Върховен касационен съд

PAGE

2

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на 21 септември през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове: Десислава Добрева
Мария Бойчева
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1912 по описа за 2026 год . за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба вх.№ 4571/14.01.2026г., подадена от ответниците Н.-Й. Б. и Р.-М. Б. срещу определение № 26233 от 19.12.2025г. на СГС по в.гр.д.№ 2991/2025г. на СГС в частта, с която въззивният съд „отказал“ да им бъдат присъдени разноски за първа и за въззивна инстанция в посочени размери. Постъпила е и частна жалба вх.№ 4790/14.01.2026г. срещу същото определение от ищеца „Юробанк България“ АД, с което банката е осъдена да заплати разноски на ответниците в посочени размери, дължими за първа и за въззивна инстанция.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С обжалваното определение съставът на СГС в производство по чл.248 ГПК, инициирано по служебен почин, е допълнил постановеното по делото решение № 7597/12.12.2025г. в частта за разноските, осъждайки ищеца „Юробанк България“ АД да заплати на ответниците, с оглед изхода на спора пред втората инстанция, посочени суми като дължимо допълнително адвокатско възнаграждение за първа инстанция и допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред СГС.
С влязло в сила на 09.06.2026г. разпореждане на съдията - докладчик по в.гр.д.№ 2991/2025г. на СГС, е върната като недопустима подадената от банката касационна жалба срещу въззивното решение по съображения, че цената на всеки един от предявените искове е под 5 000лв. и касационният контрол по отношение на постановеното по тези искове решение е изключен по силата на императивната разпоредба на чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
При тези факти частните жалби като недопустими следва да бъдат оставени без разглеждане, тъй като атакуваното определение не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Настоящото производството е по реда на чл.274,ал.2 във вр. ал.1,т.2 и чл.248,ал.3 ГПК, а постановеният въззивен акт по силата влязлото в сила разпореждане е окончателен.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.второ ГПК определението за изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване, но по реда, по който се обжалва решението, по отношение на което е искано изменение или допълване в частта за разноските. Следователно, съгласно изричното и специално правило на чл.248,ал.3, изр.второ ГПК приложението на принципа, че определенията, чиято обжалваемост е предвидена в закона, подлежат на двуинстанционно разглеждане, е предпоставено от възможността да бъде обжалвано решението, по отношение на което е постановено определението по чл.248 ГПК
Този извод е важим и при отчитане на т. 24 от ТР № 6/ от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012г. (указваща реда за атакуване на въззивните определения по чл.248 ГПК) поради невъзможността да бъде иницииран съдебен контрол по отношение на акта на въззивната инстанция, чието изменение в частта за разноските е било поискано. Ако крайният акт по делото на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване, той е окончателен и влиза в сила, поради което и нямащото самостоятелно битие определение по чл. 248 ГПК, с което искането за изменение/допълване се уважава или отхвърля, също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Обратното разбиране би дало на страната по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело. Това становище последователно е проведено и застъпено в практиката на ВКС (определенията по ч.гр.д. № 3410/2018г., І г. о., по ч.гр.д. № 4532/2018г., ІV г. о., по ч.гр.д. № 4597/2018 г., ІІІ г.о., по ч.гр.д. № 1317/2020г., ІІІ г.о., по ч.гр.д. № 4672/2021 г., ІІІ г. о., по ч.т.д. № 628/24г. на ІІ т.о) и се споделя и от настоящия състав, който в мнозинството си се е произнесъл в аналогичен смисъл по ч.т.д. № 152/2023г.
Императивната разпоредба на чл.280,ал.3 ГПК предопределя и необжалваемостта на същото решение и в частта му за разноските.
По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без разглеждане частна жалба вх.№ 4571/14.01.2026г., подадена от ответниците Н.-Й. Б. и Р.-М. Б. срещу определение № 26233 от 19.12.2025г. на СГС по в.гр.д.№ 2991/2025г. на СГС.
Оставя без разглеждане частна жалба вх.№ 4790/14.01.2026г, подадена от ищеца „Юробанк България“АД срещу същото определение.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: