№ 441
гр. София , 24.11.2020 година.
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 407, ал. 1 от ГПК като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 70 772/14.07.2020 година, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД [населено място], срещу определение № 1522/24.06.2020 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по в. ч. гр. д. № 3888/2017 година.
С обжалваното разпореждане съставът на Софийския апелативен съд е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД [населено място] да заплати на А. С. С. сумата от 398.03 лева, представляваща законната лихва за периода от 22.05.2017 година до 02.02.2018 година върху сумата от 5564.41 лева, която е била събрана от дружеството в производството по изпълнително дело /№/ по описа на Д. В. В.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № 861 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, въз основа на изпълнителен лист издаден по разпореждане от 20.02.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-15 състав, постановено по т. д. № 9299/2016 година, отменено с определение № 3215/06.10.2017 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми, състав, постановено по в. ч. гр. д. № 3888/2017 година, като на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК е постановено издаването на обратен изпълнителен лист за този сума в полза на С..
С подадената от „Профи Кредит България“ ЕООД [населено място] частна жалба посоченото определение на Софийския апелативен съд се оспорва с твърдението, че не са налице предпоставките за издаването на обратен изпълнителен лист, тъй като решението по което е допуснато изпълнението не е било отменено и вземането на кредитора не било отхвърлено с влязло в сила съдебно решение. Освен това обратен изпълнителен лист можело да бъде издаден само в случаите, когато взискателят е бил удовлетворен въз основа на невлязло в сила решение на първоинстанционен съд, в случая арбитражния, по което е било допуснато предварително изпълнение, както и при невлязло в законна сила осъдително решене на въззивния съд, което подлежи на изпълнение по силата на закона или при влязло в законна сила решение, което е било отменено по реда на чл. 303 и следващите от ГПК. На следващо място законът не предвиждал възможност за издаване на обратен изпълнителен лист за суми, за които не е бил издаван първоначален такъв, а освен това съдът бил длъжен да се произнесе по молбата за издаването на обратния изпълнителен лист с разпореждане, а не с определение. Навеждат се доводи и за това, че молбата за издаване на обратен изпълнителен лист трябва да се счита като такава за допълване на определение № 3215/06.10.2017 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми, състав, постановено по в. ч. гр. д. № 3888/2017 година. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искането на А. С. С. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу „Профи Кредит България“ ЕООД [населено място] да бъде оставено без уважение.
Ответницата по частната жалба А. С. С. е подала отговор на същата с вх. № 73 198/31.08.2020 година, с който е изразила становище, че подадената от „Профи Кредит България“ ЕООД [населено място] частна жалба е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено.
„Профи Кредит България“ ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 29.06.2020 година, а частната му жалба срещу него е с вх. № 70 772/14.07.2020 година, като е подадена по пощата на 13.07.2020 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ГПК е спазен установения в разпоредбата на чл. 407, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При постановяване на обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е установил от фактическа страна, че с разпореждане от 20.02.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-15 състав, постановено по т. д. № 9299/2016 година е било постановено издаването на изпълнителен лист в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД [населено място] срещу А. С. С. въз основа на арбитражно решение № 3635/27.07.2016 година, постановено по арб. д. № 3635/2016 година на арбитър Б. Г.. Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело /№/ по описа на Д. В. В.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № 861 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, по което (съгласно удостоверението на съдебния изпълнител) е била събрана сумата от 5670.38 лева, от която 105.97 лева са били разпределени на ТД на НАП [населено място], а остатъка от 5544.41 лева е разпределен между „Профи Кредит България“ ЕООД [населено място] и частният съдебен изпълнител-5044.11 лева за първия и 520.30 лева за втория. Сумата от 5544.41 лева е била преведена на А. С. С. от „Профи Кредит България“ ЕООД [населено място] с платежно нареждане от 02.02.2018 година, като постъпването й по изпълнителното производство било на 22.05.2017 година. С определение № 3215/06.10.2017 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми, състав, постановено по в. ч. гр. д. № 3888/2017 година е прието, че горепосоченото арбитражно решение е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, поради което разпореждане от 20.02.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-15 състав, постановено по т. д. № 9299/2016 година е отменено и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлена молбата на „Профи Кредит България“ ЕООД [населено място] за издаване на изпълнителен лист срещу А. С. С. въз основа на арбитражното решение и е обезсилен издадения изпълнителен лист.
С оглед на това съставът на Софийския апелативен съд е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ГПК. Същата намирала приложение и в хипотезата, при която изпълнителния лист е бил неправилно издаден (издаден без правно основание, т. е. без да е налице влязло в сила съдебно решение (или заповед за изпълнение), с което да е разрешен спорът за дължимостта на вземането, за което изпълнителния лист е издаден) и съответно е отменен по реда на инстанционния контрол. Обратен изпълнителен лист се издавал само за връщане на вещи или суми, които са били отнети от молителя с помощта на държавната принуда когато изпълнителното основание е съдебно решение за предаване на вещ или за изплащане на сума пари и това съдебно решение бъде отменено, като с влязло в сила решение осъдителният иск за притезанието, за което е бил издаден първоначалният изпълнителен лист е отменено. От данните поделото безспорно се установявало, че внесената от А. С. С. сума в изпълнителното производство е отнета от нея с помощта на държавната принуда, като съдебният акт, послужил като формално основание за това отнемане е отменен, т. е. предпоставките на чл. 245, ал. 3 от ГПК били налице и съдебния състав, постановил отменителния акт разполагал с правомощието да издаде обратен изпълнителен лист в полза на А. С. С..
Съставът на Софийския апелативен съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Същевременно константната съдебна практика признава правото на длъжника да се снабди с обратен изпълнителен лист за събраните принудително от него въз основа издаден по реда на чл. 51 от ЗМТА на основание арбитражно решение изпълнителен лист суми, в случаите когато решението е било отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 1, т. 2 и отменената със ЗИДГПК (обнародван в ДВ бр. 8/24.01.2017 година) т. 3 на същата разпоредба, като практиката е противоречива по отношение на това, кой е компетентен да издаде обратния лист-съдът постановил съдебното решение по чл. 47 от ЗМТА или съдът в производството по чл. 51 от ЗМТА. Посоченото в частната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД [населено място] определение № 625/18.03.2014 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, постановено по ч. гр. д. № 2669/2013 година застъпва едно от тези две становище. Същото обаче е постановено преди изменението на чл. 47 от ЗМТА, извършено със ЗИДГПК (обнародван в ДВ бр. 8/24.01.2017 година), с което т. 3 от разпоредбата е отменена и е създадена нова ал. 2, съгласно която арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Тази нищожност може да бъде предявена безсрочно както по исков ред, така и чрез възражение, като за същата съдилищата трябва да следят служебно. Последното изрично следва от създадената със ЗИДГПК (обнародван в ДВ бр. 8/24.01.2017 година) нова ал. 5 на чл. 405 от ГПК, съгласно която съдът отказва издаването на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА решения. Затова съдът в производството по чл. 51 от ЗМТА е задължен да откаже издаването на изпълнителен лист ако констатира, че арбитражното решение е нищожно на посоченото основание. В случай, че това не бъде направено от първоинстанционния съд, а едва от въззивния такъв то е възможно да е започнало принудителното изпълнение върху имуществото на длъжника и да са налице принудително събрани суми. Същите ще са събрани без основание и ще подлежат на връщане от страна на кредитора, освен ако той не предяви иск за задължението на длъжника, при което сумите биха могли да бъдат задържани като изпълнение. При липсата на такъв иск е налице хипотеза сходна с тази на чл. 245, ал. 3 от ГПК и длъжника би могъл да иска издаването на обратен изпълнителен лист или по негов избор да предяви иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Същият обаче не е задължен да установи по исков ред нищожността на арбитражното решение, в производството по който иск да бъде издаден обратния изпълнителен лист. Затова в такива случаи компетентен да издаде такъв лист ще е въззивният съд, който се констатирал нищожността, вследствие на което е отменил първоинстанционното разпореждане за издаване на първоначален изпълнителен лист и е оставил искането за издаването му без уважение. Предвид на това Софийския апелативен съд е бил компетентен да се произнесе по молбата на А. С. С. по чл. 245, ал. 3 от ГПК. Този извод остава непроменен от обстоятелството, че с решение № 255/28.11.2017 година, постановено по т. д. № 1827/2017 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. е била прогласена нищожността на горепосоченото арбитражно решение. Исковото производство по чл. 48 във връзка с чл. 47 от ЗМТА е самостоятелно от производството по издаване на изпълнителен лист по чл. 51 от ЗМТА, поради което въпрос на избор на молителя е в кое от тях да поиска издаването на обратния изпълнителен лист, още повече, че в конкретния случай решението по исковото производство е постановено след приключването на производството по чл. 51 от ЗМТА.
Предвид на установената по делото фактическа обстановка са налице и предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист по отношение на дължимата се за периода от 22.05.2017 година до 02.02.2018 година законна лихва върху сумата от 5564.41 лева. Обратният изпълнителен лист се издава не само за сумите събрани въз основа на отмененото или нищожното изпълнително основание. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК, (в редакцията му след изменението му със ЗИДГПК (обнародван в ДВ бр. 86/27.10.2017 година) обратният изпълнителен лист се издава за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. В този смисъл е и т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГТК на ВКС, с която е прието, че по реда на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК (редакцията преди ЗИДГПК (обнародван в ДВ бр. 86/27.10.2017 година)) може да бъде издаден обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение. По отношение на законната лихва върху събраните суми е формирана константна практика на ВКС, намерила израз в определение № 243/03.05.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 221/2012 година по описа на ВКС, ГК, І г. о.,определение № 528/26.11.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 471/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 11/08.01.2010 година, постановено по ч. гр. д. № 520/2009 година, определение № 473/26.11.2012 година, постановено по гр. д. № 304/2011 година, определение № 698/26.09.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 4700/2014 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 716/23.10.2013 година, постановено по ч. т. д. № 3863/2013 година, определение № 466/06.08.2015 година, постановено по ч. т. д. № 1137/2015 година, определение № 56/03.04.2019 година, постановено по т. д. № 3103/2017 година, определение № 11/14.11.2020 година, постановено по т. д. № 1824/2018 година, четирите по описа на ВКС, ТК, І т. о., а също така определение № 314/30.12.2011 година, постановено по т. д. № 450/2010 година и определение № 1061/30.12.2011 година, постановено по ч. т. д. № 575/2011 година, двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Със същата е прието, че длъжникът по принудително изпълнение, по което удовлетвореният кредитор е бил привиден, т. е. не съществува изпълняемо право в негова полза, разполага със защита, състояща се в правото да иска обратно платеното, както и да търси обезщетение за вредите от изпълнението-кредиторът, удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо право или влязло в сила решение, които са били отменени (уваженият осъдителен иск е бил отхвърлен) трябва да върне на длъжника полученото. В този случай, длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу взискателя за връщане на полученото-съгласно чл. 282, ал. 6, чл. 309, ал. 2 и чл. 245, ал. 3 от ГПК, съдът постановил решението издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение или въз основа на влязлото в сила решение, които са били изменени. При издаване на обратния изпълнителен лист, съдът следва да присъди и законната лихва върху дължимата от взискателя сума до окончателното й заплащане-аргумент от чл. 499 от ГПК (чл. 397 от ГПК (отм.), което вземане е безспорно и не налага установяване в отделно производство. Предвиденият ред за присъждане на недължимо платените в рамките на принудителното изпълнение суми по чл. 245, ал. 3 от ГПК, изключва исковия ред за защита, поради което на възстановяване подлежат и сумите за такси и разноски, платени в изпълнителното производство от длъжника, които са безспорни, както и законната лихва, считано от датата, на която е изпълнено недължимото плащане-т. е. неоснователното разместване на блага. Законната лихва се дължи до окончателното плащане на сумите и като вземане е безспорна като не се налага установяването й в отделен исков процес, тъй като се дължи по силата на закона, а размерът й е нормативно определен. С оглед на това лихвата не попада сред вредите от предварителното изпълнение, които следва да бъдат установявани в отделен процес, по смисъла на мотивите на т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай тази лихвата се дължи от момента на принудителното събиране на сумите до момента, в който „Профи Кредит България“ ЕООД [населено място] е възстановило същите на А. С. С..
С оглед на изложеното подадената от „Профи Кредит България“ ЕООД [населено място] срещу определение № 1522/24.06.2020 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по в. ч. гр. д. № 3888/2017 година частна жалба с вх. № 70 772/14.07.2020 година е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено. Обстоятелството, че съдът трябвало да се произнесе с разпореждане, а не с определение, по искането по чл. 245, ал. 3 от ГПК не води до друг извод, тъй като съдържанието на оспорвания съдебен акт отговаря на изискванията за такъв, а само по себе си наименованието му не е определящо за неговия характер. На последно място неоснователни са доводите на „Профи Кредит България“ ЕООД [населено място], че молбата за издаване на обратен изпълнителен лист трябвало да се третира като такава за допълване на определение № 3215/06.10.2017 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми, състав, постановено по в. ч. гр. д. № 3888/2017 година. Това определение не е постановено по искане по чл. 245, ал. 3 от ГПК, а по жалба срещу разпореждането за издаване на първоначалния изпълнителен лист като с него съдът не се е произнасял по искане за издаване на обратен изпълнителен лист и за това кои суми следва да бъдат включени в него. Искането по чл.245, ал. 3 от ГПК е самостоятелно от производството по обжалване на разпореждането за издаване на първоначалния изпълнителен лист и по него се дължи отделно произнасяне с нарочен съдебен акт, както е процедирал и състава на Софийския апелативен съд.
С оглед изхода на спора „Профи Кредит България“ ЕООД [населено място] ще трябва да заплати на адвокат К. И. Б. от САК сумата от 200.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
Членове: 1.
2.