Върховен касационен съд

4


№ 71

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2.Десислава Попколева

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2681 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД против решение № 260115/24.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 1597/2020 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС, като процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли, при избран от кредитора способ за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, при посочен в договора адрес за кореспонденция, при връчване с нотариална покана, да се прилагат всички способи, предвидени в разпоредбите на 37-58 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното:
Нормата на чл. 47 ГПК предвижда, че ответникът се счита за редовно уведомен, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Цитираната разпоредба в алинея 5 предвижда фикция, че е налице редовно уведомяване при осъществяване на всички факти, предвидени в хипотезиса на алинеи 1 – 3, въпреки, че реално такова не е извършено. Фикцията е създадена от законодателя с цел процесуална дисциплина и осигуряване движението на исковото производство. Формирана е трайна и непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални покани по реда на чл. 50 ЗННД и чл. 592 ГПК, т. е. нотариусът може да фингира връчване на поканата, ако са осъществени предвидените от чл. 47 ГПК факти. В случай, че те не са осъществени, не може да се приеме, че е налице редовно връчване. При формулирани възражения относно редовността на връчването съдът е длъжен да провери дали действително са се осъществили всички предвидени от сочената правна норма факти. С изменението на разпоредбата на чл.47 ГПК от 2017 г. се въведе задължението на съда служебно да проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.
В случаите, в които в договор между страните е посочен адрес за кореспонденция, който съвпада с настоящия или постоянен адрес на страната, при поето задължение от същата страна да уведоми писмено насрещната страна за промяна в адреса, връчването на посочения адрес по реда на чл.47 ГПК на нотариална покана следва да се счита редовно, като за лицето, изпращащо поканата не съществува задължение за посочване на друг адрес, както и за нотариуса не съществува задължение да издирва друг адрес /освен настоящ или постоянен/ по месторабота или местослужене или осъществяване на търговска дейност. Горния извод се налага и от обстоятелството, че към настоящия момент разпоредбите на ДОПК /чл.74/ и ЗННД не дават възможност нотариуса да извършва подобни справки относно данъчен или осигурителен статус.
По касационната жалба, ВКС приема следното:
Съдът е приел, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, тъй като уведомлението за това, изпратено до кредитополучателя не е връчено по предвидения в разпоредбата на чл.47 ГПК. Посочено е , че не е осъществена предвидената в чл. 47, ал. 3, изр. посл. от ГПК проверка за местоработата на ответника, предвидена съобразно действащата редакция на разпоредбата. Процесуалният характер на разпоредбата обуславя нейното приложение спрямо висящите производства, с оглед липсата на изрична регламентация в смисъл, че спрямо същите се прилага действащата до момента уредба. Прието е в случая, че уведомяването е извършено чрез нотариална покана, спрямо връчването на която по силата на чл.50 ЗННД са приложими правилата на чл.37-58 ГПК с оглед възложената на нотариуса специална компетентност. Липсва изрична разпоредба, изключваща приложимостта на въведената с изменението на ГПК допълнителна проверка спрямо връчването на нотариални покани, поради което следва да се приеме, че всички етапи от процедурата по връчване по чл. 47 от ГПК следва да бъдат осъществени и при връчване на нотариални покани. С оглед формиране на извод за редовност на връчването чрез залепване на уведомление законът предвижда наличие на всички предвидени в разпоредбата на чл.47 от ГПК предпоставки и осъществяване на описаните действия в тяхната взаимовръзка и поредност.
Съдът е приел, че при връчване на книжата нотариусът следва да приложи нормата на чл.47 от ГПК във всичките й хипотези, като издири и връчи съобщението/книжата на постоянния или настоящ адрес на адресата или по месторабота на същия. Тъй като не е изпълнена тази процедура, съдът е приел, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем.
В договора от 04.04.2011 г. във връзка с чието изпълнение са води настоящия спор, в чл.1.15, б.“б“ е декларирано, че адрес за кореспонденция за целите на договора на кредитополучателя М. П. е населено място, обл. С. З., общ.К., улица. С чл.10.4 от договора кредитополучателя М. П. е приела, че е обвързана от посочения по-горе адрес, като при промяна на адреса е поела задължение да уведоми писмено банката-кредитор, както и е приела условието, посочено в чл.10.4.2, че всички книжа ще се връчват на посочения адрес, като при липсата на възможност за връчване на този адрес /непотърсени или неприети/ , ще се считат за връчени.
По делото е представена нотариална покана, с която банката твърди, че е обявила кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена по реда на чл.47 ГПК, като нотариуса е удостоверил, че адреса- населено място, обл. С. З., общ.К., улица посетен на 11.07., 19.07., 28.07. и 11.08.2018 г., осъществено е залепване, като до 28.09.2018 г. лицето не се е явило за получаване на книжата, а от справката в НБД липсват данни за друг адрес.
С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, както и изложените обстоятелства относно договорните задължения на кредитополучателя по отношение на адреса за кореспонденция, следва да се приеме, че нотариалната покана е връчена редовно по реда на чл.47 ГПК.
Съдът не е обсъдил доводите на ищеца във връзка с дължимостта на сумите, посочени в исковата молба, като е приел, че договора за кредит не е обявен за предсрочно изискуем, предвид приетото от него, че нотариалната покана не е връчена при спазване на разпоредбите на чл.47 ГПК. С оглед извода на настоящия състав, че нотариалната покана е връчена редовно, решението на въззивния съд следва да се отмени. Доколкото съдът не се е произнесъл по същество на основателността на заявената претенция с исковата молба, то делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Разноски не следва да се присъждат, като същите следва да се определят при новото разглеждане на спора.
Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260115/24.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 1597/2020 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.