О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1227
София, 27.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4968/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Ж. Т., подадена чрез адв. М. Х., срещу въззивно решение №25 от 28.03.2014г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 41/2014год., с което е потвърдено решение № 71 от 18.09.2013г. по гр.д.№132/2013г. на Ямболски окръжен съд. С това решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. Ж. Т. против нотариус К. Стоянова Т. с рег.№126 на Нотариалната камара и с район на действие – Сливенски районен съд, иск по чл.45 ЗЗД във връзка с чл.73 и чл.25 ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност за сумата от 104621лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди – удостоверения материален интерес при изповядване на Нотариален акт №25, том VІ, рег.№5789, д.№585 от 2009г. и Нотариален акт №17, том ІІІ, рег.№3048, д.№311 от 2010г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното изплащане. В производството пред двете съдебни инстанции като трето лице помагач е участвало [фирма]- [населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявената претенция изцяло със законните последици..
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 и чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Според касатора разглеждането на касационната жалба „ще бъде от значение за точното прилагане на закона, за развитието на правото и за постигането на непротиворечива и уеднаквена съдебна практика по такъв род казуси”. Счита, че в процеса е доказал правото си на собственост върху процесните имоти, противоправното поведение на нотариуса, както и това, че вреди не са настъпили, но несъмнено ще настъпят, тъй като ще изгуби собствеността си след изнасяне на имотите на публична продан. Позовава се на решение на Софийски апелативен съд № 963 от 19.06.2009г. по гр.д.№731/2009г., в което е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане обхваща и всички произтичащи от деянието бъдещи вреди, доколкото е сигурно, че такива ще настъпят.
Ответната страна К. Стоянова Т. в представен писмен отговор чрез адв.Л.А. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице помагач в процеса [фирма]- [населено място], в представен писмен отговор чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Цв. М. също взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд с оглед цената на иска към момента на завеждане на исковата молба, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по иск с пр. осн. чл. 73, ал. 1 във връзка с чл.25 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вр. с чл. 45 ЗЗД.
От фактическа страна е установено, че с два договора за строителство от 24.09.2008г. и от 23.02.2010г., имащи значение и на предварителни договори за продажба по смисъла на чл.19 ЗЗД, П. Т. при втория договор и Ж. М., нейна дъщеря, при първия, са възложили на [фирма], [населено място], строителството на два апартамента, първият - с площ от 136,84 кв.м. срещу заплащане на сумата от 66 454 евро, платими на седем вноски в срок до 29.02.2009г., и вторият - 123,72 кв.м. за сумата от 54 960 евро, дължима на две вноски до 30.05.2010г.; че цената на двата имота по предварителните договори е изплатена напълно преди сключване на окончателните сделки; че с нот. акт №25 от 28.12.2009г. и нот. акт №17 от 07.10.2010г. на нотариус К. Т. с рег. №126 на НК и район на действие – Сливенски районен съд, П. Т. е закупила от [фирма], [населено място], и съответно [фирма], [населено място], възложените за строеж по горецитираните договори имоти , а именно: 35,43 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.558.8 по кадастралната карта на [населено място], целия с площ от 1 240 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], урбанизирана територия, предвидена за застрояване, в едно с намиращия се в имота самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.558.8.1.10 в [населено място][жк], сграда №1, ет.1, ап.10, построена на степен „груб строеж”, с предназначение - жилище, апартамент с площ от 136,84 кв.м., в едно с прилежащо избено помещение №10 с полезна площ 7,29 кв.м., в едно с 14,78 кв.м. в 15,49/629,77 ид.ч. от самостоятелен обект в същата сграда с идентификатор №67338.558.1.37, ет. -1, с предназначение за гараж, в едно с 4,24 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при реално ползване на гаражна клетка №10 за сумата от 50 721 лв., и 35,43/1240 ид.ч. от горепосочения поземлен имот, в едно със самостоятелен обект с идентификатор 67338.558.8.1.21, ап.21, ет.З в сграда №1, в степен „груб строеж”, с предназначение жилище-апартамент, с площ от 123,72 кв.м., в едно с избено помещение №21 с площ от 11,47 кв.м., в едно с 2,45 % от общите части на сградата и правото на строеж за сумата от 53 900 лв. Безспорно е между страните и това, че преди описаните нотариални продажби, в това число и преди сключване на втория довоговор за строителство и предварителен такъв за продажба, с нот. акт № 188 от 25.05.2009г. за обезпечение на предоставен на [фирма] банков кредит, в полза на „Р. /България/” ЕАД, [населено място], е учредена договорна ипотека върху поземления имот и построените в него в „груб строеж” самостоятелни обекти в жилищна сграда, включително и закупените от П. Т. два апартамента; че понастоящем банката е образувала изп. д. №706/2012г. по описа на ЧСИ с рег. №836, като на 14.12.2012г. П. Т. е уведомена за насрочена на 22.02.201Зг. публична продан на собствените й имоти, както и, че в последствие с постановление от 14.02.201Зг. изпълнителното производство по отношение на процесните два имота е спряно.
От правна страна съдът е приел, че нотариусът няма задължение да извърши задължителна предварителна проверка за наличие на вещни тежести върху имота преди изповядване на сделката или да уведомява купувачите за необходимостта сами да се снабдят с удостоверение за това, но с оглед нормата на чл.25, ал.1 ЗННД, е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. С оглед на това е обосновал извод, че нотариус К. Т. не е проявила необходимата грижа за опазване максимално интересите на купувачката за придобиване на имотите свободни от вещни тежести, като знаейки за извършените от [фирма] сделки с притежаваните от дружеството имоти в комплекса - учредяване на договорна ипотека, изповядана от нея, не е положила необходимата грижа на добър стопанин като при подготовката и изповядването на нотариалните продажби не е упътила П. Т. за възможността да извърши проверка за наличието на тежести върху закупуваните имоти, не е запознала същата ясно и недвусмислено с правните последици от това обстоятелство и с това бездействие е лишила ищцата от информация и право на избор дали да сключи договорите или не. Съдът е квалифицирал бездействието като груба небрежност при изпълнение на вменените й със закон задължения. По тези съображения е счел, че за ответницата е налице виновно неизпълнение на задълженията й като нотариус. Приел е също, че в случая липсват настъпили имуществени вреди за П. Т., които да са в резултат на деянието на нотариус К.Т.. Изводът на съда е обоснован с факта, че цената за процесните имоти е била заплатена още преди сключването на окончателните договори за продажба чрез изповядване на процесните нотариални сделки. Приел е, че твърдените от ищцовата страна имуществени вреди, изразяващи се в заплатената за имотите цена, не са настъпили вследствие удостоверените от нотариуса договори за продажба по съответните два нотариални акта - след като плащането е било осъществено по силата на договори за строителство със значението и на предварителни договори за продажба и е предхождало нотариалните актове, то това плащане няма връзка с действията на нотариуса. Съобразно това е заключил, че липсва причинно-следствена зависимост между претендираните вреди и виновното неизпълнение на задълженията на нотариуса. На последно място съдът е приел, че за П. Т. не се установява и да е настъпила твърдяната от нея вреда, тъй като до настоящия момент няма причинена на имуществото й увреда, изразяваща се в претърпяна загуба чрез намаляване на нейния патримониум или в пропусната полза чрез пропуск този патримониум да бъде увеличен; П. Т. не е загубила собствеността на процесните имоти, нито е заплатила обезпечения с ипотека дълг, а евентуалните бъдещи вреди за нея от възможна публична продан не са установени като напълно предвидими и при сигурно настъпване.
При тези мотиви на въззивния съд по наведените от касатора основания по чл.280 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед посочената дефинитивност не може да се третира като релевантен поставеният от касатора в изложението въпрос, уточнен от съда - обезщетението за вреди от непозволено увреждане обхваща ли и всички произтичащи от деянието бъдещи вреди, доколкото е сигурно, че такива ще настъпят. Този въпрос не е свързан с решаващите изводи на въззивния съд, който е обосновал извод за неоснователност на претенцията поради липса на причинна връзка между противоправното поведение на ответницата и твърдените от ищцата вреди. Съобразно това въпросът няма правен характер по смисъла на ТРОСГТК № 1/2009г., а е формулиран от касатора в контекста на становището му, изведено от доводи за неправилност и необоснованост на решението. Тези доводи са ирелевантни към производството по чл. 288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл. 281 ГПК.
При липсата на общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване ВКС не дължи произнасяне по наличието или не на специфичните такива, поддържани от касатора. За пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че позоваването на цитираното по-горе решение на Софийски апелативен съд е неуместно, тъй като е постановено при различна фактическа обстановка, третира въпроси, които не са разглеждани от въззивния съд с решението, предмет на настоящото дело, и не може да обоснове извод за наличие на противоречие в твърдения от касатора смисъл. На следващо място основание за допускане на касационно обжалване на основание т.3 на чл.280 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. Съдът не присъжда разноски и в полза на ответника по касационната жалба, тъй като такива не са претендирани.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №25 от 28.03.2014г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 41/2014год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: