Върховен касационен съд

17


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА


при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1467 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, против решение № 7989 от 18.12.2018г. по в. гр. д. № 384/ 2018г. на Софийски градски съд, в частта, с която се потвърждава решение № 242956 от 19.10.2017г. по гр. д. № 22121/2016г. на Районен съд – София, в частта за уважаване на предявените на основание чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД осъдителни искове от Н. Т. П. и Надежда Н. Т. за сумата от 20 391,28 лева, представляваща надплатени суми от ищците в качеството им на кредитополучатели по сключен договор за кредит № HL26432/31.08.2007г., поради валутна разлика между швейцарския франк и еврото за периода от 21.04.2011г. до 21.04.2016г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда -21.04.2016г. до окончателното й изплащане.
Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено при пълно противоречие с фактите и обстоятелствата по делото, постигната обща воля и съгласие между страните по договора, както и приложимото законодателство. Въпреки, че въззивният съд е констатирал, че кредитополучателите са декларирали, че са запознати и съгласни с обстоятелството, че е възможно промяна на валутните курсове и че тази промяна би имала отражение върху размера на месечните погасителни вноски, крайните изводи на съда са неправилни и необосновани. Намира за неприемлив извода на съда, че процените клаузи не са индивидуално уговорени, тъй като в хода на съдебното производството и в двете съдебни инстанции не е установено кредитополучателите да са били лишени от възможността да влияят върху договорните клаузи, да изразят становище и/или предложения по тях. В тази връзка счита, че е в тежест на кредитополучателите е да докажат твърденията си, че са предприели каквито и да било действия да изразят становището си по предложения договор, тъй като отрицателни факти не подлежат на доказване от страна на банката. Счита, че от съдържанието в договора ясно и разбираемо е посочено, че е налице валутен риск и какви са възможните последици от промяна във валутните курсове. Излага становище, че в хода на съдебното производство в двете инстанции не се установява наличието на значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по договора. Неправилно съдът е приел, че валутата на процесния кредит е евро, понеже кредитополучателите не са усвоили кредита от блокираната сметка в швейцарски франкове. Без значение е, че договореният кредит в швейцарски франкове е преведен в еврова равностойност по сметка на кредитополучателя. По курса на деня преведената сума в евро съответства като размер на уговореното в швейцарски франкове. Поради естеството на договора за кредит, който е бил предназначен за закупуване на недвижим имот и цената за този имот е била уговорена в евро /видно от приложения нотариален акт/ е нормално страните да уговорят отпуснатия кредит в швейцарски франкове да бъде изплатен в евро по курса за деня. Позовава се на чл.2, ал.З от договора за кредит, където страните изрично са договорили, че отпуснатият кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно в евро и кредитополучателят е дал съгласие за извършване на тези действия от банката без да е необходимо последващото му одобрение или съгласие. В член 20 от договора изрично е записано, че кредита е в швейцарски франкове, а в член 22 - че за кредитополучателят има риск от изменение на курса, което може да доведе до увеличение на вноските, а в член 1 от договора е предвидено че кредитът се отпуска в равностойността в швейцарски франкове на сума посочена в евро. Както и въззивният съд е приел, че ноторно известен е фактът, че в периода 2008г.-2014г. курсът на швейцарския франк/евро устойчиво се е покачил, така и в този смисъл очевидно кредитополучателите са били наясно с движението на валутите особено към датата на сключване на процесния договор - 31.08.2007г., и все пак кредитополучателите доброволно, по свое желание и в пълно съзнание са приели обвързването на кредита с швейцарския франк. Посочва, че съдът не е обсъдил, че ноторно известно е и обстоятелството, че лихвите по кредити в швейцарски франкове са били най-ниски и имено поради това са предпочитани от кредитополучателите /така напр. към датата на сключване на процесния договор приложимият БЛП по договори в различни валути е бил БЛП на банката за кредити в швейцарски франкове - 5% , БЛП на банката за кредити в евро - 7,2%, БЛП на банката за кредити в лева - 10,5%, и това е информация, която е общодостъпна/. Следователно очевидно и безспорно е било, че лихвите по кредити в швейцарски франкове са най-ниски по размер и най-изгодни за кредитополучателите. Също така, съгласно чл.20, ал. 1 от договора, е гарантирана възможност кредитополучателят да поиска от банката да превалутира предоставения в швейцарски франкове кредит съответно в евро/лева, като съгласно ал.2 на същата разпоредба в тези случаи ще се приложи валутния курс към датата на евентуалното превалутиране и съответно ще се приложи лихвения процент за съответната валута и вид на кредита, но в конкретния случай тази хипотеза не е настъпила. Същевременно касаторът посочва, че в договора е ясно и еднозначно посочено, че кредитополучателят трябва да осигури погасителната вноска в швейцарски франкове. За целта кредитополучателят е открил и поддържа по време на действието на договора за кредит сметка в швейцарски франкове при банката, по която превеждат дължимите вноски във валутата на кредита - швейцарски франкове. Само ако кредитополучателят не е осигурил франкове от другаде, той има право да извършва погасяването със средства в друга валута. Такива получени средства банката превалутира в швейцарски франкове по своя търговски курс. Това обаче не е „произволно определен курс", а е курс, който банката изчислява и обявява периодично на пазарен принцип, обявява в банковите си салони и на интернет страницата си и този именно курс е приложим за всички нейни клиенти, които имат нужда и закупуват швейцарски франкове. Възприема промяната в обменните валутни курсове за риск, който и двете страни поемат, съгласявайки се плащанията по съответния договор във връзка с изпълнение на поетите задължения да се извършват в чужда валута. Този риск е известен на ищеца предвид клаузата на член 24 от договорите. От друга страна, ищецът не е бил задължаван да купува валута от банката след като действащия курс не е бил изгоден за него. Излагат се съображения, че от самото естество на договора се предпоставя валутния риск да се носи от кредитополучателя, тъй като той е задължен да връща кредита на месечни вноски в швейцарски франкове в един продължителен период, през който могат да настъпят промени във валутния курс. Същевременно банката също носи част от този валутен риск, тъй като изменението във валутния курс може не само да доведе до повишаване на вноските, но и до тяхното намаляване, при евентуално повишаване на курса на лев/евро спрямо швейцарския франк, поради което не е налице неравновесие в правата и задълженията. Не може да се счете и че уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност. Отпускането на кредита във валута, различна от лева е нормална търговска практика, при която кредитната институция намалява валутния риск, чрез отпускане на кредит във валута, която счита за по-стабилна от местната, срещу което предоставя на потребителя лихвен процент по-нисък от този, който би получил при отпускане на кредит в местна валута /в случая лева/. Преценка на потребителя е да избере дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутен риск. Касаторът счита, че въззивният съд не е обсъдил и същественото тълкуване, което СЕС прави относно разликата между договор за кредит, сключен в чуждестранна валута, каквито са договорите по дело С-119/17 и по дело С-186/16 и процесният договор, и договор за кредит, сключен в национална валута, индексиран в чуждестранна валута, какъвто е договорът по дело С-26/13.
Ответните страни по жалбата и ищци по делото, Н. Т. П. и Надежда Н. Т., в писмен отговор оспорват основателността на жалбата. Поддържат, че не е налице твърдяното от касатора нарушение на чл.154, ал.1 ГПК, тъй като на основание чл.146, ал.4 ЗЗП, банката носи тежестта на доказване, че процесните клаузи са индивидуално договорени, за което същата не е представила доказателства. Оспорва се твърдението, че клаузите имат декларативен характер. Сочат, че въззивният съд правилно е приел, че клаузите на договора, които възлагат валутния риск от повишаването на курса на швейцарския франк изцяло в тежест на потребителя са неравноправни, тъй като попадат в приложното поле на чл. 143 ЗЗП. Претендират направените за настоящата инстанция разноски.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, касационно обжалване по въпроса „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, и кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната (евро) и в коя валута се дължи връщането на кредита?”
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
От фактическа страна Софийски градски съд е намерил за безспорно установено по делото, че на 31.08.2007г. между „Юробанк България" АД (с предишно наименование "Българска пощенска банка" АД), от една страна, и Н. Т. П. и Надежда Н. Т., от друга страна, е бил сключен договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № НL 26432. По силата на договора банката предоставила на ищците кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 55 000 евро, по курс "купува" за щвейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Съгласно клаузата на чл.1, ал.3, в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, неразделна част от договора, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува" за швейцарския франк. Кредитополучателите са се задължили да върнат кредита, заедно с дължимата лихва, в срок от 240 месеца, на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, годишната лихва се формира като сбор от базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в щвейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0.45 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката е бил в размер на 4.5 %.
Съгласно чл.2, ал.1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Н. Т. П. и се ползва при условията на ал.3 и ал.4 - усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува" на банката за съответната валута в деня на усвояването, като кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да извършва тези действия. За превалутирането кредитополучателят не дължи на банката такси и комисионни, определени съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си.
В чл.6, ал.2 от договора е посочено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава" за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл.22, ал.1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към еврото, както и превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
Въззивният съд е кредитирал приетото още в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което вещото лице е представило в табличен вид разликата в курса на швейцарския франк и еврото спрямо лева за процесния период и е изчислило, че ако кредитът е връщан в евро, а не в швейцарски франкове, ищците са щели да платят 25084,87 лева по-малко в сравнение с това, което са платили при изплащането му в швейцарски франкове. След извършена проверка в счетоводството на банката и от представените му документи вещото лице е установило, че на 13.09.2007г. по валутната разплащателна сметка за обслужване на кредита са постъпили 91 263 швейцарски франка със забележката, че постъпването на тази сума е отразено в предоставените от банката документи, но вещото лице не може да установи към момента на изготвяне на експертизата дали сумата е реално постъпила. Тази сметка е била блокирана, поради което кредитополучателите реално не са усвоявали швейцарски франкове. На същата дата банката служебно е превалутирала посочената сума от швейцарски франкове в евро в личната разплащателна сметка на кредитополучателя по курса франк-евро за този ден - 1, 659324, в размер на 55 000 евро. От тази сметка в евро кредитополучателят е можел да изтегли кредита и да се разпорежда с отпуснатата сума. Вещото лице е установило също така, че обслужващата сметка на процесния кредит е тази в швейцарски франкове и кредитополучателят е бил задължен да захранва нея с цел погасяване на месечните вноски по кредита. Според вещото лице, приетите от КУАП нива на БЛП са различни за швейцарски франкове, лева, евро и щатски долари, от което следва, че за кредити в швейцарски франкове не е приложим БЛП за кредитите в евро.
Съдебният състав е приел, че кредитополучателите Н. П. и Надежда Т. са физически лица, на които с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. С оглед на това ищците имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Намерил е, че клаузите от договора, по отношение на които ищците твърдят неравноправност, а именно - чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, ал. 2, и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор, не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като са част от стандартни, изготвени предварително и типови договори за кредит на банката и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Същевременно по делото липсват данни включването на спорните клаузи в договора да е в резултат на изричното им предварително обсъждане и съгласие на потребителя по отношение на тяхното съдържание, а доказателствената тежест в тази насока е разпределил на банката, с оглед правилото на чл.146, ал.4 ЗЗП.
Съдът е счел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.58 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), при действието на която е сключен процесният договор.
Въззивният съд е приел, че с клаузите на чл.2, ал.1 - ал.3 и чл.6, ал 2 от договора е уреден механизъм на двойно превалутиране. По силата на чл.2, ал.3 от договора, задължителното служебно превалутиране на отпуснатата сума от швейцарски франкове в евро е условие за използването й, тъй като с превалутирането тя се превежда по друга сметка, която не е блокирана и от която може да се теглят суми. Същевременно по отношение на валутните курсове липсва каквото и да било съглашение между страните. От друга страна, съгласно чл.6, ал.2 от договора, при внасяне на погасителните вноски във валута, различна от швейцарски франкове, също се извършва служебно превалутиране по кръстосан курс швейцарски франк към евро. Курсът, по който се е извършвало това превалутиране, е бил определян от банката към деня на съответното плащане и е бил неизвестен за кредитополучателите. Доколкото е установено, че този курс се е покачвал, то за една и съща по размер вноска в швейцарски франкове кредитополучателят е внасял през исковия период по-голяма сума в евро, респ. правил е по-големи разходи, за да погасява месечните вноски в уговорената валута.
Съдът се е позовал на решението на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-186/16 и определение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-119/17. Посочил е, че по отношение на кредитите в чуждестранна валута финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчно информация, която да им позволи да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в което се намира местожителството на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент. Банковата институция трябва да предостави възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредита в чуждестранна валута, по-специално, когато потребителят – кредитополучател не получава доходите си в тази валута. като е приел, че потребителите-ищци са поели съществен риск, без банката да ги е уведомила за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на задължението. Изложени са съображения, че потребителите – ищци са поели съществен риск без банката да ги е уведомила за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на задължението. По този начин потребителите не са разполагали с достатъчно информация, за да изчислят общите разходи по кредита, които съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗКИ подлежат на предварително оповестяване. Следователно, равновесието между правата и задълженията на банката и потребителя е било значително нарушено във вреда на потребителя, което съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП обуславя неравноправност на клаузите, които го позволяват.
Посочено е, че уговарянето на превалутиране при усвояването и внасянето на суми в друга валута съответства на възприетото от потребителя, че пазарният продукт, който му се предлага – договор за кредит в швейцарски франкове, е по-изгоден. Швейцарският франк е една от основните световни валути, устойчива на глобални сътресения и инфлация, поради което избирайки кредит в тази валута и механизма на превалутирането потребителят, който цели да получи кредит в евро на изгодна цена, остава с убеждението, че по този начин ще му бъдат гарантирани нисък лихвен процент и съответно ниски разходи по кредита. Същевременно банката неслучайно избира да предостави кредит в евро с изискване задълженията да се изплатят в швейцарски франкове, тъй като предвид ресурса и капацитета, с които разполага като професионалист в областта (дългогодишна информация и специалисти, запознати с движението в дългосрочен план на котировките на швейцарския франк и притежаващи необходимите познания, за да прогнозират мащабите на валутния риск), има основание и задължение да предполага промяна в тенденциите на валутния пазар, в т. ч., че по време на криза цената на тази валута ще се покачва, като едновременно с това установява за себе си в договора гаранции и предпазни клаузи, изключващи възможността да понесе евентуални неблагоприятни последици от промени в курса на швейцарския франк. Видно от чл. 1, ал. 2 от договора задължението на банката е на фиксирана стойност в евро и не се влияе от курса на швейцарския франк, превалутирането е по търговския курс на банката, а не по официален курс или при прилагане на други обективни критерии, а освен това е установено и правото на банката да извършва автоматична промяна на годишния лихвен процент при увеличаване на БЛП, зависим от курса на швейцарския франк, без да е уговорена реципрочна промяна при намаляването му.
Изложени са мотиви, че за да постъпи справедливо с клиента си, при положение, че се уговаря превалутиране на поискан кредит във валута, различна от търсената от кредитополучателя, в момент на исторически ниски нива на швейцарския франк и тенденции за устойчиво повишаване на курса му, които ще продължат, банката е следвало да му разясни, че избраният от него кредитен продукт е изгоден не по принцип, а само докато курсът на швейцарския франк не се променя, както и че кредитополучателят няма контрол над него, поради което кредитирането в тази валута е високо рисково за лице, което получава доходите си в друга валута и че то по необходимост ще понася курсовата разлика от превалутирането. Следвало е банката да обяви ясно и прозрачно конкретния размер на кредита в швейцарски франкове, факторите, които определят курса, по който ще се извършва превалутирането, размерът на месечните погасителни вноски в швейцарски франкове, колко лева/евро трябва да заплати кредитополучателя за погасяване на получената по кредита сума. В тази насока съдът е отбелязал също така, че добросъвестността и обичайната банкова практика изискват преди сключване на договор за кредит и двете страни да съобразят дали доходите на кредитополучателя са достатъчни да изплаща кредита и да посреща финансовите си нужди.
Посочено е, че макар клаузата на чл. 22, ал. 1 от процесния договор да е разбираема от формална и граматическа гледна точка, тя представлява единствено формална декларация на кредитополучателя, че е запознат с възможността промяната в курсовете на швейцарски франк към евро/лев и превалутирането да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски по кредита, и съгласието му да понесе риска от колебанията на валутния пазар и всички вреди, но не съдържа предварително оповестяване на валутния риск, породен от възможността за значително повишаване на разходите по обслужване на кредита, поради курсови разлики. По делото не са ангажирани доказателства за предоставянето на подробна информация на ищците за горепосочените обстоятелства от страна на банката, чиято е била доказателствената тежест в тази насока.
По изложените съображения въззивният съд е приел, че клаузите за превалутиране, в т. ч. и клаузата на чл. 22, ал. 1 от процесния договор, с която във вреда на потребителя е прехвърлен валутният риск, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитната сделка по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП, поради което се явяват нищожни – чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В заключение съдът е посочил, че основният предмет на кредитиране е съхранен в съдържанието на процесния договор, без счетените за неравноправни клаузи от него, доколкото са ясни общият размер на главницата, ползвана от кредитополучателя - 55 000 евро, крайният срок на ползване и първоначално уговореният размер на възнаградителната лихва - 4.95 %. Въз основа на констатираното и като е съобразил заключението на вещото лице, съгласно което ищците реално не са усвоявали швейцарски франкове, а отпуснатата сума е била на тяхно разположение в евро след служебно извършено превалутиране, както и че по силата на чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита следва да се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен, която на практика е евро, решаващият съдебен състав е намерил, че за да не бъде възлаган кредитният риск от превалутирането върху потребителите, следва да се изхожда от разбирането, че те са дължали връщане на отпуснатата сума в евро. Съответно, съгласно изчисленията на вещото лице, ако кредитът се връща в евро, за периода 21.04.2011г. - 21.04.2016г. ищците са платили 20 391,28 лева повече, които представляват платена сума без основание.
По релевирания правен въпрос:
По реда на чл.290 ГПК е формирана практика от ВКС в решение № 295 от 22.02.2019г. по т. д. № 3539/15г. на II т.о. (образувано по описа на I т.о.), решение № 384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/16г. на II т.о., решение № 294 от 27.03.2019г. по т. д. № 1599/2017г. на II т.о., решение № 314 от 29.07.2019г. по т. д. № 1766/2016г. на II т.о., решение № 67 от 12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г. на I т. о. и решение № 155 от 24.01.2020г. по т.д. № 2561/2018г. на II т.о., постановени във връзка с неравноправни клаузи в потребителски договори, в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, съответно в резервната валута на страна (евро – чл. 29 ЗБНБ), а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата чуждестранна валута). Въз основа на това, че валутата, в която е сключен кредитния договор, има само функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление, в т.20 от постановеното на 22.02.2018г. по дело С-119/17 по чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС мотивирано определение е посочено, че договорът за кредит не предвижда поне възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната валута. Въпреки това е счетено, че кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута независимо, че е предоставен в националното платежно средство и че договорът предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя по негова банкова сметка ликвидни средства в националното платежно средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел, че този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка с който са дадените разрешения с постановеното от СЕС решение по дело С-26/13. Именно поради това, с определението си по дело № С-119/17 СЕС препраща към свое решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит в чуждестранна валута от гледна точка на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/1, транспонирани в чл.143 и чл.145, ал.2 ЗЗП. В цитираната практика на ВКС също е прието, че в очертаната хипотеза кредитът е в чуждестранна валута, а не в местната или резервната валута на страната – еврото, с оглед валутния режим на страната - „Паричен съвет“ /наричан още „Валутен борд“/.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната (евро) и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута (щвейцарски франкове).”
По основателността на касационната жалба
Искът по чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД се основава на твърденията, от една страна, че клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.6, ал.2 и чл.22, ал.1 и ал.2 от процесния договор за банков кредит са неравноправни, и от друга страна, че кредитът е договорен и усвоен в евро, а не в швейцарски франкове, поради което му се дължи връщането в евро.
При разрешаването на спора относно неравноправността на клаузите и последиците от нея, доколкото разпоредбите на чл.3, пар.1, чл.4, пар.2 и чл.6, пар.1 от Директива 93/13 са транспонирани в чл.145, ал.1 и ал.2 и чл.146, ал.1 и ал.5 ЗЗП, настоящият състав на ВКС следва да се съобрази с даденото от СЕС тълкуване на посочените разпоредби, което е задължително за националните юрисдикции на държавите членки на Европейския съюз, и по-конкретно с тълкуването на понятието „основен предмет“; възможността за преценка за неравноправност на клаузи от основния предмет само, ако те са неясни и неразбираеми; критериите за неравноправност на клауза, уреждаща валутния риск при договори в чуждестранна валута; необвързващият характер и останалите последиците от неравноправността на клаузата. С оглед на това, ВКС взе предвид следното:
В т.1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС и в разяснителната част към него е посочено, че чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна клауза, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, тъй като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация.
СЕС се е произнесъл, че с оглед въведеното с чл. 4, пар.2 от Директива 93/13 изключение, не се прави преценка на неравноправния характер на клаузи, които попадат в обхвата на понятието „основен предмет, само ако след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че те са били изразени от продавача или доставчика (в случая от банката), на ясен и разбираем език (решения по дело C-484/08, т.32 по дело C-26/13, т.42 и по дело C-96/14,т.31).
Според т.2 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В т.50 от решението е разяснено, че от една страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения. Изискването за прозрачност трябва да се тълкува разширително (решение по дело С-26/13, т.72). Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната практика на СЕС (т.47 по дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка, както на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им.
В т.3 от диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е произнесъл, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл.145, ал.1 ЗЗП) трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута (най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13). За да установи дали клаузата води в разрез с принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне (решения по С-186/16, т.57 и по C-415/11, т. 68 и 69).
В т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16 СЕС е посочил, че клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя.
В диспозитива на определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл.3 до чл.5 от Директива 93/13 (транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147 ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
Въз основа практиката на СЕС, ВКС в поредица от решения, посочени при отговора на поставения въпрос, еднозначно е приел, че „ неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай не се прилагат изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП”.
Съгласно решение по съединени дела C-154/15, C-307/15 и C-308/15 , т.61, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че за обявената за неравноправна договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е съществувала, така че тя няма как да има последици за потребителя. Ето защо, установяването по съдебен ред на неравноправността на такава клауза поначало трябва да води до връщането на потребителя в правното и фактическо положение, в което той би се намирал при липсата на тази клауза. Според решения по съединени дела C-154/15, C-307/15 и C-308/15 , т.66 и по дело С-483/16, т.53, държавите членки трябва с националното си право да определят условията и реда, по които се констатира неравноправността на съдържащата се в договор клауза и се материализират конкретните правни последици от тази констатация, но същевременно въпросната констатация трябва да дава възможност за връщане на правното и фактическо положение в положението, в което би се намирал потребителят при липсата на тази неравноправна клауза, по-специално като обосновава правото на възстановяване на предимствата, неправомерно получени в негов ущърб от продавача или доставчика въз основа на споменатата неравноправна клауза.
С оглед дадените от СЕС и ВКС разрешения, като съобрази конкретните обстоятелства по спора, настоящият състав на ВКС приема следното:
Безспорно по делото е, че касаторът, като физическо лице, на което по силата на сключения с банката през 2007г. договор е предоставен ипотечен кредит по ЗКИ, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, има качеството на потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Въззивният състав правилно е приел, че спорните клаузи от договора, включително изричното съгласие на ищеца да носи риска от промяната във валутните курсове не обективира извършено индивидуално договаряне и постигнато взаимно съгласие по съдържанието на клаузите съобразно чл.146, ал.2 ЗЗП. Изводът на съда е законосъобразен и в съответствие с разпоредбите на чл.146, ал.2 и ал.4 ЗЗП, както и с константната практиката на ВКС по чл.290 ГПК по приложението на посочената разпоредба, обективирана в решение № 98/17г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО. Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца / доставчика - чл.146, ал.4 ЗЗП. В цитираните по-горе решения по чл.290 ГПК на ВКС е посочено, че подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата - ответната банка. В настоящия случай, презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена въз основа на съдържанието на оспорената от потребителя клауза. По делото не са ангажирани доказателства потребителят да е могъл да изрази становище по съдържанието на договора, вкл. по клаузата на чл.22, ал.1 от него, както да е имал възможност да повлияе върху нея.
С оглед чл.145, ал.1 ЗЗП, всяка от клаузите на договора за кредит следва да се тълкува ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на сключването, при което се установява, че: 1/ кредитът, съгласно чл.1, ал.1 от договора, се предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността в щвейцарски франкове на 55 000 евро за покупка на недвижим имот и за други разплащания; 2/ страните са подписали съобразно чл.1, ал.3 приложение към договора, в което са приложили към датата на усвояване на кредита -13.09.2007г., курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката, като е определен съобразно този курс и размера на кредита в швейцарски франкове, а именно - 91 263 щвейцарски франка; 3/ независимо, че в чл.2, ал.1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до ресурс в швейцарски франкове кредитополучателят няма, тъй като банковата сметка в швейцарски франкове е блокирана; 4/ швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро, като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в евро по негова сметка в евро-чл.2, ал.3 от договора. 5/ Кредитът се погасява съобразно погасителен план, неразделна част от договора, на равни вноски в швейцарски франкове - чл.6, ал.1; 6/ Цената на кредита - възнаградителната лихва, се формира въз основа на БЛП за кредити в швейцарски франкове –чл.3, ал.1; 7/ В чл.20 от договора изрично е посочено, че кредитът е предоставен в швейцарски франкове, като кредитополучателят има право да поиска от банката превалутирането му в евро.
Видно от горните уговорки, реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице. Действителното усвояване от кредитополучателя на кредита е в резервната валута на страната – в евро (режимът на Паричен съвет е регламентиран в чл.29 и сл. на ЗБНБ). Това обаче не води до извод, че валутата, в която се договаря и предоставя кредита, е евро. Клаузите на чл.1, ал.1 и ал. 3 и чл.2, ал.1 и ал.3 не пораждат каквото и да е съмнение относно волята на страните за предоставяне на кредита в швейцарски франкове (равностойни на определено количество евро), с превалутиране на така получения ресурс от швейцарски франкове в евро в деня на усвояването му по приложим и при двете превалутирания един и същ курс, определен в приложението към договора, и дължима цена /лихва/ за ползване на паричния ресурс в същата валута – швейцарски франкове. Посочените уговорки в договора, са ясни и разбираеми, тъй като въз основа на тях на потребителя не само е известен еднаквия курс на двойното превалутиране (от едната валута в другата и обратното), но въз основа на тези клаузи средният потребител може да прецени, че независимо, че кредитът се предоставя в швейцарски франкове (в която валута кредитът е договорен и се дължи и възнаградителната лихва), той реално ще използва паричен ресурс в резервната валута на страната (евро) след превалутиране в евро на швейцарските франкове, с които е заверена блокираната му банкова сметка, с оглед дължимото плащане в евро на продажната цена на недвижимия имот, за покупката на който е отпуснат кредитът. Предвид изложеното, доколкото клаузите на чл.1, ал.1 и ал. 3 и чл.2, ал.1 и ал.3 относно валутата, в която се договаря кредита, касаят основния предмет на договора и те са ясни и разбираеми, съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП въпросът относно тяхната неравноправност не може да бъде разглеждан. Предвид горното, в противоречие с отговора на поставения въпрос и необосновано с оглед съдържанието на договора е заключението на решаващия състав, че кредитът е отпуснат в евро и погасяването му трябва да се извърши в тази валута, тъй като това е валутата, в която кредитът е бил разрешен и усвоен, като върху главница в евро въззивният съд счита, че следва да се начислява лихва, определена въз основа на БЛП за щвейцарски франкове. Приетото от въззивния състав, че кредитът е договорен в евро, води и до недопустимо изменение на договора, състоящо се в прилагане на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове върху главница в евро.
Със спорната клауза на чл.22, ал.1 от кредитния договор, кредитополучателят поема за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като в ал.2 на чл.22 декларира, че разбира икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им.
Клаузата на чл.22, ал.1 от договора не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. В конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволи да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в евро в посока повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност” на потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване. Кредитополучателят - физическо лице е сключил жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим му, с оглед целта на кредита паричен ресурс в евро – „резервната валута” по чл.29 ЗБНБ, при клауза в договора, възпрепятсваща реалното предоставяне на потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове (блокирана сметка). Това сочи, че към момента на сключването на договора потребителят е възприел предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-ниския лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от основните световни валути. На потребителя обаче като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за жилищен кредит със срок на издължаване от 20 години какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. След като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по договора за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната национална валута. Преценката на потребителя, дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на база на предоставена му от банковата институция информация относно възможните промени в обменните курсове, която именно позволява на потребителя да вземе решения, основани на „добра информираност” дали и какъв договор за кредит да сключи. С оглед информацията, предоставена от кредитодателя при сключване на процесния договор за кредит, средният потребител – относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, не би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него от поетия валутен риск при изчисляването на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за вероятните котировки на швейцарския франк, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от търговеца условия, без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. на декларативните по своя характер изявления в договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора”, без да се доказва икономическите аспекти на сключването на кредита в швейцарски франкове реално да му са разяснени. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк (от курс 1.1737 лева до курс 1.9064 лева за 1 швейцарски франк, съгласно заключението на вещото лице) и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. Следва да се има предвид, че съобразно задължителната практика на СЕС, цитирана по-горе, дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Рискът от колебанията в обменния курс, присъщ при договаряне на кредит в чуждестранна валута, може да се прояви единствено по време на изпълнението на договора. Потребителят не е защитен и от клаузата на чл.20 от договора, тъй като, от една страна, упражняването на правото на превалутиране на предоставения му кредит в швейцарски франкове в евро е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически интереси, а от друга страна, уговорката не елиминира вече поетия значим валутен риск от потребителя за периода преди превалутирането, за прогнозния размер на който той не е бил информиран от банката, което затруднява и извършването на преценката от страна на потребителя дали и кога да упражни правото по чл.20 от договора и икономическите последици от това.
Банката с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните промени на курса на щвейцарския франк в посока на значимо и постъпателно поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричният поток в швейцарски франкове, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне (решения на СЕС по дело С-186/16 и по дело С-415/11). Банката е знаела с оглед очертаната очаквана промяна в обменните валутни курсове, че валутният риск ще се поеме единствено от потребителя, чиито доходи са в местна валута, независимо от кого той ще закупи чуждестранната валута за погасяване на кредита (т. 55 по дело С-186/16). Ето защо, с клаузата на чл.22, ал.1 във вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло валутния риск, с което се създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл.143, т.19 ЗЗП.
Предвид изложеното, клаузата на чл.22, ал.1 е неравноправна, тъй като е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. С оглед неравноправния си характер, спорната клауза се явява нищожна на основание чл.143, т.19 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП.
По същите съображения следва да се приеме за неравноправна и клаузата на чл.6, ал.2 от договора, която дава право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски франкове по сметката по чл.2, ал.1 на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на кредитополучателя в евро по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от банката с тези средства след служебното им превалутиране в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към евро. Тази клауза е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл.22, ал.1 от договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към еврото като резервна валута на страната, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, приета по изложените по-горе съображения за неравноправна.
С оглед изложеното, независимо, че въззивният съд неправилно е приел, че няма яснота относно конкретния размер на кредита в швейцарски франкове (изрично посочен в двустранно подписано приложение към договора, а и напълно определяем според клаузите на самия договор), крайният му извод за неравноправност на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22, ал.1 и ал.2 е законосъобразен.
С оглед нищожността на клаузите за поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързаните с този риск, и задължението на националната юрисдикция да възстанови предимствата на потребителя, неправомерно получени в негов ущърб от продавача или доставчика въз основа на неравноправните клаузи, сумата, заплатена, вследствие на промяна в ущърб на потребителя на валутния курс на чуждестранната валута, при който е предоставен кредитът, се явява платена при начална липса на основание. За периода от 21.04.2011г. до 21.04.2016г. или за 60 вноски, при размер на всяка месечна вноска от 599,78 щвейцарски франка, кредитополучателите дължат 35 986,80 швейцарски франка, които по курса на CHF/ЕUR -1,659324 към момента на усвояване на кредита са равностойни на 21687,63 евро, равностойни на 42 417,31 лева. Съгласно заключението на вещото лице, за посочения период ищците са заплати 67 651,67 лева по валутната сметка или с 25 234,36 лева повече (67 651,67 лева – 42 417,31 лева), за която, сума, изразяваща валутния риск от промяна на валутния курс на чуждестранната валута, при който е предоставен кредитът, искът по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД е основателен.
С оглед изложеното, въззивното решение в допуснатата до касационен контрол част следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора на ответниците по касацията не могат да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, тъй като не се доказва такива да са направени.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7989 от 18.12.2018г. по в. гр. д. № 384/ 2018г. на Софийски градски съд, в частта, с която се потвърждава решение № 242956 от 19.10.2017г. по гр. д. № 22121/2016г. на Районен съд – София, в частта за уважаване на предявените на основание чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД осъдителни искове от Н. Т. П., ЕГН [ЕГН], и Надежда Н. Т., ЕГН [ЕГН], срещу „Юробанк България" АД, ЕИК[ЕИК], за сумата от 20 391,28 лева, представляваща надплатени суми от Н. Т. П. и Надежда Н. Т., в качеството им на кредитополучатели по сключен договор за кредит № HL26432/31.08.2007г., поради валутна разлика между швейцарския франк и еврото за периода от 21.04.2011г. до 21.04.2016г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.04.2016г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.