Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участие на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3429 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба от 24.06.2021 г. на „КАРГО ЕР“ ООД, приподписана от юрисконсулт И. Ц., срещу решение № 260741/01.06.2021 г. по в.гр.д.№ 2808/2020 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, в която се отменя решение № 260337 от 14.09.2020 г. по гр.д.№ 1257/2019 г. на Районен съд Пловдив и се отхвърля иска на „КАРГО ЕР“ ООД против С. С. С., за сумата 6270 лева - неустойка по чл.6 от договор за повишаване на квалификацията от 10.01.2017 г., ведно с лихвите за забава до изплащане на сумата.
Обжалването е допуснато поради противоречие с практиката на ВКС по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, въпрос: Нищожна ли е клауза за неустойка в договора за повишаване на квалификацията по чл.234, ал.1 КТ, предвидена за неизпълнение на поето от работника или служителя задължение да остане на работа при този работодател за определен срок, ако е договорена клауза за възстановяване на направените за сметка на работодателя разходи по обучението?
Според мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност, а предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора и следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
Отговор на повдигнатия правен въпрос се дава в съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 28/01.07.2011 г. по гр.д.№ 243/2010 г., IV г.о., решение № 272/05.10.2011 г. по гр.д.№ 1637/2010 г., III г.о. и решение № 665/19.05.2010 г. по гр.д.№ 706/2009 г., IV г.о, с които се приема, че страните могат да уговорят и други, непосочени в чл.234, ал.3 КТ условия в договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация, вкл. неустойка за обезпечаване на вредите от неизпълнение на поето от работник или служител задължение да остане на работа при този работодател за определен срок, с оглед разпоредбите на чл.9 и чл.20а, ал.1 ЗЗД. За разлика от договора за ученичество /чл. 230-232 КТ/, при договора за квалификация и преквалификация не е уреден по императивен начин размерът на обезщетението при неизпълнение на договора от страна на обучавания, т.е. във всеки конкретен случай договорът следва да се тълкува по правилото на чл.20 ЗЗД, като се търси действителната воля на страните и клаузите се схващат в смисъла, който най-пълно съответства на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При неизпълнението на поети с договора по чл.234, ал.1 КТ задължения са приложими общите правила гражданския закон относно отговорността за неизпълнение на договорите.
Предвид дадения отговор на правния въпрос, доводите в касационната жалба в частта за неустойката са основателни. Въззивният съд, правилно е приел от фактическа страна, че страните са сключили договор за повишаване на квалификацията на 10.01.2017г., тъй като заеманата от ответника длъжност изисква квалификация за управление на определен тип самолети. Правилно също така съдът е установил, че с клаузата на чл.6 от договора, страните са уговорили в случай, че обучаемият прекрати трудовото си правоотношение по чл.326, ал.1 КТ, преди изтичане на 5 години от датата на допускането да извършва полети без пилот-инструктор, дължи връщане на работодателя наведнъж на цялата сума за обучението, както и неустойка съгласно таблица 1 изчислена до момента на погасяването на дължимата сума. Не е налице спор, че обучението е заплатено от работодателя и е приключило успешно за ответника, който работил на длъжността „летец – втори пилот“ по трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 677/30.11.2018 г. на управителя на дружеството, считано от 01.12.2018 г., на основание чл.326 КТ.
При тези данни, въззивният съд обосновано е достигнал до извод, че работодателят е изправна страна, а ответникът не е изпълнил задължението си по чл.4, т.4 от договора - да остане на работа в дружеството за срок от 5 години, но в нарушение на материалния закон е приел, че възражението за недействителност на неустойката е основателно, тъй като възстановяването на разходите за обучение е задължение, което има характер на неустойка и обезщетява работодателя. Изводите на съда не могат да бъдат споделени, тъй като задължението да бъдат възстановени на работодателя извършените от него разходи за повишаване квалификацията на работника или служителя е проявление на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, но не компенсира работодателя за вредите от липсата на престиране на работна сила през уговорения период. Неизпълнението на задължението за престиране на труд в рамките на допустимия от закона 5-годишен срок, несъмнено създава трудности и неудобства за работодателя, инвестирал време и средства за обучение на работника/служителя, с оглед на което е логично договорът за квалификация да съдържа клауза за отговорност при неизпълнение, отделно от разходите за обучение.
Неоснователни в тази връзка са съображенията, че клаузата на чл.6 от договора е недействителна поради предвидена отговорност за неизпълнение с характер на мораторна и компенсаторна неустойка, Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.3, т.2 КТ, страните могат да уговорят отговорност за неизпълнение на задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, т.е. законодателят изрично предвижда, че неустойка, извън стойността на платените разноски за обучение по договора за повишаване на квалификацията, е допустимо да бъде уговаряна. В случая, неустойката при предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение между страните е била уговорена с оглед конкретния период на неизпълнението за престиране на труд в петгодишния срок „от датата на допускането му до полет без пилот-инструктор съгласно заповед на директор летателна експлоатация“ и според вещото лице, нейният размер е 6270 лева. Неоснователно е и възражението, че началото на 5 годишния срок е датата на придобиване на квалификацията - 28.03.2017 г., след като заповедта на директор летателна експлоатация за допускане до полети без пилот–инструктор е била издадена на 03.07.2017 г. и е изпълнявана 17 месеца, т.е. неизпълнението е от 18-ия до 60-ия месец, както е изчислено от вещото лице.
Предвид изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена претенцията за неустойка и вместо това предявения иск на основание чл.92 ЗЗД да бъде уважен за сумата 6270 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.01.2019 г., до изплащане на сумата.
От „КАРГО ЕР“ ООД, чрез юрисконсулт И. Ц., са поискани сторените по делото разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в общ размер от 912.98 лева, от които 512.98 лева - държавни такси, 100 лева за вещо лице и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОТМЕНЯ решение № 260741/01.06.2021 г. по в.гр.д.№ 2808/2020 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, в която е отхвърлен предявения иск на „КАРГО ЕР“ ООД против С. С. С., на основание чл.92 ЗЗД, за сумата 6270 лева - неустойка по чл.6 от договор за повишаване на квалификацията от 10.01.2017 г., ведно с лихвите за забава от датата на подаване на исковата молба - 23.01.2019 г., до изплащане на сумата, както и в частта за разноските и вместо това:
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на „КАРГО ЕР“ ООД, ЕИК 121433881, сумата 6270 лева (шест хиляди двеста и седемдесет) лева, на основание чл.92 ЗЗД, ведно с лихвите за забава от датата на подаване на исковата молба - 23.01.2019 г., до изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 912.98 (деветстотин и дванадесет лева, деветдесет и осем стотинки) лева.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.