Върховен касационен съд

4

7

№60125

гр. София,08.03.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1114 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
Ищецът „Медмар С Транс“ ЕООД, е предявил срещу П. Й. М. искове с правно основание чл. 47, ал.2 ЗМТА за прогласяване за нищожно на арбитражно решение от 22.01.2020г. по арб. дело №8/2018г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, евентуално за отмяна на същото на основание чл.47, ал.1, т.2 и т.4 от ЗМТА.
В молбата за отмяна на арб. решение се поддържа, че липсва валидно арбитражно споразумение между страните, тъй като арбитражната клауза, учредяваща компетентността на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, е включена в антидатиран договор, подписан от управителя на дружеството след неговото освобождаване. Молителят твърди, че са допуснати нарушения и при уведомяването му за арбитражното производство, като арбитърът е назначен по начин, който не е позволил на „Медмар С Транс“ ЕООД да защити правата си, като бъде уведомен за предстоящия избор и начина на извършването му. Също излага съображения, че процесният договор е трудов и всички въпроси, свързани с изпълнението на права и задължения по него не са от компетентността на арбитражния съд.
Ответникът П. Й. М. не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Предявените от „Медмар С Транс“ ЕООД искове по чл. 47 т.2 и т.4 и ал.2 от ЗМТА са процесуално допустими, като предявени от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА считано от връчването на арбитражното решение.
По основателността на предявените искове:
По делото е представен договор за търговски помощник между „Медмар С Транс“ ООД, представлявано от управителя С. Х., наричано в договора „търговец“ и П. Й. М., наричан „търговски помощник“, носещ дата на сключване 15.11.2013г. По силата на този договор П. М. се е задължил да сътрудничи на дружеството в намирането на подходящи товародатели в страната и в чужбина и уговаряне на условията на превозите, организиране и надзор при натоварването на товарите, оформяне на необходимите документи за превоза, подбор на персонал и други, срещу което дружеството е поело задължение да му изплаща ежемесечно възнаграждение за извършването на тази дейност в размер на 1400 лева. В чл.6 от договора е предвидено, че всички спорове между страните, свързани с изпълнението, неизпълнението, тълкуването или изменението на договора, ако не са могли да бъдат разрешени между тях, се разглеждат и решават от Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, въз основа на неговия правилник, в състав от един арбитър, който следва да е лицето, което е председател на този съд към момента на подаване на исковата молба. Също е уговорено, че по своя преценка председателят на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация може да назначи друг арбитър, който да разгледа и разреши делото.
Позовавайки се на неизпълнение на задължението на търговеца за заплащане на възнаграждение и на основание на клаузата на чл.6 от договора за търговски помощник П. Й. М. е сезирал Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация с иск за присъждане на възнаграждение в размер на 74 200 лева по същия договор за периода от 01.01.2014г. до 31.05.2018г. С решение от 22.01.2020г. по арб. д. №8/2018г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация „Медмар С Транс“ ЕООД е осъдено да заплати на П. Й. М. сумата от 74 200 лева, представляваща възнаграждение по договора за търговски помощник от 15.11.2013г. за периода от 01.01.2014г. до 31.05.2018г. В образуваното арбитражно производство с отговора на исковата молба ответникът е оспорил компетентността на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, като е изложил доводи за липса на валидно арбитражно споразумение между страните. Решаващият орган е приел възражението за неоснователно
„Медмар С Транс“ ЕООД, като ищец в настоящото производство е въвел твърдение, че в счетоводството му не са отразени задължения по граждански договори, включително и към П. М.. Такива не са отразени и в счетоводните отчети на дружеството за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., обявени в Търговския регистър. Доколкото заявеният от ищеца отрицателен факт не подлежи на доказване, в тежест на ответника е било да установи осъществяването на отричаните от ищеца факти, а именно счетоводното отразяване на договора от 15.11.2013г. и породените от него задължения за дружеството. Ответникът М. не е ангажирал доказателства в тази насока.
От показанията на свидетелката П. С. К. се установява, че в периода от м.март 2014г. до м. февруари 2018г. е осъществявала пълно счетоводно обслужване на „Медмар С Транс“ ООД, което е имало двама управители - С. Х. и М. М.. Управителят С. Х. предоставял на свидетелката подлежащите на счетоводно отразяване документи на дружеството. Свидетелката посочва, че през същия период от дружеството не са били сключвани граждански договори, а само трудови, като заплатите по тях са се изплащали стриктно и не е имало неизплатени трудови възнаграждения. Посочва също,че познава ответника П. М. като баща на управителката М. М. и в това му качество е разговаряла с него и му е давала информация за финансовите резултати, за наличната каса и за изплащането на разходи за командировки на служителите. Заявява, че М. не я е уведомявал за наличието на сключен между него и дружеството граждански договор.
По основанието за прогласяване за нищожност на арбитражното решение по чл.47, ал.2 от ЗМТА:
Предявеният иск с основание чл.47, ал.2 от ЗМТА , за установяване, че процесното арбитражно решение е нищожно тъй като предмет на спора пред Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация са права по трудово правоотношение, които не подлежат на решаване от арбитраж съгласно чл.19, ал.1, предл.3 от ГПК , е неоснователен.
В разпоредбата на чл.30, ал.1 от ТЗ няма ограничения за вида на договора, с който се уреждат отношенията между търговеца и търговския помощник. Този договор може да бъде трудов договор, договор за изработка, договор за поръчка и др. Тълкувайки действителната воля на страните в сключения между тях договор за търговски помощник по правилата на чл.20 от ЗЗД , настоящият съдебен състав счита, че той не съдържа част от необходимите реквизити на трудовия договор. Основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения се изразява в предмета на договорите. Предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на работната сила - при трудовото правоотношение се дължи престиране на работна сила на работника или служителя през определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника или служителя. При гражданското правоотношение се дължи престиране на определен резултат. При договора за изработка или услуга не се предоставя работна сила, а определен трудов резултат, изработване на готов продукт или произведение, извършване на определена услуга; при договора за поръчка също не се престира работна сила, а се дължи извършване на правни действия за сметка на доверителя.
Съгласно чл.66, ал.1 от КТ минимално необходимото договорно съдържание на трудовия договор включва определени елементи, които трябва да фигурират във всеки един сключен трудов договор. В случая липсват част от елементите от задължителното съдържание на трудовия договор по чл.66, ал.1 от КТ - място на работа; уговорен годишен отпуск с посочен размер; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на договора; продължителност на работния ден или седмица. Същевременно уговорката в чл.5 ал.2 от договора, че търговецът изплаща разходите на търговския помощник за наем на помещението, в което осъществява дейността си по договора, както и разноските, които е направил при изпълнението на тази дейност, налагат извода, че помощникът е самостоятелен и независим от търговеца, сам организира дейността си, като търговецът не му предоставя място на работа, нито създава организация на труда. С оглед изложеното сключеният между страните договор не притежава характеристиките на трудовия договор, а между тях е възникнало правоотношение по граждански договор, съответно споровете относно същото подлежат на решаване от арбитраж.
По основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.2 от ЗМТА:
Налице е въведеното от ищеца основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.2 от ЗМТА. Арбитражното споразумение по смисъла на чл.7 от ЗМТА представлява писмено съгласие на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно споразумение, като арбитражната клауза може да бъде инкорпорирана в друг договор или отделно споразумение. Съгласно чл.7, ал.3 от ЗМТА арбитражното споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража. Наличието на арбитражното споразумение представлява абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на компетентността на арбитражния съд да се произнесе по спора, с който е сезиран. Възражението за несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение следва да бъде извършено в преклузивния срок по чл.20, ал.1 от ЗМТА , а това е срокът за отговор на исковата молба.
В случая с отговора на исковата молба „Медмар С Транс“ ЕООД, като ответник по арбитражното дело, изрично е оспорил действителността на представения по делото договор от 15.11.2013г., включително и на инкорпорираната в него арбитражна клауза. Въведени са доводите, че документът е подписан от бившия управител на дружеството след прекратяване на неговите правомощия, но е антидатиран, съответно представлява договор, съставен от лице без представителна власт по отношение на дружеството. Договорът е сключен в обикновена писмена форма, той е частен документ и се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му. Той не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа. Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК. Когато частният документ изхожда от страна по делото и съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, той има характер на признание и се явява доказателствено средство, но като елемент на доказателствения материал по делото следва да се цени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото.
В настоящия спор при преценката на истинността на съдържащите се в договора за търговски помощник удостоверителни изявления на авторите на документа относно датата на съставянето му следва да бъде взета предвид на първо място липсата на счетоводно отразяване на задълженията, възникнали за дружеството по силата на този договор. В случай, че договорът е съставен на посочената в него дата – 15.11.2013г. това би съставлявало нарушение на изискването на чл.24 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството, съгласно който предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването – ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
На следващо място следва да бъдат съобразени показанията на свидетелката К., които се основават на непосредствени впечатления от дейността на дружеството в периода от м. март 2014г. до м. февруари 2018г. – свидетелката е осъществявала пълно счетоводно обслужване на „Медмар С Транс“ ООД. Установява се, че през целия посочен от М. период на действие на договора /53 месеца/, той често е разговарял със свидетелката по повод дейността на дружеството, но не е поставил за обсъждане въпроса за това, че има сключен с дружеството възмезден договор и дължимото му месечно възнаграждение не се изплаща. По делото няма данни също претенции за изплащане на възнаграждението да са предявявани пред дружеството, не са представени доказателства за връчени на дружеството покани, предизвестия или други писмени документи, обективиращи искания за изплащане на дължимо възнаграждение. Същевременно съдържащите се в арбитражната преписка писмени доказателства – множество заявки за транспорт, адресирани до М. като лице за контакт на „Медмар С Транс“ ООД и фактури за услуги, извършени въз основа на тези заявки от дружеството, сочат, че в процесния период М. е намирал товародатели и е съдействал при организиране на превозите. Тези факти следва да бъдат преценявани и с оглед близката родствена връзка на П. М. с един от двамата бивши управители на дружеството – М. М., която е негова дъщеря. Преценени в тяхната съвкупност всички изброени обстоятелства не позволяват да се направи извод, че осъществяваното от М. участие в дейността на дружеството е било в изпълнение на представения по делото договор за търговски помощник, а налагат извод за фактическо подпомагане на търговската дейност на член от неговото семейство.
С оглед изложеното изявлението на подписалия договора бивш управител на „Медмар С Транс“ ООД С. Л. Х. относно датата на съставяне на документа не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства и не следва се кредитира като доказателствено средство. При липса на убедителни доказателства, че договорът, съдържащ атакуваната по реда на чл.47, ал.1, т.2 от ЗМТА арбитражна клауза, е съставен на посочената в него дата 15.11.2013г. и съответно подписан от лице, което към момента на съставянето му е представлявало „Медмар С Транс“ ООД, както и при липса на данни за последващо потвърждаване на уговорките от лице с представителна власт по отношение на дружеството, следва, че между страните не е налице изискуемото от закона писмено съгласие спорът да бъде разрешен от арбитраж.
По тези съображения настоящият състав приема, че са осъществени визираните в чл.47, ал.1, т.2 от ЗМТА предпоставки - липса на сключено арбитражното споразумение.
По основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.4 от ЗМТА:
Неоснователни са доводите на ищеца, че не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър и съответно е бил лишен от възможност да защити правата си в арбитражното производство. Въведеното от ищеца основание на иска по чл.47, ал.1, т.4 от ЗМТА е свързано не с редовността на образуването на арбитражния съд, а само с уведомяването на страната за образуваното производство и назначаването на решаващия орган. В случая с писмо изх. №06-08-2018/18.03.2019г. на секретаря на ТАС при НЮФ до „Медмар С Транс“ ЕООД, представлявано от А. Г., дружеството е било уведомено, че решението по образуваното в.а.д.№8/2018г. е било отменено от ВКС, като делото е върнато за ново разглеждане от арбитражния съд. Посочено е, че за арбитър за новото разглеждане на делото е назначена Н. Л. Х.. Видно от представеното по делото известие за доставяне ИДPS 1336 00E1E9, писмото е връчено на дружеството на 20.03.2019г. чрез адвокат М. П., чието пълномощно е представено по арб. дело с молба от 13.03.2019г. След получаване на уведомлението „Медмар С Транс“ ЕООД, е подало отговор на исковата молба на 03.04.2019г. и е взело участие в проведените по делото открити съдебни заседания. Предвид редовното връчване на книжата по арбитражното дело, следва да се приеме, че не е налице основанието на чл.47, ал.1, т.4 от ЗМТА , тъй като ищецът е бил уведомен за арбитражното производство и за назначения арбитър, поради което е могъл да вземе участие в производството.
Поради изложеното атакуваното арбитражно решение следва да се отмени на основание чл. 47, ал.1, т.2 от ЗМТА.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищеца се дължи част от направените по делото разноски в общ размер на 7700 лева, от които: 3200лева – държавна такса и 4500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерна на уважената част от исковете, възлизаща на 3850 лева. На ответника не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не е направено такова искане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Медмар С Транс“ ЕООД, срещу П. Й. М. иск с правно основание по чл.47, ал.2 от ЗМТА, с предмет прогласяването за нищожно на решение от 22.01.2020г. по арб. д. №8/2018г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, и иск за отмяна на посоченото арбитражно решение по чл.47, ал.1, т.4 от ЗМТА, като неоснователни.
ОТМЕНЯ на основание чл.47, ал.1, т.2 от ЗМТА решение от 22.01.2020г. по арб. д. №8/2018г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация.
ОСЪЖДА П. Й. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на „Медмар С Транс“ ЕООД, ЕИК202811320, с адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.14, сумата 3850 лева / три хиляди осемстотин и петдесет лева/, разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.