Върховен касационен съд

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 822/2021г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. А. К. срещу определение №54 от 02.03.2021г., постановено по т.д.№88/2021г. на Върховен касационен съд, ІІ т.о., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от К. К. иск с правно основание чл.47, ал.2 ЗМТА.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Оспорва се извода на съда за недопустимост на производството поради изтичане на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА като се твърди, че подписите на приложените по делото известия за доставяне на товарителници от 23.07.2012г. и 16.04.2014г. не са поставени съответно от К. К. и от неговата сестра Д. К.. Отделно се сочи, че в известията за доставяне и в призовката за принудително изпълнение не са упоменати какви документи се изпращат и кой е подлежащия на изпълнение акт, което обуславя липса на редовно уведомяване за атакуваното арбитражно решение. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д.№88/2021г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на частната жалба от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД – [населено място], в който се излагат съображения, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски в размер на дължимото на дружеството юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да прекрати производството, образувано по исковата молба на К. К. против „Профи Кредит България“ ЕООД за отмяна на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на арбитражно решение №2042/24.09.20009г. на арбитър Бисерка Газдова, съставът на ВКС е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че на 23.07.2012г. лично на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело №8592/2012г. по описа на ЧСИ Н. М., образувано за принудително събиране на дължимите въз основа на атакуваното арбитражно решение е суми. Съдът е посочил, че обратната разписка за връчване на поканата се ползва с обвързваща материална сила относно удостоверените в нея обстоятелства, включително за подписалото за получател лице. Позовавайки се на трайната практика на ВКС относно значението на получаването на поканата за доброволно изпълнение като факт, който служи за начало на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, касационният състав е приел, че исковата молба с дата 18.12.2020г., е депозирана след изтичане на тримесечния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА (започнал на тече на 23.07.2012г.), което обуславя недопустимост на исковото производство по чл.47, ал.2 ЗМТА.
Във връзка с оспорването в частната жалба на решаващия аргумент на съда относно факта на личното получаване от ищеца К. на 23.07.2012г. на поканата за доброволно изпълнение и с оглед възражението на ответника, че съобщаването на арбитражното решение е станало и на 16.04.2014г. по реда на чл.46, ал.2 ГПК, когато сестрата на ищеца Д. К. лично е получила адресирана до нейния брат призовка за принудително изпълнение, по искане на частния жалбоподател съдът допусна графическа експертиза. От приетото и неоспорено от страните заключение по извършената от в.л. С. Х. графическа експертиза се установява, че: 1.) подписът, положен за „получател“ в известие за доставка на товарителница от 23.07.2012г. не е положен от К. К. и 2.) подписът и ръкописно изписаните две имена Д. К. в графа „попълва се от получателя“ в известието за доставка на товарителница от 16.04.2014г. не са изпълнени от Д. К.. При това положение не могат да се приемат за начални дати на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА датите 23.07.2012г., респ. 16.04.2014г., посочени в представените от ответното дружество известия за получаване на товарителници.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение

ОТМЕНЯ определение №54 от 02.03.2021г., постановено по т.д.№88/2021г. на Върховен касационен съд, ІІ т.о. като връща делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на К. А. К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: