Р Е Ш Е Н И Е
№ 314
ГР. С., 19.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В ърховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 16 октомври през 2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
При участието на секретаря Ан. Б.,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №307/12 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на П. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас/ОС/ по гр.д. №1731/11 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.2 от ГПК поради противоречие на въззивното решение с представеното по делото влязло в сила решение на Бургаски апелативен съд /АС/ по гр.д. №129/04 г. по материалноправния въпрос от предмета на спора: закриването на длъжността, на която е възстановен работникът, представлява ли основание / обективна причина, изключваща отговорността по чл.225, ал.3 от КТ/ за отказа на работодателя да го допусне на работа.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението на ОС и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба [община] я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касатора срещу ответната община с пр. осн. чл.225, ал.3 от КТ – за сумата от 76 981 лв., обезщетение за недопускане на ищеца да изпълнява работата, на която е възстановен за периода 9.12.99 г. – 25.10.10 г. Прието е, че ищецът е възстановен на предишната работа „ръководител просвета и култура” при ответника с вл. в сила съдебно решение. Явил се е, за да я заеме в срока по чл.345, ал.1 от КТ. Не е допуснат да я изпълнява, защото към възстановяването му и въобще длъжността е премахната от щатното разписание на общината. Това според съда води до обективна за работодателя невъзможност да допусне работника на предишната работа, поради което работодателят не носи отговорността по чл.225, ал.3 от КТ. Недопускане по смисъла на тази разпоредба има, когато невъзможността работникът да изпълнява работата, на която е възстановен се дължи на виновно и непозволено действие от страна на длъжностните лица, които представляват работодателя при изпълнение на задължението му да допусне работника на предишната работа.
С цитираното при допускане на обжалването влязло в сила между същите страни решение на АС Бургас, на ищеца е присъдено обезщетение по чл.225, ал.3 от КТ за предходен период. Възражението на ответника, че е в обективна невъзможност да го допусне на работа поради закриване на длъжността е прието за неоснователно – закриването на длъжността, според това решение, не е основание работникът да не бъде възстановен и допуснат на работа.
ВКС на РБ, трето г.о. намира за правилно становището в решението на Апелативен съд Б.: Възстановяването на незаконно уволнения работник на предишната работа се извършва с влязло в сила решение. То възстановява тр. правоотношение занапред във вида, в който е съществувало към незаконното уволнение – както би съществувало, ако работникът не беше уволнен /чл.345, ал.1, чл.354, ал.1,т.1 от КТ/. Възстановеният на работа работник е длъжен да се яви в срока по чл.345, ал.1 КТ , за да заеме работата. Еднократното явяване с такава готовност е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл.345, ал.1 от КТ. Ако междувременно длъжността е съкратена и работникът не може реално да я изпълнява занапред, работодателят следва да прекрати възстановеното тр. правоотношение на това основание / р. по гр.д. №1467/10 г., по гр.д. №1528/09 г. на трето г.о., по гр.д. №2302/05 г. на първо г.о. на ВКС/. Тогава работникът няма право на обезщетение по чл.225, ал.3 от КТ – р. по гр.д. №1287/91 г. на трето г.о.. Ако обаче работодателят не прекрати тр. договор за автоматично възстановената с тр. правоотношение длъжност и не допуска работника да я изпълнява с обяснението, че длъжността не съществува, той действа недобросъвестно - не отчита значимата за правоотношението промяна в структурата си, държи работника в неуредено положение и му дължи обезщетението по чл.225, ал.3 от КТ / р. по гр.д. №1528/09 г. на трето г.о./.
ВКС постановява решението си по делото въз основа на практиката, която счита за правилна – чл.291,т.1 от ГПК.
Установено и безспорно по делото е, че ищецът е възстановен на предишната работа с вл. в сила на 16.01.96 г. съдебно решение. Явил се е да я заеме, но не е допуснат да я изпълнява, за което му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.3 от КТ за периода 28.03.96 – 1.04.97 г., за който са установени вреди от недопускането, изразяващи се в неполучено брутно тр. възнаграждение по чл.228, ал.1 от КТ. Безспорно е, че и за исковия период по настоящото дело ищецът не е допуснат на предишната работа, нито тр. му правоотношение е прекратено. Не е установено за този период да е започнал работа по друго тр. правоотношение с по-високо възнаграждение от получаваното на работата, на която е възстановен. Следователно е претърпял вреди в причинна връзка с недопускането, изразяващи се в неполучено брутно тр. възнаграждение за длъжността – р. по гр.д. №1302/09 г. на четвърто г.о..
Последното по см. на чл.228 от КТ брутно тр. възнаграждение на ищеца е 9,21 деноминирани лв. / този размер е установен в предходното производство по чл.225, ал.3 от КТ между страните и не е оспорен своевременно от ответника в настоящото производство, нито е представено тр. досие на ищеца, за което ответникът е задължен с доклада по делото/. За периода на недопускането длъжността и структурата, към която принадлежи не е съществувала в щатното разписание на ответника, а с това – и определено за нея актуализирано във времето брутно тр. възнаграждение, което ищецът да е пропуснал реално и така да е претърпял вреда с размер, по –голям от последното брутно тр. възнаграждение за длъжността, като база и гарантиран, ненуждаещ се от доказване размер на обезщетението в общия случай. Ищецът може да претендира по –големи вреди от съизмеримите с последното брутно тр. възнаграждение по чл.228 от КТ – до размер на действителните вреди от неполученото актуализирано възнаграждение за длъжността – чл.225, ал.3 от КТ за периода на недопускане, но следва да докаже, че би го получил на изпълняваната работа. Законът има предвид тр. възнаграждение, което работникът е могъл и е следвало да получи за изпълнение на длъжността – р. по гр.д. №1808/09 г. и по гр.д. №1302/09 г.на ВКС , четвърто г.о., а не хипотетичното такова с отчитане на инфлацията, което ищецът претендира с изменението на иска. Затова на ищеца следва да се присъди обезщетение на база последното брутно трудово възнаграждение по чл.228 от КТ / р. по гр.д. №1528/09 г. на трето г.о./ за процесния период от 119 месеца в размер на 1096 лв. Възражението на ответника за погасяване по давност на вземането е направено след срока за отговор на исковата молба и е преклудирано – р. по т.д. №682/10 г. на второ т.о. на ВКС.
В. решение е неправилно и следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за размера от 1096 лв. Вместо него следва да се постанови ново, с което тази сума се присъди на ищеца като обезщетение по чл.225, ал.3 КТ за недопускането му да изпълнява работата, на която е възстановен, за процесния период. В останалата отхвърлителна за иска част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №1731/11 г. от 9.12.11 г. в частта, с която искът по чл.225, ал.3 от КТ е отхвърлен за размера от 1096 лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА [община] да заплати на П. Г. К. сумата от 1096 лв. – обезщетение за недопускане да изпълнява работата, на която е възстановен за периода 9.12.99 г. – 25.10.10 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: