Разглежда се касационна жалба на А. М. Г. ,М. М. К. и Ж. М. Т. ,чрез пълномощника им адв. М. В. срещу решение № 7592 от 03.12.2018г по в. гр.дело № 4126/2018г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 30.11.2017г. по гр.д. № 36656/2016г на Софийски РС .
Въззивният съд е потвърдил решение ,с което по иска предявен от М. М. А. , наследник на М. М. К., се прогласява за нищожно пълномощно с нот.рег. №2696/08.08.2013г и рег. № 2697/08.08.2013г. на нотариус рег.№ 576 с район РС [населено място],според което М. М. К. е упълномощил ответницата по иска и негова дъщеря А. Г. да дари на ответницата Ж. М. Т., дъщеря на последната , собствените му 4/6 идеални части от апартамент в [населено място], състоящ се от една стая, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 71,02 кв.м., заедно със зимнично помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. По иска , предявен между същите страни в настоящия процес е прогласен за нищожен поради липса на съгласие ,на основание чл.26,ал.2 предл. второ ЗЗД и договорът за дарение на 4/6 идеални части от същия недвижим имот, сключен между А. Г. в качеството й на пълномощник на дарителя М. М. К. въз основа на същото пълномощно и Ж. М. Т. в качеството й на дарен , обективиран в нотариален акт № , т. , рег., дело № /г. на нотариус рег. № 500 на НК.
Общият наследодател е починал в деня на сключената по нотариален ред сделка , като въззивният съд е приел ,че към момента на сключване на договора пълномощното е било прекратено на основание чл.41,ал.1ЗЗД. Възприел е дадената от първоинстанционния съд квалификация и е потвърдил извода за наличие на абсолютна нищожност Потвърждаване на сделката е приел за невъзможно предвид прекратяване на пълномощието със смъртта на лицето , каквото пълномощие даже не е съществувало. Споделен е крайния извод на първоинстанционния съд за нищожно нотариалното удостоверяване, за неспазена форма за валидност при пълномощното,довело до нищожност на упълномощителната сделка поради липса на волеизявление. Споделен е извод , че липсва съгласие и при сключване на договора.Въззивният съд е постановил обжалваното решение като не е счел за относими разясненията в ТР № 5/2016г по т.д № 5/2014г ОСГТК относно вида недействителност при сделки, сключени от пълномощник , без да изложил съображения по доводите на жалбоподателите в тази връзка .
Касатори са ответниците по иска ,оспорвали посочената от ищцата нищожност, нейното право и да сезира съда с иск за недействителност в обема от 4/6 ид. части и допустимостта искът да бъде уважен по отношение на упълномощителната сделка при наведените от ищцата факти. Считат ,че пълномощното е прогласено за нищожно на непредявено основание, а договорът е обявен за нищожен по непредявен иск.Обжалват решението чрез пълномощника си адв.М. В. като недопустимо, постановено при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и необосновано. Изтъква се вида на иска, съображения за което са били изложени още с отговора на исковата молба и е следвало да бъдат съобразени с оглед ТР №5/2014г ОСГТК на ВКС .
Ответницата по жалбата е заявила отговор чрез адв П.Т. от САК.Разгледан е предявен иск ,конкретните пороци са за липса на валидно оформено съгласие, съдът е оценил правилно процесуалните предпоставки за осъществяване на търсената с исковете защита. В защита по същество се изтъква ,че макар да не е доказано от фактическа страна дали наследодателят е бил починал към момента на сделката, предвид хронологията на събитията, не се касае за недопустимот при така формирания извод .Надлежно са наведени и фактите по иска за нищожност на упълномощителната сделка,като за ищцата е налице правен интерес да установи пороците.
С определение № 414 т 28.05.2019г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с постановките в ТР №5/2014г ОСГТК по въпросите (1) Нищожността на пълномощното, с което е сключен договора влече ли абсолютна нищожност на договора ; (2) Нищожен ли е на основание чл.26,ал.2 изр.второ ЗЗД договор, сключен от пълномощник без представителна власт, или е налице висяща недействителност-чл.42, ал.2 ЗЗДи (3)Относно правния интерес и легитимацията на наследник на мнимо представлявания в договор, сключен без представителна власт , по иск за прогласяване на нищожност на договора В определението е изтъкната и необходимостта да се провери допустимостта на въззивното решение в една част, произнесена по иска за недействителност на договора, сключен при недействително упълномощаване.
По първия правен въпрос,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане,Върховен касационен съд,ІІІ г.о изтъква, че позоваването на недействителността при договора, сключен въз основа на нищожна упълномощителна сделка, чрез мним представител ,без представителна власт,е съгласно нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, включително когато възможността договорът да бъде потвърден е вече изключена, било поради изразена от представлявания воля, или поради друг последващ факт,от който невъзможността следва единствено за него : обявена недееспособност,представляваният е починал след сключването на договора и пр.Относно вида на тази недействителност следва да се имат предвид разясненията, дадени в т ІІ.1-3 от ТР № 5/2016г по т.д № 5/2014г ОСГТК.
По втория правен въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о намира за приложимо указаното в т. ІІ.4-6 от ТР № 5/2016г по т.д № 5/2014г ОСГТК.При договор,сключен от пълномощник при нищожна упълномощителна сделка , или от мним пълномощник, не се касае за порок, водещ до абсолютна нищожност. Касае се за висяща недействителност. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания,поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр. 2 ЗЗД.
По третия правен въпрос следва да се съобрази разрешението,указано в.т ІІ.6 от ТР № 5/2016г по т.д № 5/2014г ОСГТК на ВКС.При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето,от името на което е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници. Както субективното потестативно (преобразуващо) материално право на мнимо представлявания да потвърди и по този начин да валидира с обратно действие във времето висящо недействителния договор,така и неговото субективно материално право да се позове на тази недействителност,респ. и процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителния иск и заявяването на правоизключващото процесуално възражение с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД ,са наследими (освен в случаите, когато недействителният договор има за предмет незаместими престации,свързани с неговата личност ) и могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците му - съразмерно дела му от наследството.Наследяването очертава легитимацията по иска ,пределите на допустимото позоваване на недействителността,която от висяща е станала окончателна.
По касационната жалба .
На първо място следва да се изтъкне,че изводите на въззивния съд по отношение основателността на първия иск с предмет прогласяване нищожност на упълномощителната сделка са правилни , като искът е допустимо разгледан като обективно съединен и съответно уважен. Обстоятелствените твърдения са съответно и своемременно въведени.При сключване на договора по нотариален ред, ответницата А. Г. се легитимира като представител на дарителя М. М. К. чрез издадено от него пълномощно с нот.рег.№ 2696/08.08.2013г. и рег. № 2697/08.08.2013г. на нотариус А.Ц. с район на действие РС – Брезник. Овластяването е да го представлява пред компетентния нотариус като дари от негово име на ответницата Ж. тодорова собствените му 4/6 ид.ч. от апартамент в [населено място] .
В пълномощното вместо подпис на упълномощител е поставен пръстов отпечатък, като с поставяне на печат Нотариусът е означил : „На основание чл.579, ал.2 от ГПК във връзка с чл.189 от ГПК М. М. К. поради заболяване и старост вместо подпис положи отпечатък от палец на лява ръка“.На гърба на пълномощното има удостоверяване за нотариална заверка на подпис с рег.№ 2696/08.08.2013г., като е поставен печат със съдържание „Удостоверяването е извършено извън кантората“. Има удостоверяване на съдържанието на документа с рег.№ 2697/08.08.2013г. Тези нотариални действия са извършени от Нотариус А. Ц. с район на действие РС Брезник извън кантората му, на място , което не е посочено .
Въззивният съд правилно е приел, че липсва изискуемото от чл.189, ал.1 изр второ ГПК удостоверяване на причината за полагане на отпечатък от друг пръст , а не от десния палец както законът изисква, като се е ръководел от установените в практиката на ВКС стриктни изисквания в тази насока .Липсва изискуемото от чл.189, ал.1, изр.2 ГПК вписвание за причината, поради която вместо отпечатък от десен палец е сложен такъв от друг пръст. Липсва задължителен реквизит , който следва да е налице към момента на официалното удостоверяване и част от същото. Липсва удостоверяване и на мястото извън кантората, при извършеното от нотариуса едновременно удостоверяване на съдържание и подпис на пълномощното по чл.590, ал.4 ГПК.
По въпроса нищожно ли е нотариално удостоверяване на подписа на лице извън канцеларията на нотариуса,при което не е посочено мястото и часа на извършване на нотариалното действие,включително по въпроса задължителни реквизити ли са при заверка на частен документ и в кои случаи, е формирана практика на ВКС в реш.№103/2011г по гр.д. № 876 по описа за 2010 г. на ІІ г.о ,споделяна и от настоящия състав на ВКС ІІІ г.о Съдържанието на нотариалното удостоверяване чл.590, ал.1 ГПК препраща към 580 ГПК /чл.472 вр.чл.476, б.”а” ГПК-отм./, т.1 на който изисква задължително да се отбележат годината, месеца и деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на удостоверяването. Отбелязване на мястото е необходимо с оглед преценка дали нотариусът е действал в рамките на своя териториален район, т.е. когато удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса , необходимо е да се отбележи населеното място, а ако то е недостатъчно за преценка местната компетентност–и общината.
Въззивният съд правилно е приел ,че съгласно чл.590, ал.1, изр.2 ГПК при удостоверяване на подпис върху частен документ се прилага на чл.580 ГПК за издаване на нотариален акт, чието съдържание според чл.580, т.1 ГПК следва да включва годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването. Има се предвид както съответното населено място, така и точния адрес, където е извършено действието.Тази потребност е изтъкната като необходима не при удостоверяване , извършвано след лично явяване на лицето в нотариалната кантора по общото правило на чл.578, ал.4 ГПК,а при неговото изключение, визирано в чл.573, ал.3 ГПК, когато уважителни причини препятстват явяването на лицето или налагат незабавното извършване на нотариалното действие.Това се изисква с оглед проверка доколко нотариалното действие е извършено в съдебния район на нотариуса - чл.573, ал.1 ГПК и доколко нотариусът е имал право да извършва действието- чл.576 ГПК, като неспазването му влече нищожност на съответното действие.
Процесното нотариално удостоверяване на пръстовия отпечатък на упълномощителя е осъществено извън нотариалната кантора, без посочване на населеното място и точен адрес, където е осъществено Нормата на чл.576 ГПК изрично регламентира основанията за нищожност на нотариалните действия Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши - чл. 569 , чл. 570, ал. 1 , чл. 573, ал. 1 , чл. 574 и 575 от ГПК , както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 , чл. 579 , чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6 , чл. 582 , чл. 583 и чл. 589, ал. 2 от ГПК Посочването на мястото на нотариалното действие се изисква,ако е необходимо., а то е необходимо в случаите по чл.573, ал.3 ГПК. Нарушението по 573, ал.1 ГПК несъмнено влече нищожност ,за която основанието е чл.576 вр.с чл.573 ал.1 и чл.589 ал.2 ГПК и чл.83 ЗННД. Липса на задължителен реквизит – посочване на населеното място и точен адрес, където е извършено нотариалното действие , правилно е довела до извод за липса на валидност в случая. .
Нотариалното удостоверяване при пълномощното е нищожно, но това не означава че осъществена от пълномощника сделка е засегната от същата абсолютна нищожност .
Предвид отговора на първия въпрос въззивният съд неправилно е приел ,че договорът за дарение в частта за прехвърлените 4/6 ид.ч. е сключен без представителна власт като особена хипотеза на липса на съгласие по смисъла на чл. 26,ал.2 ЗЗД,щом е без потвърждаване по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД .Това потвърждение е приел за невъзможно , като е изтъкнал прекратяване по реда на чл.41, предл.3 ЗЗД на пълномощието със смъртта на лицето , посочено за упълномощител.
Действително общият наследодател М. К. е починал на 12.08.2013г , в 15 часа, за което не се спори. В исковата молба не се твърди ,че към момента на изповядване на сделката наследодателят К. е бил вече починал, а се изтъква единствено ,че сделката е била осъществена в деня на документираната му смърт. В отговора ответниците по иска са навели твърдението ,че към момента на сделката, т.е при упражняване на представителната власт по пълномощното наследодателят на ищцата е бил жив. Ищцата не е оспорила това твърдение, нито е ангажирала доказателства за обратното.
От решаващо значене за извод в тази насока е не датата,а часа.В нотариалния акт не е отбелязан час на сделката. От нотариалното дело, приложено в цялост се установява ,че Нотариусът е извършил справка за гражданския статус на лицето М.К. чрез електронен достъп в 11.32ч. което е индиция,че към този момент документите, необходими при нотариалното прехвърляне са вече представени в кантората.
В съществено нарушение на съдопроизводствените правила Софийски градски съд е придал решаващо значение на обстоятелство, което заинтересованата страна не твърди,не е провеждано доказване , а и липсват доказателства които да обосноват извод, че съм момента на сделката прехвърлителят е починал.
При установените по делото обстоятелства следва да се приеме, че пълномощникът е действал без представителна власт при прехвърлянето на имота. Порокът при упълномощаването не води до възприетата от съдилищата абсолютна нищожност на сделката по разпореждане с имота и не изключва възможността за потвърждаване-от наследници на представлявания включително. Въззивният съд е допуснал сочената с жалбата незаконосъобразност като е приел, че потвърждаване по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД е невъзможно. На следващо място , ищцата има правото да заяви и установи недействителността с иск по чл. 42 , ал.2 ЗЗД, но в качеството си на наследник и до размера на наследствените й права. Липсата на потвърждение от ищцата като наследник е обективирано и с предявяване на иска, но предвид отговора на въпроса, касационната жалба е основателна в оплакването за недопустимост на решението в една част.
Искът е недопустим извън наследствената част на ищцата , поради липса на правен интерес от позоваване на порока касателно чужди права Поради това в тази част решението следва да се обезсили , а производството да се прекрати.До недопустимо решение се е стигнало, тъй като последиците на абсолютната нищожност са прогласени при иск, който е основан на обстоятелства, водещи до друг вид недействителност.В допустимо произнесената част решението е неправилно .
Съгласно приложения нотариален акт № , т. , рег. , дело № /г прехвърлителите са двама . М. К. дарявя своята 4/6 ид. част ,чрез пълномощник другия прехвърлител А. М. Г., която дарява и своята 1/6 ид.част от имота. Не се оспорват посочените права в съсобствеността и наследяването при двамата прехвърлители към момента на сделката,относно процесния имот. Не се установява заявените за разпореждане права в собствеността да не съответстват на действителното положение тогава- доколкото към момента на сделката М. К. е бил жив,същевременно не се изтъква, или установява основание ,на което ищцата М. А. да участва в наследаването на Ц. Р. К. , съгласно от уд. наследници №2511/29.07.2013г на СО. Разпоредените при дарението квоти са резултат от придобиването на имота през 1969г от наследодателя М.К. по време на брака му покойната Ц. Р. К.,починала като негова съпруга на 29.01.2011г ,от който брак , сключен на 09.07.1962г са родени двете му дъщери - ответиците А. Г. и М. К.. Наследник на прехвърлителя М. К. обаче е и настоящата ищца М. М. А. , негова дъщеря , родена преди сключване на брака му с Ц. Р. К., видно от прпедставените удостоверение за граждански брак и уд.за раждане.
Притежаваните от наследодателя К. 4/6 ид. части от собствеността, която част е прехвърлена с договора за дарение,е подлежала на наследяване след неговата смърт, по равно от трите му дъщери (чл. 5 , ал.1 ЗН),но имотът е разпореден. Правото да се заяви недействителността относно това прехвърляне при основанията на чл42,ал.2 ЗЗД също се наследява , както е разяснено в ТР № 5/2016г по т.д № 5/2014г ОСГТК на ВКС и всеки наследник може да упражни самостоятелно правото, но до размера на своята наследствена част. Правилото очертава предела , в който следва да се признае правен интерес за ищцата М. М. да оспорва сделката като осъществена без представителна власт от страна на наследодателя , а именно до размера на 1/3 ид. част от прехвърлените от него 4/6 ид части .Другите двама наследници на същия наследодател в случая оспорват иска и защитават ефекта от сделката .
При наведените с иска обстоятелства не е налице основание по чл.26,ал.2,предлвторо ЗЗД по отношение на договора за дарение поради липса на съгласие.Абсолютна недействителност,нищожност на извършното дарение засягащо прехвърлените 4/6 ид. части на М. М. К. поради обстоятелство,че същият е бил починал към момента на сключването на договора по нотариален ред не се установява, нито искът се основава на подобно обстоятелствено твърдение. Искът, основан на твърдение за недействителност на сделката , сключена от пълномощник при липса на представителна власт е с правна кавалификация чл. 42, ал.2 ЗЗД .
Неправилната квалификация на иска която въззивният съд от своя страна не е ревизирал,е довела до постановавяне на недопустимо решение в една част , а в останалата част останалата част решението следва да бъде отменено като неправилно. Нови съдопроизводствени действия след отмяна на решението , включително разпределение на доказателствена тежест с оглед съответната правна квалификация не се налагат , поради което и в частта и до размера на 1/3 ид. част от прехвърлените 4/6 ид. части Върховен касационен съд следва да постанови друго решение по същество, с което да прогласи недействителността , но само по отношение на ищцата .
Жалбоподателите, представлявани от адв. В. са поискали присъждането на разноските С оглед изхода на делото и след компенсация, (доколкото по единия обективно съединен решението се потвърждава ,а по отношение на иска за недействителност на договора за дарение се прилагат правилата за разноски като при частично уважаване ) следва да се присъдят поисканите разноски. При извършените в касационното производство от ищцата 600 лв. разноски , касаторите дължат да й заплатят 400лв , като имат основание да претендират от нея 779,21лв. от своите разноски в касационното производство, които са общо 2337,26 лв. Касаторите са извършили съдебни разноски в размер на общо 4270,52 лв за всички инстанции , от които им се дължат 1423,33лв.Ищцата е извършила разноски в общ размер на 1866лева за всички инстанции, от които се дължат 1255лв. След компенсация , ищцата М. М. А. следва да заплати на А. М. Г. ,М. М. К. и Ж. М. Т. сумата 168,33 лева разноски за всички инстанции .
Воден от изложеното Върховния касационен съд ,състав на ІІІ г.о
Р Е Ш И :
Обезсилва решение №7592 от 03.12.2018г по в. гр.дело № 4126/2018г. на Софийски градски съд в частта , с която е потвърдено решение от 30.11.2017г по гр.д. № 36656/2016г на Софийски районен съд и прогласената с него нищожност на основание чл.26,ал.2 предл. второ ЗЗД ,поради липса на съгласие,на договор за дарение от 12.08.2013г на 4/6 идеални части от недвижим имот : апартамент №52, находящ се в гр София ,[жк],[жилищен адрес] състоящ се от една стая, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 71,02 кв.м. при съседи : стълбище,К. Х. К., ул.Татарли,двор , обща сушилня ,заедно със зимнично помещение с площ 3,50 кв.м. и съответните 1,75 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,сключен между А. Г. в качеството й на пълномощник на дарителя М. М. К. и Ж. М. Т. в качеството й на дарен, обективиран в нотариален акт № ,т. , рег., дело № г. на нотариус рег. № 500 на НК за разликата над 1/3 ид. част от прехвърлените с дарението на 4/6 ид.части,предмет на договора и прекратява производството в тази част .
Отменя решение № 7592 от 03.12.2018г по в. гр.дело № 4126/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 30.11.2017г по гр.д. № 36656/2016г на Софийски районен съд и прогласената с него нищожност на основание чл.26,ал.2 предл. второ ЗЗД , поради липса на съгласие , на договор за дарение на 4/6 идеални части от недвижим имот : апартамент №52,нах. се в [населено място], [жк],[жилищен адрес] състоящ се от една стая, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 71,02 кв.м. при съседи :стълбище ,К. Х. К., ул.Татарли, двор , обща сушилня , заедно със зимнично помещение с площ 3,50 кв.м. и съответните 1,75 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото , сключен между А. Г. в качеството й на пълномощник на дарителя М. М. К. въз основа на прогласеното за нищожно пълномощно и Ж. М. Т. в качеството й на дарен, обективиран в нотариален акт № , т. , рег., дело № г. на нотариус рег. № 500 на НК в частта за 1/3 от 4/6 ид. части , както и в частта за разноските и вместо него постановява :
Прогласява за недействителен по отношение на М. М. А. , ЕГН [ЕГН] от [населено място] ,ж.к Младост-1 бл. 430 и до размера на 1/3 от 4/6 ид. части по иска, предявен от нея като наследник на М. М. К. на основание чл.42, ал.2 ЗЗД срещу А. М. Г. ,М. М. К. и Ж. М. Т., договор за дарение на 4/6 идеални части от недвижим имот: апартамент №52, нах. се в гр София , [жк],[жилищен адрес] състоящ се от една стая,хол,кухня и сервизни помещения, със застроена площ 71,02 кв.м. при съседи :стълбище К. Х. К., ул.Татарли, двор, обща сушилня, заедно със зимнично помещение с площ 3,50 кв.м. и съответните 1,75 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,сключен между А. Г. в качеството й на пълномощник на дарителя М. М. К. и Ж. М. Т. в качеството й на дарен , обективиран в нотариален акт № , т. , рег., дело № г. на нотариус рег. № 500 на НК
Оставя в сила решение № 7592 от 03.12.2018г по в. гр.дело № 4126/2018г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част
Осъжда да М. М. А. да заплати на А. М. Г. ,М. М. К. и Ж. М. Т. сумата 168,33 лева разноски за всички инстанции
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: