№ 185
София, 15.01.2026 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 124 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 133412/10.11.2025 г., подадена от В. И. С., чрез процесуален представител адв. Н. А., против разпореждане № 28209 от 04.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2979/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната подадената от В. И. С. касационна жалба вх. № 128910/31.10.2025г. против постановеното по същото дело решение № 6529 от 30.10.2025 г., като процесуално недопустима.
Жалбоподателката навежда оплаквания за неправилност на разпореждането по съображения, че с разрешаването на детето й да пътува в чужбина с баща си по предявения от него иск по чл. 127а СК, се заобикаля даването на информирано съгласие по Закона за здравето от нея и се нарушават интересите на дето, което е с психическо заболяване, във връзка с чл. 162 от същия закон.
Насрещната страна К. Г. Г. в становище, чрез адв. А. В., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата. Претендира разноски.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното в настоящото производство разпореждане докладчикът по в. гр. д. № 2979/2025 г. по описа на Софийски градски съд, е върнал подадената от В. И. С. касационна жалба вх. № 128910/31.10.2025 г. против постановеното по делото въззивно решение по същество № 6529 от 30.10.2025 г., като процесуално недопустима. Изложил е, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, тъй като със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./, съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК, т. 2 не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 СК, както и останалите, посочени в разпоредбата производства.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството е образувано пред Софийски районен съд по предявени искове от К. Г. Г. против В. И. С. с правно основание по чл. 127а ал. 2 СК във вр. с чл. 45 и чл. 76 т. 9 от Закона за българските лични документи и насрещен такъв от ответницата в производството. С решение № 10821 от 05.06.2024 г. по гр. дело № 13262/2023 г. съдът е приел, че в интерес на детето К., родено на 11.09.2012 г., предвид здравословното му състояние, е да се разреши да напуска страната и да пътува в страните от Европейския съюз, Турция и Сърбия, със съгласието на всеки от родителите си и придружаван от този родител, за не повече от 100 дни годишно, както и да му бъде издаден паспорт. Жалбоподателката е обжалвала първоинстанционното решение в неудовлетворяващата я част.
Правилно в обжалваното разпореждане е прието, че постановеното по делото въззивно решение № 6529 от 30.10.2025 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е заместено съгласието на майката В. И. С. за издаване паспорт на детето К., както и в частта му, в която е заместено съгласието й детето К. да пътува извън пределите на Република България, само със съгласието на своя баща и придружен от него за не повече от 100 дни годишно, не подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 СК, искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС, искове по чл. 40 ЗУЕС, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 ЗГР и искове по чл. 17, ал. 1 ЗУКТС. В случая съдебното производство, предмет на постъпилата касационна жалба, е образувано по иск с правно основание чл. 127а СК за разрешаване на пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите документи. Това производство попада сред изрично изброените в чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК производства, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване. Тази необжалваемост е въведена със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 50/03.07.2015 г., като не е отпаднала при последващото изменение на разпоредбата, извършено със ЗИДГПК. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове относно разрешаването на разногласия между родители за пътуване на дете в чужбина /чл. 127а СК/, обуславя двуинстанционно разглеждане на споровете по тези дела. Процесуалните разпоредби са императивни и създават задължения за съда и страните да съобразяват действията си с тях, без да се допускат отклонения.
Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателката, че с решението по делото на практика се препятства възможността й да даде информирано съгласие за лечението на детето й. С решение № 146133 от 10.07.2020 г. по гр. д. № 17850/2020 г. по описа на Софийски районен съд, съдът е утвърдил споразумение между страните по настоящото дело, според което родителките права за отглеждането на К. са предоставени на бащата К. Г. Г., при когото е определено да детето живее. При служебна проверка се установява, че последващото съдебно производство между страните с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК е с предмет изменение на постановените мерки относно определения режим на лични отношения с неотглеждащия родител и иск за увеличаване на издръжката за детето К.. Когато упражняването на родителските права вече е предоставено на единия родител и за вземането на определено решение неговото съгласие е достатъчно, спорът с другия родител няма правно значение, тъй като той не може да възпрепятства изпълнението на това решение. Такъв е и настоящият случай. Разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от Закона за здравето изисква информираното съгласие да бъде дадено от родителя, който упражнява родителските права, в случая – от бащата. Несъгласието на майката на детето няма правно значение.
Предвид изложеното, обжалваното разреждане, с което касационната жалба на В. И. С. е върната, като процесуално недопустима, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 28209 от 04.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2979/2025 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: