Върховен касационен съд

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: При секретаря Ани Давидова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2263 по описа за 2023 г.
Производството е по чл. 290 -293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 147/08.02.2023 г. по гр.д. № 3121/2022 г., с което Окръжен съд – Пловдив, констатирайки, че срокът по чл. 227, ал. 3 ЗЗД е изтекъл, е обезсилил решение № 3428/24.10.2022 г. по гр.д. № 16637/2021 г. на Районен съд – Пловдив и е прекратил производството по иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на договора по н.а. № 45/15.09.1993 г., с който Д. В. Т. е дарила на ответника Я. К. Т. 1/4 ид.части от един апартамент в [населено място].
Решението е допуснато до касационно обжалване по въпроса : Може ли 1-годишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД да изтече, докато съществува нуждата от издръжка?
По повдигнатия въпрос:
Настоящият състав намира, че дарението е едностранен договор. Задължението, което възниква със сключването му, е само за дарителя – да отстъпи/да прехвърли веднага и безвъзмездно дареното (чл. 225, ал. 1 ЗЗД). Задължението на дарения да издържа дарителя се поражда ex lege. Неговите предпоставки/материално-правни условия са: 1) трайна нужда на дарителя от издръжка; 2) искане/покана дареният да му я дава и 3) отказ на дарения да я предостави. Виновното неизпълнение на това задължение законът санкционира с пораждане на правото на дарителя да отмени договора, но то не се отнася до обичайните и възнаградителните дарове (чл. 227, ал. 1, б. „в“ и ал. 2 ЗЗД). Поканата/искането за издръжка е неформален акт. Тя може да е писмена или устна. Не е необходимо поканата/искането да съдържа конкретна парична сума. Конкретните нужди от издръжка на дарителя определят вида и съдържанието на задължението на дарения. Те могат да се изразяват в траен недостиг на парични средства за покриване на разнородни потребности – прехрана, дрехи, квартира, покриване на консумативни разходи, неотложен ремонт и т.нат., и/или в необходимост от непосредствени грижи, помощ, включително специализирана (напр. болногледач). Необходимо е нуждите да са трайни и да са все с алиментен характер . При всяко поискване, респ. отказ на дарения да даде издръжката, от която дарителят трайно се нуждае, възниква основание за отмяна на дарението, независимо от това дали е правено и друго искане и колко време е изтекло от предшестващите откази на дарения. По правната си характеристика поканата/искането за издръжка е едностранно волеизявление с адресат. Съдържа я всяка искова молба, с която дарителят упражнява правото по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, а 1-годишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД е давностен. Съдът проверява дали е изтекъл само при възражение от ответника (чл. 120 ЗЗД). По възражението съдът се произнася с решението по съществото на спора, след като установи, че правото на отмяна на дарението е възникнало и съществува към приключване на съдебното дирене при релевантните факти (определят ги въведените по делото конкретни доводи и възражения на страните), включително настъпилите след предявяване на иска (чл. 235, ал. 3 ГПК). При всяко положение обаче давностният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД не може да изтече, докато трае процесът за правото по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД).
Настоящият състав като разгледа касационната жалба от ищеца Дена Т. съгласно изискванията по чл. 290 ГПК я намира за основателна по следните съображения:
Правилно въззивният съд е приел, че с предявения иск е упражнено право по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД на отмяна на 1/4 ид. част от договора по н.а. № 45/15.09.1993 г., с който ищецът и неговият съпруг са дарили на ответника и на трето за процеса лице един апартамент в [населено място], съпружеска имуществена общност. Правилно е прието, че съдът дължи произнасяне дали срокът по чл. 227, ал. 3 ЗЗД е изтекъл – в отговора на исковата молба ответникът е направил такова възражение (чл. 120 ЗЗД). Неправилно обаче в решението е прието, че 1-годишният срок има за начало 15.02.2012 г. – датата на връчена нотариална покана, с която ищецът е поискал издръжка от ответника, и е изтекъл към 22.10.2021 г. – датата на предявяване на иска. Нотариалната покана е представил самият ищец, а в исковата молба е заявил, че нуждите му от издръжка са трайни и неудовлетворени, защото ответникът отказва да го издръжка и полаганите от другия дарен грижи са недостатъчни. Въззивният съд е бил длъжен да съобрази, че потестативното право, упражнено с иска, се основава на нови факти, настъпили след предходната покана и въпреки полаганите от другия дарен грижи – неудовлетворена, трайна нужда от издръжка към предявяването на иска. Въззивният съд е бил длъжен да съобрази, че с исковата молба дарителят отново кани ответника за издръжка и да се произнесе по възражението за погасителна давност с решението по съществото на спора, след и ако установи, че потестативното право по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е възникнало и съществува към момента на приключване на съдебните прения. За преценката са от значение и конкретните твърдения в отговора на исковата молба, с които ответникът оспорва иска. Освен за срока по чл. 227, ал. 3 ЗЗД, той е възразил, че ищецът е в добро здравословно състояние и не са нуждае друг да се грижи за него; разполага с достатъчно доходи, които покриват нуждите му за храна, дрехи, консумативни разноски и т.нат., включително защото ответникът му предоставя необходимите парични средства и грижи при всяко искане от ищеца. Въззивният съд е бил длъжен да изясни какви са конкретните нужди на ищеца според неговото здравословно състояние и доходи, т.е. дали дарителят може сам да се издържа или трайно се нуждае от издръжка. По делото липсват доказателства, че след връчването на исковата молба ответникът е давал издръжка на ищеца/на дарителя. По възражението по чл. 227, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е бил длъжен да съобрази, че срокът е давностен и не може да изтече, докато трае процесът за упражненото с иска потестативно право (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД).
Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното решение, с което въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството, спестявайки дължимата преценка дали съществува правото по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, и неправилно приемайки за изтекъл срока по чл. 227, ал. 3 ЗЗД, обсъждайки неотносими за това факти - по предходното искане за издръжка с нотариалната покана. Касационната инстанция не може да замести липсващото въззивно решение по чл. 271 ГПК, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав за решение по съществото на спора съобразно дадените указания.
Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, с новото решение въззивният съд е длъжен да определи и отговорността на страните за разноските по делото, вкл. извършените пред касационната инстанция.
При тези мотиви, съдът ОТМЕНЯ решение № 147/08.02.2023 г. по гр.д. № 3121/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд - Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.