Върховен касационен съд

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 1334 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Х. Р., като пълномощник на К. Н. М., срещу въззивно решение № 3617, постановено на 19.06.2020 г. по в. гр. д. № 9934/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 112404 от 12.05.2019 г. по гр. д. № 60854/2010 г. на Софийски районен съд за признаване за установено по предявените от Н. Е. К., В. Г. К. и Л. Г. К. срещу Н. Н. К. и К. Н. М., искове с правно основание чл.108 ЗС, че ищците са собственици по наследство от Г. В. К. на следния недвижим имот: апартамент № 1 с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], с площ 67.50 кв. м., при описани съседи, заедно с прилежащите му избено, таванско помещение и припадащите се идеални части от общите части на сграда № 1, като ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху същия. С решението е признато за установено по отношение на Н. Н. К., че ищците са собственици на същото основание на магазин, находящ се в [населено място], [улица], с площ 14 кв. м., в приземния етаж на жилищна сграда с идентификатор ****. Уважени са исковете с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за лишаване от ползване. На мястото на починалата ответница Н. К. са конституирани наследниците й по закон: К. М. /дъщеря/ и А. К..
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й според ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. текла ли е придобивна давност в полза на К. М. като правоприемник, при положение, че исковата молба, въз основа на която е постановено влязлото в сила решение по отношение на праводателя й Н. К., не е била вписана; 2. има ли сила на пресъдено нещо влязлото в сила решение по гр. д. № 1492/1997 г. по отношение на К. М.; обвързана ли е на основание чл.226, ал.3 ГПК от силата на пресъдено нещо приобретател, придобил недвижим имот преди вписване на исковата молба по иск за собственост или е налице изключението на посочената разпоредба; 3. с уважаване на положителен установителен иск, формира ли се сила на пресъдено нещо спрямо ищеца и правоприемниците му само на предявеното придобивно основание и преклудират ли се останалите основания за придобиване на собствеността, които не са били предявени в процеса от ищеца или ответника /в случая придобивна давност/ и тези на правоприемниците на ответника. Сочи се противоречие с тълкувателно решение № 3/19.07.2010 г. по т. д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, решение № 109/25.05.2015 г. по гр. д. № 7420/2014 г. на първо г. о. и решение № 74/24.06.2015 г. по гр. д. № 6277/2014 г. на първо г. о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответниците по касационна жалба, чрез процесуалния си представител, са депозирали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който са изразили становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от ищците срещу двете ответници искове по чл.108 ЗС за установяване правото им на собственост върху процесния апартамент и за предаване на владението му и установителни искове срещу ответницата Н. К. по отношение на магазина. В исковата молба са изложени твърдения, че Н., В. и Л. К. се легитимират като собственици на основание наследствено правоприемство от Г. К.. С влязло в сила на 17.06.2010 г. решение по гр. д. № 1492/1997 г. на Софийски районен съд е признато правото на собственост на наследодателя на основание завещателно разпореждане по отношение на Н. К. върху процесните имоти. В хода на висящия процес с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 10/1998 г. Н. К. е прехвърлила на К. М. правото на собственост върху процесния апартамент, като си е запазила правото на ползване. Исковата молба е предявена на 13.12.2010 г.
Ответниците са оспорили исковете с твърдението, че влязлото в сила съдебно решение по иска срещу Н. К. не обвързва К. М. в качеството й на правоприемник на продавача, на основание чл.226, ал.3 ГПК. Исковата молба, въз основа на която е било образувано гр. д. № 1492/1997 г. на РС – София, не е била вписана. Ответницата К. М. е въвела като евентуално придобивно основание придобивна давност чрез упражнявано владение от момента на сключване на договора за продажба.
По делото е установено, че с влязло в сила на 17.06.2010 г. решение по гр. д. № 1492/1997 г. на Софийския районен съд, образувано въз основа на искова молба, подадена през 1997 г., е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ по отношение на Н. Н. К., че Г. В. К. е собственик на процесните апартамент и магазин. Исковата молба не е вписана.
С нотариален акт № 10, н. д. № 11/12.10.1998 г. за покупко-продажба на недвижим имот, Н. К. е прехвърлила на К. М. правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място], [улица], на втори етаж, с площ 67,50 кв. м., заедно с избено помещение и таванско помещение, с 29,718 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Продавачката си е запазила безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху имота. Като ненуждаещо се от доказване в първоинстанционното производство е обявено обстоятелството, че ответницата К. М. владее апартамента.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А., от чиито показания се установява, че апартаментът се е ползвал от Н. К.. Тя е отдавала магазина под наем от името на К. М.. Установените по-горе факти кореспондират с изявленията на самите ответници.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на ответницата - касатор, независимо от факта, че исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 1492/1997 г., не е била вписана /до 01.01.2001 г. тези искови молби не са подлежали на вписване/. Вписването на исковата молба за собственост има само оповестително действие, а не оповестително-защитно действие, каквото имат актовете по чл.114, б. „в“ ЗС. Обвързаността на лицето, получило владението на имота от ответника по този иск в хода на висящия процес, на основание чл.226, ал.3 ГПК, не е поставена в зависимост от знанието за висящия процес. По отношение на тези изводи е налице препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Договорът от 1998 г. не може да легитимира купувача като собственик, тъй като продавачът не е бил собственик. Договорът не е породил вещно-правно действие /никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава/. За неоснователно е счетено и заявеното като евентуално придобивно основание давностно владение. Давност не е текла по време на висящия процес както по отношение на ответницата по иска, така и по отношение на ответницата М. като последващ приобретател, черпещ права от нея. Не е изтекъл изискуемия се период от време за осъществяване на придобивното основание.
Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното по поддържаните основания за допускане на касационно обжалване:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първите два поставени въпроса дали на основание чл.226, ал.3 ГПК ответницата като приобретател е обвързана от формираната с решението по гр. д. № 1492/1997 г. сила на пресъдено нещо. Със същите се обуславя обвързаността от силата на пресъдено нещо на горното основание от вписването на исковата молба по отношение на имота /в настоящата хипотеза тя не е била вписана/. Възприетото от въззивния съд съответства на цитираното тълкувателно решение, както и на посоченото в решение № 177/08.04.2019 г. по гр. д. № 4119/2017 г. и решение № 68 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 719/2011 г. на първо г. о., в които е прието, че вписването на посочените в ЗС и ПВ актове по принцип има оповестително действие, а защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/. Вписването на искова молба по иск за собственост има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба. Това вписване няма значение за обвързаността на третото лице - приобретател в хипотезата на чл.226 ГПК от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Влязлото в сила решение, с което този иск се уважава, установява със сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателя на спорното право от ответника, че ищецът, а не ответникът – праводател е собственик на прехвърления имот, независимо дали приобретателят на спорното право е участвал като страна по делото и независимо дали исковата молба е била вписана. Невписването й не може да доведе до запазване на правото на собственост, придобито от праводател, който не го е притежавал, тъй като при оповестително действие на вписването, при преценката за съществуването на правото, е от значение дали праводателят е бил собственик.
В решение № 119/15.01.2018 г. по гр. д. № 5062/2016 г. на второ г. о., е прието, че от 01.01.2001 г. /с изменението на ЗС, бр.34 от 2000 г./ е въведено изискване за вписване на актовете, с които се признават права, което включва и съдебните решения по искове за собственост; съответно задължението за вписване обхваща и исковите молби, заведени за признаване на такива права - чл.114, б.”в” ЗС. Посочено е, че действието на вписването е оповестително, както и че съдебното решение обвързва приобретателя на спорното право, дори когато той не е станал страна в процеса. За тази обвързаност е без значение дали приобретателят е знаел за висящия процес и следователно тя е независима от спазването или нарушаването на изискването за вписване на исковата молба. В решение № 88/29.07.2016 г. по гр. д. № 5719/2015 г. на първо г. о., също е прието, че лицето, придобило владението върху имота от ответника по време на висящ процес по иска по чл.108 ЗС, е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът е уважен. Задължителното действие на решението произтича от разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК. То не е обусловено от вписването на исковата молба по чл.108 ЗС, съответно на решението, с което искът е уважен.
Третият въпрос е обоснован с доводи, че придобивната давност в полза на ответницата – касатор е изтекла в периода 1998 г.-2010 г. /когато е влязло в сила съдебното решение по иска за собственост срещу праводателката Н. К./. Предявяването на иск за собственост прекъсва придобивната давност на владелеца/ чл.116, б.”б” ЗЗД/. През време на съдебния процес давност не тече/ чл.115, б.”ж” ЗЗД/. Когато в хода на висящ спор за собственост ответникът прехвърли спорното право на трето лице, тези правни последици на предявения иск имат действие и за приобретателя, който има същото правно положение по отношение на ищеца и на спорното право като своя праводател - докато трае спирането, придобивна давност в негова полза не тече /в този смисъл решения № 80 от 07.07.2014 г. по гр. д. № 6441/2013 г. и № 97 от 27.07.2015 г. по гр. д. № 6353/2014 г. на второ г. о.; решения № 52 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 1455/2017 г. и № 177 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 4119 от 2017 г. на първо г. о./. Не се разкрива противоречие и с решение № 109/25.05.2015 г. по гр. д. № 7420/2014 г. на първо г. о., в което е посочено, че не се прекъсва владението на ищеца, тъй като той не може да прекъсне собствената си давност. Цитираното решение № 74/24.06.2015 г. по гр. д. № 6277/2014 г. на първо г. о. не е относимо към настоящия спор, тъй като разглежда въпрос, свързан с демонстриране на намерение за завладяване на цялата вещ от съсобственик.
Решаващият правен извод във въззивното решение е направен в съответствие с трайната практика, в която се приема, че прехвърлянето на чужда вещ, както и последващите разпоредителни действия с нея, са непротивопоставими на действителния собственик, независимо от вписването на съответните сделки и без оглед на това кога е вписана исковата молба, с която действителният собственик претендира правото си на собственост.
Поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид наличието на посочената по-горе съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност, произтичаща пряко от съдържанието на обжалваното решение. Същото отново е обосновано с невписването на исковата молба, въз основа на която е постановено влязлото в сила съдебно решение. Договорът за покупко-продажба, сключен с нотариалния акт от 1998 г., е непротивопоставим на действителния собственик. Същият не е породил вещноправно действие по силата на правилото, че никой не може да прехвърли права, каквито сам не притежава.
Ответниците по касация не са направили искане за разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 3617, постановено на 19.06.2020 г. по в. гр. д. № 9934/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.


Председател:

Членове: