Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3392 /2025 година
Производството е по чл. 290 ГПК
По касационни жалби, подадени от Н. Р. Р., ЕГН [ЕГН], с определение № 3185 от 12.06.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение 2817 от 08.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 5322/2024 г. на Софийски градски съд, в частта, с което е отменено Решение № 19697 от 29.11.2023 г. по гр. д. № 15747/2022 г. на Софийски районен съд, в частта, в която е уважен предявеният от него иск по чл. 45 ЗЗД до размер на 3000 лв. срещу Н. Н. Н., ЕГН [ЕГН] и вместо това е отхвърлен иска и за този размер на главницата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от разпространение на обидни и клеветнически твърдения във фейсбук профила на ответника в две публикации от 20.02.2022 г., 18.22 часа и от 21.02.2022 г., 12.42 часа, ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта – 22.02.2022 г. Потвърдено е решението на РС, в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер 12 000 лв.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България /КРБ/, тъй като е прието, че изразите: „поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на П.“; „забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на П. към суверенния ни избор“, „един от кремълските лобисти на Р.…“, „хибридните генерали, привидно с натовска принадлежност, яростно обслужват интересите на К.“, „безпардонно“ се е проявил „като служител на К.“, не са клеветнически, а изразите „арогантен“ и хибриден“ не са обсъдени. Като противоречащ на закона, се оспорва и извода, че ищецът следва да търпи тези изрази, тъй като е публична личности, но тези личности не са длъжни да търпят обиди. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения, защото не са разгледани всички изрази, които се сочат като увреждащи и не са обсъдени доказаните вреди, претърпени от ищеца. Оспорва се като необоснован извода на въззивния съд, че част от изразите, включително и необсъдените изрично не са унизителни за качествата на ищеца щом не са вулгарни и цинични епитети.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба и моли решението да се остави в сила, тъй като процесните изявления не надхвърлят пределите на допустимата критика, а ищеца, като публична личност следва да има по-висока търпимост към критиката, за търпи известна провокативност и преувеличаване при обсъждане на важни теми от обществения живот. Изявленията не са насочени да обидят ищеца, а да изразят критичната позиция на ответника към дейността на ищеца в качеството му на бригаден генерал.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „надхвърлени ли са пределите на допустимата критика и оценка спрямо публична личност, когато дадено изказване не допринася за информирането на обществото и същевременно засяга честта и достойнството на адресата или го опозорява“. Констатирано е противоречие с Решение № 50118 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021 г., I г. о.
Признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 КРБ право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, дори да засяга пряко или косвено конкретно лице, действащо в определена публична сфера, когато името му се коментира или се прави връзка с неговия пост или дейност по определен обществен въпрос. Правото на свободно изразяване на мнение се упражнява превратно, когато това право се използвана, за да се вреди на доброто име на обсъжданото лице. / Решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ІІІ гр. о./ Средствата за масова информация и социалните мрежи влияят на политическите процеси, на функциониране на демокрацията, информират обществото за действията и бездействията на управляващите, следва да служат за упражняване на обществен контрол и да подпомагат гражданите да разберат какво е становището на политическите лидери за управлението на държавата или по определени обшествено значими въпроси, за да вземат информирани решения. Затова в практиката на ЕСПЧ по чл. 10 от КЗПЧОС и в съдебната практика у нас / решение № 369/26.11.2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. на ВКС, ІV гр. о. и много други/ се приема, че допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по–широки и всяко твърдение за клеветническо изявление, свързано с въпрос от обществен интерес, трябва да се преценява стриктно. Критиката срещу действия и думи на политици може да бъде в много по-широки граници, защото те, за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични фигури, които са изложени на показ пред журналистите и обществото. Това обаче не означава, че политиците, които са изложени на неоснователна критика, трябва да бъдат лишени от възможност да защитят репутацията си. Възможността свободно да се изразява мнение се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционно защитени права. Правото на свободно изразяване и разпространяване на информация може да включва обсъждане на дейността на публични личности, критични оценки и дори да надхвърлят добрия тон, когато това е в полза на обществения контрол и политическия дебат, но свободата на словото и на изразяването не може да се използва, за да се нанасят обиди и/или клевети / Решение № 110 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, ІV гр. о., Решение № 85/23.03.12 по г. д. № 1486/11, ІV гр. о./. За да се прецени дали е налице противоправно поведение при изразяване на свободно мнение следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. Най-важният критерий при преценката дали с дадено изказване са надхвърлени пределите на допустимата критика спрямо публична личност е доколко излагането на конкретни факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо или се използва целенасочено за накърняване правата и доброто име на дадено лице. Въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към политиците, свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез нанасяне на обида. В този смисъл е Решение № 50118 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021 г., I г. о.
Данните по делото са следните:
Предявен е иск от Н. Р. Р. против Н. Н. Н. по чл. 45 ЗЗД за това, че на 20.02.2022 г. в 18.22 часа и на 21.02.2022г. в 12.42 часа в личния публичен профил на ответника Н. Н. Н. (“N. N. N.”) в социалната онлайн мрежа Facebook (Mеta) на уеб адрес https://www.facebook.com/niknenchev са публикувани две публикации, в които се излагат обидни и клеветнически твърдения за личността и професионалната етика на ищеца. Авторът им твърди, че ищецът - генерал Н. Р. не изпълнява служебния си и граждански дълг, предава националните интереси и служи на друга държава, както и че е извършил незаконосъобразни и несъвместими с морала действия. Като клевети се сочат изразите от публикациите: 1.„вчера ген. Н. Р.…за пореден път показа как проруското генералско лоби на кръга Р.-Я. иска да завлече България в орбитата на П.“; 2.„пред очите ни работят за откъсването на България от евроатлантическия съюз“; 3.„ясно виждаме проруските лобисти на П. в България“, 4.„бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от евроатлантическия си път и върната на властовата територия на Русия“; 5.„поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на П.“; 6.„забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на П. към суверенния ни избор“
Като обидни се посочват епитетите по отношение на ищеца 7.„изключително арогантен“, 8. „предател, който служи на чужди (руски), интереси“, 9.„какъвто министъра – такъв и генерала“; 10„хибридните генерали, привидно с натовска принадлежност, яростно обслужват интересите на К.“; 11.„хибридната ... пропутинска реторика“; „кремълски плам“; 12„хибридна военна хунта“, 13„безпардонно“ се е проявил „като служител на К.“; 14.“привидния му образ на „натовски генерал“ и „довчерашен атлантик“.
Ищецът твърди, че тези противоправни действия на ответника пряко са му причинили значителни неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния му и професионален авторитет, чест и достойнство, претърпял е сериозен психологически и душевен дискомфорт. Изказванията на ответника са предизвикали значителна обществена реакция и множество негативни оценки по адрес на Н. Р., обвиненията са тежките и сериозни, с обидни квалификации. Предизвикали у ищеца интензивни и продължителни отрицателни емоции, породили у него усещане за силно засегнат авторитет, което е довело и до откъсване от социалните му ангажименти. Затова претендира ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 12000 лв.
Ответникът Н. Н. не оспорва, че е автор на публикациите, цитирани в исковата молба, но оспорва иска с довод, че се касае за свободно изразено критично мнение, а не за обидни или клеветнически квалификация, излага довод, че ищецът е публична личност, поради което следва да търпи критика в по-голяма степен от обикновените граждани и да проявява по-голяма степен на толерантност към критиката.
От показанията на св. Г. Н. - Р. е установено, че в резултат на публикациите, ищецът изпитвал негативни емоции и чувства, бил фрустриран, станал по-мълчалив, по-затворен и по-сприхав. Думите и изразите, използвани в двете публикации накърнили сериозно професионалната репутация на ищеца. Съпругът й е изключително отдаден на професията, почтен и принципен човек. С резултат на двете публикации имало притеснение на всички членове на семейството за ищеца, включително и на двете му ненавършили пълнолетие деца. Св. Д. Г., колега на ищеца разказва, че след двете процесни публикации, Н. Р. претърпял спад в професионалната мотивация, почувствал се засегнат и избягвал публични мероприятия. Според този свидетел, ищецът няма проруски настроения, напротив сочи, че той е американски възпитаник.
РС е посочил, че употребените от ответника в публикацията изрази „Вчера ген. Н. Р. за пореден път показа как проруското генералско лоби на кръга Р.-Я. иска да завлече България в орбитата на П.; „пред очите ни работят за откъсването на България от евроатлантическия съюз“; „ясно виждаме проруските лобисти на П. в България“; „бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от евроатлантическия си път и върната във властовата територия на Русия“; „поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на П.“; „забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на П. към суверенния ни избор“, не са обидни, тъй като не съдържат нито вулгарни или цинични епитети, нито унизителни съждения за качествата на ищеца. Прието е, че те представляват фактически твърдения и подлежат на проверка за истинност, като за тях ответника носи отговорност само ако са позорни за адресата и са неверни, т.е. ако представляват клеветническа информация.
РС е приел, че посоченото от ответника в процесните публикации, че ищецът Н. Р. е проруски настроен и в професионалната си дейност като пилот защитава чужди (руски) интереси е позорен, тъй като е морално неприемлив и недостоен, има обективно злепоставящ характер и предизвиква осъдителна обществена оценка и същевременно не е установено, че ищецът при изпълнение на професионалната си дейност е защитавал чужди политически и държавни интереси Изразите „изключително арогантен“, „хибридните генерали, привидно с натовска принадлежност, яростно обслужват интересите на К.“; „хибридната ... пропутинска реторика“; „кремълски плам“; „хибридна военна хунта“, „предателско и арогантно поведение“, с което „безпардонно“ се е проявил „като служител на К.“, нарушават баланса между основните права на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение, тъй като надхвърлят допустимата свобода на изразяване, дори по отношение на публична личност, каквато е ищецът. Думите „арогантен“ и „хибриден“ и обслужващ чужди интереси представляват обиди, тъй като са обективно годни да накърнят достойнството на ищеца, и според господстващия морал са неприлични и цинични, което се подкрепя и от цялостния тон на публикациите, както и от контекста, в който са употребени, а именно с цел да се унижи достойнството на лицето, за което се отнасят. Тъй като са установени и претърпените от ищеца вреди от тях, е определено от РС обезщетение в размер на 3000 лв., но поради това, че не е установен по-голям интензитет на вреди, иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.
По въззивни жалби, подадени и от двете страни, въззивният съд е приел, че изразите „вчера ген. Н. Р.…за пореден път показа как проруското генералско лоби на кръга Р.-Я. иска да завлече България в орбитата на П.“ и „пред очите ни работят за откъсването на България от евроатлантическия съюз“;„ясно виждаме проруските лобисти на П. в България“, „бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от евроатлантическия си път и върната на властовата територия на Русия“; „поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на П.“; „забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на П. към суверенния ни избор“, в контекста на цялото съдържание на статията, не са клеветнически . Въззивният съд е приел, че с тях ответникът заклеймява позицията на ищеца по отношение на актуална към момента на изказването политическа тема, част са от коментар на актуална политическа обстановка и са оценъчно съждение за позицията на ищеца и част от политическата класа в страната – президента, министъра, (чрез използваната метафора „кръга Р.-Я.“) по отношение на състоянието на българската военна авиация и закупуването на нови самолети. Съдът е приел, че тези изрази, макар да са остри и провокативни, не надхвърлят рамките на политическата реторика по обществено значимата тема за модернизирането на военната авиация в България. Приел е, че статията носи силно негативната оценка на автора Н. Н. за личността на Н. Р., но е неконкретизирана и твърде обща и изразите не са нито обидни, нито позорящи и целящи да се увреди доброто име на ищеца - не внушават неправомерни, недостойни прояви, включително престъпления, не съдържат сведения за държавна измяна, шпионство и нерегламентирани отношения и връзки с други държави, каквито твърдения се съдържат в исковата молба, а автора е направил субективна преценка, резултат от процеси на мисловен анализ, тълкуване на информацията и лични впечатления във връзка със служебното положение на ищеца и поради това съставлява негова оценка на личността и дейността на ищеца. Съдът е приел, че негативното внушение, че ищецът е човек, чиято позиция се разминава с водената от държавата политика, не е направено в недопустима форма , нито може да се приеме, че е направено самоцелно, за да се увреди ищецът. Статиите не изнасят конкретни факти, които да описват опозоряващо поведение на ищеца, а използваните изрази подчертават негативната оценка на ответника за ищеца, като ръководител на военната авиация и представлява мнение , ненакърняващо честта и доброто име на Н. Р., но мнението не се санкционира. Съобразено е, че и двете страни са политически и обществени фигури, които към момента на въпросните изказвания заемат разнопосочна позиция по политически въпрос. Ищецът е бригаден генерал и ръководител на авиобаза, като такъв е публична личност, и отрицателните оценки и критики за работата му, доколкото не нарушават правилата на нормално общуване и не съдържат груби, вулгарни изрази, не могат да бъдат квалифицирани като противоправни. Публичните личности са приели доброволно публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото, което предполага да са в и по-голяма степен настоятелни, настъпателни и безкомпромисни и налага публичните личности, подложени на наблюдение и критика от политическите си опоненти, журналисти и цялото общество, да проявяват по-висока степен на толерантност от частните лица, когато са обект на оценка и критика.
Настоящата инстанция приема, че е правилна преценката на възивната инстанция относно изразите: 1.„вчера ген. Н. Р.…за пореден път показа как проруското генералско лоби на кръга Р.-Я. иска да завлече България в орбитата на П.“; 2.„пред очите ни работят за откъсването на България от евроатлантическия съюз“; 3.„ясно виждаме проруските лобисти на П. в България“, 4.„бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от евроатлантическия си път и върната на властовата територия на Русия“; 5.„поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на П.“; 6.„забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на П. към суверенния ни избор“. Тези изрази действително съставляват критичен коментар на автора, негова субективна оценка на позицията на ищеца и са плод на политическо противопоставяне на двамата по значим обществен въпрос за въоръжаването на военната авиация с нови самолети. Макар да са остри и провокативни, тези изрази не могат да се приемат за обидни или позорящи, поради което не са увреждащи доброто име на касатора Те не внушават недостойни прояви, престъпни деяния или нерегламентирани отношения и връзки с други държави. Отразяват негативна оценка на ответника за позиция /мнение/ на ищеца. Като такива са оценъчни съждения, които не подлежат на проверка за истинност.
Неправилна е преценката на въззивния съд на изразите: 7.„изключително арогантен“, „арогантен“ и „хибриден“ /10 „хибридните генерали, привидно с натовска принадлежност, яростно обслужват интересите на К.“; 11.„хибридната ... пропутинска реторика“; 12 „хибридна военна хунта“, не са обидни, а отразяват субективна оценка на ответника за ищеца. Не са обсъдени от въззивния съд изразите: 8. „предател, който служи на чужди (руски), интереси“, 9.„какъвто министъра – такъв и генерала“; „кремълски плам“;, 13„безпардонно“ се е проявил „като служител на К.“; 14.“привидния му образ на „натовски генерал“ и „довчерашен атлантик“. Тези изрази съдържат обидни квалификации за ответника и дейността му. Обидата е резултат от думи или действия, които са унизителни за честта или достойнството на другиго, като оценката е според приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване. Изложените изрази, като „арогантен“ и „хибриден“ и изброените словосъчетания, контекста и цялостния тон на публикациите, в които са употребени, са неприемливи за нормалното общуване и обществен морал дори за публични личности. Тези изрази съставляват негативни квалификации за ищеца от ответника, поставят му негативни квалификации и етикети. Същевременно тези изрази не съдействат за информиране на обществото по важна обществена тема, не излагат конкретни факти и не съдействат за ориентиране на гражданите по важна актуална тема, а са използвани целенасочено и накърняват честта и доброто име на касатора-ищец. Мака и ищеца и ответника да са публични фигури на различни позиции по въпроса за въоръжаването на авиацията ни и публикациите да са част от обсъждане на важен актуален към момента обществено-политически въпрос за отбраната на страната, цитираните, съдържащи се в тях изрази са обидни и унизителни и надхвърлят границите на допустимата критика. Правото на свобода на изразяване е упражнено по начин, който засяга неоправдано честта и достойнството на ищеца с употребените изрази. Затова те съставляват неправомерно поведение.
Претърпените от ищеца вреди са доказани от показанията на св. Г. Н.–Р. и св. Д. Г.. Първата установява, че като разбрал за публикациите във фейсбук профила на ответника, ищецът изпитвал негативни емоции, чувствал се фрустриран, станал по-мълчалив, по-затворен и по-сприхав. Думите и изразите, използвани в двете публикации накърнили сериозно професионалната му репутация, а той бил изключително отдаден на професията, почтен и принципен човек. В резултат на двете публикации се притеснили всички членове на семейството за ищеца. Св. Д. Г. - колега на ищеца, установява, че след двете процесни публикациия, Н. Р. е претърпял спад в професионалната мотивация, почувствал се е засегнат и е избягвал публични мероприятия, нямал проруски настроения, а напротив, американски възпитаник е.
При доказаният обем неимуществени вреди, резултат от посочените изрази в двете публикации, при които правото на свобода на изразяване е упражнено по начин да засягане честта и доброто име на ищеца, без да служат за информиране на обществото, съдът намира, че справедливото обезщетение, според обществения критерий за справедливост е 2000 евро, /равняващо се на /3911 лв./ При определяне на този размер, съдът съобразява освен обема доказани неимуществени вреди и броя на изразите, това, че са в две публикации, че са достигнали до неограничен кръг лица в интернет сайт. За разликата до пълния предявен размер – 12000 лв., иска следва да се отхвърли предвид приетото, че част от изразите не са нито обидни нито съставляват клевета и предвид това, че не е установен по-голям обем вреди за ищеца.
Сумата, за която се уважава иска е дължима ведно със законната лихва от датата на деликта – 22.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено решението на първата инстанция и е потвърдено частично и като резултат иска е отхвърлен до размер 2000 евро, /равняващо се на /3911 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2022г., както и в частта, с която ищеца е осъден да плати на ответника разноски за първа инстанция в размер на 370 лв., както и в частта за присъдените разноски за въззивна инстанция. В останалата част, с която иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер, ведно със законната лихва върху тази разлика, решението е правилно и следва да се потвърди.
Относно разноските: Предвид уважаване на иска за около 1/3 от цената му, на касатора следва да се присъдят една трета от направените от него разноски общо за трите инстанции, а на ответника – 2/3 от направените от него разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Ищецът Р. е направил разноски за общо за трите инстанции в размер на 3550 евро, от които не му е присъдена никаква част, поради което с настоящото решение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК пропорционално на уважената част следва да му се присъдят 1183 евро. На ответника по иска и по касация Н. следва да се присъдят претендираните от него доказани разноски до размер на 2/3 от размера им предвид отхвърляне на иска за тази част от размера. Направените от него разноски за трите инстанции са общо в размер на 1382 евро. Има право на основание чл. 78, ал.3 ГПК да му бъдат присъдени 2/3 от тази сума - 921 евро пропорционално на отхвърлената част от иска. От тази сума са му присъдени с влязлата в сила част от решението на РС, в частта за разноските 567 евро /равняващи се на 1110 лв./. С настоящото решение следва да му се присъди още сумата 354 евро. Решението на СГС, в частта, с която, поради частичната отмяна на решението на първата инстанция, са му присъдени още 370 лв. разноски пред РС, ще се отмени предвид резултата по спора пред настоящата инстанция, както и въззивното решение в частта, с която са му присъдени разноски за въззивна инстанция.
С присъдените с настоящото решение разноски са съобразени разноските за трите инстанции и на двете страни, както и съразмерната част, в която иска е уважен, съответно отхвърлен.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОТМЕНЯ решение 2817 от 08.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 5322/2024 г. на Софийски градски съд, в частта, с което е отменено Решение № 19697 от 29.11.2023 г. по гр. д. № 15747/2022 г. на Софийски районен съд и вместо това е отхвърлен иска, предявен на основание чл. 45 ЗЗД от Н. Р. Р., ЕГН [ЕГН] срещу Н. Н. Н., ЕГН [ЕГН] до размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от разпространение на обидни и клеветнически твърдения във фейсбук профила на ответника в две публикации от 20.02.2022 г., 18.22 часа и от 21.02.2022 г., 12.42 часа, ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта – 22.02.2022 г., в частта, с която е потвърдено решението на РС, в частта, с която този иска е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до размер 2000 евро, /равняващо се на /3911 лв./, ведно със законната лихва върху тази разлика, както и в частта, с която Н. Р. Р., е осъден да заплати на Н. Н. Н. сумата от 370 лева разноски в производството пред Софийски районен съд и сумата от 924 лева разноски в производството пред Софийски градски съд и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. ***, ап. *** да заплати на Н. Р. Р., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата от 2 000 евро, /равняващо се на /3911 лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на разпространение на обидни изрази във фейсбук профила на ответника в публикации от 20.02.2022 г., 18.22 часа и от 21.02.2022 г., 12,42 часа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – 22.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумата
ПОТВЪРЖДАВА решение 2817 от 08.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 5322/2024 г. на Софийски градски съд в останалата част, с която иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 12 000 лв на иска по чл. 45 ЗЗД и законната лихва върху тази разлика.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. ***, ап. *** да заплати на Н. Р. Р., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица] деловодни разноски за всички инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 1183 евро.
ОСЪЖДА Н. Р. Р., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица] да заплати на Н. Н. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. ***, ап. *** деловоздни разноски пред всички инстанции съобразно отхвърлената част от иска в размер на 354 евро.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:
,