предимно от бабата по майчина линия и майката, докато детето С. се отглеждало предимно от бабата по бащина линия и пренощувало редовно в жилището на бащата. След раздялата връзката на бащата с децата не била прекъсвана. Той осъществявал постоянни контакти с тях и те редовно пребивавали в неговото жилище. Между родителите съществувала добра комуникация по отношение на децата, което допринасяло да не чувстват и преживяват дълбоко раздялата им, да растат обичани и щастливи, обградени с внимание.
Въззивният съд отбелязал, че пред първата инстанция страните представили споразумение по чл.51 СК за съвместно упражняване на родителските права по отношение на децата Д. и С., което било прието от съда за нередовно и не се поддържало в хода на производството. Приел, че в хода на брачния процес, дори да не са направени конкретни искания във връзка с упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, съдът е длъжен да изследва този въпрос, с оглед техния най-добър интерес, поради което направил извод за допустимост на обжалваното решение.
Съдът посочил, че по делото липсват данни за отчуждение между майката и детето С., съответно за прекъсване на връзката помежду им. Майката не създавала затруднения и не препятствала осъществяването на личните отношения на бащата с двете деца, нито имала поведение, което да представлява опасност за личността, здравето и възпитанието им, имала родителски авторитет и връзката ѝ с децата не била прекъсната. Съдът приел, че и двамата родители направили необходимото, за да преминат през сложната житейска ситуация на раздялата им с необходимата отговорност към техните деца. Отбелязал, че детето С. от раждането си и до раздялата на своите родители през м. февруари 2024 г. живеело основно при своя баща. Приел, че към настоящия момент детето пребивавало ту при единия, ту при другия родител, което положение без ясни правила му се отразявало негативно, поради нарастващото напрежение между родителите от неразрешения между тях спор.
Въззивният съд отбелязал, че децата се нуждаели от стабилност и сигурност при отглеждането им. Приел, че детето С. било във възраст, в която имало нужда от сигурна и трайна емоционална връзка със своята майката, която била от голямо значение за неговото физическо, психическо и социално развитие. Развил съображения, че за С. е важно да общува с по-големия си брат Д., като житейският опит от това общуване бил в интерес и на двете деца, необходимо за създаването и поддържането на здрава емоционална връзка между двамата родни братя. С оглед на това заключил, че най-добрият интерес на детето С. е то да живее със своята майка, на която било предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д.. Същото ще способства за правилното му развитие, възпитание и ще допринесе за установяване на трайни и стабилни отношения с неговия по-голям брат.
В заключение направил извод, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката и местоживеенето на детето С. да бъде определено при нея. Определил режим на личен контакт на детето С. с неговия баща Г. Д. Т. – всяка първа и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; двадесет дни годишно през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождените дни на детето от 13,00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите, като осъдил Г. Д. Т. да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба 26.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Въззивното решение е постановено в противоречие с отговора на поставения и разгледан правен въпрос.
При преценка на кого от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. на 5 години (към датата на решението), въззивният съд се ограничил до това да отбележи, че по делото било представено споразумение на страните за съвместно упражняване на родителските права и че същото не се поддържало в хода на производството. Съдът не съобразил, че с това споразумение родителите разпределили времето, през което децата ще пребивават при всеки от тях (през седмицата ще живеят при майката, а през уикендите – при бащата); определили режим на личен контакт за времето, през което децата не са при съответния родител, уговорили условията за тяхната издръжка, начина на вземане на решенията относно ежедневните потребности на децата и пътуванията им. Съдът не отчел обстоятелството, че страните се отказали от това споразумение поради невъзможността да изпълнят указанията дадени им от първостепенния съд за уточняване на следните обстоятелства: кой от тях ще упражнява родителските права по отношение на всяко дете, къде ще бъде местоживеенето на всяко от децата, какъв ще бъде режимът на личен контакт и издръжката, която ще дължи родителят който не упражнява родителските права по отношение на детето/децата. Тези указания не били съобразени както с искането за съвместно упражняване на родителските права и постигнатото между родителите съглашение, така и с установените по делото обстоятелства относно: добрата комуникация между тях; липсата на пречки за свободно осъществяване на контактите на децата с всеки един от тях; разстоянието между жилищата, в които родителите се установили да живеят след раздялата им, което не създавало пречки децата да се придвижват свободно между тях. В указанията имплицитно се съдържа и възможност за разделяне на децата, като упражняването на родителските права по отношение на всяко от тях бъде предоставено на различен родител, в какъвто смисъл било и произнасянето на първостепенния съд, което не е в интерес на децата. От показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на страните се установява, че начинът, по който първостепенният съд разрешил въпроса за упражняване на родителските права по отношение на децата Д. и С. е довел до нарушаване на установения баланс в отношенията на страните и до спор относно родителските им качества, в който били въвлечени и разширените им семейства.
Както беше посочено в отговора на поставения въпрос, при наличие на споразумение за съвместно упражняване на родителските права, съдът има контролни функции и прави преценка за противоречието му със закона и морала, и дали същото е в интерес на децата. Последният изисква на децата да бъде осигурено пряко, непосредствено и ежедневно отглеждане от родител, като се запази в максимална степен усещането за живот в семейна среда, независимо от настъпилата в семейството раздяла, за да могат да израстват спокойни, щастливи и емоционално удовлетворени. В интерес на децата е същите да бъдат отглеждани съвместно, за да могат да запазят емоционалната връзка с всеки от родителите и усещането за стабилност и семейна среда. Въззивният съд не съобразил и обстоятелството, че с постигнатото съглашение родителите създали среда на разбирателство и уважение, съответна на притежавания от тях родителски капацитет, желанието им да се грижат и отглеждат децата, както и нормалното им общуване.
Допуснатото от въззивния съд нарушение при приложение на материалния закон не е съществено, тъй като не се е отразило на крайния му извод на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С..
Правилно при постановяване на въззивното решение в обжалваната му част съдът приел, че интересите на децата Д. и С. изискват те да бъдат отглеждани заедно. В този смисъл е неоснователно наведеното касационно оплакване за нарушение на правилото на чл.59, ал.4 СК за зачитане на най-добрия интерес на детето С. и принципа на стабилна семейна среда за неговото отглеждане.
При преценка правилността на оспореното въззивно решение, настоящият състав съобразява влязлото в сила решение в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето Д. било предоставено на майката. Отчита и обстоятелството, че разделянето на децата ще ги постави в центъра на възникналия в хода на производството спор между страните относно родителските им качества и на стремежа да изтъкнат значимостта си като техни родители, ще задълбочи разрива в отношенията им и възникналото поведение на неглижиране на другия родител, ще постави всяко едно от децата в конфликт на лоялност и ще доведе до настъпване на отчуждение помежду им. Посочените обстоятелства са предпоставка за възникване и на родителско отчуждение произтичащо от стремежа на всяка от страните да заздрави позицията си на по-добър родител за отглеждането на детето, по отношение на което би упражнявал родителските права. Децата имат нужда, и след разделянето на семейството, да продължат да бъдат отглеждани и да растат в атмосфера на разбирателство, взаимно уважение и лоялност, като за тях двамата родители са еднакво важни и значими фигури.
В интерес на детето С. е и изводът на въззивния съд за режима на личен контакт между него и бащата Г. Т.. Контактите на бащата с децата следва да се осъществяват по едно и също време за двете деца, с оглед запазване на нормалните отношения, заздравяване и подобряване на комуникацията помежду им, предвид данните по делото, че детето Д. е намалило посещенията и времето за общуване с него.
Определените от съда мерки могат да бъдат изменяни винаги по взаимно съгласие на родителите, с оглед конкретните обстоятелства. При липса на постигнато съгласие, родителите следва да изпълняват определения от съда режим за упражняване на родителските права и за личните отношения, като подпомагат децата. При създаване на пречки от родителите или възникване на отказ да си сътрудничат, които обстоятелства налагат защита интереса на децата, съдът може да предприеме защитните мерки по чл. 59, ал. 8 СК, както и да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК.
В заключение, въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане Г. Д. Т. следва да бъде осъден да заплати на Н. С. П. сумата от 750 евро, представляваща направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжен съд – Пазарджик № 419/13.10.2025 г. постановено по в. гр. д. №470/2025 г. в частите, с които: упражняването на родителските права по отношение на детето С. Г. Т. е предоставено на майката Н. С. П.-Т.; определено е местоживеенето на детето С. Г. Т. при майката Н. С. П.-Т. в [населено място], [улица]; определен е режим на лични контакти на бащата Г. Д. Т. с детето С. Г. Т., както следва: всяка първа и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; двадесет дни годишно през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождените дни на детето от 13,00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите и Г. Д. Т. е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба 26.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.
ОСЪЖДА Г. Д. Т. да заплати на Н. С. П. сумата от 750 евро, представляваща направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: