№ 155
гр.София, 21.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1771 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
Образувано е по предявен от К. Ю. И. иск по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 1061/11.09.2014г. по арб. дело №1061/2014г. на арбитър Б.Г. за осъждане на молителя да заплати на „Профи Кредит България”ЕООД сумата от 11 246,61 лв., ведно със законната лихва от 11.09.2014г. до окончателното плащане, както и сумата 754,93 лева разноски по арбитражното производство.
Ищецът поддържа, че е узнал за арбитражното решение, по повод изпълнително производство, образувано пред ЧСИ Н. М. с рег.№841, с район на действие СГС, по повод на извършена справка от процесуалния му представител. Поддържа, че не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, поради което не е могъл да вземе участие в него и е бил лишен от право на защита. Позовава се и на разпоредбата на чл.47, ал.2 от ЗМТА, която предвижда,че арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по иска за отмяна „Профи Кредит България”ЕООД изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Предявеният иск за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. В случая в приложените копия от арбитражното дело липсват доказателства решението да е било връчено от арбитражния съд на ответника по арб. дело К. Ю. И.. Предвид това, за преценка допустимостта на исковата молба, с оглед срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА, ще следва да се съобрази молба от 03.06.2020г., подадена от пълномощника адв. А. по изп.дело № 2773/2015г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № 841, доколкото липсва редовно връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело, образувано по изпълнителния лист, издаден въз основа на процесното арбитражно решение. Изпращането на запорни съобщения са действия, адресирани до трети за спора лица и нямат отношение към уведомяването на длъжника. Ответникът твърди, но не представя доказателства, че към датата на образуване на гр.д. № 17399/2020г. по описа на СРС К. Ю. И. е знаел за арбитражното решение. От представените копия на доказателства по посоченото дело от ищеца се установява, че най-рано към 30.06.2020г. евентуално длъжникът е узнал за образуваното изпълнително дело срещу него, но не и за конкретното арбитражно решение. С оглед на подаването на исковата молба на 31.08.2020г. същата се явява в рамките на преклузивния срок.
По същество на молбата страната се позовава на нищожност на атакуваното арбитражно решение.
По силата на §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 от ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47, ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст. дело №15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващия стадий, който е факултативен. При съобразяване мотивите към т.3 на решение №9/24.10.2002г. по к.д.№15/2002г. на КС на РБ, възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове, следва да се приеме, че, независимо от това, че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения, при образувано в срок съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове. Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал.2 – в чл.47 ЗМТА – непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна, по които се произнася ВКС. Нормата има действие занапред, а това означава, че при иницииран в срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение, което е постановено по спор, определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, следва да бъде прогласена произтичащата от това нищожност на арбитражноторешение.
В настоящия случай ищецът е потребител по смисъла на определението в §13 т.1 от ДР на ЗЗП – същият е физическо лице - страна по договор за заем, сключен за задоволяване на личните му потребности /т.е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между него и ответника е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.1 от ГПК, а постановеното по този спор арбитражно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл.47, ал.1 от ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47, ал.2 от ЗМТА.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски за държавна такса в размер на 484,63 лева. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на К. Ю. И. адвокат Р. А. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 867,38 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 1061/ 11.09.2014г. по арб. дело №1061/2014г. на арбитър Б.Г. за осъждане на К. Ю. И. да заплати на „Профи Кредит България”ЕООД сумата от 11 246,61 лв., ведно със законната лихва от 11.09.2014г. до окончателното плащане, както и сумата 754,93 лева разноски по арбитражното производство.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България”ЕООД, [населено място] да заплати на К. Ю. И., ЕГН [ЕГН], съд. адрес [населено място], [улица],вх.Б, ет.3 к-ра 313, чрез адв. Р. А. сумата 484,63 лева /четиристотин осемдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/ - разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България”ЕООД, [населено място] да заплати на адвокат Р. Ц. А. от АК - София, с адрес [населено място], [улица],вх.Б, ет.3 к-ра 313, сумата 867,38 лева /осемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ - адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: