Върховен касационен съд

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 313 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 22774/23.10.2020 г. на „Национална електрическа компания“ ЕАД, чрез старши юрисконсулт Е. М., против въззивно решение № 957/23.09.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2275/2020 г. на Окръжен съд – Варна. С обжалваното решение са уважени предявените от Е. Д. М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Портиер, той и работник поддръжка сгради“ при „Национална електрическа компания“ ЕАД; за заплащане на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 01.11.2019 г. – 19.12.2019 г. в размер на сумата 1 541,29 лева.
В касационната жалба са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение.
В изложението си касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал.2, пр.3 –то ГПК за допускане на касационния контрол по следните (обобщени и уточнени от настоящия състав) въпроси: 1) допустимо ли е въззивният съд да отмени като незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, след като ищецът не е поискал обявяване недействителността на допълнително споразумение, с което договорът е променен от безсрочен в срочен; 2) допустимо ли е съдът да квалифицира трудовото правоотношение като безсрочно, при условие, че е налице хипотезата на чл. 68, ал. 3 КТ, респ. всички длъжности, на които е бил назначаван работникът са със сезонен характер на работата; 3) при наличие на няколко предхождащи уволнението допълнителни споразумения, сключени на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 3 КТ, отмяната на оспорената заповед за уволнение по последното споразумение, променя ли срочността на трудовото правоотношение. Сочи се практика на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи.
Ответникът по жалбата – Е. Д. М., представляван от адв. С. С., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е посочил, че ищецът е започнал работа в ответното дружество през 2011 г. по безсрочен трудов договор, като за периода от 14.11.2013 г. до 01.11.2019 г. е заемал длъжността „Портиер, той и работник, поддръжка на сгради“. Трудовото му правоотношение е било изменяно многократно, но винаги е оставало безсрочно. На 01.04.2019 г. страните подписали поредното допълнително трудово споразумение, в което е записано преминаването на служителя от 4 - часов на 8 – часов работен ден; срок на договора - до 01.11.2019 г. и като основание - чл. 119, вр. с чл. 68, ал.1, т. 1 и ал. 3 КТ. Със Заповед № 36/01.11.2019 г. трудовото правоотношение с М. е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок. За да счете, че искът за отмяна на уволнението е основателен, въззивният съд е приел, че заеманата от ищеца длъжност не е отговаряла на условието по чл.68, ал.3 КТ – не е била за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, поради което съществуващото трудово правоотношение не е променило безсрочния си характер (чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ). Посочено е, че за да се превърне безсрочния трудов договор в срочен е необходимо освен споразумение за промяна на съдържанието на трудовото правоотношение и отделен писмен документ, който да съдържа изричното желание на работника за промяната в срока – чл.67, ал.3 КТ. В случая, такова писмено съгласие на работника липсва, поради което трудовото правоотношение не се е превърнало от безсрочно в срочно. В заключение е направен извод, че оспорената заповед е незаконна само на това основание и са уважени предявените от работника искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о., намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, поставени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първите два въпроса нямат претендираното от касатора значение. Въззивното решение не противоречи, а съответства на практиката на ВКС, създадена по приложението на чл. 67, ал. 3 и чл.68, ал.3 КТ. Съгласно нормата на чл.67, ал.3 КТ, трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изрично, писмено изразено желание на работника. Това означава, че освен документираното, съгласно изискванията на чл. 119 КТ, споразумение за промяна на съдържанието на трудовото правоотношение е необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа изричното желание на работника трудовият договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок, а не волеизявлението да се извлича от подписаното между работника и служителя споразумение по чл. 119 КТ; както и че това желание следва да е доброволно изразено и да не е формирано под непозволено въздействие на работодателя ( вж.- решение № 53/ 19.03.2014 г. по гр. д. № 2907/2013 г., IV г. о., решение № 284/07.10.2011 г. по гр. д. № 1154/2010 г., III г. о., решение № 545/13.01.2012 г. по гр.д. № 1512/2009 г., IV г. о. на ВКС и др.). Отклонението от общите правила за изменение на трудовия договор е приложимо само относно превръщането на безсрочния трудов договор в срочен по съгласие на страните. С въведеното изискване законодателят цели да подчертае, че инициативата за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор е на работника или служителя и той го желае доброволно. При трансформиране на трудов договор за неопределено време в трудов договор за определен срок следва да се съблюдават още и ограничителните норми на чл. 68, ал. 2 и ал. 3 КТ относно възможността за сключване на срочен трудов договор за определен срок. В съгласие с тези правни разрешения е приетото от въззивния съд, че при липсата на отделен писмен документ, в който ищецът да е изразил желание за превръщане на трудовия му договор от безсрочен в срочен, промяна в срока на правоотношението не е настъпила, респ. не е осъществен фактическият състав на посоченото в заповедта прекратително основание по чл. 325, ал.1, т.3 КТ.
Третият обобщен въпрос е изцяло ирелевантен – въззивният съд не е имал за предмет и не се е произнасял (и не би могъл) по въпроса за предишни сключени между страните допълнителни споразумения, доколкото законността на оспорената заповед е следвало да бъде преценявана с оглед условията и съдържанието на действалия между страните трудов договор с последните му изменения.
Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон – не се констатира. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателя аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. А по формулираните в изложението правни въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като при постановяването му е съобразен точния смисъл на приложимия закон и относимата практика на ВКС.
Предвид всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата от 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение







НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 957 от 23.09.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2275/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания“, ЕИК 000649348, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Е. Д. М., с ЕГН - [ЕГН], разноски за тази инстанция в размер на сумата 800 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.