О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 01.03.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №254/2021 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Н. Г., [населено място], подадена от пълномощника й адвокат В. И., срещу определение № 264484/17.11.2020 г. по ч.гр.д. № 10088/2020 год. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. Н. Г. срещу определение от 16.07.2020 г. по гр. дело № 18569/2020 г. на Софийския районен съд за прекратяване производството по делото. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е недопустимо, необосновано и неправилно.
Частната жалбоподателка се позова на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК. Счита, че във въззивния акт съдът се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставени са три въпроса: 1. „При определяне на местнокомпетентния съд по искове за родителски права, следва ли обичайното местопребиваване на детето да бъде трайно, или е достатъчно то фактически да пребивава на даден адрес към датата на образуване на производството, но с цел именно трайно установяване?“; 2. „В случай, че се приеме, че е необходимо пребиваването на детето да е трайно, то има ли критерии, по които съдът следва да прецени дали това изискване е спазено, или това се решава за всеки конкретен случай строго индивидуално, съобразно приетата за установена фактическа обстановка?“; 3. „В случай, че се приеме, че е необходима трайност на пребиваването, то следва ли хипотезата, при която непълнолетни деца са се преместили доброволно с единия родител от местожителството на другия родител, който е упражнявал до този момент родителски права, но ги е тормозил психически и физически и за това е подадена молба за защита от домашно насилие и е издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие, да се счете за изключение от това правило и определеният местнокомпетентен съд по дело за родителски права да бъде адреса на родителя, който е поискал изменение на упражняването на родителските права в негова полза?“.
Не е постъпил писмен отговор на касационната жалба от ответната страна по жалбата – Ф. Д. А..
Въззивният съд е посочил, че правилно е прекратено производството по делото, защото за периода 15.05.2020 г.-20.05.2020 г. не може да се приеме, че децата са променили трайното си пребиваване от [населено място] в [населено място]. При предявяване на иск относно родителски права, следва да се преценява фактическото пребиваване на детето при подаване на исковата молба, за да бъде установена неговата обичайна среда на живот. Установяването трайно на ново място на децата, след предявяване на исковете, може да има значение и следва да се преценява от съда при определяне на привременни мерки, но не може да обоснове местна подсъдност. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК компетентен да разгледа делото е районният съд по настоящия адрес на детето, като специалната подсъдност е приложима и по исковете по чл. 59, ал. 9 СК.
По подадената частна касационна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като в съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, в който смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на детето. При спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на живот. Временното отсъствие на децата от това място не означава смяна на пребиваването им, нито отвеждането им от обичайното местопребиваване от единия родител, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където те са отведени. Местната подсъдност по тези искове, изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл.112 ГПК, тъй като е подчинена на закрилата интересите на детето, поради което административните действия на родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето, във връзка с последващите процесуални действия при разглеждане на спора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №264484/17.11.2020 г. по ч.гр.д. № 10088/2020 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.