Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2905 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Й. срещу решение № 1897 от 28.03.2025 год., постановено по в. гр. д. № 3661 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение № 1268 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 58235 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 39 състав, за отхвърляне на исковете с правно основание чл.170, ал.1 от КСО и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от касатора против Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД и евентуално срещу Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ АД, за заплащане на сумата 11 247,63 лв., представляваща натрупани суми по индивидуалната партида на К. П. Й., починал на 04.11.2017 г., в Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3 427,41 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2019 г. до 26.10.2022 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК . Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е „смислово различие“ в редакцията на разпоредбата на чл.170, ал.1 от КСО в ДВ бр. 67/2003 г. и тази от ДВ бр. 64/2020 г. и кои лица влизат в „кръга на възможните наследници" при съобразяване на проведените изменения в КСО от 2003 г., 2020 г. и 2021 г.? По този въпрос се поддържа противоречие с решение № 9/06.07.2017 г. по к.д. № 9/2016 г. на КС на РБ, както и с решения на ЕСПЧ по делата В. и др. срещу България, П. и др. срещу България, Н. срещу България.
2. Може ли Кодексът за социално осигуряване да изключи императивната уредба на кръга на наследниците, реда за наследяване и обема на наследствени права в Закона за наследството?
Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД в писмен отговор застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Производството по делото е образувано по предявените от М. П. Й. против Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД и евентуално срещу Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ АД, искове с правно основание чл.170, ал.1 от КСО и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 11 247,63 лв., представляваща натрупани суми по индивидуалната партида на К. П. Й., неин брат, починал на 04.11.2017 г., в Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3 427,41 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.10.2019 г. до 26.10.2022 г. В отговора на исковата молба ответниците са заявили, че искът срещу Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ е недопустим, тъй като съгласно чл.133, ал.2 от КСО фондът се управлява и представлява от Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД, което е материалноправно и процесуалноправно легитимирано да отговаря по делото. Поддържали са становището, че действащата към момента на смъртта на К. Й. редакция на разпоредбата чл.170, ал.1 КСО, определяща кръга наследници, които имат право да получат натрупаните средства, включва единствено низходящи, възходящи и преживял съпруг, и следователно ищцата - сестра на починалия, няма право да получи исковата сума по индивидуалната му партида за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Въззивният съд е приел за установено, че К. П. Й. е починал на 04.11.2017 г. и негов единствен наследник е сестра му – ищцата М. П. Й.. К. Й. е осигуряван в Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, където му е открита индивидуална осигурителна партида с № 255263. Въз основа на съдебно-счетоводната експертиза е прието за установено, че към 26.4.2018 г. по партидата са натрупани средства в размер на 11 174,02 лв., а размерът на лихвата за забава върху главницата за периода от 26.10.2019 г. до 26.10.2022 г. възлиза на 3 404,97 лв. С молби-заявления от 27.03.2018 г. и 01.09.2022 г. ищцата е поискала да й бъде изплатена натрупаната сума по персоналната партида на починалия й брат. С уведомителни писма от 30.04.2018 г. и 21.09.2022 г. ответното дружество е отказало да изплати исканите средства, защото ищцата не е сред кръга на посочените в чл. 170, ал. 1 КСО лица, в действащата към датата на смъртта редакция. С решение от 26.04.2018 г. на Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ е разпоредено на основание чл.170, ал.3 от КСО средствата, набрани по индивидуалната партида на К. Й., да се прехвърлят в пенсионния резерв на УПФ „Съгласие“. Второстепенният съд е посочил, че спорният въпрос във въззивното производство е дали ищцата има право да получи натрупаните средства по индивидуалната партида на своя починал брат. Цитирал е разпоредбата на чл.170, ал.1 КСО, в редакцията й от ДВ, бр. 67/2003 г., действаща към 04.11.2017 г. /датата на откриване на наследството на К. П. Й./, съгласно която при смърт на осигуреното лице на наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството. Съгласно редакцията на чл.170, ал.1 от КСО , изм. - ДВ, бр. 64/2020 г., в сила от 18.07.2020 г., при смърт на осигуреното лице, на наследниците – преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството. Изложени са мотиви, че при съпоставката на двете редакциите на чл. 170, ал. 1 КСО не се установява смислово различие между тях, като разликата е единствено в наличието на знак „запетайка“ в редакцията от 2003 г. и знак „тире“ в редакцията от 2020 г. Затова второстепенният съд е счел, че към момента на възникване на спорното правоотношение – датата на смъртта на осигуреното лице К. Й. /04.11.2017 г./ редакцията на чл. 170, ал. 1 КСО /ДВ, бр. 67/2003 г./ предвижда възможност средствата по индивидуалната партида на К. Й. да могат да бъдат изплатени само на ограничен кръг наследници, посочени в разпоредбата. Със ЗИД на КСО /обн. ДВ, бр. 19/05.03.2021 г./ разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО е изменена, като е предвидено сумите да се изплащат на наследниците на осигуреното лице по закон при съответно прилагане на чл. 3, чл. 4, ал. 1 и чл. 5 – 10а от Закона за наследството. Съдът е посочил, че регламентацията на отношенията по наследяване на средствата от индивидуалната партида на осигурено лице във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, от най–близкия кръг роднини, съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО /в редакциите й до 08.03.2021 г./, е свързана с целевия характер на тези средства – получаване на допълнителна пожизнена пенсия. За да направи този извод, съдът се е позовал на тълкуването, дадено с решение № 7/31.05.2011 г. по к.д. № 21/2010 г. на КС на Република България, според което КСО посочва само кръга на възможните наследници, на които чл.170, ал.1 КСО, признава това право. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО /в редакциите й до 08.03.2021 г./ не ограничава правото на наследяване, а само кръга на възможните наследници на осигуреното лице, на които се признава личното право да получат натрупаните по индивидуалната партида на осигуреното лице средства. Натрупаните по индивидуалната партида на осигуреното лице средства по чл. 170, ал. 1 КСО са лични, тъй като са предназначени за допълнителна пожизнена пенсия за старост, която е лична /чл. 165, ал. 2 КСО/, поради което те не преминават по наследство, а наследниците на осигуреното в такъв фонд лице могат да получат тези средства след смъртта му, като лично право на тези от тях, на които специалната норма на чл. 170, ал. 1 КСО признава това право. Ето защо въззивният съд е приел, че ищцата не е от кръга наследници, посочени в разпоредбата на чл.170, ал.1 КСО /в редакцията й от ДВ, бр. 67/2003 г./, които имат право да им бъдат изплатени средствата от индивидуалната партида на осигурения наследодател, поради което за нея не е възникнало правото да получи натрупаните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване на починалия й брат. По тези съображения Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от М. П. Й. искове.
От мотивите на въззивния съд е видно, че разрешението на първия въпрос на касатора е обусловило изхода на спора. Въззивният съд се е позовал на решение № 7/31.05.2011 г. по к.д. № 21/2010 г. на КС на Република България, според което КСО посочва само кръга на възможните наследници, на които чл.170, ал.1 КСО, признава това право. Разрешението на въззивния съд почива на изречение от мотивите на Конституционния съд, чиито пълен текст гласи: “От анализа на всички тези права също може да се направи извод, че обемът на правата е в зависимост от натрупаните средства, че те се наследяват по Закона за наследството като собствени средства, а КСО посочва само кръга на възможните наследници“. Тоест, изречението може да се тълкува в обратния смисъл на приетото от въззивния съд, а именно- че изброяването на възможните наследници в чл.170 от КСО е само примерно, като наследяването се определя от разпоредбите на Закона за наследството. В подкрепа на такова тълкуване е предходното съдържание на мотивите на същото решение на Конституционния съд. Посочено е, че натрупаните средства запазват своята самостоятелност и индивидуалност по личните партиди на осигурените лица. В доктрината на тази основа се приема, че „те са негови собствени парични средства“ /В. Мръчков. Осигурително право. 5 издание, „Сиби“, стр.366/. Налице е следователно неяснота при тълкуването на разпоредбата на чл.170, ал.1 от КСО в различните и редакции относно това кои лица влизат в кръга на възможните наследници на натрупаните средства по индивидуалната партида на починалото лице и дали разпоредбата изключва някои от посочените от Закона за наследството наследници по закон. По тези проблеми, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, не са постановени решения на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Тъй като не се констатира пряко противоречие с решения № 7/31.05.2011 г. по к.д. № 21/2010 г. на КС и № 9/06.07.2017 г. по к.д. № 9/2016 г. на Конституционния съд, както и с цитираните от касатора решения на ЕСПЧ, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1897 от 28.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3661 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав.

Дава седмичен срок на М. П. Й., считано от съобщението, да внесе 293,50 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.