Върховен касационен съд

Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.05.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди двадесет и пета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 848/2025 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б., гражданин на САЩ, против решение № 139/10.03.2025г. по т.д.№ 9/2025г. на Софийски апелативен съд, с което - след частична отмяна на решение № 1606/20.11.2024г. по т.д.н. № 2416/2023г. на Софийски градски съд, в частта му, в която за начална дата на неплатежоспособност на „СТВ Консълтинг„ ЕООД / в несъстоятелност / е определена датата 31.12.2020г.- е определена за начална дата на неплатежоспособността датата 31.12.2023 г.. Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и поради противоречие с материалния закон. Позовава се на нарушение на задължението на въззивния съд за засилено служебно начало в производството, предписано от чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ. Страната намира въззивното решение необосновано, поради явно вътрешно противоречие на мотивите, в подкрепа на определената от въззивния съд различна дата, от чиято противоречивост не би могъл да се направи конкретен разумен извод. Съдът фрагментарно се е позовал на факта на отделни погасени задължения на дружеството, без коментар относно дела им в пасива, нито е отчел факта, че значителна част са погасени от трети лица. Несъстоятелен е и другият решаващ мотив за избора на нова дата на неплатежоспособността: отчетена счетоводна печалба за 2022г., която е по същество счетоводен запис, а не реална сума, чрез която да би могло да се посрещнат изискуеми задължения. Самостоятелното й съобразяване извън коефициентите за ликвидност е в грубо нарушение на формалната логика. Несъстоятелността на двете решаващи съображения на въззивния съд страната намира, че е приравнима на липса на решаващи мотиви за определянето на различна начална дата на неплатежоспособност /НДН/. Няма основание да се допусне, с произволно плащане към избран от длъжника кредитор, длъжникът да поддържа изкуствено състояние на „стабилитет“ и да избягва обявяването на неплатежоспособност / свръхзадълженост, въпреки наличието на финансово-икономически критерии за това. Категорично, според касатора, в производството е установено, че считано още към 31.12.2020г. „СТВ Консълтинг„ ЕООД / н. / е бил финансово зависим от своите кредитори, а финансово-икономическото му състояние, считано от този момент насетне, е останало необратимо компрометирано. Страната акцентира на обстоятелството, че поведението на самия длъжник е направило невъзможно установяване падежа на задълженията на всички кредитори, необходим за изследване момента към който, спирайки плащанията към едни, като индиция за неплатежоспособност, макар частично погасявайки задължения към други кредитори, длъжникът е бил в обективна невъзможност да погаси всички свои изискуеми задължения. Независимо от липсата на тези данни, при отчетените неблагоприятни показатели към 31.12.2020г. и недоказана последваща тенденция за отчетливо стабилизиране на дружеството, съдът е следвало да възприеме тази дата като НДН. Напълно игнориран от съда е факта, че погасяването на задълженията към „Юробанк България„ АД през 2022г. е станало чрез средствата от продажба на дълготраен материален актив на дружеството, а положителния финансов резултат за 2022г. е на фона на отрицателна стойност на собствения капитал / - 7 962 хил. лева /. Продажбата на дълготрайни активи не е присъща на работещо предприятие, а на дружество в производство по несъстоятелност или ликвидация. Подобрението на финансовото състояние на длъжника през 2022г. е временно и подвеждащо, като се основава на две причини, изяснени от заключенията на СИЕ: 1/ неосчетоводяване на получения от касатора заем и 2/ привлечени заемни средства в значителен размер, с които се увеличава дела на краткотрайните активи. Формирането на постоянния капитал за периода 2020г. - 2023г., дори когато има положителни стойности, е за сметка на привлечен заемен ресурс. Данни за реално подобрение в дейността и финансовото състояние на дружеството няма, а отчетеният подем е резултат на счетоводни записвания. Основен показател на състоянието на неплатежоспособност е коефициентът на обща ликвидност, но само при условие, че е налице действителна ликвидност на всички краткотрайни активи, участващи при формирането му. Тъй като в производството са останали неизследвали факти, относно състоянието на търговеца, но единствено по причина поведението на същия, според касатора съдът е следвало да приложи чл. 161 ГПК вр. с чл. 621 ТЗ и да приеме за установени фактите, за установяване на които длъжникът е създал пречки. Независимо от непълнотата на доказателствения материал, касаторът счита, че датата 30.12.2020г. е установена, като НДН, бидейки и установена дата на свръхзадълженост, към която дружеството е било декапитализирано и останало такова до 30.12.2022г., както и към момента на устните състезания във въззивна инстанция.
Отговори на касационната жалба са постъпили от кредиторите „Юробанк България„ АД и „Първа частна банка„ АД, като се поддържа правилност на въззивното решение.
Кредиторът „Юробанк България„АД намира обоснован извода на въззивния съд, че затрудненията на „СТВ Консълтинг„ЕАД към 31.12.2020г. / определената НДН от първоинстанционния съд / са били временни и не обосновават извод за неплатежоспособност, съгласно чл. 631 ТЗ, подкрепяйки наведените от съда аргументи за това : положителен финансов резултат за 2022г. и редовно обслужвани задължения по сключените с „Юробанк България„АД и „Първа частна банка„АД договори за кредит, до налагане на обезпечителни запори по сметки, в полза на молителя – кредитор Б.. Позовава се на първо просрочие, по сключения с ответника договор за кредит, на вноска с падеж 30.03.2024г.. Оспорва приложимост на последици от поведението на ответното дружество, на основание чл. 161 ГПК. Но дори с прилагане на такива, в конкретния случай „Юробанк България„ АД намира, че не може да се обоснове различен от приетия от въззивния съд правен резултат, тъй като съдът не може да приеме директно неосъществени фактите, за чието установяване страната е създала пречки, а следва да обоснове такъв извод в съответствие с всички останали обстоятелства по делото. За релевантен, при съобразяване значението на „спрени плащания“ към кредитори, страната сочи факта, че до постановяване на арбитражното решение от 12.07.2024г., легитимиращо молителя Б. като кредитор на „ СТВ Консълтинг„ ЕООД, дружеството е оспорвало вземането му.
Кредиторът „Първа частна банка„ АД подкрепя въззивното решение, като правилно, постановено в съответствие с материалния закон, в частност - и с разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, на нарушение на която се позовава касаторът, както и с цитираната от въззивния съд относима практика на касационна инстанция. Акцентира на факта за положителен финансов резултат от дейността на дружеството за 2022 г..
С определение № 2140/09.07.2025г., касационното обжалване е доуснато по въпроса „за приложението на чл. 161 ГПК в производство по молба с правно основание чл. 625 ТЗ„ , при допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обоснован с приетото в решение по т.д.№ 2205/2017г. на І т.о. на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :
В първоинстанционното производство са приети едно основно и две допълнителни заключения на СИЕ. Безспорно са установени неблагоприятни / под референтните стойности / коефициенти на обща ликвидност към 31.12.2020г., 31.12.2021г. и 31.12.2023г. / съгласно основното заключение, без съобразяване вземането на молителя Б., осчетоводено едва през 2023г., съответно: 0,20, 0,18 и 0,35 /. В основното заключение е констатирано значително завишение на краткотрайните активи към 31.12.2022г., в частност: на парични средства - при съотношение с дълготрайните активи 55 %/44 %. Към 31.12.2022г. са установени коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност съответно – 2,13, 2,12, 1,97, 1,97 - таблица № 3 към основното заключение. Същевременно, при същите изходни данни експертизата е установила, че към 31.12.2021г. и 31.12.2023г. дружеството е декапитализирано / 0,746 към първата дата и 0,1005 – към втората /. В пасива на баланса фигурират само задължения, но не и собствен капитал, което сочи на висока степен на задлъжнялост. В зависимост от съотношенията между базисни елементи на актива и пасива на счетоводния баланс, вещото лице е дефинирало четири вида счетоводни състояния на едно дружество: много добро, добро, напрегнато и лошо. Изследвайки ги за „СТВ Консълтинг„ ЕООД, вещото лице е установило лошо финансово-икономическо състояние на дружеството към 31.12.2020г., 31.12.2021г. и 31.12.2023г. и сравнително лошо към 31.12.2022г.. Факта на декапитализация на дружеството през периода 2021г. - 2023г. вещото лице изтъква в потвърждение на така установеното състояние. От аналитични ведомости по сметка 1521 “Получени дългосрочни заеми 2020г. – 2023г.„ са констатирани данни за осчетоводени задължения към кредитни институции, вкл. към „Юробанк България„АД, при усвоени кредити от тази банка и от „ПИБ„АД още през 2021г.. Договорът за кредит с „Юробанк България„ АД не е представен в първоинстанционното производство, а задълженията към същата са установени като погасени към 31.12.2023г., съгласно предоставена от ответника аналитична ведомост на сметка 1521 „Получени дългосрочни заеми„ за 2023г., чрез продажба на дълготраен актив, предоставен в обезпечение по договора за кредит. Както е посочило вещо лице М. в първо допълнително заключение - отговор на 13 въпрос – няма представен друг договор за кредит с „Юробанк България„АД, с изпълнение през 2024г.. Ответното дружество не е предоставило на вещото лице информация за основанията за възникване и датите на изискуемост на осчетоводените вземания, намерили отражение в група ІІ „Вземания“ на раздел В „Текущи / краткотрайни / активи„, като най - голямо е вземането към Hitit Bilgisayar Hizmetleri A.S., определящо за размера на текущите вземания към 31.12.2022г.. Отчитайки констатирани дебитни и кредитни обороти през 2023г. и размера на въпросното вземане към 31.12.2023г. от 97 687,26 лева, вещото лице е формирало извод, че „с достатъчна степен на увереност„ може да се твърди, че в периода 2020г.-2023г. „СТВ Консълтинг„ЕООД няма просрочени вземания от свои длъжници в съществени размери. В първото заключение вземането на молителя С. Б. е посочено като осчетоводено едва през 2023г., макар че договорът за револвиращ кредит, по който същият е заемодател, а ответното дружество - солидарен длъжник, е сключен през 2019г., а с допълнителното споразумение от 27.11.2020г. е предоговорен падежа за връщането му - 01.01.2023г. Съгласно тези обстоятелства, в следващото си заключение вещото лице е посочило, че вземането на молителя е с характеристика на дългосрочно към 31.12.2020г., краткосрочно още към 31.12.2021г. и текущо към 31.12.2023г.. Съобразявайки тази му характеристика, вещото лице е изготвило алтернативен вариант на изчисление на коефициентите за ликвидност, като този за обща ликвидност към 31.12.2022г. също остава под референтната стойност от 1 /0,66/. Под тази стойност е и към всеки от останалите изследвани периоди: към 31.12.2020г. – 0,20, към 31.12.2021г. – 0,052 и към 31.12.2023г. – 0,145 – последните два изчислени с включване задължението към молителя Б.. В границите на референтните стойности към 31.12.2022г. остават коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, съответно 0,657, 0,42, 0,42. Извън референтните стойности за добро финансово състояние към всеки от изследваните периоди - 2020г., 2021 г., 2022г. и 2023г. - остават коефициентите за финансова автономност / - 0,39, - 0,50, - 0,43 , - 0,90 / и за финансова задлъжнялост / - 2,54, -1,98, -2,31, -1,11 /, при референтни стойности за КФА – не по-ниска стойност от 0,33, а за КФЗ – не по-висока от 3. Отрицателните стойности на КФА вещото лице коментира като негодни да дадат реална представа за степента на задлъжнялост, но не в позитивен за финансовото състояние на дружеството аспект. При обяснения в съдебно заседание от 23.04.2024г. / стр. 4 от протокола / вещо лице М. е пояснила, че се касае за „прекалено висока задлъжнялост„, бидейки с отрицателен знак. Още към 31.12.2020г., с осчетоводяване на дълга към молителя Б., като дългосрочен, е достигнат общ размер на задълженията 7 002 хил. лева. Вещото лице посочва, че с оглед запазване равенството между общите суми на актива и пасива на счетоводния баланс, размерът на собствения капитал в алтернативния вариант на заключението е отрицателна величина, респ. дружеството е декапитализирано още преди 31.12.2020г.. Не е установен произхода на паричните средства, увеличили краткотрайните активи на дружеството през 2022г. / изготвените таблици за 2022г. и 2023г. дават данни за реализирани обороти по дебитиране и кредитиране на разплащателни сметки в банки с неконкретизиран произход - „ други парични средства „ /. Нито установените задължения на дружеството към кредитори са посочени с дата на падеж / изискуемост /, съгласно представена на вещото лице документация, с цел потвърждаване верността на извършеното от длъжника осчетоводяване на изискуеми задължения към всеки от разглежданите периоди. През 2024г., след встъпване на временния синдик, са извършвани погашения на задължения на дружеството от трети лица: „Меридиан Консултинг„ЕООД и от управителя и едноличен собственик на дружеството - М. С.. Независимо от погашенията, обаче, към 31.12.2024г. общият размер на задълженията на дружеството е десетократно по-голям от балансовата стойност на неговото имущество. Текуща печалба е отчетена единствено за 2022г., но и към този момент дружеството остава декапитализирано, а за 2023г. е отчетена текуща загуба, която задълбочава лошото му икономическо състояние. Нетният оборотен капитал единствено за 2022г. е положителна величина, по причина привлечен заемен ресурс, а не в резултат на търговската дейност на дружеството. Експертизата констатира, че от ограничения брой документи, представени от ответника, не може да се обоснове извод за редовно водено счетоводство в изследвания период .
Въз основа на тези констатации първоинстанционният съд е приел за установено състояние на неплатежоспособност към момента на устните състезания, спор за което не е пренесен в настоящата инстанция. Съдът е приел, че ответникът е в лошо финансово-икономическо състояние през целия изследван период, считано от 2020г. насетне, без изключение. Обосновал се е с изчислените коефициенти за обща ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съгласно изготвения от СИЕ алтернативен вариант: на база осчетоводяване вземането на молителя Б., вкл. действителния му размер, съгласно сключените договор за револвиращ кредит и допълнително споразумение към същия, към 2020 г. – като дългосрочно задължение на ответното дружество, насетне – като краткосрочно, а към 2023г. – като текущо. В изготвения алтернативен вариант коефициентът на обща ликвидност към 31 декември на всяка от годините 2020г. – 2023г. вкл. е значително под референтната стойност от единица. Съдът се е позовал на тенденцията за увеличаване абсолютната стойност на задълженията на ответника към неговите кредитори, съпътствано от намаляващо нетно имущество / изключая 2022г., но на основата на заемни средства /. За определяне НДН, след цитиране на относима съдебна практика по критериите за определянето й, по същество съдът е посочил, че първоначално определените благоприятни коефициенти към 31.12.2022г. - конкретно коефициента за обща ликвидност - са резултат от неправилното осчетоводяване на дълга към молителя Б., трансформирал се в краткосрочен още през 2021г., както и в резултат на получени заеми. При установени под референтната стойности на коефициента за обща ликвидност и към 31.12.2020г., както и към 31.12.2023г., независимо от резкия подем към 31.12.2022г., съдът е обосновал за НДН датата 31.12.2020г.. Падежирането на задължението към молителя Б. е направило лошото икономическо състояние на дружеството финансово нетърпимо.
Във въззивната си жалба срещу така определената НДН, „СТВ Консълтинг„ЕООД/н./ се позовава на неизвършена от първоинстанционния съд комплексна преценка на всички, установени в заключенията на СИЕ, факти и обстоятелства, от значение за състоянието му на неплатежоспособност. Цитирайки практика на касационна инстанция, страната акцентира на различни, обективно преценими според същата предпоставки, без да ги обвързва с конкретни, неправилно отчетени или неправилно неотчетени от съда факти и обстоятелства . Единственият отчетлив довод на страната е, че вземането на молителя Б. не произтича от търговска сделка и не следва да участва при формиране на показателите за ликвидност. Според въззивника, установените от СИЕ факти – неконкретизирани в жалбата - са достатъчни да се изведе НДН - 31.12.2023г., дори с участието на вземанията на молителя Б., при формиране показателите за ликвидност. С въззивната жалба не се твърди непълнота на доказателствата, по причина процесуално нарушение на първоинстанционния съд, вкл. относно разпределението на доказателствената тежест в процеса.
Въззивни жалби са подали и „Юробанк България„АД и „Първа инвестиционнна банка„ АД, като претендират съответно НДН - 01.04.2024 г. / първата банка / и 31.12.2023 г./ втората банка /.
Въззивникът „Юробанк България„ АД се позовава на положителния финансов резултат за 2022г., както и на коефициентите за ликвидност към 31.12.2022г., на база основното заключение на СИЕ / не на алтернативния вариант, с коригирано осчетоводяване задълженията към молителя Б., като краткосрочни и към 31.12.2022г. /. Поддържа се и довода, че вземанията на същия не произтичат от търговска сделка и не следва да участват в стойностите на показателите за изчислението на коефициентите. Нещо повече, оспорва се наличието на доказателства за действително предоставен заем от Б., по договора за револвиращ кредит от 25.02.2019г.. Както жалбоподателят „СТВ Консълтинг„ ЕООД / н. /, така и този въззивник се позовава на съдебна практика на Върховен касационен съд, според която, неотносимо към приложение презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ е спирането на плащанията към кредитор / визирайки молителя Б. /, когато се дължи на субективната преценка на длъжника, за противопоставими на този кредитор възражения, касаещи дълга. Твърди се, че до налагане на запор по банковите сметки на дружеството, в обезпечение вземането на Б., „СТВ Консълтинг„ЕООД /н./ е обслужвало редовно задълженията си към „Юробанк България„ АД и „ПИБ„АД. Позовава се на първо просрочие на дружеството, на задължение по договора за кредит от 07.05.2021г., на вноска с падеж 30.03.2024г.. С това обвързва и поддържаната НДН – 01.04.2024 г..
Въззивникът „ПИБ“АД поддържа, че НДН следва да се определи според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение, с характеристиките на такова по чл. 608, ал. 1 ТЗ. Страната счита, че при определяне на НДН съдът не е разгледал динамиката на развитие на дружеството, като не е отчел адекватно промяната на коефициентите за ликвидност и тяхното подобрение през 2022г.. Акцентира на отчетената печалба от 421 хил. лева за 2022г., с приходи от 3 931 хил. лева за същата година, спрямо едва 141 хил. лева за предходната 2021г., както и на неосчетоводен с реалната му стойност дълготраен материален актив / сграда на ул. “Ч.„ № 3/. Реалното отразяване оценката на същия в баланса на дружеството, според въззивника, би подобрило значително коефициентите на ликвидност още през 2021г.. Страната счита, че с оглед предоговорения падеж по договора с Б. – 01.01.2023г., задължението към същия е краткосрочно, считано от 01.01.2022г., а не от 01.01.2021г., която корекция би дала различна картина на финансовото състояние на дружеството. По начало въззивникът счита, че не е осъществено обективно проучване на финансово-икономическото състояние на длъжника, поради липса на разшифровка на всички статии по балансите. Не са събрани всички относими доказателства, вкл. по поставените от тази страна въпроси към СИЕ. Като поддържа, че НДН следва да се определи при съобразяване общото икономическо състояние на длъжника към момента, когато той е спрял плащанията, като индиция за състояние на неплатежоспособност, страната сочи за такава дата 31.12.2023 г..
Въззивниците „Юробанк България„ АД и „ПИБ„ АД също не са са заявили доказателствени искания, въпреки довода на втория, че делото е останало непопълнено с нужен доказателствен материал.
Въззивният съд също се е обосновал с алтернативно изготвения вариант на коефициентите за ликвидност на СИЕ / първо допълнително заключение /. Дословно е възпроизвел мотивите на първоинстанционното решение и е споделил извода на първоинстанционния съд, че неизпълнението на изискуеми задължения към двете банки, както и към молителя Б., е израз на обективната невъзможност на „СТВ Консълтинг„ ЕООД /н./ да погаси тези задължения, която невъзможност е предопределена от липсата на краткотрайни активи. Споделил е дори извода, че това обстоятелство не се променя от факта, че през 2022г. е налице съществено увеличение на краткотрайните активи - парични средства, тъй като са получени като заемни средства. Акцентирал е на факта, че периода на подем – 2022г. - е последван от ново, още по-влошено икономическо състояние на дружеството, на база както показателите за ликвидност, така и спомагателните такива – за финансова автономност и финансова задлъжнялост. Конкретно за преценка НДН въззивният съд, след горния анализ, идентичен с този на първоинстанционния съд , е съобразил: положителния финансов резултат на дружеството за 2022г. / печалба от 421 хил. лева / и обслужваните кредити към банките през 2022г., макар последвани от рязко влошаване финансовото състояние на дружеството към края на 2023г., с многократно нарастване на пасивите, едновременно с намаляване на притежаваните дълготрайни активи и оборотния капитал, който е „ с определящо значение за наличието на неплатежоспособност„.
По правния въпрос:
В каузалната част на решение по т.д. № 2205/2017г. на І т.о. на ВКС, е прието, че ако длъжникът препятства установяването на значими за оценка на икономическото му състояние факти , отказът му да съдейства следва да се санкционира, съгласно чл. 161 ГПК, приложим субсидиарно / чл. 621 ТЗ /, с изключването им / приемане за неустановени /, съобразно конкретната хипотеза. Разрешението е дадено с оглед предходно формирана практика на касационна инстанция, споделена и в същото решение, относно значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели в производство, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност / обективирана в решение № 32 от 17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г., ІІ т. о., решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г., І т. о, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г., ІІ т. о., решение № 225 от 08.12.2016 г. по т. д. № 2572/2015 г., І т.о. ВКС и др. /, съгласно която простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка състоянието на платежоспособност, респ. неплатежоспособност . От значение са документалната обоснованост на счетоводните записвания по баланса - актив/пасив, съответствието им с реално съществуващи такива, в частност - реално съществуващи вземания и задължения на търговеца и правилното им отразяване с квалификация на краткосрочни/дългосрочни, както и реализуемостта на активите, тяхната ликвидност / възможността за бързо трансформиране в парични средства, за удовлетворяване на кредиторите /. В съответствие с въведеното с чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ засилено служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива/пасива и корекционно преизчисление на коефициентите на ликвидност , в качеството им на средство за установяване на действителното икономическо състояние на длъжника. В решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - № 153/23.12.2010 год. по т.д.№ 255/2010 год. на ВКС, І т.о. , № 90/20.07.2012 год. по т.д.№ 1152/2011 год. на ВКС , І т.о., споделили предходно създадена идентична практика на касационна инстанция при действието на ГПК /отм./, е прието, че съгласно чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ съдът може и по свой почин да установява такива факти и да събира доказателства за тях.
В решение по т.д. № 1919/2025г. на І т.о. ВКС / на което изрично се позовава „Юробанк България„ АД /, по приложението на чл. 161 ГПК вр. с чл. 190 ГПК, е прието, че процесуалното поведение на страната има доказателствено значение при условията на чл. 161 ГПК, като съдът приеме за доказани неизгодни за нея факти, за установяване на които, чрез събиране на допуснати доказателства, същата е създала пречки. Условие за приложението на чл. 161 ГПК е уведомяването на страната за фактите, които съдът ще приеме за доказани, в случай че без основателна причина тя препятства установяването им. Разпоредбата на чл. 161 ГПК не предвижда задължение за съда, във всеки случай на неоказано съдействие за представяне на документ от значение за спора, да признае за съществуващи определени факти, а само възможност да ги приеме за осъществили се, с оглед останалите обстоятелства по спора / препратка към решение по т.д. № 1892/2017 г. на І т.о. ВКС /. В допълнение съставът е приел, че съдът не може служебно да задължава страна в процеса да представи документ по чл. 190 ГПК, без да има искане от насрещната страна за това, без да има твърдение, че този документ съществува и е в държане от противната страна, както и че е относим към спора. Недопустимо е съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 161 ГПК, да приеме за доказани фактическите твърдения на страна в производството, която не е отправила искане по чл. 190 ГПК, нито да прилага санкцията по чл.161 ГПК спрямо страна, на която не е било възложено задължението да представи документ.
Цитираното решение само потвърждава съотношението между нормите на чл. 161 ГПК и чл. 190 ГПК, като съотношение между обща и специална норма, в хипотезата на създадени от страната пречки, за установяване на значим за спора факт / чл. 161 ГПК / , които пречки могат да имат различно проявление, една от които е непредставяне на изискан документ / чл. 190 ГПК /. Следва да се съобрази обстоятелството, че цитираното решение не е постановено в производство по чл. 625 ТЗ. Поради това е несъстоятелно възражението на „Юробанк България„ АД, че приложението на чл. 161 ГПК винаги предполага искане от страна по спора, по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, с оглед препращането на чл. 190, ал. 2 ГПК към чл. 161 ГПК. Чл. 190, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК урежда само възможна хипотеза на приложение на чл. 161 ГПК, но не ограничава императивно същото. При това, както се посочи по-горе, чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ овластява изрично съда, разглеждащ молба по чл. 625 ТЗ, да установява факти и събира доказателства, т.е. приложението на чл. 161 ГПК в този случай може да се основава и на инициативата на съда. Следва да се сподели, обаче, съображението, че приложението на чл. 161 ГПК всякога изисква надлежно указване от съда, към страната спрямо която ще се приложи, последиците от препятстване установяването на конкретния, значим за спора факт.
По съществото на касационната жалба :
Първоинстанционният съд, в изпълнение на задължението си по чл. 621а, ал. 1 , т. 2 ТЗ, спорадично е давал, но непълни, указания на ответника „СТВ Консълтинг„ЕООД, относими към установяване действителното съдържание на актива/пасива според счетоводните му баланси и на действителната характеристиката на компонентите им, в съответствие с горепосочената съдебна практика. Така с определение от 15.01.2024г., на основание чл. 190 ГПК вр. с чл. 161 ГПК, е указал на „СТВ Консълтинг„ ЕООД / макар в качеството му на молител към този момент / представянето на : финансови отчети с всички съставни части по Закона за счетоводството, за периода 2020г. – 2023г.; инвентаризационни описи и сравнителни ведомости за периода 2021г. - 2023 г., одиторски доклади към финансовите отчети, „под страх от санкция по чл. 161 ГПК„. Въпреки изричното искане на молителя Б., с молба от 26.04.2024г., за представяне на конкретни счетоводни документи / стр. 399 и сл. по номерацията на първоинстанционното дело /, съдът не е постановил изрично определение по същото. С определение от 23.04.2024г. е указал на ответника доказателствена тежест, за установяване „верността на счетоводните записвания“, но само във връзка с представен от ответника, с молба от 22.04.2024г., нов счетоводен баланс за 2023г., оспорен от молителя Б..
Оспорването на пълното отразяване на всички активи и пасиви и правилната им квалификация в счетоводството на ответника като краткосрочни / дългосрочни, с оглед падежа на вземанията / задълженията, каквото оспорване е заявено от молителя, съставлява оспорване достоверността на счетоводните записвания . Безспорно се приема във формираната съдебна практика на касационна инстанция, че при оспорване вписванията в счетоводните / търговските / книги, предвид характеристиката им на частни свидетелстващи документи, с обвързваща материална доказателствена сила единствено за неизгодни за водилия ги субект вписвания, тежестта за доказване редовността им , съгласно изискванията на Закона за счетоводството и/или Търговския закон, носи ползващата се от оспорените вписвания страна / реш. № 463 от 11.07.2012г. по т.д.№ 1294/2011 год. на ІІ т.о. ВКС и др./.
Първоинстанционният, а при пропуска му – въззивният съд, е следвало да укажат на ответника тази му доказателствена тежест, с оглед оспорването на молителя, а и служебно, ако не би имало такова, в съответствие със засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност и изискването за установяване действителното финансово състояние на дружеството. Първоинстанционният съд, допускайки СИЕ за установяване финансовото състояние на дружеството, вкл. допълнителната такава, за изследване реалното съдържание на актива и пасива, събираемостта на вземанията, ликвидността на краткотрайните активи и пр., за което обективно е било нужно съдействието на кредитора, а при бездействието на първоинстанционния – въззивният съд, е следвало да конкретизира подлежащите на установяване обстоятелства, както и да уведоми ответника за последиците от недоказването им, като формулировката „под страх от чл. 161 ГПК„ не удовлетворява това изискване.
Независимо от установеното процесуално нарушение, същото не може да се квалифицира като съществено в случая и да обуслови връщане на делото, за ново разглеждане във въззивна инстанция, предвид следното :
Както се посочи по-горе, счетоводните записвания имат обвързваща материална доказателствена сила единствено за неизгодни за водещия ги субект вписвания. В конкретната хипотеза, това биха били вписванията отнасящи се до пасива / знаменателя в коефициентите за ликвидност /. Затова е неоснователно възражението на „Юробанк България„АД и „ПИБ„ АД, че коригирането на коефициентите за ликвидност следва да се извърши не само по отношение на счетоводно отразени, но документално необосновани активи, но и по отношение на документално необоснован пасив. Стойностите на актива са изгодни за позицията на ответника в спора. Неправилното осчетоводяване на задължения като дългосрочни, вместо краткосрочни в действителност, единствено би влошило коефициентите за ликвидност. Ответникът не се е позовавал на, нито доказал, благоприятна за същия нередовност на счетоводните си записвания досежно пасива: неправилно отразени като краткосрочни, вместо в действителност дългосрочни, задължения към кредитори. Ответникът се позовава на осчетоводените стойности на актива, в частност – на осчетоводените стойности на краткотрайните активи, съобразно които е преценявано финансово - икономическото му състояние от допуснатите СИЕ. Нито той, нито присъединените кредитори - банки се позовават на неправилно разпределена или неуказана на ответното дружество доказателствена тежест в процеса, нито са претендирали във въззивното производство събиране на други доказателства. Настоящият състав намира, че счетоводните записвания на ответника са достатъчни за произнасяне по спора , поради което, събиране на нови доказателства, във връзка с оспорването им от молителя Б., не е необходимо.
В постановеното въззивно решение действително липсват мотиви , в обосноваване НДН на „СТВ Консълтинг„ЕООД - 31.12.2023г.. Въз основа на идентично съобразени и от първоинстанционния съд факти и въпреки че е споделил правните изводи на последния, относно значението на тези факти, въззивният съд е обосновал различна НДН единствено с положителния финансов резултат на дружеството за 2022г. / печалба от 421 хил. лева / и редовно обслужваните кредити към банките през същата година. Без да приема, че е оборена / а и не е оспорвана / установената, чрез коефициентите за ликвидност към предходни моменти / 31.12.2020г. и 31.12.2021г. /, неплатежоспособност на ответното дружество, съдът зачита благоприятните - единствено към 31.12.2022г. - стойности на коефициентите за ликвидност. Подобно съображение, макар не изрично мотивирано, кореспондира на извод за наличието на предпоставки по смисъла на чл. 631 ТЗ, за предходния спрямо 31.12.2022г. период, респ. за трайно преодоляни към 31.12.2022г. временни затруднения от този предходен период. Мотиви, за наличието на основание за коригиране на формално установените неблагоприятни стойности на коефициентите на ликвидност към 31.12.2020г. и 31.12.2021г., т.е. за наличие на предпоставките по чл. 631 ТЗ за отхвърляне на молба по чл. 625 ТЗ, приложими аналогично - временност на затрудненията или наличие на имущество, достатъчно за удовлетворяване на кредиторите, без опасност за интересите им - въззивният съд не е изложил. Такива и не се установяват, предвид следното :
Във формираната практика на касационна инстанция, под „временност на затрудненията„ / първата от алтернативните предпоставки по чл. 631 ТЗ / се имат предвид хипотези с мимолетен, инцидентен характер, често резултат от неизпълнението на верижно свързани договори, с участието на длъжника и негови контрагенти – така в реш. по гр.д. 1424/96г. на V г.о. ВКС /. Затрудненията биха били временни при установяването на сигурни източници на приход , в достатъчен за покриване на изискуеми краткосрочни задължения към кредитори размер / напр. безспорни между страните, с близък падеж или съдебно признати в полза на длъжника, обезпечени вземания - реш. по гр.д.№ 1694/1998г. и гр.д.№ 953/1995г. на V г.о. /. Имат се предвид постъпления, които не генерират и разходи, респ. пасив, т.е. стабилизиране чрез собствени усилия. Сключването на нови заеми/кредити не удовлетворява изискването за такъв източник. Самото съществуване на изискуеми и безспорни вземания не е достатъчно, а подлежи на преценка доколко те са реално събираеми / вкл. надлежно обезпечени / и то в разумен срок / така в решение по гр.д.№ 1694/1998г. на V г.о. /. Временният характер на затрудненията предполага сравнително кратък период на самата невъзможност на длъжника за удовлетворяването им / респ. сравнително кратък период на опериране чрез заемни средства /, преценката за което е конкретна за всеки отделен случай. Така в решение по гр.д. № 2303/1998г. на V г.о. ВКС е коментиран, за съобразим по приложението на чл. 631 ТЗ, за обръщане на актива в пари, с цел удовлетворяване на кредиторите, срок от около 1 месец / нормално изискуем срок за разплащане от около месец /. Независимо, че такъв срок не би могъл да се приеме за императивно приложим, а преценката на съда следва да се извърши съобразно конкретните обстоятелства, период от цели две години / предхождащи счетоводното обосноваване на благоприятни коефициенти за ликвидност към 31.12.2022г. / не би могъл да се приеме за подходящ. По същата причина е несъстоятелно обосноваването на „временност на затрудненията„ от присъединените кредитори – банки, с подобрението на коефициентите едва към 31.12.2022г.. Както към 31.12.2020г., така и към 31.12.2021г. са установени коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност значително под референтните стойности . Дружеството функционира чрез заемни средства на значителна стойност, считано от 2019г. / договор за кредит с „ ПроКредит Банк„ АД / и насетне - договори за кредит с присъединените молители – банки от 2021г., , както и чрез договори за заем с други юридически и физически лица . Продължително осигуряването на оборотен капитал чрез заемни средства не предпоставя извод за преодоляване, още по-малко за трайно преодоляване на финансови затруднения, а единствено за отлагане ексцеса им за по-късен момент. Проявление на това са и спомагателните коефициенти за финансова автономност и финансова задлъжнялост, които, считано от 2020г. насетне, вкл. към 31.12.2022г., бележат стойности извън референтните и дори неадекватни за реална оценка на състоянието на дружеството, но не в благоприятен за същото аспект / пояснения на вещо лице С. М. от с.з. на 24.04.2024г./. Нещо повече, при алтернативния вариант на заключението на СИЕ - със съобразяване и вземането на молителя Б., като дългосрочно към 2020г., краткосрочно към 2022 г. / настоящият състав не споделя краткосрочност и към 2021г., предвид предоговорения падеж на същото 01.01.2023г. / и текущо към 2023г., вещото лице / първо допълнително заключение / е посочило, че декапитализацията на дружеството дори предхожда 31.12.2020г., като е налице и към всяка от следващите дати, вкл. към 31.12.2022 г. / съобразно основното заключение /.
Втората алтернативна предпоставка по чл. 631 ТЗ – наличие на достатъчно имущество, за удовлетворяване на кредиторите, без опасност за интересите им, съобразно формираната практика на касационна инстанция предполага наличие на достатъчно краткотрайни активи, при това притежаващи качество продаваемост и материализиращи бързоликвидна потребителна стойност. Не се преценява наличието на дълготрайни активи, тъй като същите по принцип не са бързо ликвидни, тяхното отчуждаване винаги има случаен или извънреден характер , удовлетворяването чрез тях е присъщо на производство по несъстоятелност или ликвидация / така решения по т.д.№ 489/2005г. на І т.о., гр.д.№ 1459/1998г. V г.о., т.д. № 1521/2003 на І т.о., гр.д. № 235/1999 г. на V г.о. ВКС и др./. Затова / предвид възражението в този смисъл / е без значение за спора реалната стойност на дълготрайния материален актив на дружеството - сграда на ул. „Ч.„ № 3 / така в решение по гр.д.№ 235/1999 г. на V г.о. ВКС /. Разпореждането с дълготрайни активи, обаче, е значим показател, защото винаги е опасно за интересите на кредиторите. Още през април 2022г., видно от справка на Агенция по вписванията, Служба по вписванията - София / стр. 113 и сл. по номерацията на първоинстанционното дело / ответното дружество се е разпоредило с дълготраен актив, без разпореждането да е обосновано с предпоставена от оперативната дейност на дружеството причина. Разпореждане с дълготрайни активи е последвало и през октомври 2023г., за удовлетворяване на кредитора „Юробанк България„ АД. Обстоятелството, че удовлетворяването на банката е станало с осребряване обезпечението на кредита, предходно на определената от въззивния съд НДН - 31.12.2023г. - е допълнителен аргумент за нейната необоснованост. Преобладаващи в структурата на краткотрайните активи към 31.12.2022г. са паричните средства по банкови сметки / 1 575 хил. лева / и краткосрочните вземания / 1 188 хил. лева – „вземания от клиенти и доставчици“, преобладаващ дял в които имат вземанията към турското дружество - Hitit Bilgisayar Hizmetleri A.S.. и 53 хил. лева – „други вземания„ - от възстановяване на ДДС и разчети по гаранции /. Вещото лице от СИЕ изрично е посочило, че вземането към турското дружество има съществена роля за благоприятно повлияване коефициентите на ликвидност към 31.12.2022г.. Приблизително в размера на паричните средства / 1 500 хил. лева / е сключеният с „ПИБ„ АД договор за кредит от 27.08.2021г., без изискуеми погашения на главница до октомври 2022г. / видно от молбата за присъединяване на „ПИБ„АД, вероятно в резултат на финансиране по специалната програма „Гарантиране отговорност на мениджъра на финансови инструменти за преодоляване загубата от пандемията„ /. Това обстоятелство, както и съществения размер на „отсрочените данъци„ за 2021г.- 2022г. / 172 хил. лева /, спрямо размера им за 2020г. / 6 хил. лева / безспорно са имали принос за облекчаване финансовото състояние на дружеството през 2022г., но не са резултат на търговската му дейност, според стабилността на източниците и приходите от която би се преценявало трайно преодоляване на временни затруднения . В отчета на временния синдик от 11.04.2024г. е посочено, че сключеният с турското дружество договор също е едва от 17.11.2022г.. Нулево начално салдо за 2022г., по сметка „Клиенти от чужбина„ установява и вещото лице от СИЕ / първо допълнително заключение /. Следователно, съществена част от стойността на краткотрайните активи, предпоставили благоприятни стойности на коефициентите за ликвидност към 31.12.2022г., е формирана едва в края на 2022г . , което - преценено спрямо установеното много по-тежко, спрямо периода 2020г. - 2021г. - състояние на ответника към 31.12.2023г. – също оборва извода за трайно – със значителна продължителност на периода на подобрение - преодоляване на временни затруднения, ако такива изобщо биха били доказани за периода 2020г. - 2021г.. Индиция за достатъчно имущество, за удовлетворяване на кредиторите с изискуеми вземания, без опасност за интересите им, съгласно чл. 631 ТЗ, преди всичко са благоприятните коефициенти за незабавна и абсолютна ликвидност – бързоликвидните активи / така в решение по гр.д.№ 1487/1998г. на ВКС /. В настоящия случай, позитивните им стойности единствено към 31.12.2022г., са на основата на привлечен заемен ресурс, съпътствани към всеки от изследваните моменти от кризисни стойности на коефициентите за финансова автономност и финансова задлъжнялост, и от декапитализация, считано отпреди 2020г., макар и без конкретно установим момент, съобразно заключенията на вещото лице от СИЕ, коментирани по - горе.
Кумулативното наличие на всички посочени обстоятелства, при това за продължителен период от 4 години, не предпоставят извод за временност на затрудненията към 2020г.- 2021г., респ. за трайно преодоляване на временни затруднения към 31.12.2022г., на фона на последващите, още по-неблагоприятни стойности на коефициентите за ликвидност, финансова автономност, финансова задлъжнялост и декапитализация на дружеството към 31.12.2023г..
По начало, никое от съобразените от въззивния съд обстоятелства / реализирана печалба за 2022г. и редовно обслужвани банкови кредити за същата година / не е годно да установи само за себе си, нито двете кумулативно, предпоставките изключващи неплатежоспособност за периода 31.12.2020г. – 30.12.2023г., съгласно чл. 631 ТЗ.
Реализираната текуща печалба от 421 хил. лева през 2022г. не е самостоятелен критерий за преценка платежоспособността на длъжника. Както правилно сочи касаторът, същата е съобразена при изчисляване коефициентите за ликвидност на дружеството, бидейки компонент от раздел „Собствен капитал„ в счетоводния баланс на дружеството. Показател за крайния финансов резултат от дейността на дружеството е „счетоводната„, а не „текущата„ печалба. Последната измерва ефективността на процесите от ежедневната дейност на предприятието, преди влиянието на финансовата структура и данъчното облагане. Определянето на стойността на счетоводната е различно от тази на текущата печалба, доколкото при счетоводната се съобразяват всички приходи - от основна дейност, финансови и други операции, както и всички изрични / явни / разходи за определен период.
Не съставлява годен самостоятелен критерий за платежоспособност и факта на редовно погасяване задълженията по банковите кредити на дружеството, защото: 1/ същите не изчерпват всички краткосрочни задължения / при това, по баланса фигурират само като „нетекущи задължения“ - „задължения към финансови предприятия„; реалното съобразяване на дължими погасителни вноски за период до 1 година, като текущи задължения, би повлияло неблагоприятно върху стойностите на коефициентите за ликвидност /; 2/ подлежат на преценка кумулативно с краткосрочните активи на дружеството - длъжник, в съотношение със същите, а не самостоятелно; 3/ от значение е произхода на средствата за погасяване на задълженията - погасяването със заемни или с чужди средства - с оглед условията на заема или вътрешните отношения между длъжника и платеца на дълговете му, генерира нови задължения, съобразими в пасива. При това, в практиката на касационна инстанция наличието на задължения към „свързани лица“ / каквито са част от заемодателите / се преценява като опасност за интересите на кредиторите, вкл. с оглед удобното им преквалифициране, за нуждите на производството по несъстоятелност, от краткосрочни – в дългосрочни.
Неоснователно е възражението на длъжника в несъстоятелност и на ответните банки, за самостоятелна значимост на факта, че „СТВ Консълтинг„ЕООД /н./ не е удовлетворило вземането на кредитора Б. на падежа - 01.01.2023г., единствено и само поради оспорването му, каквото действително е било налице. Този факт би бил относим в хипотеза, в която спирането на плащане към конкретния кредитор е обосновало приложение на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ , и доколкото би бил годен да обори приложението й - при липса на други неудовлетворени кредитори с изискуеми вземания и установена към момента на падежа на вземането на спорния кредитор платежоспособност, след преценка на цялостното му икономическо състояние. Този факт, обаче, е ирелевантен на фона на установена невъзможност за изпълнение на краткосрочните задължения на „СТВ Консълтинг„ ЕООД с краткосрочните активи на дружеството към 31.12.2020г. и 31.12.2021г., установена с коефициента за обща ликвидност към тези дати.
Несъстоятелно е и възражението за изключване на вземането на молителя Б., предвид произхода му - не от търговска сделка , а на основание договор за поръчителство - при изчисляване коефициентите за ликвидност. Този факт е относим единствено към активната материалноправна легитимация на молителя, инициирал производството по чл. 625 ТЗ, но за установяване икономическото състояние на длъжника са преценими всички негови краткосрочни задължения , не само тези с произход от търговски сделки .
Следователно, въззивното решение се явява неправилно, постановено в противоречие с чл. 631 ТЗ вр. с чл. 608 ТЗ и подлежи на отмяна, като вместо това бъде определена начална дата на неплатежоспособност на „СТВ Консълтинг„ ЕООД /н./ - датата 31.12. 2020 г..
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 139/10.03.2025г. по т.д.№ 9/2025г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № 1606/20.11.2024г. по т.д.н. № 2416/2023г. на Софийски градски съд, за начална дата на неплатежоспособност на „СТВ Консълтинг„ ЕООД / в несъстоятелност / е определена датата 31.12.2023 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността на „СТВ Консълтинг„ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на упавление [населено място], район „Студентски“,[жк], ул. „Ж. Войвода„ № 5, вх. В, ап. 48, датата 31.12.2020 г. .
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: