6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
гр.София, 15.10.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1569/ 2020 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Еднофамилни къщи” ООД, [населено място] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 785 от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 9798/ 2019 г., с което е отменено частично решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 27743/ 2018 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против Т. М. Б. и А. Ц. П. искове, квалифицирани по чл.267 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 6 970,50 лв от всеки от тях и по чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД за заплащане на сумите 5 299,84 лв и 13 381,40 лв от всеки от тях, като ищецът е осъден да заплати на ответниците 2 805 лв разноски по първоинстанционното производство и 1 299,95 лв разноски в обезпечително производство и 2 800 лв разноски по въззивното производство.
Жалбоподателят повдига като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправни въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички представени по делото доказателства и исканията на страните и да изложи съображения защо дава вяра на едни доказателства, а отхвърля други от тях; за задължението на въззивния съд, ако възприеме различна квалификация на спорното право от дадената от първата инстанция, да даде указания на страните кои са правнорелевантните факти и налице ли са доказателства за тях; за естеството на нарушението, което въззивният съд допуска, ако не вземе становище в мотивите към решението си по направени на основание чл.266 ал.3 ГПК доказателствени искания на въззивника; как се разпределя отговорността за разноски в обезпечителното производство пред касационната инстанция, ако обезпечението е допуснато от въззивен съд, касационната жалба е подадена от ответника по впоследствие отхвърления иск и не е допусната до разглеждане по същество. Касаторът счита, че първите три въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а за последния претендира, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Евентуално поддържа като основание за допускане на обжалването очевидна неправилност на обжалваното решение, състояща се в отказ за допускане на доказателства пред въззивната инстанция, които очевидно са от значение за правилното решаване на спора.
Ответните страни Т. М. Б. и А. Ц. П. оспорват жалбата с доводи, че касаторът не е формулирал въпросите си съгласно изискванията на чл.280 ал.1 ГПК. Също така излагат съображения, че първите три въпроса са разрешени в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. За четвъртия въпрос поддържат, че е разрешен с тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г., ОСГТК, ВКС, което е съобразено от въззивния съд. Евентуално излагат съображения за правилност на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че на 30.05.2016 г. бил подписан договор, по силата на който ответниците възложили на ищеца да извърши срещу възнаграждение строително-монтажни работи до фаза „груб строеж“ на жилищна сграда с гараж, намираща се в УПИ **-***, кв.**, [населено място], [община]. Строителството трябвало да бъде извършено съгласно технически проекти и изискванията на приложената в тях спецификация, както и по вид и количество съгласно Приложение № 1 - неразделна част от договора. Уговорен бил срок за изпълнение 165 календарни дни при договорена цена 74 341 лв (без ДДС). С протокол от 03.06.2016 г. възложителят предал на изпълнителя одобрен проект и разрешение за строеж и страните се съгласили неотменна част от договора да се считат описаните в него приложения, сред които и технически проекти и спецификации от инвестиционния проект-части Конструктивна, Архитектурна, ОВ, ВиК, Електроинсталации и застраховка по чл.171-173 от ЗУТ на изпълнителя. Разрешението за строеж било издадено на 18.04.2016 г. и в него било посочено, че инвестиционните проекти са одобрени. На 06.06.2016 г. бил съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. На 22.06.2016 г. ищецът излял на мястото на строителството подложен бетон, като други същински строителни работи не е извършвал до напускането от негова страна на обекта на 30.06.2016 г. Със заповед № 4/ 23.06.2016 г. инвеститорския контрол установил множество цепнатини по бетона и съсъхване и разпоредил затваряне на цепнатините фино само по тях без излишно напластяване с цимент и пресят пясък, като е дал конкретни разпореждания към изпълнителя.Със следваща заповед № 5/ 24.06.2016 г. проектантът-конструктор, констатирайки недостатъци на изпълнения подложен бетон, дал предписания за привеждане на извършените СМР в приемлив за приемане вид. На 27.06.2016 г. било направено геодезическо заснемане на изпълнения изкоп и излетия подложен бетон, като геодезистът констатирал, че изкопът е изпълнен несиметрично спрямо контурите на сградата и е с отклонение от 1,50 до 2 м от външните ръбове; изпълненият подложен бетон по нива не отговарял на проектните; постигнатите коти били с отклонение -4 см в южната част и -8 см в средата и в северната част. Ситуационно подложеният бетон не бил по контура на къщата, а с разминаване от 1 м по цялата територия. На 28.06.2016 г. възложителите отправили нотариална покана към изпълнителя, към която били приложени копия на заповедите от 23 и 24.06.2016 г., с която дали 10-дневен срок за отстраняване на недостатъците, в противен случай поканата следвало да се счита за предизвестие за прекратяване на договора. Същите заповеди били приложени и към представената покана изх.№ 17/28.06.2016 г. със заверка на съдържанието, изпратена от възложителите до изпълнителя чрез Телепоща, връчена лично на управителя на ищцовото дружество на 30.06.2016 г. В същия ден управителят отправил чрез Телепоща уведомление до ответниците, че е налице съществена техническа грешка в част „Конструктивна“, която не му позволява да изпълни строителството. Посочил също, че доколкото възложителите настояват да извърши строителството извън одобрените проекти и по категорично неправилен начин, той прекратява изпълнението на договора. На 11.07.2016 г. възложителят, лицето, упражняващо инвеститорския контрол и двама строителни инженери като свидетели съставили констативен протокол, в който удостоверили, че подложения бетон не бил поправен и не били изпълнени заповед № 4 и № 5. С писмо изх.№ 18/ 16.07.2016 г. ответниците уведомили ищеца, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение и с оглед изричното волеизявление на изпълнителя, че не може и не желае да отстрани констатираните недостатъци, развалят договора от 30.05.2015 г. С констативен протокол от 11.08.2016 г. работна група към [община] след проверка на строежа констатирала, че е налице несъответствие в одобрения проект по част „Конструктивна“ и е отправила препоръка към възложителя да се внесат за преодобряване проектите като промяна по време на строителството по чл.154 ЗУТ. В протокола било посочено, че заповедната книга на обекта била заверена от техническия ръководител на 09.06.2016 г. и имало вписани 5 броя заповеди. С констативен протокол от 27.09.2016 г. било констатирано неизпълнение на задълженията на строителя за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В протокола било посочено, че констатираните в предходния протокол несъответствия по част „Конструктивна“ могат да се отстранят със заповеди от авторския надзор, вписан в заповедната книга, както и че строителят неправомерно е напуснал и изоставил строежа на 23.06.2016 г., без да обезопаси изкопа с предпазни парапети. С акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството и допълнение към него било констатирано, че излетият подложен бетон излизал значително от бъдещото петно на основите, не образувал хоризонтална повърхнина, не било достигнато проектното ниво,налице били множество цепнатини от съсъхване на бетона с ширина над 3-4 мм. Констатирана била необходимост от поправка на подложния бетон чрез доливане за достигане на проектната кота. С наказателно постановление № от 14.03.2017 г., влязло в сила като необжалвано, на управителя на ищцовото дружество била наложена глоба за констатираните нарушения. С решение от 09.02.2017 г., в сила от същата дата, по гр.д.№ 44740/ 2016 г., Софийски районен съд осъдил по иск на Т. М. Б. и А. Ц. П. „Еднофамилни къщи“ ЕООД да им заплати по 6 690,69 лв. на всеки от тях, представляваща заплатен на отпаднало основание аванс в изпълнение на договор за извършване на СМР от 30.05.2016 г.; както и обезщетение за забава и неустойки.
При тези фактически установявания въззивната инстанция намерила за неправилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявените искове като такива по чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 вр. чл.267 ал.2 ЗЗД и чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД Точната квалификация на спорните права била по чл.267 ал.2 ЗЗД и чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД, но произнасянето на първата инстанция било допустимо, при събрани по делото доказателства по фактическите твърдения и петитума на исковата молба и при разпределена правилно доказателствената тежест. За неправилен бил счетен и изводът на първоинстанционния съд, че страните били обвързани от силата на пресъдено нещо по отношение на факта, че сключеният помежду им договор е развален по вина на ищеца. Въззивната инстанция посочила, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д.№ 44740/ 2016 г. на Софийски районен съд не се разпростирала върху обстоятелството в чия полза е възникнало правото на разваляне на договора. И тази инстанция обаче приела, че за ищеца не е възникнало правото на възнаграждение по чл.267 ал.2 ЗЗД, защото не били доказани твърденията му за негодност на проекта. Констатираните несъответствия в част „Конструктивна“ могло да бъдат отстранени със заповеди от авторския надзор, вписани в заповедната книга, затова не била налице невъзможност на изпълнение на договора от страна на изпълнителя. За несъстоятелни съдът счел и твърденията на ищеца, че изпълнението на задълженията е следвало да стане непременно в уговореното време, защото в договора била предвидена неустойка при забавено изпълнение и възможност за удължаване на предвидените срокове вследствие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. При установеното по делото некачествено изпълнение на подложения бетон, неизпълнение на предписанията, дадени от проектанта и самоволното напускане на обекта от ищеца, той не бил изправна страна и за него не било възникнало правото да развали договора. Договорът бил развален от възложителите с писмото, получено от изпълнителя на 30.06.2016 г и за ищеца не било възникнало правото да претендира обезщетение за вреди. По отношение на направените в обезпечително производство разноски съдът посочил, че те се присъждат с решението по съществото на спора с оглед неговия изход. Щом исковете са отхвърлени, ищецът следвало да бъде осъден да заплати на ответниците и разноските по обезпечителното производство, макар жалбата им срещу определението за допускане на обезпечението да не била уважена.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, първите три поставени от касатора въпроси (свързани със задълженията на въззивния съд като инстанция по същество на спора) са обуславящи, но са разрешени в съответствие, а не в противоречие с установената от Върховния касационен съд практика. Сочената от касатора в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдебна практика не дава различни разрешения, в сравнение с направените в обжалваното решение. При постановяването му е съобразена практиката (срв. решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него), според която съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Съобразени са и постановките на тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, според което въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Ако дадената от първата инстанция квалификация на спорното право е неправилна, той е длъжен да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства само ако в първата инстанция на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти. При правилно очертани с доклада по делото правнорелевантни факти и правилно разпределена доказателствена тежест такива указания въззивният съд не дължи. Освен това въззивният съд е длъжен да се произнесе по тези доказателствени искания, които са направени своевременно от страните пред първата инстанция, но не са били допуснати поради съществени процесуални нарушения с определението си по чл.267 ал.1 ГПК (решение № 223/ 13.12.2018 г. по т.д.№ 3018/ 2017 г., І т.о. и цитираните в него). Той няма задължение в мотивите към решението си да излага съображения, които вече е изложил в определението, с което се е произнесъл по доказателствените искания във въззивната жалба.
Обуславящ е и последния процесуалноправен въпрос, но той няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По разрешаването му има установена задължителна съдебна практика, което изключва възможността въпросът да има значението по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. В т.5 от тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС изрично е прието, че направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. В мотивите на решението изрично е посочено, че производството по обезпечаване на иска се намира във функционална зависимост с исковия процес и че съдбата му зависи изцяло от висящия исков процес, който съдържа в себе си и критериите за неговата материалноправна законосъобразност. Затова отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Когато искът е отхвърлен, всички разноски в производството по обезпечаването му се поемат от ищеца, независимо дали при допускането на обезпечението жалбите на ответника срещу него са уважени или не. Затова няма основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Такова основание не е налице и по твърденията за очевидна неправилност на това решение. Хипотезата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК предполага констатиране на неправилността без извършване на каквито и да е допълнителни проверки за законосъобразността на процесуалните действия на съда. Неправилността е очевидна, когато може да се изведе от самото решение въз основа на аргументацията на касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателят обосновава очевидната неправилност с доводи, които не се различават от поставените като основание за достъпа до касационен контрол правни въпроси. Доколкото съдът приема, че тези въпроси са разрешени в съответствие с установената от Върховния касационен съд съдебна практика, то не е възможно обжалваният акт да е очевидно неправилен.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 785 от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 9798/ 2019 г.
ОСЪЖДА „Еднофамилни къщи” ООД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на Т. М. Б., ЕГН [ЕГН] и А. Ц. П., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място]”, 2 800 лв (две хиляди и осемстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: