Образувано е по касационна жалба на „Те Д. З. Б.”, клон София чрез адв. Д. М. , срещу решение №307 от 02.12.2011г по гр.дело № 370/2011г. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение №114 от 26.09.2009г по гр.д. № 923/2011г на Районен съд [населено място] , по уважени искове на основание чл. 344 ал.1 от КТ. Уволнението е отменено поради несъобразяване със закрилата на чл. 313а КТ вр.чл. 333 ал.5 КТ .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуалния закон и накърняване правото на защита. Доказателствени искания на ищцовата страна са били оставени без уважение в определението по чл. 140 ГПК ,но в открито съдебно заседание пред първа инстанция са били допуснати от друг съдия,без да се отмени изрично определението и да се мотивира,същевременно въззивният съд не е допуснал изслушването на свидетел на ответника. Изтъква се нарушение на материалния закон с оглед тълкуването , дадено от въззивния съд по спорния въпрос за закрилата по .чл. 333 ал.5 КТ вр. чл. 313а КТ ,когато служителката не е уведомила работодателя ,че е бременна , до момента на заявеното от последния прекратително основание със заповед. Претендират се разноски .
Ответницата А. М. Ю. от [населено място] оспорва жалбата в отговор . Работодателят не е имал право да я уволни с предизвестие, на посоченото основание. Претендира разноски, по списък .
С определение №909 от 27.06..2012г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по въпроса за приложението на чл. 313а КТ ( нов, ДВ бр.52/2004г, изм 2009г ) във връзка със закрилата по чл. 333 ал.5 КТ , когато при връчването на заповед, с която се заявява прекратяване на трудовия договор с предизвестие считано от датата на изтичането му, не е било налице изрично уведомление от страна на работничката или служителката до нейния работодател за състоянието на бременност , а медицинският документ се представи в срока на предизвестието .
По изведения въпрос , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане Върховен касационен съд намира следното :
При съдържащото се в нормата на чл.313а КТ ( нов, ДВ бр.52/2004г, изм. 2009г) задължение за удостоверяване състоянието на бременност и с оглед последиците от липсата на уведомяване от страна на бременната работничка или служителка до момента, в който работодателят заяви основание за прекратяване на трудовия договор в обхвата на закрилата , последният не може да се позове на нейното игнориране в случай , че състоянието се удостовери в срока на предизвестието. Условното задължение за уведомяване по чл. 313а КТ е свързано с личния характер на обстоятелството, подлежащо на съобразяване от работодателя ,затова задължението на ползващата се със закрила работничка или служителката възниква от момента ,в който бъде известена от работодателя за такива факти ,от които за нея настъпват и съответните права. Заявлението на работодателя, че прекратяването на трудовото правоотношение ще настъпи след изтичане на срока на предизвестието , е такъв факт .
По касационната жалба :
Изведеното по- горе тълкуване на предписаното от закона поведение между страните по трудовото правоотношение , за случай , при който работодателят връчва заповед за прекратяване на трудовия договор със значението на предизвестие и в резултат на това служителката удостоверява надлежно пред него състоянието си на бременност ,предпоставящо закрила по чл. 333 ал.5 КТ , е съобразено от въззивния съд при решаващата му дейност и касационната жалба е по същество неоснователна . Правилно е решаващото съображение ,че при състояние на бременност,заявено към момента на връчване на предизвестието( в случая заповед к-08/15.03.2011г за прекратяване на трудов договор на основание 328 ал.1 т.6 КТ , считано от 16.04.2011г ) и при удостовереност на състоянието, съгласно медицинско удостоверение №92 от 30.03.2011, уволнението подлежи на отмяна на формално основание , поради нарушение , свързано със закрилата по чл. 555 ал.5 ГПК ,без да се разискват по същество други основания за неговата законосъобразност.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения , поради това ,че не е приел доводите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения ,свързани с допускането на доказателства ,или за това ,че сам не е допуснал и разпитал свидетеля , заличен пред първа инстанция поради това,че не е бил доведен в съдебно заседание. Релевантните факти са напълно изяснени и решението е основано на тях.
Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила ,не се установява то да е неправилно и в частта за разноските .
На ответницата по касация се следват разноски за настоящата инстанция, съответно на приложения договор за правна помощ с един адвокат, същите са в размер на 1000 лева .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.