О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60464
София, 08.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №843/2021 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Община Хайредин срещу решение № 260071 от 23.11.2020г по в. гр.дело № 502/2020г. на Врачански окръжен съд , с което е потвърдено решение №134 от 14.07.2020г на РС - Козлодуй в трудов спор за законосъобразността на уволнение, предприето от настоящия касатор на основание чл.328 ал.1 т.9 КТ .
Исковете на К. А. П. по чл. 344 ал.1 т.1,т.2, т.3 КТ са уважени. Заповед № РД-727/04.12.2019г на кмета на общ. Хайредин, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, при изложени причини за прекратяване на трудовия договор – невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност,е отменена като незаконосъобразна. Трайно намалена работоспособност на служителката е установена с ЕР на ТЕЛК ,но на свой ред въззивният съд е приел , че и двете комулутативни законови изисквания на изтъкнатото от работодателя основание за уволнение по чл.328 ал.1 т.9 КТ не са установени . Преценката за невъзможността на уволнения служител да изпълнява възложената му работа“санитар ДСП“ поради болест,довела до трайно намалена работоспособност,ответникът е осоновал на ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД Козлодуй № 625/14.03.2018 г., както и на писмо рег. № 907/20.11.2019 г. от Председателя на ТЕЛК ,изпратено в отговор на негово запитване.В решението, издадено при преосвидетелстване, компетентният здравен орган е определил на ищцата 73% трайно намалена работоспособност със срок 3 години, тъй като същата е претърпяла мозъчен инфаркт. С предходното ЕР на ТЕЛК от 20.04.2015 г. е била определена трайно намалената работоспособност – 63 % и е посочено, че лицето може да работи на заеманата длъжност, която и към онзи момент е била същата,при ответния работодател.
В последното решение, същият или противоположен извод по отношение на изпълняваната работа липсва обективиран в акта на здравните органи. След запитване от страна на работодателя е получено писмо еднолично от Председателя на ТЕЛК ,че лицето не може да работи на посоченото работно място като „санитар - ДСП“ и следва да бъде трудоустроена. При тези обстоятелства ответникът ,сега касатор , е предприел процесното уволнение на основание чл.328 ал.1 т.9 КТ.
След като в ЕР на ТЕЛК № 625/14.03.2018 г не е посочено ,че освидетелстваната не е в състояние да изпълнява конкретната длъжност, нито е посочено каква друга работа може да извършва през периода на инвалидизация,което се дължи на факта, че при преосвидетелстването не е отразено, че лицето работи.Оспорва се решаващият извод ,че първата предпоставка на уволителното основание в чл.328 ал.1 т.9 КТ - в двете законови хипотези , не е установена от здравните органи,за да бъде взета предвид от съда. Въззивният съд решаващо е съобразил, че съгласно императивната разпоредба на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. Според чл. 61, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Наредба за медицинската експертиза ,експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на противопоказаните условия на труд и трудоспособно ли е лицето за работното си място,както и необходимостта от трудоустрояване. Разписаното в чл. 39, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза правомощие на Председателя на ТЕЛК да контролира пълното и точно попълване на експертното решение, на което правило ответникът се е позовавал при защитата си , касае контрол към момента на издаване на експертното решение, не и последващ такъв, като не е предвидено председателят да може да допълва вече издадени експертни решения. При констатираната непълнота на процесното експертно решение, при позоваване от работодателя на обстоятелството,е ищцата не е посочила при освидетелстването че работи по трудово правоотношение, същият е могъл като заинтересовано лице /осигурител/ съобразно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закон за здравето да обжалва издаденото решение в 14-дневен срок от получаването му,пред НЕЛК.Въззивният съд е отхвърлил съображенията на работодателя,че в конкретното решение не е било необходимо да се описват изрично противопоказания. В решението по обвързващ начин е установена „трайна неработоспособност“ –т.е не е налице втората хипотеза на чл.328 ал.1 т.9 КТ, макар че и при двете хипотези , за предприемане на уволнение на изтъкнатото основание , в ЕР на ТЕЛК е необходимода има съдържание с произнасяне по медицински въпроси,което в случая липсва в акта .Там не е отразено, че ищцата не е в състояние да изпълнява конкретната длъжност, нито е посочено каква друга работа може да извършва през периода на инвалидизация.При липса на предписание на компетентния орган към датата на издаване на заповедта, прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание е незаконосъобразно. Ищцата е заемала именно длъжност , предвидена в списъка по чл.315 КТ ,освен това е необходимо да е налице предписание за трудоустрояване на работника от компетентния орган – ТЕЛК/ Решение № 252 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 566/2019 г., IV г. о., ГК /, В последното решение на ТЕЛК то липсва , поради което не е била налице и втората предпоставка ,предвидена в закона .
Работодателят обжалва решението като незаконосъобразно,необосновано и с оплакване за неправилно тълкувани факти .Твърди се ,че въззинтият съд е акцентирал ирелевантни обстоятилства,излязъл е извън пределите на съдебен контрол.Процесното ЕР на ТЕЛК не е страдало от непълнота.Прекратяването на правоотношението е с оглед опазване на здравето на ищцата
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по седем формулирани въпроса .Засяга се съдържанието на ЕР на ТЕЛК с установена трайно намалена работспособност (преосвидетелстване) в което решение не е посочено дали лицето е в състояние да изпълнява конкретна длъжност, защото е отразено, че лицето не работи и ако се приеме непълнота на решението ,какъв е редът за преодоляване (1) ; въпроси за задълженията на ТЕЛК при невярно подадане на информация(2), за липсата на обжалване на ЕР на ТЕЛК от работодателя поради липса на интерес (3); за възможността работодателят да зададе конкретен въпрос и правомощията на Председателя на ТЕЛК да даде пояснение може ли лицето да изпълнява конкретна длъжност (4) , представлява ли това становище изследване на въпрос за здравните противопоказания във връзка с издаденото ЕР на ТЕЛК (5) ; кои обстоятелства са решаващи за преценката имало ли е при работодателя длъжност ,която работникът би могъл да заеме (6); в случай че работникът не е обжалвал ЕР на ТЕЛК относно непълнотата ,респ данните за трудова заетост „не работи“ има ли право да оспорва прекратяване на ТПО със заповедта по чл.325, ал.1 т.9 КТ По въпросите се изтъква липса на съдебна практика
Изтъква се и осонование по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК Въпроси формулирани в три точки : за мотивите на заповедта по чл.325, ал.1 т.9 КТ(1) ,по който въпрос се изтъква противоречие с реш. № 214/2014г по гр.д №6526/2013г ; законосъобразно ли е оставането на работа на работник или служител , за който има ЕР на ТЕЛК с установена трайно намалена работоспособност , със съответен срок, с данни са трудова заетост „не работи“ и придружително пояснение от Председателя на ТЕЛК ,че лицето не може да работи на съответната длъжност , при условие че няма възможност да бъде трудоустроено (2) , по който въпрос се изтъква противоречие с реш. №65/2019г по гр.д № 1666/2018г на 3-то г.о ; може ли въззивният съд да преценява годността на работника /служителя за изпълнява раблотата и да преценява законосъобразността на прекратяване по чл.325, ал.1 т.9 КТ при наличие на влязло в сила ЕР на ТЕЛК,което не съдържа предписание за противопоказни условия на труд и за трудоустрояване (3) по който въпрос се сочи противоречие с реш. №11176/2015г на ВАС и опр. № 178/2013г на ВКС ,тъй като на изследване и преценка подлежи единствено била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност , определена в списъка на работодателя.
Отговор не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият от въпросите ,зададен в разела на изложението при посочено основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК ,не отговаря на общото изискване на чл. 180, ал.1 ГПК за относим правен въпрос ,тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение .Въззивният съд не е приемал ,че заповедта е немотивирана ,а че не са били установени материалните предпоставки на посоченото в нея основание по чл. 325, ал.1 т.9 КТ.
Въпросът по т.2 от този раздел на изложението не засяга предмета на произнесеното съдебно решение, което е по трудов спор ,основано е на изводи за незаконоъобразността на уволнение при конкретно предприето на изтъкнато от работодателя в заповедта основание, с последица неоговата отмяна . „Оставането на работа“ не е произнесен правен въпрос в съдебно решение по спор за законосъобразност на уволнение.При така дадената формулировка,от въпроса не може да бъде изведената и отграничена необходимата за разглеждането му правна връзка . Не става ясно и каква връзка има цитираното решение №65/2019г на ВКС /неприложено /,с причината касаторът да постави по този начин въпроса в изложението. Ако обективно съществува обстоятелство , предвидено в закон като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата,оспорваното понастощем съдебно решение не е пречка след възстановяване на ищцата на работа работодателят да основе потестативното си право на съответното/и установено по съответния ред/ обстоятелство, съответно да спази действащите импертивни норми , в случай че от тях е изводимо и задължение .В него е даден пряк отговор на друг правен въпрос ,като в разясненията е консолидирана практиката на ВКС в решение № 266 по гр. д. № 814/2009 г., ВКС, III г. о., решение № 275 по гр.д. № 3049/2013 г., ВКС, IV г. о и др.,според която основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал.1, т.9 КТ не е доказано, когато невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена неработоспособност или по здравни противопоказания, не е установена чрез заключение на териториалната експертна лекарска комисия, която е специализираният медицински орган, установяващ невъзможността – че работникът или служителят не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по трудовото правоотношение, респ. че конкретна длъжност е противопоказна за здравето на лицето и тези въпроси не може да бъдат поставяни на последваща преценка от службите по трудова медицина .
При поставянето на третия въпрос ,по който се изтъква основанието на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК касаторът отъждествява преценката за законосъобразност при уволнение по чл. 325, ал.1 т.9 КТ, с преценката относно годността да се изпълнява работата поради медицински противопоказания , Последната въззивният съд не е осъществявал предвид наличието на влязло в сила ЕР на ТЕЛК,включително с оглед неговото конкретно съдържание Не се обосновава противоречие с установената пракика на ВКС по въпроса,част от която изтъкната и от въззивния съд .Посочено е ,че основанието за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ не е доказано, когато невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена неработоспособност или по здравни противопоказания, не е установена чрез заключение на ТЕЛК - специализираният медицински орган, установяващ невъзможността : 1)че работникът или служителят не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по трудовото правоотношение, 2) че конкретна длъжност е противопоказна за здравето на лицето.Тези въпроси не може да бъдат поставяни на последваща преценка в трудовия спор ,в този смисъл е изтъкната от въззивния съд практика на ВКС /Решение № 266 по гр. д. № 814/2009 г., ВКС, III г. о., Решение № 275 по гр. д. № 3049/2013 г., ВКС, IV г. о., Решение № 65 от 3.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1666/2018 г., III г. о., ГК/, която е съобразена .Посочено е ,че се касае за медицински въпроси, по които обвързващо се произнася компетентният здравен орган.В заключението на териториалната експертна лекарска комисия трябва не само да се определи болестта, довела до инвалидност, или съответните здравни противопоказания, но и в него изрично да се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение, което липсващо съдържание /в случая по делото, безспорно като факт /не може да се извежда от едноличното становище на председателя на ТЕЛК в кореспонденция със страните.Спрямо заинтересованите то има единствено консултативно значение.
Консултативни по естество и значение за работодателя , но не и с обуславящо за изводите на съда значение и в решаваща за изхода на делото насока, са въпросите ,поставени в първия раздел на изложението - с изтъкване на основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК .Отговорът им не е от естество да промени извод ,че към момента на уволнението липсва издадено и влязло в сила ЕР на ТЕЛК,свидетелстващо за невъзможност на работника или служителя по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ , без която предпоставка упражняването на потестативното право на уволнение по този ред е незаконосъобразно. От ясните и безпротиворечиво тълкувани в практиката норми на закона следва ,че уволненият работик или служител има право да оспорва по исков ред уволнението си , като основанието на чл. 325, ал.1 т.9 КТ не прави изключение. Въпросът имало ли е подходяща длъжност при работодателя също не е обуславящ за изхода на делото.В останалата част въпросите изразяват неаргументирано отъждаствяване на явления , различни по своите признаци,съответно правни последици Основават се на факти , които не са се случвали . Тази линия на защита работодателят е поддържал и при въззивното обжалване , като въззивнтият съд е отговорил на всички оплаквания, преформулирани като въпроси в настощето изложение .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение решение № 260071 от 23.11.2020г по в. гр.дело № 502/2020г. на Врачански окръжен съд
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .