РЕШЕНИЕ
№ 13
София,26.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1730/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218 а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от Н. С. П. от град С., област Бургас, против въззивно решение №ІV-260/22.11.2007 г. по гр.д. №967/2006 г. по описа на Бургаския окръжен съд, въззивен граждански състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
Н. С. П. от град С., област Бургас, е предявил против П. С. П., С. Ж. П., С. П. С. и Р. Н. С., всички от град С., област Бургас, иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределение право на ползване на дворно място, състоящо се от 356 кв.м, представляващо УПИ * в кв.65 по плана на град С..
С решение №2022/11.01.2006 г. по гр.д. №2604/2003 г. Бургаският районен съд е отхвърлил претенцията на Н. С. П. против П. С. П. и С. Ж. П. за разпределение ползването на процесното дворно място, в което са построени две масивни сгради и гараж. Със същото решение е разпределено право на ползване между Н. С. П. и С. Ж. П., и С. П. С. и Р. Н. С., на съсобственото им дворно място по вариант ІV от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза и е обявена скицата за разпределение на ползването по вариант ІV от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза за неразделна част от настоящото решение.
С решение №ІV-260/22.11.2007 г. по гр.д. №967/2006 г., по въззивна жалба от С. П. С., Р. Н. С., П. С. П. и С. Ж. П., Бургаският окръжен съд е отменил решението на първата инстанция в частта, с която е разпределено реалното ползване на съсобственото дворно място, съобразно вариант ІV от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза и постановил разпределяне реалното ползване на незастроената част от дворното място съобразно вариант ІІ/втори/ от заключението на посочената експертиза, като е предоставил на Н. С. П. ползването на незастроена площ от 47,1 кв.м в розово на скицата, находяща се на лист 94 от първоинстанционното дело и 11,3 кв.м дворно място за общо ползване, а на С. П. С. и Р. Н. С., ползване на незастроена площ от 65,7 кв.м, оцветени в зелено на скицата, находяща се на лист 94 и 11,3 кв.м дворно място за общо ползване.
Въззивната инстанция е приела, че с оглед функциите й на съдебна администрация, заместваща волята на страните по управлението на общата вещ е изхождала, както от правните параметри на случая, така и от принципа за целесъобразност при разпределяне на ползването й. Прието, че визираният вариант е съобразен с мястото на жилищните сгради на всяка от страните, както и инфраструктурата в имота ползваща всяка от тях, в интерес на избягване на неудобства и противоречия и при аварийна ситуация.
Срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищеца Н. С. П., с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./ и преразглеждане на представените варианти по съдебно-техническата експертиза.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от касационния жалбоподател, който моли за нейното уважаване.
Ответниците по касация – С. П. С., Р. Н. С., П. С. П. и С. Ж. П., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на Бургаския окръжен съд е правилно.
Повдигнатият правен спор е по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Искът по посочения текст има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общи вещи, по отношение, на които не е налице мнозинство относно ползуването им. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползуването на общите имоти. От посочената дефинитивност на претенцията следва, че съдът по този иск не разрешава спор за собственост между страните, а за уважаването му са достатъчни данните за наличието на еднородни права върху вещта - обект на администрирането, определящи правната фигура на съсобственост.
От заключението на тройната съдебно-техническата експертиза, приета от първата инстанция, се установява, че възприетия от въззивната инстанция вариант за разпределение ползването на дворното място е единствения подходящ, най-целесъобразен, с оглед интересите всички съсобственици.
Законосъобразно и обосновано окръжният съд е приел, че визирания вариант обслужва в най-голяма степен възможността за необезпокоявано и максимално удобното използване на имота, като правилно е отчетено, че по него биха били избегнати неудобства и противоречия и при аварийна ситуация с инфраструктурата в имота. Съдът е този, който следва да определи най-подходящия начин за максимално удовлетворяване на страните, както с оглед правата им върху съсобствения им имот, така и с оглед преценката за целесъобразност, което при определени ситуации изключва абсолютното съответствие между интересите на всички съсобственици.
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че преди постановяване на първоинстанционното решение ищецът – касационен жалбоподател, е поддържал становище за разпределение правото на ползване именно по вариант втори.
Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №ІV-260/22.11.2007 г. по гр.д. №967/2006 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: